Борис Младенов-Young
Предговор

Едва ли някой днес би харесал поезия на медицинска тематика. Написах тази стихосбирка по-скоро за свое собствено удоволствие и от любов към медицината. Лекарската професия се оказа най-подходящата професия за мен и аз се чувствам благодарен на съдбата, че ми даде възможност да я практикувам, включително и тук в чужбина.

Преди да оставя книгата ми да говори сама за себе си, искам да дам някои пояснения. Медицинската наука направи огромен скок в своето развитие през последните стотина години. Бях свидетел на идването на антибиотиците, на химиотерапията и другите модерни терапии на злокачествените заболявания, както и на невъобразимия напредък в диагностиката на болестите.

Но наред с успехите, преживях и трънливия път на лутанията и неуспехите, по който се загубиха стотици болни. Все още нося незараснали рани от тези човешки трагедии и тъгата по тях преминава като лайтмотив през цялата ми книга. Тази тъга и фактът, че до края на моята кариера не се откри панацея за лечението на злокачествените кръвни заболявания, даде окраска на нейното песимистично звучене.

А точно това исках да избегна!

В настоящата книга предлагам около 200 нови сонета. Останалите стихотворения, сонети и епиграми бяха публикувани в предишните ми стихосбирки, но ги включвам тук за пълнота. А някои от тях наистина са ми любими „рожби“.