Джон Конъли
Всяко мъртво нещо (27)

Двадесет и шеста глава

Въртях волана, опитвах се да подредя фактите. Катърин Демитър се бе върнала в Хейвън, за да се свърже с Грейнджър, а Хайъмс се бе намесил. Може би съвсем случайно е научил за пристигането й. Дали? Другата възможност бе някой да го е уведомил, че тя се връща, и да го е подтикнал да вземе мерки. Мерки, в смисъл тя никога повече да не проговори по деликатните въпроси.

Хайъмс бе убиецът на Грейнджър и Демитър, това поне ми се струваше сигурно. Възможно бе да е наблюдавал къщата на шерифа и когато последният се е върнал, да го е последвал в нея. Още по-вероятно бе да е имал ключ за нея — като съсед, възможно и приятел на Ърл Лий, уважаван съгражданин. Тогава е прослушвал съобщенията на телефонния секретар и така е научил за идването на Катърин, а може би и къде е отседнала. Катърин Демитър е била мъртва още преди завръщането на шерифа. Трупът на Грейнджър не бе толкова разложен, колкото другият.

Хайъмс може да е изтрил записите на телефонния секретар, но не би могъл да е сигурен дали преди това Ърл Лий не ги е прослушал от мястото, където се е намирал. Съвременните секретари са именно с такива възможности — да си провериш съобщенията дори и когато не си вкъщи. Както и да е било, Хайъмс е знаел, че не може да си позволява рискове. Сигурно е зашеметил шерифа с удар по главата отзад, после му е сложил белезници и го е замъкнал в разрушената къща, където преди ден или два е ликвидирал Катърин. Скрил е някъде автомобила на шерифа, може би го е откарал в друг град и паркирал на място, където няма да привлича внимание поне за известно време.

Разкритията в разрушената къща хвърляха светлина върху друг аспект на загадката: за мен вече бе почти сигурно, че Конъл Хайъмс е съучастник на Адилейд Модайн в убийствата. Той бе човекът, заради когото бяха обесили Уилям Модайн. Това пък водеше до въпроса защо му се бе наложило да действа сега? Смятах, че съм близо до отговора, макар че възможностите, които той разкриваше, ме караха да изтръпвам.

 

 

Когато пристигнах, в дома на Хайъмс бе тъмно. Наблизо не видях паркирана кола, но за всеки случай извадих пистолета. От мисълта, че в мрака мога да се натъкна на Боби Шиора, по тялото ми полазваха мравки. Отключих с разтреперани ръце — ключовете бях взел от трупа на адвоката.

В къщата бе тихо. Обиколих стаите, сърцето ми тупаше силно, пръстът ми на спусъка бе побелял. Нямаше никой. Нито следа от Боби Шиора.

Влязох в кабинета на Хайъмс, дръпнах пердетата, запалих настолната лампа. Компютърът естествено имаше защита; веднага поиска парола. Но бях сигурен, че човек като Хайъмс сто на сто ще пази копия от всички документи — или на дискети, или на разпечатки. Не знаех какво точно търся: вероятно нещо, което би могло да свърже адвоката със семейство Ферера. Това обаче бе почти абсурдно и за миг ме изкуши мисълта да зарежа търсенето и да се върна в Хейвън, да кажа каквото знам на Мартин и агент Рос. Семейство Ферера бе забъркано в какво ли не, но не го виждах и като покровител на детски убийци.

Сред взетите от тялото на Хайъмс ключове намерих и този за шкафа с документите. Прерових ги набързо, прескачах свързаните с местни дела и онова, което ми се струваше маловажно. Нищо не намерих за фондацията. Стори ми се странно, но сетне се сетих за офиса в града и сърцето ми се сви. Щом документите на фондацията не са тук, значи и други документи могат да бъдат скрити я в офиса, я бог знае къде. И ако е така, иди ги търси…

Накрая стана така, че за малко не пропуснах въпросната връзка. Добре че подсъзнателно усетих италианските имена, двойното им значение. Открих споразумение за взето под наем складово пространство във Флъшинг, Куинс, подписано от Хайъмс от името на компания, наречена „Цирцея“. Бе сключено преди пет години с фирма на име „Мансино Инкорпорейтид“. Спомних си, че на италиански „мансино“ значи левичар, левак. Това значение пък идва от друга дума, която може да означава и „измамнически“, „коварен“. Типично за чувството за хумор на Сони Ферера: той бе левичар, а „Мансино Инкорпорейтид“ бе една от цял куп фиктивни компании, създадени за различни цели в началото на десетилетието, когато Сони още не се бе превърнал в посмешище като бизнесмен в средите на семейството.

Излязох и потеглих. Вече приближавах града, когато зърнах пикап с двамина, седнали отзад. Пиеха бира направо от кутийките, поставени в книжни торби. Трети бе застанал, прав, облегнат на колата, с ръце в джобовете. Фаровете ги осветиха и разпознах правия като Клийт, а един от седналите бе Гейб. Третият бе слаб, брадат, лицето му не ми говореше нищо. Срещнахме погледи с Клийт, а Гейб бързо се наведе към него и заговори припряно, но Клийт само вдигна ръка. Докато отминавах, усещах погледа му в тила си, тъмен силует на фона на слабата светлина, злокобен като хищна птица.

 

 

Обадих се на Мартин чак когато стигнах в Шарлотсвил.

— Паркър на телефона — рекох. — Има ли някой наблизо около теб?

— Аз съм си в стаята, а ти си нагазил в лайната до шията. Защо бягаш по този начин бе, човек? Рос е тук и иска да ни изкльопа живи всичките, но най-вече теб. Хей, да знаеш, щом се върне Ърл Лий тук, страшни неща ще стават…

— Слушай ме внимателно. Грейнджър е мъртъв. Също и Катърин Демитър. Мисля, че ги е убил Хайъмс.

— Хайъмс ли каза? Хайъмс? Адвокатът? — Мартин почти крещеше. — Ти си луд бе, човек!

— И той е мъртъв — уведомих го аз. Цялата история звучеше като черен хумор, само че съвсем не ми бе до смях. — Опита се да ме убие в разрушената къща, в чието мазе са захвърлени труповете на шерифа и на малката Демитър. Тъкмо ги бях открил и той се опита да ме заключи в мазето. После имаше малко стрелба и Хайъмс почина. Има още един играч — онзи, който уби жената в здравния център.

Не ми се искаше да споменавам името на Шиора, поне още не.

Мартин замълча. Мислеше. После рече:

— Трябва да се върнеш. Къде се намираш сега?

— Не съм свършил. Налага се да ги позадържиш още мъничко — само да приключа.

— Никого няма да позадържам, Паркър. Нашият град се превърна в морга по твоя вина, освен това си заподозрян в не знам колко убийства. Връщай се. Вече си имаш предостатъчно неприятности, не добавяй и други.

— Съжалявам, но не мога. Слушай сега какво ще ти кажа: Хайъмс е убил Демитър, за да й попречи да се свърже с шерифа. Смятам, че Хайъмс е бил съучастник на Адилейд Модайн. Ако е така, ако той е успял да се укрие навремето, значи твърде е възможно и тя да се е укрила, а той да е симулирал смъртта й. Имал е достъп до зъболекарското й досие посредством бащиния си архив. Напълно е възможно да е заменил документи в досиетата. Просто е сложил чужди — например на някоя сезонна работничка или на жена от друг град, не зная — не е толкова важно. Във всеки случай нещо е уплашило Катърин Демитър и тя е побягнала. Нещо я е насочило към вашия град, към шерифа. Мисля си, че някъде е зърнала Модайн, разпознала я е и е тръгнала да съобщи това на Грейнджър. Не виждам друга причина да се връща тук… и защо ще търси шерифа иначе?

Мартин мълчеше. След малко се обади:

— Рос е като малък вулкан в ленен костюм. Ще те подгони, да знаеш. И като те хване… Проверяваше номерата на колата ти — от регистрацията в мотела.

— Затова имам нужда от твоята помощ.

— Твърдиш, че е замесен Хайъмс, така ли?

— Да. Защо?

— Накарах Бърнс да огледа нашите архиви. И не му отне чак толкова много време, колкото си мислех. Оказа се, че досиетата за детските убийства са… е, взел ги е Ърл Лий. Значи ги е проверявал. А Хайъмс идвал онзи ден и питал именно за тях.

— Слушай сега — рекох му. — Ако изобщо ги намериш някога, снимките ще липсват. Предполагам, че Хайъмс е претърсвал и шерифската къща, за да ги търси. Наложило му се е да премахне всички следи, които водят към Адилейд Модайн, най-вече към новата й самоличност.

Трудно е човек да изчезне яко дим. Още по рождение за всеки от нас се създава купчина книжа и документи — обществени и лични. За повечето американци те отразяват отношенията и статута им спрямо щата, правителството и държавата, закона. И въпреки всичко има начини тези документи да бъдат подменени, откраднати, унищожени. Отивате и си поръчвате ново кръщелно свидетелство. Например от регистъра за смъртните случаи, като използвате нечие чуждо име и рождена дата. Носите новото свидетелство в обувката си една седмица, то придобива вид на старо. Записвате се в някоя библиотека, вземате си членска карта; не е трудно да получите и карта за гласуване на нечие чуждо име. И така малко по малко ставате нов човек. Отивате в най-близката шофьорска школа с курсове по кормуване, показвате новото кръщелно, картата за гласуване и се явявате на изпит. Ето ви и нова шофьорска книжка. Става много лесно — по ефекта на доминото. Всяка следваща стъпка се базира на валидността на документ, получен в предидущата — малко преди това.

Най-лекият начин е да приемете чужда самоличност. На някой, когото няма да търсят, някого без близки роднини, без семейство, някоя маргинална личност или починал човек. Такива колкото щете. Допускам, че с помощта на Хайъмс Адилейд Модайн се е превърнала в жената или момичето, изгоряло в пожара във Вирджиния. А старият Джак Бартън, добряк, но грозен мъж, е приел красивата жена още щом я е зърнал. После без дори и да подозира нещо, е създал условията и предпоставките тя да получи нужната й нова самоличност, при това желязна и неоспорима. Парите и протекциите, с които се ползват богаташите, са били предостатъчни.

— Още нещо — обади се Мартин. — Ние имаме отделно досие за семейство Модайн. И снимките им липсват до една.

— Възможно ли е Хайъмс да е имал достъп до въпросните досиета?

Чух Мартин да въздиша тежко отсреща.

— Естествено — отвърна ми той. — Та нали е единственият градски адвокат. Защо да не му ги дадем, ако ги поиска? Всички му имат доверие.

— Проверете отново мотелите. Предполагам, че в някой от тях ще намерите багажа на Катърин Демитър. А в него може би ще има още нещо.

— Виж какво, човече, трябва да се върнеш. Налага се. Ще изясним нещата. Цял куп трупове се въргалят при нас и името ти е свързано с всеки един от тях. Нищо повече не мога да направя за теб. Каквото беше, беше. Разбираш ли ме?

— Е, опитай се — колкото можеш. Но аз няма да се върна.

Затворих и набрах нов номер. Обади се глас:

— Да, моля?

— Ейнджъл? Птицата.

— Къде ходиш бе, мамка му? Тук нещата съвсем се сговниха. По клетъчен телефон ли говориш? Затвори и се обади по обикновен.

Обадих му се след десетина минути от обществения автомат пред близкия супермаркет.

— Хората на стария дон са прибрали Пили Пилър. Щели да го държат, докато Боби Шиора се върне, а той е заминал някъде. Изглежда, положението е много кофти за него. Държат го изолиран в имението на Ферера. Опита ли се някой да се добере до него, бум — куршум в челото. Само Боби имал достъп до него.

— Арестуваха ли Сони?

— Не са. Той се крие някъде, но вече е останал сам. Ще трябва да дава обяснения на дъртия.

— Виж, Ейнджъл, загазил съм — казах и му обясних какво е положението. — Ще се върна, но искам да ви помоля за нещо с Луис.

— Кажи бе, човече. Нямаш проблеми.

Дадох му адреса на наетия склад.

— Наблюдавайте това място. Ще се видим там веднага щом успея да дойда.

Не знаех колко време ще е нужно на ченгетата, докато ме проследят официално. Подгоних мустанга към Ричмънд и го оставих в паркинг, където платих за две седмици напред. После се обадих на няколко места. Срещу 1500 зелени от частно летище си купих самолетен билет за връщане в Ню Йорк, анонимност и мълчание.