Карън Робърдс
Необуздана страст (1)

1.

В последните летни дни на 1844 година лейди Кетрин Хейл беше по-красива отвсякога. Поради горещините тя бе вдигнала високо блестящата си червеникаворуса коса, достигаща на гъсти къдрици до ханша й. Когато в нея проникваха лъчите на слънцето на Южна Каролина, тя обгръщаше като златист ореол нежното й лице. То бе неописуемо красиво, с почти идеална овална форма, със завладяващи сапфиреносини очи с дълги копринени мигли, които леко се изтъняваха встрани, придавайки й екзотичен вид, с високи скули, нежен прав нос и закръглени червени устни, за които съпругът й казваше, че са създадени само за целувки. Леко изпъкнала брадичка загатваше силата на характера.

Беше крехко, стройно момиче. Тялото й бе също толкова красиво, както лицето: имаше хубави гърди, толкова големи, че лягаха приятно в мъжка ръка (също по думите на съпруга й), тесен, но добре оформен ханш, стройни и пропорционални крака.

През този августовски ден Кети бе леко облечена заради голямата жега. Семплата, дълбоко изрязана следобедна рокля от муселин с къси буфон ръкави й стоеше чудесно, а бледожълтият цвят подчертаваше още повече светлата гладка кожа.

На деветнадесет години Кети изглеждаше повече жена, отколкото момиче. От прозореца на всекидневната видя мъжа, който я бе направил такава, каквато беше днес. Джон вероятно идваше направо от полето. Ласкава усмивка заигра по устните на Кети, когато видя, че целият е в прах — от главата до петите. По мургавото му лице се стичаше пот, а поради следобедната влага черната коса беше залепнала на плътни къдрици по главата му. Джон работеше усърдно, контролирайки беритбата на памука от необятните полета на Уудхем. Кети знаеше, че той правеше това заради нея и техния петнадесетмесечен син Крей. Предполагаше, че понякога съпругът й все още тайно бленува по дивия, необвързан пиратски живот, който бе водил преди брака им и преди раждането на Крей. Затова често му казваше, че макар и да му е било добре като пират, го очакваше само едно: бесило. Джон два пъти вече се беше измъквал, а Кети не възнамеряваше да му позволи да предизвика дявола трети път.

Усмивката й стана още по-чаровна, когато се появи Марта — яката позастаряваща бавачка — на ръце с Крей. Марта беше отгледала и Кети от самото й раждане. След като майка й, лейди Керълайн Олдли, почина, когато Кети беше седемгодишна, Марта пое изцяло грижата за нея. Кети я обичаше, а Марта бдеше над нея и Крей като квачка над пиленцата си. В магическия кръг на нейната преданост бе приет и Джон след първоначалното леко недоверие от двете страни. За всеки от тях Марта би дала живота си, ако трябва. Кети знаеше това, но предполагаше, че от всички най-близо до сърцето й стоеше Крей, което я радваше.

— Daddy!^[1] — изкрещя зарадван Крей, щом съзря баща си. Кети поклати глава при този чисто американски израз. Тя беше англичанка, но у Крей можеше да се открие чистокръвният американец. Той бе истински син на баща си: изцяло приличаше на него. С черните си къдрици, сивите очи, набитото телосложение, а понякога и с непокорното държание, той бе същински Джон. Понякога Кети си задаваше въпроса, как би се справяла с двама опърничави мъже, когато Крей порасне. В такива случаи просто свиваше рамене. Както Марта обичаше да казва: каквото трябва да стане — ще стане.

— Тати, тати! — Крей се извиваше в ръцете на Марта. Накрая тя го пусна на земята. Джон приклекна и разпери ръце, когато малкото момченце се устреми към него по моравата. Щом достигна целта си, Крей хълцукна от радост, а баща му го подхвърли високо във въздуха със здравите си ръце. Неописуемо чувство на любов заля Кети, като ги гледаше. За нея те бяха всичко на света и тя всеки ден благодареше на бога.

Джон подхвърли Крей високо във въздуха и отново го хвана. Момченцето ликуваше от радост. Кети клатеше глава и се усмихваше. После излезе от къщи и забърза към моравата, преди да е станало нещо неприятно. Крей току-що беше вечерял, а щом вълнението станеше твърде голямо, имаше навика да се освобождава по един съвсем некрасив начин.

— Хей, вие двамата, престанете вече — скара се тя с предвзета сериозност, докато тичаше към тях. Джон й се ухили нахално. Крей, който го наблюдаваше, направи същото. Кети не можа да се сдържи и се засмя. Синът и съпругът й си приличаха като две капки вода.

— Да, мадам — каза Джон с жален глас и свали момченцето.

— Да, мадам — дрезгаво повтори и Крей, като все още здраво се държеше за крачола на Джон, за да не изгуби равновесие. Кети отново се засмя, вдигна детето и го притисна към себе си. То положи главата си на врата й, а Джон обгърна с ръка ханша й, привлече я към себе си и силно я целуна по нежните устни. Кети отговори на целувката и почувства отново познатия гъдел. Изненадваше се, че коленете й омекваха при всяко докосване на Джон дори и след раждането на сина им.

— Гладен ли си? — попита тя съпруга си, за да пропъди мислите, които можеха бързо да я накарат да стане неконтролируема.

— Като вълк — отвърна той с искрящи очи. После се наведе още и прошепна: — Ще те схрускам.

Кети се изчерви, хвърли му възмутен поглед, но се засмя. Марта ги наблюдаваше. Колкото буен и невъздържан да беше мастер Джон, той винаги доставяше щастие на мисис Кети, а това беше всичко, което имаше значение според Марта.

— Време е малкият мъж да си ляга — каза тя, обърна се към Кети и протегна ръце, за да поеме Крей.

— Не искам да спя! — твърдоглаво обяви Крей, а в следващия миг сякаш сам се учуди, че трябва да се прозине. Кети се засмя и го подаде на Марта.

— Уморен си, съкровището ми! — каза тя и го целуна по бузката.

Понеже момченцето гледаше нещастно, Джон се наведе към него и му прошепна нещо в ухото, което го накара да изхихика от радост. За изненада на Кети нямаше никакви други протести, когато Марта го отнасяше.

— За бога, какво толкова му каза? — искаше да разбере тя.

— Мъжка работа — отговори Джон със смях.

Кети само поклати глава, докато гледаше как двамата изчезват по дългата веранда, простираща се зад къщата.

— Най-сетне сами! — прошепна Джон и очите му блеснаха. Още преди Кети да проумее какво е решил, той я вдигна и така я целуна, че тя щеше да се задуши.

— Джон! — запротестира тя, смеейки се, щом успя да проговори. — Слугите! — тя погледна многозначително към половината дузина отворени прозорци.

Джон нахално се ухили. Щом видя колко неловко се чувстваше тя, веселите му очи заиграха и той изломоти:

— Ах, ти, безсрамна жена, защо ме отвличаш от яденето с твоите номера?

Тя искаше да отвърне нещо, но той я завъртя така, че да гледа към къщата, и я плесна по добре оформените задни части. Кети подскочи и безпомощно се изкиска; после се остави да я поведе към къщи.

Около минута вървяха мълчаливо един до друг. Кети вдишваше дълбоко, защото обичаше аромата на белите магнолии до входната врата. По ръката си чувстваше влагата от ризата на Джон, а под нея се очертаваха яките мускули на гръдния му кош.

— Работиш прекалено много — каза тя сериозно и се изправи на пръсти, за да го целуне по небръснатата буза.

— В такъв случай трябва да ме възнаградиш — реши той и погледна любимото лице, което го съзерцаваше толкова сериозно. Сега видя нещо, което го накара да повдигне едната си вежда.

— Имаш чернилка по носа — каза Джон и щракна с пръсти. Кети сбръчка нос и изкриви очите си, опитвайки се да види къде е чернилката.

— Не се учудвам. Ти си ужасно мръсен. Какво си правил? Да не си се въргалял в прахоляка?

— Почти. Земята е толкова суха, че само като вървиш, се вдигат облаци пепел. Ако не завали скоро, ще ни изгори всичкия памук.

Тонът му беше необичайно сериозен. Кети го погледна загрижено. Тя знаеше, че за Джон бе много важно да направи отново от Уудхем печеливша плантация. Преди две години я беше наследил от баща си в окаяно състояние. Макар че Кети беше много богата, той отказваше да вземе дори и едно пени от парите й. Настояваше да живеят и да поддържат плантацията със средствата, останали му от времето, когато беше пиратски капитан, и от спечеленото в плантацията. Не го беше казвал, но Кети знаеше, че Джон твърдо държи тя да не чувства липсата на лукс и след женитбата си. Беше безсмислено да го убеждава, че скъпите дрехи, бижута и мебели не са съществени за нея, че й е достатъчно да притежава него и Крей. Гордостта му не позволяваше тя да търпи лишения. Кети не можеше да го промени, но се радваше, че опитва да вдъхне нов живот на Уудхем.

Тъй като мълчанието й продължи, Джон я погледна учудено и забеляза замисления вид на лицето й. Упрекна се, че е допуснал да бъде угрижена. Веднага се опита да я разсее, като я щипна по заоблените задни части и тя извика:

— Забрави сушата. Уудхем е преживявал и по-лоши времена, повярвай. Твърде далече сме от времето, когато би трябвало да се отказваш от всичките си хубави неща. А може и да е за добре, защото ще се наложи да си хапваш по-малко…

Кети се разсмя отново и отговори на дързостта му, като го сръга с лакът в ребрата. Той изръмжа, а след това я сграбчи, за да я накаже. Тя обаче се измъкна, повдигна леко полите си и се затича със смях към къщи. Джон я следваше плътно.

— Ще ми платиш за това, котенце — заплаши я, докато тя тичаше към салона. Кети изписка, щом усети топлия му дъх до тила си. Беше твърде късно. Силните му ръце я обгърнаха, той я повдигна и я притисна към гърдите си.

— Милост! Имайте милост, капитане! — можа да каже тя, заливайки се от смях, докато той я носеше към стълбището с престорен варварски вид.

— Не! Никога! — процеди той през зъби, като я държеше здраво в ръцете си, и заизкачва широките вити стъпала. Тя се въртеше, а белите й фусти трептяха под роклята като гребени на морски вълни. Движенията й изведнъж замряха, когато погледна случайно надолу, към салона. Питързхем, пъргавият, дребен камериер на Джон и главен иконом, ги наблюдаваше.

— Да кажа ли на готвача да сервира по-късно вечерята, мастер Джон? — попита той.

— Да! — с намигване извика Джон на стария си приятел от средата на стълбището.

— Не! — извика бързо Кети. — Питързхем, да не си посмял! Джон, чакаме гости, да не би пак да си забравил? — след това с много по-тих глас измърмори: — Пусни ме най-сетне! Какво ще си помисли Питързхем за нас?

Джон се ухили.

— Сигурен съм, че Питързхем както винаги мисли за пари — отвърна той, без да си направи труда да говори по-тихо, и изтича нагоре по стълбите. Нямаше никакво намерение да изпълни желанието й…

С пламнали бузи Кети хвърли още един поглед към приемната и видя, че Питързхем само се ухили. Тя го стрелна с негодуващ поглед. Тия мъже! Щом ставаше дума за нежния пол, те винаги бяха единни.

— Ах, да, гостите са канени за осем и половина, доколкото си спомням, а сега е седем и нещо — извика след тях Питързхем и спря да се хили, щом видя погледа на Кети. — Да изпратя ли нагоре вода за къпане, мастер Джон?

— По-късно, Питързхем, много по-късно — отговори Джон припряно, вече на горното стъпало, и забърза по коридора със зачервената си от срам пленница.

— Сега, Питързхем! — извика Кети през рамото на Джон и веднага осъзна, че заповедта й няма да се изпълни.

Но за нейна изненада не стана така. Джон току-що беше стигнал в общата им спалня и си беше откраднал една страстна целувка, когато тихо се почука.

— Кой, по дяволите…? — измърмори ядосан Джон. Отново се почука и той без охота остави Кети, направи няколко крачки към вратата и я отвори.

— Да! — изръмжа той. Необичайно сърдитият тон без малко щеше да накара младия негър Тайлер да изпусне от ръцете си кофите, вдигащи пара. Като видя едрия, излъчващ страхопочитание господар, който го гледаше сърдито, очевидно разярен, че го смущават, Тайлер само преглътна и изплашено направи крачка назад. Спря го Мика, другото момче, което стоеше зад него, също така натоварено. Зад двамата стоеше Питързхем, който предупредително цъкна с език, когато водата в кофите се разклати заплашително. Погледът на Джон се спря върху Питързхем.

— Извинете, мастер Джон, но вие действително бяхте малко мръсен — обясни набързо Питързхем и насочи момчетата към стаята, преди Джон да избухне. А той не отдели поглед от слугата си, докато двете момчета пълнеха изящната порцеланова вана, намираща се в единия ъгъл зад копринена завеса.

— Стари приятелю, не ти е за първи път жена ми да те подбужда към неподчинение. Няма да изтърпя това! — думите на Джон звучаха заплашително. Кети побърза да потисне усмивката си. Все още не му излизаше от ума, че целият корабен екипаж, към който принадлежеше и Питързхем, бе преминал на страната на Кети малко преди тя да се омъжи за капитана им. Преди нейното идване на борда на кораба Джон можеше да разчита на лоялността и абсолютното подчинение на екипажа си. И сега се ядосваше, като си спомнеше колко лесно тя успя да ги промени.

— Извинете, мастер Джон — повтори Питързхем и в погледа му се четеше дълбоко разкаяние, както се очакваше от него. После, след като момчетата бяха свършили работата си и бяха излезли от стаята, той добави: — Ще изпратя Марта след четвърт час, за да ви помогне при обличането, мисис Кети. Надявам се, че ви устройва.

— Да, благодаря, Питързхем — отговори Кети, преди Джон да е успял да каже нещо. Питързхем, който от опит познаваше по очите на господаря си, че наближава буря, побърза да изчезне. Вече го нямаше, но Джон продължаваше да гледа втренчено вратата.

— Някой ден старият тарикат ще отиде твърде далеч — навъсено изрече той като пророк, но в следващия миг направи гримаса, понеже Кети вече не удържаше смеха си.

— Питързхем е прав. Целият си в мръсотия — каза тя, щом той отново посегна към нея. — А аз трябва да се обличам. После ще имаме достатъчно време за… е… за това…

— О, „за това“ ли се нарича то сега? — Джон се ухили и предотврати опитите да му се изплъзне, като обхвана бедрата й. — А как ти хрумна, че аз изобщо го искам?

Кети го гледаше през дългите си мигли и една дяволита трапчинка се появи за малко върху бузата й.

— Симптомите са недвусмислени, любими — отговори тя сериозно и с бързо движение се изтръгна от него. — Ще трябва обаче да почакаш.

— А ако не желая да чакам? — попита той настойчиво, но Кети само се засмя и изчезна в съседната гардеробна.

Върна се, като държеше в ръце небесносиня вечерна рокля, поръчана от Джон като част от летния й гардероб. Той беше се настанил удобно във ваната. Кети го загледа с интерес. Плъзна поглед по широките голи рамене, към окосмените гърди, по закръглените мускулести ръце, силно почернели от работата под палещото слънце. Беше препънал коленете си почти до гърдите, за да се побере във ваната. Капчици блестяха по косата му и по кожата, а водата обгръщаше бедрата му и скриваше от очите й най-интересната част от тялото му. Изглеждаше малко смешен, но същевременно достоен за любов. Кети нежно му се усмихна.

— Изтрий ми гърба — дрезгаво каза той, щом видя как го наблюдава. Кети помисли за миг, но след това поклати глава и подхвърли иронично:

— Страхувам се за невинността си, сър!

— Страхливка — измърмори той разочарован, примири се и започна да сапунисва гърдите и ръцете си. Кети го съзерцава около минута и усети слабост. Със своите тридесет и шест години той все още изглеждаше най-добре от всички мъже, които беше срещала: едър, с мускулесто тяло и черна къдрава коса. Сивите му очи бяха като в рамка от дълги копринени мигли и това придаваше неотразим чар на мъжественото му лице. Щом погледна устните му, сърцето й започна да бие по-силно. Джон отгатна съвсем точно какво казваха очите й. Усмихна се широко и се облегна във ваната.

— Ела, сладка моя — каза той бавно. Кети се изчерви и отклони поглед.

— Не ставай глупав. По-малко от час остава до вечерята с гостите — тя започна да разстила роклята си по леглото.

— Един час е твърде много време за това, което възнамерявам. Според мен няма да ни отнеме повече от четвърт час — Джон се ухили дръзко, а тя отново поруменя.

— Трябва да се облека — отвърна Кети, но и самата трябваше да признае, че гласът й не звучеше достатъчно убедително.

— Все още не — изговори Джон, изправяйки се. Струйки вода се стичаха по тялото му, разделяха се край възбудената му мъжественост и продължаваха по дългите му крака.

Очите на Кети се разшириха и тя започна да отстъпва, щом той излезе от ваната и тръгна към нея по полирания под. Стъпалата му оставяха огромни следи. Приближаваше я.

— Джон, не бива! — леко почна да протестира тя. — Имаме гости за вечеря! Нямаме време! Не искам…

— Лъжеш — бавно каза той и протегна ръце да я прегърне. — Ти искаш и аз искам, а тъй като си моя жена, смятам да се възползвам от правата си. Замълчи, скъпа, целуни ме.

След тези думи я притисна здраво към мокрите си гърди и тя усети как влагата и топлината на неговото тяло проникват през роклята й. Погледна лицето му с радост, примесена с раздразнение и любов, и промълви:

— Невъзможен си!

— Така се казва — само измърмори той, устните им се сляха и дълго време никой от двамата не можеше да говори. Неговата целувка бе настойчива и нежна, напомняше й за щастливи мигове и загатваше за още по-хубави преживявания. Кети отвърна на целувката. Беше се отказала от всякаква съпротива и усещаше, че желанието й нараства. Притисна се подканящо към голото му тяло и потрепери, щом усети доказателството за страстта му, притиснало стомаха й. Със затворени очи тя вече не възприемаше нищо друго освен насладата, която й даряваше и на която искаше да отвърне. Плъзгаше ръце по голия му гръб, пръстите й очертаваха линията на гръбнака му и галеха извивките на задните му части. Усещаше как се стягаха мускулите и как се ускоряваше дишането му. Той отдели устни от нейните. Тя отвори очи, срещна неговия поглед и сърцето й заби още по-силно.

— Чудесна си — каза той с пресипнал глас. Кети се усмихна и отвърна влюбено:

— Ти също.

Устните им отново се сляха. Той я вдигна с яките си ръце и я положи в средата на леглото. Целуваше я жадно, а ръцете му галеха тялото й, намирайки всяка окръгленост под роклята. Устните му се плъзнаха по бузите й, после по ушите, продължиха надолу по врата до деколтето, откъдето започваха гърдите. Ръцете на Кети обвиваха врата му и тя покриваше с целувки раменете му, докато той разкопчаваше многобройните кукички, с които бе закопчана роклята на гърба. Отначало не му създаваха проблеми, но някъде на половината една му се опря. Безмълвно продължи да се мъчи, докато Кети, забелязала проблема му, започна да се киска. Джон се надигна и я погледна в лицето.

— Присмиваш ми се, а, дявол такъв? — изломоти той. — Сега ще ти покажа по-добри маниери.

С тия думи посегна надолу и с престорена бруталност вдигна роклята й до ханша. След това пръстите му намериха панделките на дантелените й гащи, развързаха ги и той започна да ги събува.

— Джон, недей! — запротестира Кети. Начинът, по който искаше да я обладае, беше непристоен. Естествено бе съпрузите да запазват достойнство при взаимния акт. Но да се съвкупяват посред бял ден, при което жената да е полуоблечена, като някоя слугиня, която го вършеше дори в сеното!

— Напротив, Кети — отвърна той, докато сваляше гащите й. Сега тя бе гола от ханша надолу, като не се смятаха копринените чорапи, прикрепени със сини дантелени жартиери. Цяла камара жълти поли и бели фусти покриваха горната част на тялото й. Кети пое въздух и се извърна, когато ръката на Джон докосна русия триъгълник между краката й. Понеже той не се отказа и пръстите му започнаха да я галят нежно, цялото й тяло потрепери и тя затихна.

— Все още ли не? — подразни я след малко, наблюдавайки с любов зачервеното й лице. Кети почувства, че се изчервява още повече, щом осъзна, че той я гледа, но бе невъзможно да спре инстинктивните движения на бедрата си.

— Обичам те — тихо промълви тя и очите й се отвориха, за да срещнат неговия поглед. Изразът на лицето му се промени, а очите му потъмняха от страст. Приятно чувство изпълни стомаха й.

Джон наведе глава, за да погълне жадно устата й в целувка. Езикът и устните му даваха израз на това, което не можеше да каже с думи. Кети се вкопчи в него без срам, тялото й се извиваше под неговото, нямаше търпение да бъде обладана. Той стенеше при всяко докосване на меката й жива плът, покри тялото й със своето, а мускулестите му бедра разтвориха краката й. Кети бе готова за това, очертаваше с ноктите си контурите на изпотения му гръб и отговаряше на целувките му със страст, подобна на неговата. С единствен силен тласък той проникна в нея. Силната възбуда накара и двамата да поемат дъх. Джон започна да се движи отначало бързо, после по-бавно, задържаше, за да я раздразни, докато тя нетърпеливо започна да се надига под него, затворила очи. Бе отворила уста и дишаше тежко.

— Джон, Джон, Джон… — отново и отново повтаряше името му, без сама да осъзнава. Ръцете й притискаха все повече гърба му, за да го насочи. Накрая, когато си мислеше, че не би могла да издържи по-дълго, той почти изцяло се отдръпна от нея. Кети се притисна до него и го погледна с тих протест. Той я наблюдаваше, а в очите му грейна огън, щом долови силното й желание.

— Искаш ли ме? — попита дрезгаво.

— Да, о, да! — отвърна тя, почти обезумяла от желание. Тялото й продължаваше да се надига към неговото. С приглушен стон той проникна отново дълбоко в нея. Кети извика, прихвана го здраво, а ръцете му обгърнаха тялото й като скоби. Тя усети как той започна да пулсира в нея и се отдаде на върховното си изживяване.

Мина известно време, докато можа да се осъзнае. Сърцето й полека-лека се успокои, дишането й се нормализира. Джон все още беше върху нея и огромното му тяло почти я смазваше. Главата му лежеше до нейната на възглавницата. Тя се обърна, за да го види, и нежно прокара пръст по лицето му. При докосването очите му се отвориха. Той я погледна и промълви със задоволство, като целуна красивите пръсти, които тя положи на устните му:

— Скъпа!

Кети се усмихна и отвори уста, за да го накара да изрече двете думички, които обичаше да чува. Той не правеше това с охота. В единичните случаи, когато й казваше колко много я обича, като че ли се срамуваше от слабостта си. Джон бе обкръжен от груби, корави мъже и не му беше лесно да признае, че изпитва чувство на любов. Поведението му обаче го доказваше, а на Кети това й стигаше.

— Няма ли… — започна тя и искаше да добави „да ми кажеш нещо“, когато на вратата силно се почука. Кети се изплаши, като че ли са я хванали да върши нещо неприлично. Джон се ухили.

— Не се безпокой, любима. Това, което направихме сега, е в реда на нещата — той я целуна още веднъж и се измъкна от леглото. — Та нали сме женени или вече си го забравила?

— Престани най-сетне — каза Кети.

Отново се почука, този път по-настоятелно. Кети слезе от леглото, побърза да оправи полите си и вдигна ръце, като се опитваше безуспешно да събере косите си. Къдриците се бяха пръснали във всички посоки. Джон, все още съвсем гол, с ръце на кръста, наблюдаваше усилията й, а по устните му заигра усмивка.

— Изглеждаш, като че ли току-що си станала от сън — подметна той нахално. Тя го изгледа втренчено.

— Мисис Кети? — гласът от външната страна на вратата беше на Марта. — Мисис Кети, вече е почти осем часът, гостите ви скоро ще дойдат. Да ви помогна ли при обличането?

Джон тихичко се засмя, когато Кети, все още оправяйки косите си, тръгна, за да отвори вратата. Преди тя да стигне до нея, той вече беше изчезнал в гардеробната и викаше Питързхем, докато Марта влизаше в стаята.

Нейните очи като че ли се смееха, когато тя едно след друго видя зачервеното лице на Кети, състоянието на роклята й, полупразната вана, следите по пода и накрая — безпорядъка по леглото. Но Марта бе достатъчно тактична, за да премълчи. Без да поглежда към Кети, отиде до леглото и изпъна отново чаршафите, взе гащите й и ги хвърли в един кош за мръсно бельо, след което тръгна към долния край на леглото. Кети гледаше смутено как Марта се мъчеше да извади нещо измежду матрака и таблата на леглото.

— Роклята ми! — отчаяно извика тя, когато разпозна намачканата дреха, която Марта изтръскваше.

— Предполагам, че няма да я обличате сега. А това е добре, тъй като и тя е една от тези неприлични рокли, които сте си ушили.

— Не са неприлични! — Кети защитаваше роклите си вероятно за стотен път. — Това, че са с дълбоко деколте, се дължи на новата мода! Тъй че не бива да се радваш, Марта. Ще облека друга от новите си рокли, а те всички са дълбоко изрязани.

— Мисис Кети, понякога сте невъзможна! — сгълча я Марта, докато прибираше смачканата рокля. Кети не обръщаше внимание. Миеше лицето и ръцете си със студената вода от гарафата върху тоалетната масичка до леглото.

Марта мълчеше ядосана, докато помагаше на Кети да се съблече, и не посмя да й отправи забележка. След като я изпрати да донесе друга от „ужасните“ си рокли, Кети седна пред огледалото и започна да разресва косите си. Преди още да беше се справила с това, Марта се завърна с роклята, разпростря я върху леглото и взе четката от ръката й. Без да продума, тя започна да реше дългата й коса.

— Кети, виждала ли си бръснарското ми ножче? Не мога да го намеря никъде.

Джон бе застанал на вратата между спалнята и гардеробната, небрежно подпрял едното си рамо на касата. Беше облякъл разкошния си сутрешен халат от червен брокат, подарен му от Кети за сватбата. Пяна за бръснене покриваше долната част на лицето му.

— Бях го взела — призна см тя с чувство на вина и се обърна към него. Джон се изправи и влезе в стаята.

— Ти? За какво ти е притрябвало? — беше изненадан.

Кети хвърли бърз поглед през рамо към Марта. Ако кажеше истината сега, тя щеше да гълчи часове наред; представите на Марта за това, какво трябва да прави една дама от добро семейство и какво не, бяха изключително строги. Жената я поглеждаше вече подозрително, докато Джон чакаше с интерес да чуе отговор.

— Бръснах си краката — отхвърлила всяка предпазливост призна Кети с наведена глава. — Според Джоди в неговата „Книга за дами“ това е най-новата мода, щом носиш копринени чорапи.

Реакцията на това обяснение беше мигновена. Марта сякаш цялата настръхна, докато Джон само се захили.

— Не мога да твърдя, че съм забелязал разлика — безсрамно измърмори той. Явно беше, че това го забавлява. Кети му върна ножчето.

— Мисис Кети, имате ли изобщо чувство за срам? — избухна Марта, отърсвайки се от изненадата. — Какво би казала майка ви? Дамите, които вършат това, те… те не са никакви дами!

Джон се засмя злорадо и отново изчезна в гардеробната. Намираше, че ругатните на Марта са чудесни! А пък и тя самата беше доволна, мислеше си Кети ядосано.

— Марта, престани най-после — не издържа тя накрая. — Сега съм омъжена и мога да върша каквото искам.

— Да, вярно е, вие сте омъжена — отвърна Марта, — но това е всичко! Трябва да кажа, че съм изненадана, че мастер Джон допуска да се държите по този начин. Той ви разглезва, да, така е. Всеки съпруг на място би ударил с юмрук по масата. Да си парфюмирате водата във ваната — да, това е предостатъчно. Да не мислите, че не усещам? Но да си бръснете и краката…! Какво ли друго може да се очаква, ако смея да попитам?

Тя слушаше мълчаливо словесната тирада, докато Марта й оправяше косите. Щом свърши, Кети бутна стола назад и се надигна. Марта, все още гълчейки, донесе от леглото „неприличната“ вечерна рокля.

— Стойте мирно — заповяда тя и умело метна роклята над главата на Кети, без да развали нито една къдрица от косата й. После я оправи и започна да я закопчава. През това време държеше устата си затворена.

— Да не смятате, че не знам нищо за пудрата ви в тоалетката? — избухна тя изведнъж точно когато Кети мислеше, че цялата проповед вече е свършила. Кети изпъшка. Понякога й беше трудно да се разбере с Марта, но знаеше, че ужасно ще й липсва, ако трябва да се оправя без нея.

Когато всичко бе готово, Кети се огледа одобрително на голямото огледало, а Марта я наблюдаваше гневно. Кети не обърна внимание на нейния поглед, а започна да преценява външния си вид. Ако трябваше да признае само пред себе си, роклята наистина беше малко предизвикателна, но гласно тя никога не би го казала. Раменете бяха голи и изглеждаше, че гърдите й държаха роклята. За да подчертае прелестта си, Кети си сложи перлена огърлица, обвита двойно около врата, и подходящи обеци. Отстъпи крачка назад, убедена, че никога не е била по-хубава, макар че тайничко смяташе да е по-разголена.

— Една малка дреболия, не мислиш ли, че си забравила нещо? — Джон беше влязъл и застанал зад нея. Леко сложи ръце върху раменете й, докато наблюдаваше отражението в огледалото. — Може би ще си облечеш нещо отгоре?

— Колко смешно — отвърна Кети, при което си даде сметка, че той изглежда много добре в официалния си тъмен вечерен костюм. — От ден на ден ти все повече заприличваш на порядъчен съпруг. Спомням си времето, когато би се влюбил в тази рокля.

— Грешно ме разбра, скъпа. Роклята е чудесна. Това, което не ми харесва, е, че гостите мъже не биха отделили очи от моята съпруга — при тези думи той погледна отстрани Марта, която слушаше безмълвно, но погледът й красноречиво говореше, че е напълно съгласна с него. — Така ли е, Марта?

— За бога, не я карай да започва отново! Седмици наред само това ми приказва! — Кети се поусмихна, като се отдръпна от огледалото. — Вероятно капитан Хейл ще си припомни, че точно той беше този, който настояваше, дори против волята ми, да имам нови летни тоалети. Би трябвало да търсиш вината у себе си, щом смяташ, че стилът е твърде ексцентричен. Абстрахирай се от това обаче, не намираш ли, че изглеждам добре?

— Много добре — съгласи се той отегчен. — Пък съм и далеч от това да следя модата. Не се оплаквай обаче, ако старият мистър Грейвз разлее супата по ризата си само защото не сваля поглед от теб — той я погали с пръст по тила.

Кети се засмя, изправи се на пръсти и го целуна по устата.

— Е, какво ти казах? Джон не се преструва — обърна се тя триумфиращо към Марта. Старата жена само сбръчка нос.

— Както вече отбелязах, той ви разглезва. Надявам се да не съжалява за това един ден — последното тя измърмори под носа си, но, както предполагаше, беше чута. Кети с достойнство реши да не обръща внимание, Джон се усмихна на Марта и последва примера на жена си.

От долу се чуваха гласовете на първите гости. Кети бързо грабна ръкавиците и ветрилото си. Прегърна Марта помирително, преди да вземе Джон под ръка.

Долу, в приемната, вече ги чакаха мистър Грейвз, възрастен джентълмен, комуто принадлежеше плантацията, присъединена към Уудхем, неговата съпруга Рут и дъщеря им Милисент. Кети харесваше много мистър и мисис Грейвз, тъй като те бяха направили всичко, за да помогнат на семейството й да се установи тук. Друг бе въпросът относно Милисент. Тя беше почти тридесетгодишна, съвсем безлична, неомъжена. Обличаше се като младо момиче и постоянно се усмихваше превзето, като се опитваше да изглежда по-млада. Това, което най-много дразнеше Кети, беше, че не пропускаше възможност да хвърля на Джон скрити погледи. Правеше му чест, че изобщо не обръща внимание на това.

Гостите пристигнаха. Кети и Джон се разделиха, смесиха се с гостите и разменяха любезни слова.

Вечерята премина без инциденти, макар че Кети с усилие можа да потуши смеха си, когато мистър Грейвз, както бе предсказал Джон, поля със супа официалната си риза. Тя погледна към съпруга си, чиито устни трепнаха, но се опита да потисне напушилия я смях, затова се обърна наляво, където седеше Джералд Бейтс, връстник на Джон.

След вечерята дамите оставиха мъжете да се насладят на пурите и на брендито си и се оттеглиха в салона да пият чай. Половин час по-късно господата се присъединиха към тях. Щом прекрачиха вратата, се разбра, че са пили повече, отколкото бе редно. Джералд Бейтс се смееше твърде високо на някаква дреболия, а лицата на другите бяха зачервени. Джон се усмихваше благоразумно, както винаги. Кети винаги се учудваше колко много можеше да издържа. Един-единствен път го беше видяла пиян и това беше, когато се роди Крей. Но според Питързхем някога Джон е изпивал доста голямо количество уиски, докато му проличи.

Кети погледна мъжа си неодобрително, защото бе допуснал гостите да пият твърде много. Той разбра правилно погледа й — в следващия момент лицето му доби такъв дълбоко разкаян вид, че тя, без да иска, се засмя. Джон я възнагради с усмивка, на която знаеше, че тя няма да устои. Тъй като продължаваше да го фиксира, реши да отиде при нея.

— Бихте ли ни изсвирили нещо, лейди Кети? — чу се силният глас на Джералд Бейтс. Тя предпочиташе да откаже, но не намери разумно извинение. Затова се усмихна, тръгна към малкия роял в ъгъла на стаята и седна на тапицирания стол.

— Какво бихте желали да чуете? — Кети приветливо се обърна към гостите. След като я увериха, че всичко би им харесало, започна да свири мелодията на един валс. Джералд Бейтс дойде и се облегна на рояла, като открито й се любуваше. Тя усети, че погледът му шари по голите й рамене, и пожела негласно, но настоятелно, той да се махне. Ако продължеше да я фиксира така, щеше да има разправии. Джон беше особено ревнив, когато ставаше дума за негова собственост, а без съмнение той гледаше на Кети като на такава. Когато забележеше, а как да не забележи, по какъв начин я наблюдаваше Джералд, едва ли щеше да му хареса. Щеше да му цапне един независимо дали му е гост или не.

Кети довърши валса с облекчение. Преди да се изправи, усети, че полагат лек кашмир върху раменете й. Изплашена се обърна и видя Джон да наблюдава Джералд с усмивка, за която със сигурност можеше да се каже, че е агресивна.

— Помислих си, че ти е малко хладно — каза той с голямо внимание, сигурен, че Джералд е разбрал точно думите му.

— Благодаря, скъпи — отвърна премаляла, обви раменете си с шала така, че да покрие голотата, и се надигна, когато Джералд бе отминал тихо. — Наистина беше малко хладно.

Тя хвана Джон под ръка и докато отиваха към мястото й, тайничко го благославяше за самообладанието. Той можеше да бъде изключително ревнив; Кети му прощаваше, понеже знаеше, че неговата несигурност се коренеше в предишния му опит с жените. Но тя се надяваше все някога да успее да го убеди, че любовта й към него е завинаги. Самообладанието му при днешната ситуация даваше надежди.

През следващите четиридесет минути Джон неотлъчно стоеше до нея. Стана й смешно, като забеляза как Джералд се мъчи да ги отбегне. Трябваше да признае обаче, че постъпва разумно. Джон можеше да бъде опасен противник.

— Мисис Кети — изведнъж Питързхем се появи до нея. Тя премига, обръщайки се към него. В мислите си беше много, много далече оттук.

— Какво има, Питързхем? — първата мисъл на Кети беше да не би Крей да се е разболял. Той не би я обезпокоил за нещо незначително, когато имаха гости.

— Пристигна един мъж с писмо за вас, мисис Кети. Казва, че е спешно.

— Писмо? — повтори Кети и почувства, че сърцето й почна да бие силно. Едно такова писмо можеше да означава само лоши вести. С няколко думи за извинение тя се изправи и последва Питързхем към приемната. Там я чакаше един мъж. Кети не обърна голямо внимание на обясненията му, а с треперещи пръсти пое писмото, разкъса плика и премина по редовете. Докато четеше, лицето й пребледня.

— Какво се е случило, скъпа? — Джон беше на вратата и сбръчка чело, опитвайки се да отгатне по лицето й. Тя го погледна, очите й бяха пълни със скръб.

— О, Джон, за татко е… — тя избухна, хвърли се в ръцете му и усети как я прегръщат утешително. — Пишат, че е на смъртно легло! Трябва веднага да отида при него!