Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Георги Коновски
Заглавие: Реалистични мистики
Издател: Читанка
Националност: българска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7938
История
- —Добавяне
В детската градина се стремеше да седне до стената — за да има нещо зад гърба си, а после да гледа безразлично наоколо си с целия си вид внушаващ: „Мен ме няма! Мен ме няма!“
Успяваше често, но се случваше да отслаби вниманието си, да свали напрежението на внушението и да го грабнат безцеремонните и самонадеяни хлапета. Няколко пъти пострада — веднъж, когато го пуснаха с чаршаф вместо парашут от втория етаж, друг път когато се опитаха да го изстрелят до Марс, слагайки го във варел, варела върху едната страна на люлката, а няколко малчугани заедно скочиха от другата, после при игра на хокей в празната заличка с изчистения паркет (той беше шайбата)…
Но, общо взето, премина почти безопасно през този период. Пострада малко — тъй, два пъти чупи ръце, веднъж носа, веднъж беше ожулен…
По-опасно стана в училище — тогава и гласът на разума трудно го отклоняваше от някои пуберски мераци. А и предпазливостта невинаги го скриваше от разбеснелите се хлапаци. Обаче, успя да стигне до гимназията с няколко общо взето повърхностни повреди по физиономията и крайниците…
После се заредиха рисковете — упражнения по физкултура (падане от лоста, обръщане с „козата“, разбит нос — три пъти, при волейбол, няколко снайперски попадения в топките), веднъж успя да запали кабинета при химия (и след това всички опити там бяха прекратени), порязвания при лабораторни по биология (същото последствие)…
Следването беше по-леко. Ходеше на лекции (два пъти го биха, задето не избяга с групата), не посещаваше сбирки на колегите си, веднъж отнесе як тупаник в лицето, задето се беше загледал мечтателно в колежка…
После животът си вървеше спокойно — на работа, у дома, на работа, у дома…
Никакви жени — никакви проблеми. Никакви опити да изпъкне — спокоен трудов живот. Никакъв алкохол — почти мирен ден (е, няколко пъти щеше да отнесе бой от разни пияндурници, на два пъти не успя да се скрие, та го шиха)…
Общо взето — успя да се укрие от света…
И беше благодарен на вписаното в него умение да мимикрира, да изчезва, да слуша гласа на разума…
Накрая, разбира се, умря…
Което за лошия свят мина мимоходом — и това можа да направи почти неусетно за околните…
А на третия ден го забравиха…
Както би пожелал гласът на разума му…