Георги Коновски
Господарят

Крал Артур стана рязко, изтегли блестящия меч и след красив полукръг за поздрав го изпъна пред себе си. Заобиколилите трона рицари на Кръглата маса последваха владетеля…

Капитан Немо, Робинзон Крузо, Гъливер и капитан Блъд прекъснаха оживения разговор, свалиха шапки (а Робинзон кожения калпак) и пометоха с перата им пода…

Оцеола и Винету се надигнаха от постелката, поставиха внимателно лулата върху й, положиха ръце върху гърдите си за приветствие…

Дик Сенд и Джим Хокинс зарязаха играта и учтиво поздравиха, Дейвид Балфур остави разговора с граф Монте Кристо, тримата мускетари смушкаха увлечения в беседа с графиня дьо Монсоро д’Артанян, Бернардо Луис ел Гора и Ловеца на елени прекъснаха оживения си диалог, професор Челинджър остави за малко на мира Токай-ито…

Всички насочиха погледи към минаващия покрай тях немлад, леко пълничък, очилат човек, който смутено приемаше уважението им…

— Кой е тоя? — попита тихо Йоан, надничайки от току-що поставената на полицата нова книга…

— Шшшшт… — постави пръст на устата си Куентин Дъруърд — Това е Той… Господарят ни…

А после се сети, че новодошлият нищо още не знае, поясни:

— Този, от когото зависи животът ни, мястото ни в света, любовта на хората към нас… Самият Читател…