Илия Михайлов
Побързай (9)

Ники

Ех, този Ники! Невероятен виртуоз! Китарата му за пореден път ме кара да настръхвам. Океанът от съдби и хора по Главната тъкмо беше погълнал мен и жена ми, а неделя вечер ме бодеше нахално с пръст в корема, нашепвайки „Утре е понеделник! Утре е понеделник!“.

С досада си правех план на седмицата и задачите. Чу се звук на китара, която сякаш завъртя в кръг топлата октомврийска вечер и тя се превърна в страстна танцуваща испанка с ветрило в ръка. Беше Ники. Спрях се и се заслушах — „Аранхуес“ на Хосе Родригес.

Моята персонална машина на времето веднага прехвърли мен и жена ми в XIX в. по улиците на Севиля. Слушахме и гледахме с отворени уста как испанката танцува пред местните идалго. Страст, вино, копнеж, погледи, пълни с желание… и една китара.

Не исках всичко това да свършва, но за жалост машината ми на времето никога не се разваля. „Приземихме“ отново на Главната.

Благодарихме на Ники и си тръгнахме, а испанката бързо изчезна в една от малките странични улички, някъде там — под тепетата.