Илия Михайлов
Побързай (30)

„Ние се обичаме!“

Декември вече тропаше сърдито с краче. Дните бяха станали къси, скучни и еднообразни — като сериите на „Дързост и красота“, а вечерите — дълги и потънали до уши в домашен уют и миризма на готвено.

Студът беше дошъл отдавна и всички бяхме свикнали с него като със старо чувство за вина.

От Коледа ни деляха повече от две седмици, но Коледният дух вече бавно се настаняваше в сърцата на всички, превръщайки се в свещено очакване.

Беше поредният четвъртък, педагогическият съвет току-що бе свършил и аз се метнах на предпоследния автобус за Пловдив, поемайки за вкъщи.

Тъмнината владееше целия автобус, в който бяхме само аз и още някакъв силует, за чийто притежател не знаех нищо.

Парното работеше с пълна сила, отпуснах се на седалката, превъртайки като на лента работния ден. Виждах само огънчето от цигарата на шофьора, която той беше запалил — противно на всички правила и изисквания. По „Радио 1 рок“ звучеше поредният хит от 80-те години на миналия век. Истинско блажено безвремие, което обаче свърши след по-малко от половин час.

Слязох на спирката на Езиковата гимназия, а един бял градски автобус №44 бавно ме подмина, намигайки ми с насмешка и пренебрежение. Започна да вали някаква странна смесица от сняг и дъжд, които сякаш се караха помежду си кой да ме измокри.

Изведнъж една синя кола намали и спря пред мен. „Качвай се, ако си към центъра! Аз отивам към площад «Съединение»“ — каза шофьорът. Без да се замисля, скочих бързо и потеглихме.

Разменихме обичайните в такива случаи общи приказки и бързо се озовахме на моста на Герджика. Преди да сляза, попитах моя благодетел: „Не те ли е страх да качваш непознати на стоп?“ „Страх ме е, разбира се — отговори той, — но се опитвам отново да се науча да правя Добро.“

Чувствах се като зашеметен от отговора на този модерен хуманист.

Докато минавах под уличната лампа, си спомних думите на покойния Бисер Киров: „Искам на знамето на България да пише «Ние се обичаме!»“.

„Възможно ли е?“ — помислих си аз, а после бързо се шмугнах във входа.

Навън продължаваше да вали.