Джули Гарууд
Ангел-хранител (12)

Дванадесета глава

Маркизът прие новината доста зле. Много дълго време отказваше да повярва, че Джейд би могла да бъде Пейгън. Само мъж беше способен на подобни безстрашни подвизи! Само мъж.

Колин, Хари и Нейтън внимателно го наблюдаваха. Когато той поклати глава в отрицание, тримата едновременно закимаха утвърдително.

— Виждам, че имаш проблеми с приемането на истината — отбеляза Колин. Лицето му изразяваше съчувствие. — Но е вярно. Хари й е дал това име преди години, защото…

— Аз ще разкажа — прекъсна го пиратът. — Това е заради цвета на косата й, синко. Когато беше малко момиче, косата й беше червена като огньовете на ада.

От изражението на Кейн ставаше ясно, че все още му е трудно да повярва. Хари реши, че не може да схване причината за този специален прякор и продължи да обяснява:

— Тя също така беше и дяволски дива. Точно като един малък езичник.

Изражението на домакина им бавно се промени от невярващо в яростно. Колин и Хари се смутиха, но Нейтън изглежда се наслаждаваше на момента.

— Кейн, нима на един мъж му би дошло на ума да оставя роза след себе си? — попита той, с надеждата да го подразни. — Това може да го измисли само жена. И досега ми е чудно, че никой не го е разбрал. Съгласен ли си, Колин?

— Да — отвърна приятелят му, без да сваля поглед от брат си. — Невероятно!

След тази реплика настъпи тягостна тишина. Хари и Нейтън чакаха Кейн да приеме истината.

Колин познаваше брат си много по-добре от своите приятели. Той търпеливо зачака експлозията.

* * *

Джейд беше в трапезарията и помагаше на Стърнс да подреди масата. Веднага, щом я погледна, икономът разбра, че нещо не е наред. Лицето й беше бяло като ленената покривка.

Младата жена не пожела да му обясни нищо, само му обясни, че чичо й е пристигнал, и той и неговите четирима придружители биха искали да вечерят преди да си тръгнат. Освен това настоя на масата да се сложи най-хубавия кристал. Стърнс отиде в кухнята да разпореди за храната и хвърли в полуда готвачката и нейната помощничка Бърнис, след което се върна отново в трапезарията.

Завари Джейд да оглежда голям овален сребърен поднос.

— Чичо ще хареса това — отбеляза тя. — Великолепна изработка.

Стърнс кимна.

— Подарък от краля — обясни той. — Когато посветиха маркиза в рицарство, Колин вдигна пищно празненство в негова чест. Негово величество ни удостои с присъствието си и му подари този поднос. Ако го обърнете, ще забележите, че на обратната страна има надпис.

Джейд поклати глава и тикна подноса в ръцете на иконома.

— Скрий го!

— Извинете, не ви разбрах?

— Скрий го, Стърнс! — повтори тя, после огледа стаята и попита: — Има ли някакви други специални неща, на които Кейн държи?

— Сребърният чайник върху рафта. Струва ми се, че е много ценен за милорд.

— Също ли е подарък от краля?

— Не, получи сервиза от баба си.

— Скрий и него, Стърнс! Най-добре е да сложиш нещата под леглото на Кейн. Там ще бъдат в безопасност.

— Милейди? Да не би да ви е зле?

— Не.

— Изглеждате зле — отбеляза икономът. — Движите се, сякаш сте в транс. Виждам, че нещо не е наред…

Джейд отиде до вратата, после се обърна към възрастния мъж:

— Вие бяхте много мил с мен, сър. Никога няма да го забравя.

Икономът изпадна в пълно недоумение. Младата жена се канеше да затвори вратата след себе си, когато се разнесе силният вик на Кейн:

— Джейд!

От рева му кристалните чаши зазвънтяха. Девойката изобщо не реагира на тази заповед, но възрастният иконом подскочи.

— Явно господарят ви току-що е научил някаква лоша новина — отбеляза тя. — Надявах се, че чичо ще почака… Както и да е, няма значение!

Стърнс я последва до фоайето. Когато се заизкачва по стълбите, той извика след нея:

— Според мен милорд би искал да отидете при него, лейди Джейд. — Тя не му обърна внимание и продължи нагоре. — Ще се радвам да ви помогна — обеща той. — Знам, че нравът му може да бъде плашещ на моменти.

Икономът изчака да се скрие от погледа му, след това се втурна в гостната. Когато съгледа Колин, едва успя да запази желязното си самообладание.

— Боже мой, Колин, вие ли сте? — заекна той.

— Здравей, Стърнс! — каза младият мъж. — Радвам се да те видя отново. Все още ли се разпореждаш в тази къща?

Възрастният слуга бавно се възстановяваше от изненадата.

— Правя всичко, което е по силите ми — прошепна той.

— Този твой слуга ли е, Кейн? — попита Хари.

— Той е деспот, а не слуга — поясни Колин с усмивка.

Стърнс се обърна към по-възрастния мъж, който очевидно недовиждаше и едва не зяпна от удивление.

— Моята вечеря готова ли е вече? — изрева пиратът.

Икономът реши, че това трябва да е чичото на Джейд. Непознатият, който седеше до Колин, бе твърде млад.

— Почти е готова — най-сетне отвърна Стърнс и се обърна към господаря си: — Милорд, бих искал веднага да говоря с вас във фоайето. Въпросът е от изключителна важност.

— Не сега — уморено възрази Кейн. — Ще ми кажеш по-късно.

— Може би не ме разбрахте — настоя икономът. — Има проблем, който трябва да бъде решен незабавно. Отнася се за лейди Джейд.

Маркизът изобщо не беше изненадан.

— Какво е подпалила този път? Кухнята?

— Милорд, сега не е време за шеги — тросна се възрастният слуга.

— Да ти изглежда, че се шегувам, Стърнс?

Икономът скръсти ръце пред гърдите си.

— Лейди Джейд не е подпалила нищо този път — каза той. — Тя си тръгва.

Това съобщение предизвика очакваната от Стърнс реакция. Той бързо се отмести от пътя на господаря си, когато младият мъж скочи на крака, и кимна със задоволство, когато Кейн изрева:

— Дяволите да я вземат!

Възрастният човек изчака, докато господарят му напусне стаята, след което се обърна към чичото на Джейд и обяви с високомерен тон:

— Вечерята ще бъде сервирана само след минута.

* * *

Кейн взе стъпалата по две наведнъж. Сърцето му биеше лудо. Мисълта, че Джейд иска да го напусне, беше непоносима. За първи път в живота си изпадаше в паника и усещането изобщо не му харесваше.

Видя я веднага щом отвори вратата на спалнята й и паниката му моментално изчезна. Затръшна вратата зад гърба си и се облегна на нея.

Пое си дълбоко дъх, за да се овладее. Джейд се преструваше, че не го забелязва. Стоеше до леглото и сгъваше рокля в златист цвят. Пътната й чанта беше отворена и пълна почти догоре.

— По-добре се откажи от опаковането — заяви Кейн, изненадан, че гласът му звучи толкова категорично. — Никъде няма да ходиш!

Младата жена се извърна към него, готова да му се противопостави. Беше решена да го скастри хубаво преди да си тръгне, но когато съзря лицето му, сърцето й се сви и не можа да си спомни нито дума от онова, които искаше да му каже.

Маркизът беше толкова бесен, че мускулът отстрани на челюстта му нервно потръпваше. Загледа се в него с възхищение, докато се опитваше да си възвърне самоувереността.

— Никога няма да позволя да ме напуснеш, Джейд! — заяви той. — Никога! Чуваш ли ме?

Младата жена си помисли, че сигурно са го чули чак в селото. Ушите й зазвънтяха от неговия рев. Струваше й много усилия да се изправи срещу него. После бавно поклати глава.

— Ти ме нарече курва — прошепна тя.

Мъката в гласа й го прониза. Част от гнева му се охлади.

— Не, не те нарекох курва.

— Но си го помисли — настоя младата жена. — И щеше да го съобщиш на целия свят.

— Не е вярно — отвърна той. — Джейд, в момента имаме по-важни неща за обсъждане.

Тя простена.

— По-важни от това, че ме нарече курва?!

Кейн се отдръпна от вратата и тръгна към нея. Младата жена веднага направи крачка назад.

— Не се приближавай до мен! Не искам никога вече да ме докосваш.

— Тогава ще бъдеш дяволски нещастна до края на дните си, Джейд, защото ще те докосвам постоянно.

— Ти не искаш мен, Кейн — извика тя, — искаш уязвимата и слабохарактерна жена, за каквато се представях, но не познаваш истинската ми същност. Не, не — продължи, когато той поклати глава. — Аз съм много силна и решителна. Просто се престорих, че имам нужда от теб, глупак такъв, така че да е въпрос на чест да останеш до мен. Разбира се, използвах всички трикове, които би приложила една слаба жена. Да, направих го! Оплаквах се при всеки удобен случай, и плачех, когато исках да стане на моето. — Маркизът я сграбчи и я дръпна към себе си. — Тръгвам си! — извика тя. — Нима не разбира дебелата ти…

— Оставаш!

— Мразя те! — прошепна Джейд, преди да избухне в сълзи.

Той облегна брадичка върху главата й.

— Не, не ме мразиш — изрече тихо.

— Мразя всичко в теб! — изплака между конвулсивните си ридания. — Но най-вече мразя начина, по който ми противоречиш.

— Джейд?

— Какво?

— Сълзите ти преструвка ли са сега?

Доста дълго време не успя да спре да плаче, за да му даде ясен отговор.

— Естествено, че са преструвка — заекна. — Аз никога, никога не плача — добави след миг. — Само безпомощните жени плачат.

— Но ти не си безпомощна, нали, любима? — попита той. Усмивката му беше ласкава, както и гласът, но хватката му продължаваше да бъде здрава като желязо, дори и след като тя престана да се бори, за да се измъкне. Искаше му се да я държи в ръцете си до края на живота си. — Джейд?

— Сега пък какво?

— Обичам те.

Не му отговори, но започна да трепери. Разбра, че я е изплашил.

— Ти си възможно най-смущаващата жена — добави с въздишка, — но въпреки това те обичам и Бог да ми е на помощ.

— Аз пък няма да те обичам — изсумтя Джейд. — Дори не те харесвам. И няма да ти се доверявам. — Приключи списъка на нещата, които няма да направи със силно хълцане.

Кейн изобщо не се смути от думите й.

— Обичам те — повтори той. — Сега и завинаги.

Беше доволен да я държи в прегръдките си, докато тя се наплаче. Господи, беше натрупала изобилие от сълзи, които бе заключила дълбоко в себе си.

Стояха така може би цели десет минути, преди Джейд да успее да възвърне самообладанието си. Избърса влажните си от плача бузи в реверите на сакото му и се отдръпна от него.

— По-добре се върни долу — прошепна тя.

— Не и без теб — възрази маркизът.

— Не — отвърна му. — Нейтън и Хари веднага ще разберат, че съм плакала. Ще остана тук.

— Джейд, не можеш да отлагаш… — Спря по средата на изречението, после попита: — Какво значение има, ако разберат, че си плакала?

— Ще се разочароват много от мен, ако разберат, че съм плакала — отговори младата жена.

— Опитай се да ми обясниш, какво точно имаш предвид.

Изгледа го с раздразнение.

— Трябва да поддържам репутацията си, Кейн. — Отиде до леглото и седна. — Не ми се говори за това. — После въздъхна и добави: — О, добре де! Ще се срещнем на долния етаж…

Той поклати глава.

— Ще те изчакам.

— Нямаш ли ми доверие?

— Не.

Очакваше Джейд, с нейния темперамент, да избухне. Но тя го изненада, като само сви рамене.

— Добре — отвърна му. — Не ми вярвай. И без това ще избягам при първа възможност. Няма да остана тук и да чакам да ме изоставиш. Не съм толкова глупава.

Най-накрая разбра. Този път не успя да скрие страха и уязвимостта си от него.

— Ти си абсолютно сигурна, че ще те изоставя, така ли?

— Естествено.

Отговорът й беше толкова откровен, че Кейн не беше сигурен как да реагира.

— Въпреки че ти казах, че те обичам, ти все още…

— Нейтън и Хари също ме обичат — прекъсна го тя.

Младият мъж се отказа от опитите си да я вразуми. Предположи, че сега няма да постигне нищо и реши да изчака и да намери друг начин да пробие защитата й. Изведнъж му се прииска да слезе долу и да убие Нейтън и Хари, но вместо това въздъхна безпомощно. Не можеше да промени миналото й. Не, можеше само да й даде сигурно и стабилно бъдеще.

— Аз никога няма да те изоставя… — спря, след което каза: — Много добре, Джейд. Можеш да си тръгнеш, когато пожелаеш.

Очите й се разшириха невярващо при това изявление. Изглеждаше така, сякаш отново ще заплаче.

Кейн се почувства като чудовище.

— Винаги, когато пожелаеш да си тръгнеш, можеш да го направиш.

Тя сведе поглед към скута си.

— Благодаря.

— Пак заповядай — отвърна, провлачвайки думите. После приближи до нея, изправи я на крака и я накара да го погледне. — Само още една малка подробност — добави той.

— Да?

— Всеки път, когато си тръгнеш, аз ще те последвам. Няма място, на което можеш да се скриеш, Джейд. Ще те намеря и ще те довлека обратно тук. Тук, където е мястото ти.

Младата жена опита да отблъсне ръката му от брадичката си.

— Никога няма да ме намериш — прошепна.

Кейн усети паниката в гласа й. Наведе се и я целуна. Пропусна меките й устни, когато тя се отдръпна, но после ги улови отново, като обгърна лицето й с длани, за да я задържи неподвижно.

Тогава езикът му я завладя. Младият мъж изръмжа гърлено, когато го ощипа, след което задълбочи целувката. Накрая езикът й се отърка о неговия — съпротивата й бе сломена. Обви ръцете си около кръста му и напълно се отпусна върху него.

— Обичам те — каза й отново, когато устните им се разделиха.

Джейд незабавно избухна в сълзи.

— Да не би да смяташ да плачеш всеки проклет път, когато ти кажа, че те обичам? — попита я. Реакцията й по-скоро го развесели, отколкото да го вбеси.

Тя поклати глава.

— Ти все още не разбираш — прошепна. — Не е толкова просто.

— Кое е това, което не разбирам? — попита с нежен глас.

— Не разбираш коя съм аз! — извика.

Кейн въздъхна дълбоко, хвана я за ръката и я измъкна от спалнята. Бяха на половината път по стълбите към фоайето, когато най-накрая й отговори:

— Разбрах всичко, което ми е нужно. Ти си моя.

— Мразя също и собственическото ти чувство — отвърна зад гърба му.

Маркизът се спря пред вратата на гостната и пусна ръката на Джейд.

— Ако се опиташ да избягаш от мен, докато сме там, кълна се в Господ, че ще те накарам да потънеш в земята от срам. Ясно ли е?

Тя кимна. Докато отваряше вратата, забеляза промяната, която настъпи в нея. Уязвимата жена, която току-що беше плакала в прегръдките му, изчезна. Младата жена изглеждаше напълно спокойна. Кейн остана толкова удивен, че успя само да поклати глава.

— Вече съм готова — съобщи спътницата му. — Но ако кажеш на Хари, че сме спали заедно…

— Няма — побърза да я прекъсне, преди отново да се разстрои. — Освен ако не се опиташ да ми избягаш, разбира се.

Хвърли му един убийствен поглед, след което залепи престорена усмивка на лицето си и влезе в стаята.

Когато двамата с Кейн се появиха в гостната, разговорът веднага замря. Джейд седна на страничната облегалка на креслото, в близост до камината, и му направи знак да се настани до нея.

— Вечерята ми готова ли е? — попита я Хари.

— Само още минутка или две — отвърна тя. — Настоявах да ти бъде поднесено най-доброто, чичо. А това отнема малко повече време.

Пиратът й се усмихна широко.

— Аз съм истински щастливец, че си тук да се грижиш за мен, Пейгън — изгука той.

— Не я наричай Пейгън! — Тази заповед беше изречена със суров шепот.

Джейд потръпна от гнева в гласа на Кейн.

Нейтън се ухили, докато Хари присви очи към маркиза.

— Защо не, по дяволите? Това е името й — настоя той.

— Не, името й е Джейд! — тросна се домакинът им.

— Името ми е Пейгън! — Гласът й бе твърд като лед. — Съжалявам, че не ти харесва, Кейн, но това е… — Спря щом хвана ръката й и я стисна.

— Той все още не вярва — отбеляза възрастният мъж.

Джейд не отвърна нищо на чичо си, но тайничко вярваше, че е прав. В противен случай Кейн едва ли би я държал за ръката.

— Той смята, че всички жени са слабохарактерни, чичо — прошепна.

Хари изсумтя. Точно щеше да разкаже няколко от любимите си истории за необикновените способности на Пейгън, когато мъжете изпратени от него в селото се върнаха.

Те тромаво пристъпиха към него.

— Е? Какво имате за мен, момчета?

— Единадесет чифта — отговори по-ниският от двамата моряци.

Докато Кейн наблюдаваше с нарастващо изумление, очила с всевъзможни форми и размери се посипаха в скута на Хари. Възрастният пират изпробва един чифт, присви очи през тях към Кейн, след което ги отдалечи от лицето си и ги хвърли през рамо.

— Не стават! — измърмори той.

Процедурата се повтаряше отново и отново, докато най-накрая, при осмия чифт, старецът въздъхна с облекчение.

— Тези стават! — заяви той.

— Чичо, пробвай и останалите — предложи Джейд. — Може би още някой чифт ще ти пасне също толкова добре.

Хари я послуша, след което пъхна още един чифт в джоба си.

— Добра работа, момчета! Гордея се с вас!

Кейн наведе глава. Представата за това, как хората на госта му се бяха сдобили с всичките тези очила го накара да се усмихне неохотно.

— Половин Англия ще остане без очила, преди Хари да се прибере у дома — предрече Колин със силен кикот.

— Ти какво, обиждаш ли ме, момче? — попита пиратът.

— Не, просто казвам, каквото мисля — отговори другият.

В този момент вратата се отвори и Стърнс обяви, че вечерята е готова за сервиране.

Старият пират веднага стана от креслото си. Нейтън и Колин едва успяха да отместят крака, преди той да изрита табуретката им.

— Идваш ли с мен, момиче? — попита Хари, минавайки покрай Джейд.

Кейн стисна по-силно ръката й.

— Не, чичо, ще остана тук! — отвърна повереницата му. — Трябва да изясним някои подробности. Добър апетит на теб и хората ти!

Веднага след като чичо й излезе от стаята, младата жена даде знак на мъжете да го последват. Джимбо изглеждаше така, сякаш иска да оспори това нареждане. Изражението му граничеше с враждебност. Целта му беше Кейн.

Джейд само погледна приятеля си. Получил безмълвното послание, едрият мъж бързо излезе от стаята.

— Затвори вратата след себе си! — извика му тя.

— Няма да мога да те чуя, ако ме извикаш — заяви пиратът.

— Ще ме чуеш — обеща му девойката.

— Мен също ще ме чуеш — обади се и Нейтън. — Мога да се грижа за сестра си, Джимбо.

— Това все още не е доказано — промърмори морякът достатъчно високо, за да го чуят всички. Хвърли един последен поглед към маркиза, след това затвори вратата.

— Отпочина ли си достатъчно, за да разкажеш всичко на брат си? Наистина бих искала да свършим с това, Колин, за да мога да си тръгна.

Кейн отново я стисна силно за ръката.

— Да, починах си достатъчно — отвърна младежът. Обърна се към Нейтън и получил кимване от него, отново насочи вниманието си към брат си. — Когато бях последна година в Оксфорд, ме потърси човек на име Уилбърн. Той беше от Военното министерство и вербуваше хора, които да работят под прикритие за благото на Англия. Нашата страна все още не беше официално във война с Франция, но всеки знаеше, че е неизбежна. Както и да е, Уилбърн беше наясно, че ти работиш за Ричардс. И въпреки това ме закле да го запазя в тайна. Трябваше да се запитам тогава, защо да не мога да обсъждам тези неща с теб, но не го направих. Ти никога не говореше за работата си и аз реших, че така трябва да бъде. Честно казано, мисля, че бях влюбен в шпионската дейност. — На лицето му се изписа смущение, когато добави: — Във всеки случай, за известно време се виждах като спасител на Англия.

— Как се запозна с Нейтън? — попита Кейн.

— Почти година след като бях започнал да работя за Уилбърн. Сложиха ни да работим заедно. И той е бил нает по същия начин като мен. В крайна сметка двамата с него станахме добри приятели. — Направи пауза, за да се усмихне на своя другар. — А хич не е лесно да харесаш човек като него.

— Забелязах — отвърна брат му.

— Колин, не се отвличай — нареди Нейтън.

— В интерес на истината, отне ми доста време докато спечеля доверието му — почти още една цяла година съвместна работа. През цялото това време ми нямаше никаква вяра. След това, при едно завръщане от Франция, ми разказа за писмата, които Пейгън е намерила.

Колин се намести на дивана, мръщейки се от болка. Приятелят му забеляза изражението му преди останалите и веднага приближи до него. С нежност, изненадваща за такъв огромен мъж, той вдигна контузения крак на Колин и подпъхна възглавница под него, след което попита:

— Сега по-добре ли е?

— Да, благодаря — отвърна той. — Така, докъде бях стигнал?

Кейн наблюдаваше Нейтън. Все още можеше да види загрижеността в очите му. Внезапно осъзна, че след всичко това не можеше да ненавижда този мъж. Това откровение му донесе само разочарование, защото искаше да го мрази. Копелето беше зарязало сестра си, оставяйки я да се грижи сама за себе си. Той беше причината Джейд да изгради такива солидни стени около сърцето си, заради него бе изпитала толкова много болка.

И все пак Колин беше жив.

— Кейн? — повика го брат му, връщайки го отново към разговора. — Смяташ ли, че е възможно в рамките на правителството да функционира още едно секретно такова?

— Всичко е възможно — отговори запитаният.

— Чувал ли си някога за Трибунала? — поинтересува се Колин. Гласът му се снижи до шепот. Двамата с Нейтън си размениха по едно кимване. Бяха готови да чуят отрицателен отговор от Кейн. Тогава щяха да го шокират с фактите, които бяха разкрили.

— Да, чувал съм за него — отвърна брат му.

— Наистина?! — Колин беше изумен.

— Кога? — попита Нейтън. — Как?

— Непосредствено след смъртта на баща ти, Нейтън, е имало разследване. Графът е бил обвинен в различни видове подривна дейност. Земите му са били конфискувани, децата му оставени без нищо…

— Откъде знаеш всичко това?

Кейн погледна Джейд, преди да отговори.

— Когато тя ми каза кой е баща й, помолих Лайън да направи някои разследвания.

— Кой е този Лайън? — попита Нейтън.

— Наш приятел — поясни Колин.

— Може ли да му се вярва?

— Напълно — отговори младият мъж, изпреварвайки брат си. — Кейн, направил си правилния избор. Той не би попитал неподходящите хора, както направих аз.

От неудобната поза, Джейд усети болки в гърба. Издърпа ръката си от хватката на маркиза, изненадана донякъде, че той й позволи да го направи. Все пак, не си струваше да бяга. Освен всичко друго, Кейн държеше на думата си — щеше да я злепостави, точно както я беше заплашил.

Отиде до креслото, което Хари беше освободил, и седна.

— Лайън не е задавал никакви въпроси на никого — обясни Кейн. — Просто прегледа информацията в досиетата.

— Това е невъзможно — намеси се Джейд. — Досието на баща ми липсва.

Маркизът повдигна вежди при тази издайническа забележка.

— А ти откъде знаеш?

Младата жена кокетно сви изящните си рамене.

— Защото аз го взех — призна тя.

— Ти какво?

— Кейн, в момента не става въпрос за досието — напомни му Джейд, с надеждата да успокои нарастващият му гняв.

— Тогава откъде Лайън… — започна Нейтън.

Кейн продължи да се мръщи на младата жена, докато отговаряше на брат й.

— Ричардс ни беше началник. Той си има своя собствена документация. Лайън прочете тези записки.

— Баща ми беше ли реабилитиран след разследването? — попита Нейтън.

— Не — отвърна Кейн, — но не беше и осъден. Нямаше достатъчно доказателства.

— Сега има — прошепна Джейд.

— Доказателства за невинността на баща ти? — поинтересува се Кейн.

— Не, доказателства за неговата вина. Четох писмата на татко.

Тъгата в гласа й късаше сърцето му. И макар че му се искаше да я удуши, задето го беше излъгала, то в същото време му се искаше и да я разцелува.

— Кейн, как може да се усмихваш точно сега? — попита Колин — Това не е…

— Съжалявам — отговори брат му, без да осъзнава, че се е усмихвал. — Разсеях се. — Докато правеше това признание, той не изпускаше от поглед Джейд, която се беше втренчила в дланите си. — Продължавай, Колин — нареди, като отново съсредоточи вниманието си върху брат си.

— Веднага след погребението на баща си, Пейгън… искам да кажа Джейд остава с Черния Хари. Графът му се е доверявал напълно.

— Трудно ми е да го повярвам — прекъсна го Кейн.

— Хари е добър човек — възрази Джейд. — Той има благородно сърце.

— Не се съмнявам в това. Но все пак ти спомена, че е имало и друг близък семеен приятел, някаква жена — лейди Брайърс, която е била повече от готова да ви приюти двамата с Нейтън в дома си. Просто не разбирам защо баща ти би предпочел един крадец пред…

— Въпрос на доверие — обясни брат й. — Баща ми мразеше всичко, свързано с Англия. Страхуваше се, че никой от нас няма да бъде в безопасност тук. Хари беше нашето спасение.

— Защо си е мислил, че няма да бъдете в безопасност?

— Писмата — отвърна Колин. — Графът е съхранявал всички онези, които е получил от другите двама. Оперативното име на бащата на Нейтън е Лисицата и той е един от тримата участници в Трибунала. Другите двама са се наричали Ледения и Принца.

— Баща ми беше идеалист — намеси се Нейтън. — В началото, мисля, е съхранявал всички тези писма за бъдещите поколения. Вярвал е, че прави нещо… героично в името на Англия. Обаче нещата бързо са се влошили. Не след дълго те започнали да действат за славата на Трибунала. Всичко това се е случило постепенно, доколкото са били защитени от силата на тяхната власт.

— Това е било бавна метаморфоза — обясни Колин. — Първите писма са били подписвани с девиза: „За благото на Англия“. После, след десетото или може би след единадесетото девизът се променя.

— На какво? — попита Кейн.

— Започнали да използват фразата „За благото на Трибунала“ — отговори той. — Ледения е първият, който започнал да подписва писмата по този начин, другите двама последвали примера му. По това време са били затънали до гуша в корупция.

— Те са започнали да действат самостоятелно много преди това, Колин — отбеляза Нейтън.

— Решили са, че целта оправдава средствата — поясни Колин на брат си. — Докато са вярвали, че това, което правят подпомага тяхната страна, те са могли да оправдаят всичко.

— Това много напомня твоето отношение, Джейд — заяви Кейн.

Младата жена беше много изненадана от коментара му. Очите й се разшириха.

— Не, изобщо не е същото — възрази тя. — Аз по нищо не приличам на баща ми и не одобрявам онова, което е направил. Може би е грях, но не изпитвам никакви чувства към него. Той сам е избрал своя път.

— Земите на баща ти са били отнети, богатството му е конфискувано — напомни й маркизът.

— Да — съгласи се тя, като се чудеше какво целеше с изказването си.

— Това е причината, поради която крадеш от богатите, Джейд. Бих казал, че си се опитвала да си възвърнеш отнетото.

— Не съм!

Викът й му показа, че я беше разтърсил с това си твърдение.

— Властта развращава — каза той. — Пълната власт развращава напълно.

— Не е нужно да ми цитираш Макиавели, Кейн. Съгласна съм, че Трибунала се е обградил с абсолютна власт.

— Ти беше тръгнала по същия път.

— Не съм!

— Така ли е, Кейн? — попита Колин.

— Да! — заяви с твърд глас другият.

— Тогава ти… — започна по-младият мъж.

— Не сега — сряза го брат му.

— За какво става дума? — поинтересува се Джейд. — Никога не съм притежавала никаква власт!

Кейн изобщо не обърна внимание на протеста й.

— Разкажи ми останалото — нареди той на Нейтън.

— Баща ни, обаче, променил мнението си — започна пиратът. — Съвестта му го е загризала, когато неговият началник, мъж на име Хамънд, бил наказан.

— Наказан? — каза Колин подигравателно. — Каква любезна дума за такова отвратително нещо!

— Хамънд ръководел и тримата — намеси се Нейтън. — Ледения, Принца и Лисицата. Както и да е, в началото те правели всичко, което той им нареди. Не след дълго, обаче, започнали да действат самостоятелно. Хамънд не бил глупав, за да не забележи действията им и триото разбрало, че ги подозира. Ледения предложил да го премахнат.

— Баща ми не е искал да убиват Хамънд — обади се Джейд. — Татко е бил убит на път за Лондон, където е отивал, за да го предупреди. Поне това успяхме да научим със сигурност.

— Кой е бил убит? Баща ти или Хамънд? — поиска да изясни Кейн.

— Баща ни — отговори Нейтън. — Той е изпратил бележка до Хамънд, в която иска среща с него, възможно най-скоро, защото въпросът бил спешен и на живот и смърт.

— И как успяхте да се доберете до това? — поинтересува се маркизът.

— Хамънд ми показа бележката на погребението на баща ни — обясни Нейтън. — Попита ме дали зная нещо за този спешен проблем. Естествено, аз не знаех нищо, тъй като бях далече, в училището, а Джейд бе твърде малка, за да разбере нещата.

— Баща ни напълно се доверяваше на Хари и му е дал да съхранява писмата.

— И Хари ти е разказал всичко, когато си пораснала? — попита Кейн.

Тя кимна, отказвайки да го погледне, забила поглед в скута си.

— Хари искаше Нейтън да дойде с нас. Татко имаше кораб и Хари беше решен да стане пират. Брат ми искаше да завърши училище. Той си мислеше, че Хари ще ме заведе на някакъв остров, на юг, и аз ще бъда в безопасност, докато той има възможност да дойде да ме вземе.

— Когато започнах да научавам за приключенията на пират на име Пейгън, да си призная честно, дори за миг не си помислих, че това може да е Хари — обади се Нейтън.

— Защо не потърси Джейд? — поинтересува се Кейн.

— Той не можеше — побърза да отговори преди брат си тя. — Ние с Хари никога не се задържахме достатъчно дълго на едно място. Освен това, тогава той си имаше свои проблеми. Враговете на баща ни бяха разбрали, че е запазил писмата и отчаяно искаха да ги намерят. След като бяха претърсили стаята на Нейтън, те все пак го оставиха на мира… за известно време, докато ние не започнахме ново собствено разследване.

— Писмата с вас ли бяха? — попита Кейн. — Или Хари ги бил скрил на сигурно място?

— Съхранявахме ги на Емералд — отвърна младата жена.

— Искам ги — заяви Кейн. — Корабът достатъчно близо ли е, за да изпратите един от мъжете? Или може би…

Замълча, когато тя поклати глава.

— Няма нужда да ги взимаме. Мога да ти кажа какво е съдържанието им.

— И то дума по дума — намеси се Колин. — Щом Пейгън прочете нещо дори само веднъж, то завинаги остава в паметта й.

Дори и да беше счел този талант за странен, Кейн не спомена нищо и Джейд мислено му благодари.

— Пейгън, цитирай писмата на Кейн — предложи Нейтън.

— Ако още веднъж я наречеш Пейгън, ще те пребия от бой.

Нейтън се мръщи на другия мъж една дълга минута, след което се предаде.

— Добре — отсече той. — Ще я наричам Джейд, само защото не искам някой да чуе псевдонима й.

— Не ме интересува какви са причините ти, просто го направи! — изсъска грубо Кейн.

— По дяволите, Колин, опитвам се да бъда сговорчив, но кълна се в Бога, ще му избия цялата арогантност, когато приключим с всичко това!

Джейд предположи, че боят е неизбежен и, за да привлече вниманието им, започна да цитира писмата. Отне й тридесет минути, но не пропусна нито думичка. Когато приключи, дълго време никой не каза и дума. Всеки един от тях бавно преосмисляше информацията, която току-що им беше дала.

Колин заговори пръв.

— Добре — започна той с ентусиазъм. — Първото писмо е адресирано до Тортън… това, разбира се, е бащата на Нейтън и Джейд, и е подписано от човек на име Уилям.

— Тогава все още не са си били избрали оперативни имена — уточни младата жена.

— Да — съгласи се Колин. — После Тортън става Лисицата, а Уилям — Принца. Обаче, Ледения е друг въпрос. Нямаме никакви следи към неговата…

— Можем да гадаем за неговата самоличност по-късно — прекъсна го Нейтън. Младият мъж кимна.

— Отидох при Уилбърн и му разказах всичко за писмата, Кейн. С приятеля ми решихме, че трябва да му се доверим. Той беше наш началник, в края на краищата, и винаги се беше грижил добре за нас. И досега не мога да повярвам, че и той е замесен в Трибунала.

— Много си наивен — промърмори братът на Джейд. — Разбира се, че е замесен с копелетата.

— Най-напред трябва да ми го докажеш — не отстъпваше Колин. — Само тогава ще повярвам.

Нейтън поклати глава и погледна към Кейн.

— Бяхме изпратени на юг за това, което вече знаем, че е било капан. Трябваше да се срещнем с двама информатори на пристанището. Това е било уловка, естествено. Преди да разберем какво става, бяхме завързани, със запушени усти и хвърлени в топлите води.

— Няма да разкажеш всички подробности, нали? — попита сестра му. — Съвсем не е необходимо.

Нито Нейтън, нито Колин доловиха страха в гласа й, за разлика от Кейн, който внимателно я изгледа.

— Давай нататък, Колин — промърмори брат й.

Маркизът забеляза, че сега Джейд стискаше здраво дланите си. Трябва да е станала свидетел на нещо, което я е ужасило, реши той.

— Аз се оказах във водата пръв — продължи Колин, привличайки отново вниманието на брат си. — След като направиха плитки дълги нарези по краката ми с ножовете си, ме хвърлиха от кея. Нейтън веднага се беше досетил какви са намеренията им, макар че, слава на Бога, в онзи момент нищо не бях разбрал. Мислех си, че все още имам някакъв шанс.

Лицето на Колин стана мъртвешки бледо. Нейтън изглеждаше не по-малко мрачен.

— Тъй като Шалоуз Уорф беше наблизо, прекарахме няколко дни с Джейд и Черния Хари. Естествено, тогава Колин все още не знаеше, че тя е Пейгън и доста се увлече по малката ми сестричка — продължи Нейтън.

— Да, така е — призна си другарят му, обърна се и намигна на младата жена. — Аз все още си падам по теб, само ми дай шанс.

Изчервявайки се, тя поклати глава.

— Ти беше абсолютно невъзможен.

— Брат ти вървеше подире й като кученце — поясни Нейтън. — Когато осъзна, че тя не се интересува от него, беше толкова разочарован, че се напи до безсъзнание.

— Същата нощ се влюбих в други две дами — отбеляза Колин.

— Те не бяха дами — уточни Джейд.

— Не, не бяха — съгласи се младият пират. — Как успя да си го спомниш? Човече, ти беше толкова пиян!

Колин се разсмя.

— Спомням си всичко — похвали се той.

Кейн търпеливо чакаше. Съдейки от мрачните им изражения, те се нуждаеха от тези закачки, за да се справят с ужасните спомени. На Джейд й липсваше подобно търпение.

— Томи и аз тайно последвахме двамата, когато отидоха на тяхната среща. Бяха толкова потайни относно плановете си, че ме загриза любопитство. Освен това имах чувството, че нещо не е наред.

— Кой е Томи? — поинтересува се Кейн.

Джейд буквално скочи от стола и се втурна през стаята.

— Нейтън, доразкажи тази история, докато се погрижа за някакви освежителни напитки. Уморих се да говорим за това.

Брат й понечи да извика след нея, но Колин положи ръка върху рамото на приятеля си.

— Все още й е трудно — прошепна той.

Нейтън кимна.

— Разбира се, че й е трудно — намеси се Кейн с груб тон. — Боже мой, трябвало е да гледа как вие…

— Не е гледала — прошепна Нейтън. — Както Колин вече каза, когато започнаха да правят разрези по краката му, веднага се досетих какъв е планът им. Започнах да се боря с всички сили, когато се опитаха да използват остриетата си и върху мен, с надеждата просто да ме застрелят. Когато паднах във водата, рамото ми гореше от куршума.

— Нараниха ни, за да привлекат акулите, естествено. Пристанището винаги е пълно с тези хищници, заради отпадъците, които се изхвърлят там. Кръвта наистина ги привлече като мухи на мърша.

Колин забеляза, че търпението на брат му е на изчерпване. Кейн се приведе напред в стола си, с мрачно изражение.

— Изтърпи ни още малко. За нас тези спомени не са никак приятни.

Нейтън кимна.

— Това се случи точно след залез-слънце — започна той.

— Все още можех да видя перките им — намеси се Колин.

Маркизът седеше на ръба на стола си. Чак сега разбра причината за кошмарите на Джейд. Тя сънуваше акули. Боже мой, ужасът, който трябва да е преживяла, едва не разби сърцето му.

— Пейгън нареди на Томи да докара една лодка, след което стисна ножа между зъбите си и скочи във водата след нас. Мъжете, които ни подредиха така, не се съмняваха в успеха си и вече си бяха отишли. Пейгън… искам да кажа Джейд, се добра първо до мен. Предполагам, че съм бил по-близо. Както и да е, тя ме повлече към лодката. Докато ме изтеглят на борда, акулата захапа крака ми. Томи изгуби равновесие и падна във водата. Повече не го видяхме.

Когато Колин замълча и погледна към Нейтън, приятелят му продължи разказа.

— Все още не мога да разбера защо, но акулите не ме приближиха. Те бяха полудели и Томи стана тяхна мишена. През това време Джейд бе успяла да изтегли брат ти в лодката.

— Опитах се да помогна — прошепна Колин с дрезгав глас, — но изгубих съзнание. Следващия път, когато отворих очи, вече бях на „Емералд“. Най-странният мъж, когото бях виждал някога, се опитваше да ме накара да играя шах с него. Кълна се в Бога, Кейн, не знаех дали съм в ада или в рая. Тогава видях Нейтън да спи на койката до мен, видях също и сестра му, и си спомних всичко. Струваше ми се, че това се е случило току-що, но разбрах, че съм бил болен доста дълго време.

Кейн се облегна назад в креслото, в опит да облекчи напрежението в раменете си. Пое си дълбоко дъх няколко пъти и после забеляза, че другите двама правят същото.

— А тя знаеше ли… Когато Джейд скочи във водата, знаеше ли, че там има акули?

— О, да — прошепна брат й. — Знаеше.

— Боже мой, каква смелост е необходима, за да…

— Тя не говори за това — обади се Колин.

— Тя го сънува.

— Какво? — попита брат й.

— Сънува кошмари — поясни Кейн.

Нейтън кимна бавно.

— Матю и Джимбо искаха да тръгнат след копелетата, опитали се да ни убият — каза Колин, — но Джейд не ги пусна. Все пак тя имаше право. Искаше мъжете да докладват на началника си, че и двамата сме мъртви. Беше разбрала, че това е единственият начин да ни опази. И мисля, че решението й беше правилно. Нейтън и аз сме доволни да останем мъртви за малко по-дълго време, докато не разберем кой, по дяволите, стои зад това предателство.

— Дявол да го вземе, Кейн, ние бяхме осъдени на смърт от собственото ни правителство — промърмори Нейтън.

— Не — възрази маркизът. — Вашето правителство дори не знае, че работите за него. Изпращали ли сте някога доклад на Ричардс или на началниците му? Някога отблагодарявали ли са ви…?

— Хайде давай, кажи го — прекъсна го брат му.

— Добре — отвърна Кейн. — Вие сте работили за Трибунала.

— Знаех си, че ще кажеш това — прошепна по-младият мъж.

— Не можеш да бъдеш сигурен — заяви Нейтън.

— Ричардс не знаеше, че вие сътрудничите на Военното министерство, докато не беше информиран за смъртта ви. Сега провежда разследване.

— Тогава ще бъде убит — предрече братът на Джейд.

— Той действа много внимателно — отбеляза маркизът.

— По дяволите, знаех си, че направих грешка — промърмори Нейтън. — Едва не те убих, Колин. Изобщо не трябваше да те въвличам в моите дела.

Другият поклати глава.

— Ние сме партньори, забрави ли? — Сетне се обърна към брат си и каза: — Наистина ли вярваш, че на Ричардс може да се има доверие?

— Вярвам му безусловно. Възможно най-скоро Джейд трябва да му даде писмата или да му изрецитира съдържанието им.

— Можем да направим копия — предложи Колин. — Така оригиналите ще са в безопасност. Никой няма да намери „Емералд“.

— Корабът е кръстен на нея, нали? — попита Кейн. На лицето му се появи лека усмивка. — Трябваше да се досетя по-рано. Очите й са с цвят на изумруди, особено когато е ядосана.

— Да, Хари е нарекъл кораба на нея — потвърди брат му. — Разбираш ли сега, защо си станал мишена?

Маркизът кимна.

— Да. Аз търсех Пейгън. Трибунала не може да допусне да намеря пирата и да науча истината.

— Ти все още си изложен на риск — напомни му Колин.

— Но не за дълго — възрази Кейн. — Имам план.

Колин се усмихна на Нейтън.

— Нали ти казах, че ще има план. — В гласа му звучеше истинско облекчение.

Джейд се върна в гостната. Изглеждаше много по-спокойна, почти ведра. Въпреки това, изобщо не погледна към Кейн, докато крачеше обратно към стола до камината, за да седне.

— Стърнс се разпореди да приготвят две стаи — за теб и Нейтън — обърна се младата жена към Колин. — Веднага след като са готови, трябва да се качиш горе и да си починеш.

— Сигурен ли си, че можем да останем тук? — попита Нейтън и сръга приятеля си в ребрата. — Моето имение се намира в много отдалечен район. Ремонтът му завърши точно преди да тръгнем на последната си задача — добави той, хвърляйки поглед към Кейн. — Там ще ни бъде много удобно.

Колин се усмихна.

— Толкова много съм слушал за този твой дворец, че знам всяка стая наизуст. Ти говореше само за него.

— Е, тогава трябва да се съгласиш с мен. Кейн, длъжен съм да кажа, че сега това е най-хубавата къща в Англия… Джейд, защо клатиш глава? Не смяташ ли, че домът ми е величествен?

Тя му хвърли бърза усмивка.

— О, да, домът ти беше много величествен.

Брат й се сепна.

— Защо казваш „беше“?

— Боя се, че имам лоши новини.

Той се наведе напред.

— Какво значи лоши? — поинтересува се брат й.

— Ами, виждаш ли, стана един пожар и…

— Пожар? — Звучеше така, сякаш се задушаваше. Колин едва устоя на желанието си да го потупа по гърба.

— Доста голям пожар. — Гласът й беше изпълнен със съчувствие.

Брат й потрепери.

— Колко голям, Джейд?

— Величественият ти дом изгоря до основи.

Докато Нейтън мърмореше ругатни под носа си, младата жена се обърна към Кейн.

— Нали ти казах, че ще се разстрои.

Нейтън не беше просто разстроен, реши маркизът. Изглеждаше така, сякаш иска да убие някого. Самият той реагира по същия начин, когато унищожиха новите му конюшни, затова му стана жал за него.

Нейтън си пое дълбоко дъх, после се обърна към Колин. Звучеше така все едно ще се разплаче, когато каза:

— Току-що бях завършил всичко, до последната проклета стая!

— Да, точно така — намеси се сестра му, напълно подкрепяйки го. — До последната проклета стая!

Кейн затвори очи.

— Джейд, а аз си мислех, че всичко това е било лъжа.

— Каква лъжа? — поинтересува се Колин.

— Не съм лъгала през цялото време — отвърна в същия момент младата жена.

— И за кое по-точно не си излъгала? — поиска да узнае маркизът.

— Не е нужно да ми говорите с този тон, сър — възрази Джейд. — Излъгах само за това, че съм станала свидетел на убийство — добави тя с кимване. — Това беше най-доброто, което успях да измисля за момента. Поне така мисля. Ако се сетя за още нещо, ще ти кажа, става ли? Моля те, Кейн, престани да се мръщиш. Сега не е време да бъдеш критичен.

— Защо вие двамата не отложите кавгата си за по-късно? — настоя Нейтън. — Джейд? Разкажи ми как избухна пожара. Дали някой е бил невнимателен с…

— Беше умишлен, а не по невнимание — обясни младата жена. — Който е имал за цел да изгори дома ти, определено е знаел как да действа. Били са много старателни. Дори винарската ти изба не съществува вече.

— По дяволите, само не избата! — извика брат й.

— Смятам, че са се опитвали да унищожат писмата — обясни Джейд. — Тъй като не са успели да ги намерят по време на обира, те…

— Обир?! — подскочи Нейтън — Кога?

— В деня преди пожара — отговори тя. — О, Боже, току-що си спомних! — добави и погледна към Кейн. — Излъгах също и за падането по стълбите. Да, аз…

Нейтън въздъхна толкова силно, отново привличайки вниманието й върху себе си.

— Когато това свърши, ще построя всичко отново — заяви той. — Ами конюшните? Те поне оцеляха ли?

— О, да, те са непокътнати. Не е нужно да се притесняваш за тях.

През цялото това време Кейн наблюдаваше Джейд. Притеснението в погледа й беше толкова очевидно, че той се учуди защо Нейтън не осъзнава, че това няма да е последното му разочарование за днес.

— Това, което се е случило с дома ти е много лошо — отбеляза Колин.

— Да — отвърна приятелят му. — Но поне конюшните са спасени. Трябва да видиш конете ми. Има един чистокръвен арабски жребец, за който платих цяло състояние, но си струва всяка похарчена пара. Кръстих го Светкавица.

— Светкавица? — попита Колин, ухилен, заради абсурдното име. — Звучи ми така, сякаш Хари има пръст в избора на име.

— Точно така — призна с усмивка Нейтън. — Все пак е подходящо за кон. Той препуска по-бързо от вятъра. И само аз и Джейд можем да го яздим. Почакай само да го видиш… — Спря да се хвали, когато забеляза, че сестра му отново клати глава. — Какво, Джейд? Да не би да не си съгласна, че Светкавица е бърз като вятъра?

— О, да, Нейтън, Светкавица беше бърз като вятъра.

Брат й изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се разплаче.

— Беше?

— Страхувам се, че имам и малко по-лоша новина, Нейтън. Случи се злополука и застреляха чистокръвния ти кон между прекрасните му кафяви очи.

Кейн отново се приведе напред в стола си. Това, което току-що бе казала на брат си, го зашемети.

— Искаш да кажеш, че и за това не си излъгала?

Тя само поклати отрицателно глава.

— Какво, по дяволите! — изкрещя Нейтън. — Кой застреля Светкавица?

Младата жена се втренчи в маркиза.

— Нали ти казах, че ще се разстрои — промърмори тя.

— Това със сигурност не е по моя вина — защити се той. — Така че, спри да ме гледаш толкова свирепо!

— Кейн ли го застреля? — изрева Нейтън.

— Не! — изрече бързо Джейд. — Просто не повярва, че ще бъдеш толкова разстроен. По това време все още не го познавах.

Брат й се отпусна върху възглавниците и покри очите си с ръка.

— Нищо свято ли няма за тези? — извика той.

— Очевидно не и Светкавица — отбеляза сухо маркизът.

Другият мъж го изгледа.

— Той беше дяволски хубав кон.

— Не се съмнявам — съгласи се Кейн, преди да се обърне отново към Джейд. — Ако е вярно това, което ми казваш, то тогава…

— Ще ти бъда наистина много благодарна, ако спреш да ме обиждаш — отсече тя.

— Джейд винаги казва истината — защити я брат й.

— Така ли? — провлачено каза домакинът им. — Досега не съм го забелязал. От момента, в който се запознах с нея, тя не ми е разказвала нищо друго, освен лъжи. Нали така, скъпа? Но сега това ще се промени? — Младата жена отказа да му отговори. — Скъпа, защо не кажеш на Нейтън и останалите лоши новини?

— Останалите? Боже мой, още ли има?

— Само още малко — отвърна тя. — Помниш ли прекрасната си нова карета?

— Не, само не каретата ми, Джейд! — изстена Нейтън.

Докато брат й изреждаше целия си списък с ругатни, тя се обърна към Колин.

— Само да я беше видял, Колин. Беше прекрасна! Вътрешността й беше толкова голяма и удобна. Нейтън беше поръчал да тапицират седалките с много мека кожа.

Младият мъж се опита да покаже своето съчувствие.

— Беше? — попита той.

— Някой я подпали — съобщи Джейд.

— Е, защо някой ще иска да унищожи толкова добро превозно средство?

На този въпрос отговори Кейн.

— Сестра ти пропусна да спомене една много важна подробност — заяви той. — Тя случайно е била вътре, когато са я подпалили.

Колин пръв реагира на тези думи.

— Боже мой, Джейд! Разкажи ни какво стана.

— Кейн току-що ви каза.

— Не, обясни ни как точно се е случило — настоя Колин. — Може ли са да те убият!

— Такова беше намерението им. — В гласа й се долавяше раздразнение. — Те наистина възнамеряваха да ме убият. След като къщата ти изгоря, аз приготвих каретата и потеглих за Лондон. Исках да те намеря, Нейтън…

— Колко човека пътуваха с теб? — прекъсна я Кейн.

— Хъдсън изпрати двама мъже с мен — отговори тя.

Маркизът поклати глава.

— Мисля, че ми каза, че си в Англия едва от две седмици.

— Ами, всъщност, от малко повече — призна тя.

— Колко повече?

— Два месеца — призна си младата жена. — Налагаше се да те излъжа за това.

— Можеше да ми кажеш истината.

Започваше да се ядосва, но тя беше твърде раздразнена, за да я е грижа.

— О? И щеше ли да ми повярваш, ако ти бях признала, че аз съм Пейгън, току-що съм отвлякла Уинтърс, за да го предам на Нейтън и сега се опитвам да… О, каква полза! Ти дори нямаше да ме изслушаш!

— Чакай малко — прекъсна я Нейтън. — Кой е Хъдсън, Джейд? Спомена, че Хъдсън е изпратил двама мъже с теб, не помниш ли?

— Той е икономът, който лейди Брайърс нае за твоята къща.

Брат й кимна.

— И какво се случи след това? — поинтересува се той.

— Бяхме близо до Лондон, когато същите тези трима мъже ни нападнаха. Бяха блокирали пътя ни с дебели клони. Подадох се през прозореца, за да видя какво става, когато чух виковете. След това, някой ме удари отстрани по главата, Нейтън. Направо ми изкараха въздуха. Трябва да съм изгубила съзнание, макар че се срамувам да призная подобна вероятност. — Тя се обърна към Кейн. — Изобщо не е в природата ми да припадам.

— Джейд, не се разсейвай! — напомни й той.

Младата жена му хвърли недоволен поглед, след което се обърна към брат си.

— Тапицерията на каретата беше разкъсана. Бяха използвали ножовете си, за да разрежат фината кожа. Замириса ми на дим, и разбира се веднага се измъкнах навън.

— Търсили са писмата, нали? — попита Колин.

— И ти просто отвори вратата и слезе? — В същия момент зададе въпроса си и брат й.

— И да, и не — отвърна Джейд. — Да, вярвам, че са се надявали да открият писмата скрити под тапицерията, и не, Нейтън, аз не просто отворих вратата. И двете бяха блокирани с по няколко клона. Промъкнах се през прозореца. Слава богу, че рамката не се оказа толкова здрава, колкото ти се струваше. Всъщност, сега като се замисля, имам чувството, че си платил прекалено много за тази карета. Пантите изобщо не бяха стабилни и…

— Джейд!

— Кейн, не ми повишавай тон! — скастри го тя.

— Била си на косъм — вметна Колин.

— Бях много уплашена — прошепна младата жена. После се обърна към маркиза. — Няма нищо срамно в това, да си призная, че ме беше страх.

Той кимна. По тона й предположи, че го предизвиква да оспори думите й.

— Не, няма нищо срамно в това, да се страхуваш.

На лицето й се изписа облекчение. Нима се нуждаеше от одобрението му? Кейн размишлява върху тази възможност една дълга минута, след това каза:

— Сега знам от какво са тези синини по раменете ти. Наранила си се, докато си се промушвала през прозореца, нали?

— Откъде, по дяволите, знаеш, има ли тя синини по раменете, или не? — изрева въпроса си брат й, тъй като току-що бе осъзнал значението на забележката на другия мъж.

— Видях ги.

Нейтън щеше да се вкопчи в гърлото на Кейн, ако Колин не го бе спрял, слагайки ръката си върху гърдите му.

— По-късно — заяви приятелят му. — Двамата с Кейн ще уредите спора си по-късно. Както изглежда ще гостуваме дълго време тук.

Нейтън изглеждаше така, сякаш току-що му бяха казали, че трябва да плува отново с акулите.

— Ако с Колин си тръгнете, се излагате на опасност — напомни Джейд. — Би било твърде рисковано.

— Трябва да останем заедно — добави приятелят му.

Нейтън неохотно кимна в съгласие.

— Кейн? — продължи Колин. — Когато си тръгнал след Пейгън, ти си поставил живота си в опасност. Останалите членове на Трибунала не са могли да ти позволят да откриеш пирата.

— Тъй като е съществувала вероятност Пейгън да те убеди, че няма нищо общо със смъртта на брат ти. Да, това е твърде голям риск, за да го поемат.

— И така, вие изпратихте Джейд при мен — намеси се Кейн.

Нейтън поклати глава.

— Не сме я пращали. Планът беше неин — от начало до край, а ние бяхме информирани, след като тя вече беше тръгнала. На нас не ни бе дадена думата по въпроса.

— Как ще успеем да държим хрътките далече от теб? — попита Колин. — Не можеш да ни помогнеш да намерим виновниците, докато ти самият си преследван от тях. — Изпусна дълга въздишка, после промърмори: — По дяволите, това е такава каша! Как, за бога, ще намерим тези копелета? Нямаме абсолютно нищо, за да продължим!

— Не си прав — отбеляза брат му. — Разполагаме с доста информация, от която да започнем. Знаем, че Хамънд, ръководител на Трибунала, е легитимен директор. Тримата мъже, които е наел са: Ледения, Лисицата и Принца. Сега само един или двама от тях са живи, нали така, и единият или и двамата трябва да са началници на Уилбърн, който, между другото, също трябва да играе двойна игра. Длъжен е да работи за нашето правителство, както и за Трибунала.

— Как разбра това? — попита Нейтън.

— Когато получихме уведомлението за смъртта ви, на двамата с баща ми ни беше изпратено досие с отчети за вашите незначителни, макар и героични подвизи за благото на Англия. Уилбър пазеше задника си, Колин, и в нито един отчет нямаше никаква съществена информация, която би могла да бъде проверена. Като причина, естествено, бе посочена необходимостта от запазване на държавната тайна. Между другото, и двамата получихте медали за храброст.

— Защо ли са си направили труда?

— За да уталожат страстите — отвърна Кейн. — Баща ни е херцог, Колин. Уилбърн не можеше да си позволи просто така да изчезнеш. Щяха да бъдат зададени твърде много въпроси.

— Какво ще кажеш за Нейтън? — поинтересува се Колин. — Защо ще си правят труда да го почитат след смъртта му? Баща му е мъртъв и няма други, които да носят титлата Уейкърфийлд. Нима са искали да умилостивят Джейд?

Брат му поклати глава.

— Забравяш другите многобройни титли на Нейтън. Не помниш ли, че той е и маркиз Сейнт Джеймс? Трибунала се е опитал да предотврати всички последици, ако някой заподозре варварската им клика.

— Направо бях забравил за рода Сейнт Джеймс — заяви Колин и се обърна ухилен към приятеля си. — Не говориш много за тази страна на семейството си.

— Ти би ли го направил? — попита сухо Нейтън.

Колин се разсмя.

— Сега не е време за шеги — промърмори Джейд. — Освен това съм сигурна, че всички онези истории за рода Сейнт Джеймс са силно преувеличени. Защото, под всичката тази грубост, те наистина са много мили хора. Нали така, Нейтън?

Сега беше ред на брат й да се разсмее.

— Как ли пък не! — провлачено каза той.

Джейд се намръщи в отговор на неговата откровеност, след което съсредоточи вниманието си върху Кейн.

— Ти присъства ли на церемонията в чест на Колин и Нейтън? — попита го тя. — Беше ли красиво? Имаше ли цветя? Имаше ли много хора…?

— Не, не присъствах на церемонията — прекъсна я Кейн.

— Засрами се — укори го младата жена. — Да пропуснеш момента, когато собственият ти брат…

— Джейд, бях твърде ядосан — прекъсна я отново маркизът. — Не исках да слушам речите и да получавам някакви медали от името на Колин. Оставих това задължение на баща ми. Исках…

— Отмъщение — намеси се брат му. — Точно както едно време тръгна след братята Брадли. — След като направи тази забележка, той се обърна към Нейтън, за да му обясни за инцидента. Но Джейд отново прояви нетърпение.

— Бих искала да се върнем към основната ни тема — заяви тя.

— Намерили вече някакво решение, Кейн?

Той кимна.

— Мисля, че имам добър план как да се измъкна от тези чакали и да ги изпратя в погрешната посока. Във всеки случай си струва да опитам, но това е отстраняването само на една от опасностите. Все още трябва да се тревожим и за Джейд.

— Какво искаш да кажеш? — попита Колин.

— Имаме работа с два различни проблема. Аз съм една от целите, да. Трябва да допуснем, че те знаят, че аз няма да се откажа да търся Пейгън, който е удобната им изкупителна жертва.

— Но, какво общо има това с Джейд — поинтересува се Колин. — Те няма как да знаят, че тя е Пейгън.

Кейн въздъхна, преди да отговори.

— Нека да започнем от самото начало. Очевидно е, че другите двама членове на Трибунала знаят, че Лисицата е запазил писмата. Тъй като не могат да ги намерят, правят следващото най-добро нещо. Използват своя човек Уилбърн, за да те вербува, Нейтън. Какъв по-добър начин да държат под око сина на Лисицата. — Без да изчака реакцията на другия по отношение на твърдението му, маркизът продължи: — Предполагам, че стаите ти в Оксфорд са били претърсвани повече от един път, прав ли съм? — Нейтън кимна. — Трябва да са били доста сигурни, че писмата са у теб. За известно време, си бил единственият логичен избор. Сестра ти е била твърде малка, а и Хари вече я е бил взел при себе си. А освен това — добави той с кимване, — никой не би повярвал, че Лисицата ще повери писмата на Хари. Всеки зърнал този странен тип би отхвърлил подобна възможност. Не са знаели, че двамата са се познавали от доста време.

Джейд въздъхна с облекчение. Сега Кейн разсъждаваше толкова логично. Чувстваше се така, все едно бе свалил тежкият товар от раменете на всички им. Изражението на Колин подсказваше, че и той усеща същото.

— И? — не издържа Нейтън, когато мълчанието на Кейн се проточи.

— Изчаквали са — отвърна маркизът. — Знаели са, че в крайна сметка, писмата ще се появят. И точно така се е случило. Хари дал писмата на Джейд. Тя ги е показала на брат си и той е споделил тази информация с теб, Колин.

— Всичко това ни е известно — рязко каза Нейтън.

— Тихо, Нейтън! — прошепна Джейд. — Кейн разсъждава последователно. Не бива да пречим на концентрацията му.

— Когато Колин е казал на Уилбърн за писмата, той веднага е докладвал на Трибунала.

— И така, ние бяхме изпратени на смърт — отбеляза брат му. — Доверил съм се на погрешния човек.

— Да, доверил си се не на когото трябва.

— Те все още търсят писмата — добави Нейтън.

— Точно така. — Кимна бързо Кейн.

Колин се намести по-удобно.

— Сега, когато си мислят, че ние сме мъртви, остава само един човек, който би могъл да има изобличаващите доказателства. — Обърна се към Джейд. — Те знаят, че са у теб.

— Не могат да са сигурни — възрази тя. — Иначе щяха да ме убият — добави младата жена. — Ето защо прекрасната ти къща е опожарена, Нейтън. Това е и причината меката тапицерия на каретата ти да бъде цялата нарязана…

— Джейд, те няма къде другаде да търсят. Сега има само една възможност — намеси се брат й.

— Ще се опитат да я отвлекат — предрече Колин.

— Да — съгласи се Нейтън.

— Няма да позволя на никой да се доближи до нея — обеща Кейн. — Но не съм сигурен в тяхното убеждение, че тя притежава писмата. Всеки един от вас би могъл да ги е скрил, преди да ви хванат. Това ги е вбесило, защото пак трябва търпеливо да чакат да се появят. Представям си колко са отчаяни.

— И така, какво ще правим? — попита Колин.

— Всяко нещо по реда си — каза маркизът и се обърна към Джейд. — Помниш ли, какво поиска от мен, когато влезе в кръчмата онази вечер?

Тя кимна бавно.

— Поисках да ме убиеш.

— Ти какво? — изрева въпроса си Нейтън.

— Тя ме помоли да я убия — повтори Кейн, без да сваля поглед от младата жена.

— Но той ми отказа — обясни младата жена. — Както и очаквах, естествено. И какво общо има това с плана ти?

Трапчинката се появи на бузата му, когато й се усмихна.

— Много просто, любов моя. Промених мнението си и реших да изпълня молбата ти.