Артър Кларк
Земя имперска (2)

Глава 2
Династията

Малкълм Маккензи бе имал редкия шанс да се окаже необходим когато трябва. И други преди него бяха поглеждали с въжделение към Титан, но той пръв бе разработил инженерните подробности и бе видял в съзнанието си глобалната система от обикалящи в орбита колектори, компресори и евтини резервоари за еднократна употреба, способни да съхраняват при минимални загуби огромни количества втечнен водород, докато без да бързат, се спускат към вътрешността на Слънчевата система.

Когато най-накрая приключи с пресмятанията и открадна достатъчно време на компютъра, за да начертае великолепните си чертежи, младият Малкълм се обърна към отдел „Планиране“ на марсианското Министерство по транспорта. Не очакваше сериозна критика, понеже знаеше, че фактите, на които основава логиката си, са абсолютно верни.

Един голям космически лайнер с атомен реактор може да пренесе за един полет десет хиляди тона водород, главно под формата на втечнена инертна маса. Деветдесет и девет процента от това гориво не взема участие в ядрената реакция, а само се изхвърля през соплото със скорост десетки километри в секунда, създавайки необходимия за междупланетното пътешествие двигателен момент.

На Земята има много водород, леснодостъпен в океаните, но стойността на издигането дори на един-единствен мегатон в открития космос е убийствена. Нито един от другите населени светове — Марс, Меркурий, Ганимед и Луната — не можеше да помогне. Те просто не разполагаха с излишен водород.

Разбира се, Юпитер и другите газови гиганти притежават огромни запаси от жизненоважния елемент, но собствените им гравитационни полета го охраняват по-зорко от незаспиващ дракон, навит около някое митично съкровище на боговете. В цялата Слънчева система Титан се оказваше единственото място, където майката Природа бе създала парадокса на едновременно съществуващата слаба гравитация в съчетание с атмосфера, забележително богата на водород и неговите съединения.

Малкълм се бе оказал напълно прав, че никой няма да започне да проверява изчисленията му, нито ще се усъмни в реализуемостта на схемата му, но един добросърдечен администратор реши да загуби малко от скъпоценното си време и да прочете на младия Малкълм една лекция върху политическите и икономически факти на живота. Така изобретателят научи, при това за забележително кратко време, за неща като криви на растежа, отстъпка при бъдещи доставки, междупланентни заеми, темп на обезценяването, техническа амортизация и за пръв път в живота си разбра защо соларът е обезпечен не със злато, а с киловатчасове.

— Проблемът е стар — търпеливо му обясняваше неговият наставник. — Може да се каже, че датира от самото начало на астронавтиката през двайсети век. Не е било възможно да се появи търговска космическа флота, докато не се появят проспериращи извънземни колонии, а тяхното възникване зависи на свой ред от съществуването на космически полети с чисто търговска ориентация. Порочен кръг, като в приказката за онзи, който се издърпал сам за косата от блатото. Една от онези ситуации, при които скоростта на растеж е нищожна до критичната точка на доходността. Оттам нататък кривата излита нагоре и бизнесът става възможен… Не знам, може би същото се отнася и до твоята схема с доставките на гориво от Титан — но имаш ли някаква оценка за размера на първоначалната инвестиция? Според мен само Световната банка би могла да стане гарант на подобна инициатива, но…

— Ами банка „Селена“? Тя не е ли по-предприемчива?

— Не вярвай на всичко, което чуваш за „Гномите от Аристарх“^[1] — те са точно толкова предпазливи като всички останали. И няма как да бъде иначе — банкерите на Земята дебнат за всяка възможна погрешна стъпка и…

Оказа се, че точно банка „Селена“ три години по-късно вложи първите пет мегасола в първоначалния проект. След това се заинтересува Меркурий, а Марс се включи последен. Тогава Малкълм, разбира се, беше престанал да бъде авиокосмически инженер. Той постепенно бе сменил няколко професии (не задължително в упоменатия ред): финансов експерт, съветник по връзките с обществеността, говорител за връзка с медиите и не на последно място — проницателен политик. В резултат, за невъзможно краткия срок от само двайсет години, първите товари водород вече пътуваха от Титан.

Постигнатото от Малкълм беше нещо изключително и бе подробно документирано в дузини научни трудове, във всички от които се долавяше уважение към него, макар някои да не звучаха особено ласкателно. Най-забележителното в това дело — факт, който го правеше уникално — бе пътят, по който той бе извършил прехода от натрупания с толкова труд професионален опит към администрацията. Процесът се бе оказал толкова плавен, че никой не бе осъзнал мащаба на случващото се. Малкълм съвсем не бе първият инженер, станал държавен глава, но със сигурност бе първият — кисело отбелязваха критиците, — съумял да основе династия. И бе направил това противно на всякакви вероятности, които биха обезсърчили по-обикновени хора още в началото.

През 2195 година, на 44 години, той се бе оженил за Елън Килнър, емигрирала неотдавна от Земята. Дъщеря им Анитра беше първото дете, родено в малкото пионерско общество на Оазис — тогава единствената база на Титан — и трябваше да изминат няколко години, преди любвеобилните родители да осъзнаят жестоката шега, която им бе изиграла Природата.

Още като бебе Анитра бе изключително красива, което даваше основание на всички вкупом да заявяват, че ще израсне като безнадеждно разглезена. Излишно е да се припомня, че тогава на Титан още нямаше детски психолози и може би точно затова никой не забеляза, че малкото момиченце израства като прекалено послушно, прекалено възпитано и… прекалено мълчаливо дете. Едва когато стана на четири годинки, Малкълм и Елън най-сетне приеха факта, че Анитра никога няма да може да говори и че във великолепната черупка, която двамата са създали, всъщност няма никой.

Оказа се, че проблемът е в гените на Малкълм, а не в тези на Елън. В някой момент от безкрайните му совалки между Марс и Земята някакъв отклонил се протон, носещ се из космическия безкрай от мига на Творението, беше сложил край на надеждите му за бъдеще. Поражението се бе оказало непоправимо, както откри Малкълм след консултации с най-добрите генни хирурзи от четирите свята. Беше научил и една дори още по-смразяваща истина: появата на Анитра в този й вид се бе оказала огромен късмет, като се имат предвид много по-вероятните други възможности за увреждания…

Когато Анитра почина, преди да е навършила шест годинки, всички посрещнаха това със скръб, но и с известна доза облекчение. Смъртта й сложи край и на брака на Маккензи: Елън се хвърли в работата, за да забрави, а Малкълм пое на — както щеше да се окаже — последно пътуване до Земята. Отсъства две години и през това време постигна невероятно много.

Успя да консолидира политическото си положение и заложи модела на икономическото развитие на Титан за следващия половин век. А след това се сдоби със син, за какъвто не бе спирал да мечтае.

Човешкото клониране — създаването на точно копие на даден индивид чрез използване на клетки от тялото, нямащи нищо общо със системата му за възпроизводство — беше постигнато още в началото на двайсет и първото столетие. Но дори след като техниката бе усъвършенствана, тя така и не получи широко разпространение, донякъде поради етични съображения, но в по-голяма степен поради това, че рядко възникваха обстоятелства, налагащи прилагането й.

Малкълм не беше богат човек — вече в продължение на сто години нямаше хора, притежаващи огромно лично състояние, — но в никакъв случай не можеше да бъде причислен към страдащите от недоимък. Той използва умело комбинация от пари, ласкателства и някои по-деликатни методи за упражняване на натиск, за да постигне целта си. В крайна сметка, когато се върна на Титан, той донесе със себе си бебе, което бе негов еднояйчен близнак… само че половин век по-млад.

Колин израсна и никой не можеше да забележи каквито и да било разлики от баща му на същата възраст. Представляваше негово точно физическо копие във всеки мислим аспект. Но Малкълм не беше Нарцис, интересуващ се от създаването на копие под индиго — освен наследник, той искаше да има и партньор. Затова Колин получи образование с оглед слабостите на Малкълм, и макар да научи предостатъчно за инженерните науки, специализира още история, право и икономика. Така че докато Малкълм беше инженер-администратор, Колин стана администратор-инженер. Едва бе прехвърлил двайсетте, когато вече представяше баща си като негов заместник, където бе законно, а в някои случаи и там, където не бе съвсем законно. Двамата Маккензи заедно представляваха непобедима комбинация и опитите да се открият някакви макар и трудно забележими разлики в психиките им се бяха превърнали в любима тема за разговор през свободното време на титанците.

Може би защото никога не му се бе налагало да се бори за постигането на някаква голяма цел през живота си, тъй като всичките му цели бяха формулирани дълго преди да се появи на този свят, Колин бе по-мек и по-приятен за общуване от Малкълм — а в резултат и по-популярен. Никой извън семейството никога не се бе обръщал към Малкълм с малкото му име, и от друга страна — малцина бяха онези, които наричаха Колин по друг начин. Той просто нямаше истински врагове и на целия Титан имаше един-единствен човек, който не го харесваше. Или поне всички смятаха, че Елен — отблъснатата съпруга на Малкълм — би трябвало да изпитва някаква неприязън към него, защото тя просто отказваше да приеме съществуването му.

Може би тя гледаше на Колин като на натрапник, неприемлив заместник на сина, който така и не бе родила. Ако бе така, тогава обичта й към Дънкан бе наистина странна.

Но Дънкан бе клониран от Колин почти четиридесет години по-късно, а през това време Елън вече бе изживяла втора трагедия — този път нямаща нищо общо с фамилията Маккензи. За Дънкан тя винаги си беше баба Елън, но сега той бе вече достатъчно голям, за да осъзнава, че в неговото сърце тя обединява две поколения и запълва една празнина, за съществуването на която досега не бе предполагал.

Ако баба имаше някакво генетично родство с него, всички следи от тази връзка бяха безвъзвратно загубени още преди столетия на един друг свят. Но въпреки това, благодарение на някаква странна игра на случайността, в която не малка роля бяха изиграли и чисто човешките й качества, Елън се бе превърнала в майка-фантом, защото той никога не бе имал друга, истинска майка.