Мориц Йомтов
Еврейски вицове (7) (Събрани и разказани от Мориц Йомтов)

Семейни

* * *

Голдберг се оплаква на приятеля си:

— Ужасна жена имам, освен редовната сума, всеки месец, през ден ми иска по още 80 долара.

— Какво прави с толкова много пари?

— Откъде да знам, когато изобщо не й ги давам.

* * *

Леви среща приятеля си Перкович и го пита:

— Защо си толкова мрачен?

— Току-що научих, че графът спи с жена ми.

— Какво толкова, нали и ти спиш с жена му?

— Е, да, но аз му правя графчета, а той — еврейчета.

* * *

— Какво не сторих, да направя сина си човек — оплаква се Сами на приятели си Изи. — Колко пари похарчих! Дадох го да учи в най-добрата школа за бизнесмени, десет години му трябваха, за да я завърши. Сега ми се довлича на работа в 10 часа, в 11 пие чай, в 12 отива да обядва. Връща се в 2 часа и до края на деня се занимава с манекените. Голямо нещастие!

— Ама, Сами — отговаря Изи, — твоето нищо не е, моето е хиляди пъти по-лошо. Какво не сторих, да направя сина си човек. Колко пари похарчих! Дадох го да учи в най-добрата школа за бизнесмени, десет години му трябваха, за да я завърши. Сега ми се довлича на работа в 10 часа, в 11 часа пие чай, в 12 отива да обядва. Връща се чак в 2 часа и до края на деня се забавлява с манекените. Хиляди пъти по-голямо нещастие!

— Но, Изи, защо хиляди пъти по-голямо нещастие? Същата история като моята!

— Сами, забравяш една подробност. Ти произвеждаш дрехи за жени, а аз — за мъже.

* * *

Еврейка гордо се разхожда с двете си внучета. Среща я приятелка.

— Какви хубави внучета имате, на колко са години?

— Този, адвокатът, е на шест, а докторът — на осем.

* * *

По случай приемането му в един от най-известните колежи, Сара подарява на сина си две хубави и скъпи вратовръзки.

Когато се връща за новогодишната ваканция, синът й си слага една от вратовръзките, за да я зарадва.

— Значи така — с укор казва майката, — другата не ти харесва!

* * *

Семейство Розенщайн се хвалят на равина от интелигентността на сина си, четиригодишния Джозеф.

— До колко можеш да броиш? — иска да бъде любезен равинът.

— До много. Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет, вале, дама, поп!

* * *

Равинът Селигман се прибира вкъщи, запалва лула, налива си чашка уиски и сяда уморен в креслото.

— Какво си се размислил? — пита жена му.

— Леа, стара еврейска мъдрост е, че собствените нужди са малки, но човек трябва да мисли и работи за благосъстоянието на децата си.

— Е?

— Когато децата пораснат, те продължават традицията, като работят усилено за благосъстоянието на собствените си деца.

— Е?

— Без да омаловажавам свещените ни традиции, бих искал, преди да умра, да зърна тези деца, на които толкова много поколения робуват.

* * *

Две приятелки се срещат на улицата.

— Какво стана със сина ти? — пита едната.

— Остави се! Такова нещастие! Ожени се за една, пръста си не мърда вкъщи. Горкото ми момче — то пазарува, чисти къщата, готви, а тя по цял ден се излежава. Представи си, дори закуската й носи в леглото!

— А дъщеря ти?

— Виж, тя случи! Мъжът й е ангел. Не я оставя ни да пазарува, ни да чисти къщата, ни да готви. И закуската й носи в леглото, представяш ли си? А дъщеря ми по цял ден лежи. Абе, на когото каквото е писано!

* * *

Късна вечер. Проливен дъжд. Собственикът на бакалница решава да затвори магазина, когато в него нахлува МОКЪР до кости клиент.

— Един геврек! — По лицето му се стича вода от провисналите мокри кичури.

— Друго какво?

— Друго нищо.

— Може би кафе. Или някакво сирене.

— Не, благодаря.

— Божичко, в този проливен дъжд Вие идвате само за един геврек!

— Е, какво да правя, когато тя като каза геврек, та геврек. Страшно упорита жена, може да ти скъса нервите!

— Жена си ли имате предвид?

— Господине, мислите ли, че майка ми би ме накарала да изляза в такъв дъжд за един геврек?

* * *

Здравето на г-н Копелман се влошило и семейният съвет решил да го изпрати за две седмици в Палм Бийч. На края на пребиваването човекът починал и тялото му било пренесено в Ню Йорк. Семейството се събрало около него, за да се прости.

— Колко добре изглежда чичо, нали? — обадил се племенник.

— Е, след две седмици в Палм Бийч, как няма да изглежда добре!

* * *

Любимият на всички в града равин бил на умиране. Лекарят направил всичко, което е по силите му, но напразно. Останало едно средство — всеки от почитателите му да му дари малко от своя живот и така смъртта му да бъде отложена.

Минавали край леглото му хората и му отстъпвали кой месец, кой два от живота си. Последен бил обущарят Хаймуш.

— Давам десет години!

— Не е необходимо, Хаймуш, десет години са прекалено много! — промълвил трогнат равинът. — Ти си млад…

— Спокойно, Раби, аз ти подарявам десет години от живота на тъща ми.

* * *

Йожи, водопроводчикът, отива да организира погребението на тъща си.

— Какво ще пожелаете, господине — питат го в погребалното бюро — погребение или кремация?

— Защо да рискуваме — отвърна Йожи. — Направете и двете.

* * *

Нахман попаднал в чужд град и бил поканен на обяд у роднините си. Седнали да ядат и стопанката попитала:

— А как е братовчедът Абрам?

— Умря — отговорил гостът, без да престава да се храни.

— Ай, ай, ай! — завайкали се сътрапезниците. — Добър човек беше. А братовчедката Естер оздравя ли?

— Умря! — отговорил Нахман и продължил да яде.

На масата настъпила тишина. За да я прекъсне, стопанинът попитал:

— А чичо ни Моше все така бодър ли е?

— Умря!

— Но как е възможно? — не можел да повярва стопанинът. — Вчера бях във вашия град и го видях жив и здрав!

— Когато ям, всички за мен са мъртви! — отсякъл гостенинът.

* * *

Голям богаташ починал и всичките му наследници се събрали при нотариуса да чуят завещанието му. Нотариусът разтворил плика и прочел сгънатия вътре лист:

— На моите мили наследници завещавам примера на моя живот и в пълно съзнание заявявам, че преди да умра, успях да изхарча всичките си пари до последната стотинка.

* * *

Госпожа Коен отишла при равина, казала му, че не е доволна от мъжа си, и поискала на всяка цена да се разведе.

— Но от какво не сте доволна, госпожо? — попитал равинът.

— Неудобно ми е да Ви обясня, как да Ви кажа, той никак не е темпераментен.

Равинът се обърнал към прислужника на синагогата и му наредил да доведе г-н Коен. Без много приказки, равинът му заповядал:

— Я прегърни и целуни г-жа Коен, разправя, че не си бил достатъчно темпераментен.

Без да чака, г-н Коен прегърнал здраво жената, започнал страстно да я целува, тя му отговорила с взаимност и работата кой знае как щяла да свърши, ако равинът не успял да ги раздели.

— Как да не е темпераментен г-н Коен, всичко му е в ред.

— Да, но аз съм г-жа Жак Коен, а той е г-н Давид Коен.

* * *

Лена е на смъртно легло.

— Знам, че минутите ми на този свят са броени, Морис — казва тя с все по-заглъхващ глас.

Морис е стиснал ръката й и ридае до леглото:

— Лена, скъпа Лена, кажи какво мога да направя за теб?

— Морис, скъпи Морис, една-единствена молба имам. След като умра, ожени се за сестра ми Сара.

— Ще го сторя, Лена, веднага след погребението. Та аз от години мечтая за това!

* * *

Давид и Фрида, в залеза на живота си, след като деца, внуци и правнуци са се разпилели по света, си спомнят за годините прекарани заедно.

— Добре живяхме, нали, Давид?

— От това по-добре — здраве му кажи. И ако един от двама ни умре пръв, не зная какво ще правя. Вероятно ще прекарам остатъка от живота си в Израел.