Мориц Йомтов
Еврейски вицове (13) (Събрани и разказани от Мориц Йомтов)

Диалози

* * *

— Защо евреите отговарят на въпроса с въпрос?

— Защо питаш?

* * *

— Колко?

— 16.

— Какво 16?

— Какво колко?

* * *

— Женен ли сте?

— Не, имам такъв вид, защото току-що ми откраднаха колата.

* * *

— Чете ли? Двама астронавти са обиколили няколко пъти света.

— Като имат пари, могат да си пътуват, колкото искат.

* * *

— Г-жа Полак, искате ли тази вечер да отидем на „Сватбата на Фигаро“?

— Не, мила, заета съм. Ще пратя телеграма.

* * *

Исак се спъва и се търкулва по стълбите.

— Паднахте ли? — пита съседът.

— Не, аз така слизам.

* * *

— Десет хапчета аспирин, моля!

— Да ви ги завия ли?

— Не, ще си ги търкалям.

* * *

На перона пристига Моше и хуква с куфар в ръка след потеглящия влак, но се отказва да го гони.

— Изтървахте влака ли? — пита един.

— Не, не можах да го хвана.

* * *

Търговски пътник възразява, че му искат много за стаята.

— Но там има течаща вода!

— Аз да не съм пъстърва.

* * *

— Цяла нощ в кревата ми пълзяха дървеници — оплаква се Абрамович на портиера.

— Да не искате за тази цена да ви пусна балерини!

* * *

— Защо кучето маха с опашка?

— Защото е по-силно от опашката си. Иначе опашката му щеше да маха с него.

* * *

— Защо косата побелява по-бързо от брадата?

— Защото е с 20 години по-стара от нея.

* * *

— Защо ти, толкова хубав мъж, още не си женен?

— Защото колкото пъти срещна момиче, което умее да готви като мама, прилича повече на татко.

* * *

— Как е възможно, наближаваш тридесет и още нямаш съпруг?

— Имам куче, което ръмжи, папагал, който псува, и котка, която не се прибира по цяла нощ. За какво ми е съпруг?

* * *

— Жак, вярно ли е, че бракът променя личността?

— Да, поне в известен смисъл. Ето, вземи моя брак. Докато бяхме сгодени, аз приказвах, тя слушаше. Няколко седмици след като се оженихме, приказваше само тя, аз слушах. Сега и двамата приказваме — слушат съседите.

* * *

— След като се омъжа, много мъже ще станат нещастни.

— Мислите ли, че ще ви разрешат да се омъжите изведнъж за много мъже?

* * *

— За Бога, Ейб, що за съпруг си ти? Главата ти е постоянно заровена в книгите. Не се интересуваш дори дали съм жена. Понякога ми се иска да съм книга, поне щеше да ме разлистваш…

— Нямаше да е лошо, Моник. Освен това можех в края на седмицата да те занеса в библиотеката и да те сменя с нещо по-интересно.

* * *

— Госпожо Коен, в молбата си за развод пишете, че сте на тридесет и пет години.

— Точно така, господин съдия.

— Но според кръщелното Ви свидетелство Вие сте на петдесет.

— Ваше благородие, моля да не броите последните петнадесет години, които прекарах с моя съпруг. Това не беше живот!

* * *

— Женен съм вече от 28 години и съм влюбен в едни и съща жена.

— Това е чудесно!

— Чудесно е, ама ако жена ми разбере…

* * *

— Кажи ми истината, спал ли си с жена ми?

— Нямам по-добър приятел от тебе и не мога да те излъжа. Спах!

— Това никак не ми харесва.

— А да не мислиш, че на мен пък много ми е харесало.

* * *

Беден евреин: Има нещо, което ме потиска, несправедливо е богатите, които имат повече пари, отколкото им трябват, да могат да купуват на кредит. А от бедните винаги искат да плащат с пари. Това честно ли е?

Равинът: Не мога да си представя как би могло да бъде иначе.

Беден евреин: Трябва да бъде обратното — богатите да плащат с пари, а бедните да купуват на кредит.

Равинът: Възхищавам се от чувството ти за справедливост, но търговец, който продава на кредит на бедните, скоро сам ще стане беден.

Беден евреин: Е, какво от това, нали тогава и той ще може да купува на кредит.

* * *

— Но, татко, аз не искам да ходя в Америка.

— Мълчи, Йосифе, и продължавай да плуваш.

* * *

— Сара, отново имаш забележка, че си разсеяна. Защо?

— Не можах да си спомня къде са Дарданелите.

— Миналата седмица беше забравила къде е Гибралтарският проход, сега Дарданелите. Кога ще се научиш да си слагаш нещата на място!

* * *

— Защо закъсня за час, Бени?

— Татко ме задържа, бях му необходим.

— И нямаше никой друг вкъщи?

— Имаше, но му трябвах точно аз.

— За какво?

— За да ме набие.

* * *

Двама възрастни седят на пейка и разговарят.

— Господин Голд, науката промени всичко. Представите ли си как са живели нашите деди без телевизия, без радио, без телефон?

— Е, очевидно не са могли да живеят без всичко това и затова са измрели до един.

* * *

— Здравей, Жак, как е с поезията?

— Отлично! Стиховете ми вече имат два пъти повече читатели, отколкото преди.

— Честито, Жак. Не знаех, че си се оженил.

* * *

— Не я е срам, нарече ме стара глупачка.

— Как е възможно, че ти нямаш още четиридесет.

* * *

— Якоб Леви, за обир посред нощ ви осъждам на две години затвор. Имате последната дума.

— Господин съдия, миналия път ме осъдихте за обир посред бял ден. Сега — за обир посред нощ. Според вас по кое време следва да си изкарвам прехраната?

* * *

— Морис, защо изглеждаш толкова нещастен?

— Помниш ли, че преди три седмици почина леля Роза и ми остави 50,000 долара?

— Помня.

— А помниш ли, че миналата седмица почина чичо ми Хаим и ми остави 75,000 долара?

— Какво лошо има в това?

— Какво лошо ли? Тази седмица… нищо!

* * *

— Каква е разликата между смъртта и данъците?

— Смъртта не става по-тежка след всяко заседание на Конгреса.

* * *

— Извинете, Вие евреин ли сте?

— Лъжете се, не съм.

— Може би майка Ви…

— Е, нали ви казах, не съм.

— Тогава — баща Ви.

— Престанете вече — нито майка ми, нито баща ми…

— Аха, значи баба Ви… Ама чакайте, защо посягате да ме ударите. Ако не баба Ви, то поне дядо Ви. Няма нищо срамно, аз например съм чист евреин.

— Е, добре, щом толкова настоявате — евреин съм! И майка ми, и баща ми, и баба ми, и дядо ми, и прабаба ми…

— Странно!

— Е какво толкова странно има?

— Знаете ли, Вие въобще не приличате на евреин!