Борис Младенов-Young
Лицето ти щом зърна, всеки път…

Лицето ти щом зърна, всеки път

зад бръчките, като през ситна мрежа,

пред мен се очертава пак ликът

от младостта ти — пъпка дивна, свежа.

 

И чувствата ми с неувяхващ плам,

житейски светски бури надживели,

в сърцето ми отекват като в храм

с небесен свод, без край и без предели.

 

Животът като вихър прелетя,

обрули ни, на старост ни обрече,

пред нас е мрак, надежда няма вече…

 

Но твоята моминска красота

във спомените ми, старице мила,

до днешен ден не се е състарила!

 

Сидни, Австралия, 2017 г.