Борис Младенов-Young
Пасторално

В модерен свят с нрави свободни,

с порочни мъже и жени,

се срещнаха две старомодни

невинни и чисти души.

 

Момичето нежно, красиво…

Той — момък с осанка на бог.

Предложи й дружба свенливо,

но тя го възпря с довод строг:

 

„Девица съм аз и такава

ще влеза в църковния храм,

моминството в акт на забава

на своя съпруг ще отдам!“

 

Погледна я топло и прямо

добрият и честен младеж:

„Дари ми сърцето си само!“ —

й каза с любов и копнеж.

 

От сладостна тръпка обзето,

девойката вдигна чело

и с радост си даде сърцето,

а беше сърце от злато.

 

И в свят на разврат и поквара

бе техен водач любовта;

достигнаха скоро олтара,

дари ги бог щедро с деца.

 

Макар с неголеми заплати,

живяха във щастие те

и бяха безкрайно богати

с моминското златно сърце!

 

София — 1970 г.