Борис Младенов-Young
Аз четвърт век се лутах във мъгла…

Аз четвърт век се лутах във мъгла.

Като слепец я търсех без надежда.

Но как без име да я призова —

дори не знаех външно как изглежда.

 

Във лунни нощи вън с тъга следях

светулките с наивната идея,

че както зайчето^[1] една от тях

накрая да ме заведе при нея!

 

Тъй без любима дълго чезнех аз

в прегръдките на обич безответна;

когато най-отчаян бях, тогаз

внезапно пред очите ми просветна:

 

Докато съм я търсел нощ и ден,

тя неотлъчно е била до мен!!!

 

София — 1964 г.