Борис Младенов-Young
Привлече ме с диво ухание…

Привлече ме с диво ухание

разцъфнала шипка в дерето,

в сърцето ми лумна желание

от сладостна тръпка обзето.

 

От пътя отбих да откъсна

букет от бодливото цвете,

но щом го докоснах, се пръсна

и с кръв ми обагри ръцете.

 

С девойката млада така е —

загадъчна, странна, мистична

тя момък със хубост омае…

 

Изправен пред сложна дилема,

от обич и страст демонична,

моминството той й отнема.

 

София, 1952 г.