Борис Младенов-Young
Разделихме се с клетви и въздишки…

Разделихме се с клетви и въздишки,

изтръгнах се от твоите ръце

и скрих по мъжки в дрехите войнишки

младежкото си влюбено сърце.

 

Във влажните окопи и палатки

аз носех твоя образ чист и свят,

писмата ти със думи нежни, сладки

поддържаха духа ми в студ и глад.

 

Ти пишеше, че с любовта живееш,

че в скуката с надежди се тешиш,

за мен в самотни мигове копнееш

и дните с нетърпение броиш.

 

Когато есента се уволних,

семейна те заварих… с друг жених!

 

Михайловград, 1950 г.