Иван Попов
Когато богомилите бяха вирусописачи (3) (исторически киберпънк в три действия)

Действие 3.
Поука

И така, какво все пак се е случило с Рангел, с неговата програма и с „Тайната книга“? Версиите по въпроса са многобройни, пъстри и противоречащи както една на друга, така и всяка сама със себе си. Нека впрочем да ги изброим — подредени по нарастващо правдоподобие.

 

Най-вулгарно материалистичната хипотеза (озвучавана главно от „Безсмислен труд“) следва показанията на Крачунеску и твърди, че Рангел е полудял от пренапрежение, затрил си е сам диска в момент на отчаяние и вероятно е избягал някъде. Не чак толкова вулгарна, но още по- материалистична е тезата на „Черен капитал“: според нея Рангел бил влязъл в конфликт с директора на Института за изследване на демокрацията, не му бил снесъл уговорения процент от сделката с програмите и директорът наел борци да го отвлекат… Нас обаче тези версии не ни задоволяват. Не че са доказано лъжливи — напротив, и едната, и другата изглеждат много близки до истината. Само че нас тук ни интересува не толкова истината, колкото правдата. А съдържанието на правда в тези версии е твърде, твърде ниско.

 

„Системен монитор“, верен на семитоцентричната си линия, вижда в изчезването на нашия човек отново дългата ръка на израелските спецслужби в лицето на Барух Якимовски. Коментаторите от този вестник твърдят, че след като операцията на МОСАД по изземване на „Тайната книга“ била успешно завършена, Рангел станал излишен и го премахнали без много шум. Пак ще кажем — в тази версия може да се съдържа произволно много (или малко) истина, но не се съдържа правда. Или по-точно — дори да се съдържа, нейният обсег на действие е ограничен до кръга на конспиролозите-семитоцентрици, към които ние не спадаме. Впрочем в последните си материали по темата „Системен монитор“ най-накрая уточни длъжността на тайнствения Барух Якимовски: началник на службата за сигурност при Института за когнитивна топология към МОСАД.

 

Една доста по-интересна версия намери място — противно на всякаква логика — на страниците на списание „Плейбей“. Тя пряко следва от идеята на доцента Йорданов по случая „Гошев“ и се състои в следното. Рангел — волно или неволно — е прочел опасните места от „Тайната книга“, онези, където са кодирани признаците на хората, обладани от дявола. А после се погледнал в огледалото (да речем, докато се бръснал) и подсъзнанието му установило, че на тези признаци отговаря самият той… Нататък версията предполага, че Рангел се е запилял по селата да търси сърп, за да се самозаколи — и вероятно вече се е заклал някъде, само че на безлюдно място и затова трупът още не е открит.

 

Изброените дотук хипотези касаят само съдбата на Рангел, но не казват нито дума за метаморфозите на неговата програма. Мнения по втория въпрос не липсват — само че не са осветени в масовата преса, която, вярна на лозунга, че журналистически обект номер едно е човекът, така и не успява да стигне до обекти номер две, три и тъй нататък. Докато компютърджиите от всички възрасти и длъжности люто заспориха: какво е накарало анализатора на Рангел да зависва? Ако започнем пак от вулгарните хипотези, то като номер едно се открояват професорите Шкембов и Кацаров от факултета по информатика. Пред своите студенти те давали Рангеловата съдба за пример какво чака небрежните програмисти, които не си организират данните както трябва. Да, вярно, ако се заплете мрежата от указатели, програмата ще зацикли като едното нищо. Да, това е пределно близко до истината, но нали нас ни интересува правдата…

 

По-нататък стигаме до мнението, изказано от хакера с прякор Помрачения отмъстител в ъндърграунд-списанието „Вирус за вас“. Явно тласкан от законна, макар криворазбрана национална гордост, той обявява богомилите за най-велики вирусописачи на Средновековието, за чиито знания и умения днес можем само да мечтаем. Ние, казва Помрачения отмъстител, и да се съдерем, не можем да напишем паразит, който да работи на две различни операционни системи, а ето, вирусите на ония хитреци заразяват еднакво успешно и човешки, и електронни мозъци… Друго мнение от същия смислов ред (смятано за неофициална позиция на Linux-обществото) твърди, че богомилският вирус, пипнат от Рангеловата машина, заразявал само компютри под Windows. Основанията: тази система е носител на дяволско начало, тъй да се каже, по определение, а вирусът от „Тайната книга“ е измислен така, че да детектира злите сили не само по хората, но и по компютрите, и съответно да ги забива… Тъй като обаче не се знае под каква система е работел компютърът на Рангел (Мирон Крачунеску по този въпрос дава отчайващо разнопосочни сведения!), едва ли антимайкрософтската хипотеза може да се смята за стъпила на твърда почва.

 

По едно време много внимание се отделяше на думите на Крачунеску, че програмата зависвала точно когато обработвала изречението „Словото стана плът“ (което някои интерпретираха като „Софтът стана хард“). Не след дълго обаче някой разобличи това изречение като плагиат от „Хазарския речник“ и доверието към показанията на молдовския хардуерист тръгна да пада главоломно.

 

А произходът на последната и най-интересна версия, която ще изложим тук, е изключително странен и заплетен. Ние бихме казали — не по-малко странен и заплетен от самия случай „Гошев“ и от богомилския вирус. Версията е описана на английски език във файл, намерен в стар лаптопски харддиск, купен от циганския битак в канала до Сточна гара за два лева. Авторът на файла се е подписал като „Интелигент Майкъл Сингх“; текстът е оформен като доклад до началника на Сингх и се занимава главно с отношенията между две организации — Програмата „Лукач“ и Комитетът „Лукач“ (по-късно търсенето в интернет не откри следи от организации с такива имена). Но към края на файла тайнственият интелигент със сикхска фамилия изведнъж, сякаш се отчита за поставена задача, почва да излага съображения относно богомилския вирус.

 

Отначало Сингх цитира теорията на някой си Поршнев, според която човешкият език при своето зараждане се е състоял само от команди (от типа на „Дий, другарю!“, уточнява интелигентът за недосетливия си шеф). Тъй като прачовекът от онова време е бил много силно внушаем — също като сегашните олигофрени, — той е бил неспособен да противостои на командата, нямал е сила да не я изпълни. Много време е трябвало да мине, докато внушаемостта на човека падне и той се научи да не изпълнява командите — и тъкмо оттам започва взривното развитие на човешкия интелект… Но по същия начин, казва Сингх, днес компютърните езици се състоят от команди, на които процесорът не може да противостои. И ако направим аналогия с човека, то за машинен интелект ще имаме право да говорим чак когато компютърът се научи да не изпълнява командите — или да ги изпълнява, но по свое усмотрение! И според Сингх, в програмата на Рангел, която е била бездруго доста сложна, „Тайната книга“ е заченала някакви елементи на изкуствен интелект, проявяващи се в отказ от изпълнение на някои процесорни инструкции…

 

Естествено, компютърните експерти дружно плюят по тази хипотеза, обвинявайки неизвестния автор в мистицизъм и софтуерно шаманство. Няма да спорим, хипотезата може да е далеч от научната истина. Затова пък е близо до научната правда. Както бил казал навремето Шрьодингер: „Тази теория е прекалено красива, за да бъде грешна“. Според Сингх богомилският вирус е не само вирус, а и нещо като интелектуален сперматозоид, оплождащ с разум заразените машини. С което богомилите се признават не само за вирусописачи, но и за специалисти по изкуствен интелект…

 

Някакви ентусиасти вече предположиха, че в Средновековието вирусът на „Тайната книга“ събуждал разума в заразените хора по същия начин — карал ги да не изпълняват командите на обществото. (Макар че в замяна им инсталирал нови команди, например рязане на глави със сърп. Впрочем за рязането на глави някои твърдят, че било следствие от бъг във вируса, проявяващ се при смяна на културната платформа.) Естествено, може да се съжалява за нелепия край на Рангеловия експеримент. Но така или иначе началото е дадено, идеята вече се носи по света и делото на нашия човек сто на сто ще има продължители. Може би това ще са библиотекарите-мормони в щата Юта, може би — хората на интелигента Сингх в тайнствения комитет „Лукач“. А може би и любимецът на „Системен монитор“ Барух Якимовски в своя Институт за когнитивна топология към МОСАД.

 

София, август 2002, октомври 2003