Чудомир
Земляци

При тръгването направи ми впечатление, че в нашата част има един бял кон. Водеше го Петко Георгиев от с. Злати рът, служил само седемдесет и пет дена като трудовак. Той се движеше по средата. Още първия ден обаче забелязах, че конят се белее на опашката на колоната.

Пратих да викат Петка.

— Защо напущаш строя и оставаш назад?

Той мълчи.

— Отговаряй бе!

Пак мълчи.

На другия ден се повтори същото и пак пратих да го викат.

— Какво правиш ти казвам — защо се не движиш с отделението си? Защо не вървиш с другарите си? Конят ли не ще да върви, или какво?

А Петко навел виновно глава, дума:

— Не е конят, господин поручик, не е, ами един земляк имам там в онова отделение, един нашенец има, та оставам при него да си бъбрим.