Джефри Дивър
Невидимия (23)

23.

Той се огледа.

Внимателно прецени ъглите, пътищата за бягство, броя на минувачите и движението. Не можеше да си позволи провал. Твърде много зависеше от това. Чарлс Грейди задължително трябваше да умре.

Около полунощ предния вторник Джеди Барнс, член на местната въоръжена групировка, неочаквано се появи на вратата на сградата, служеща на преподобния Суенсън за дом и църква. След удара на полицията срещу Патриотичния съюз на Андрю Констабъл преди няколко месеца Барнс се криеше в един фургон дълбоко в гората около Кантон фолс.

— Направи ми кафе — нареди Барнс и се вгледа в ужасения отец с жестоки, безумни очи.

Под звука на дъждовните капки по ламарината Барнс, як и страшен самотник с посивяла къса коса и хладен поглед, се наведе напред и каза:

— Имам нужда от една услуга, Ралф.

— Каква?

Барнс протегна крака и се вгледа в талашитения, неравно лакиран олтар, скован от самия свещеник.

— Един човек се е заел да ни съсипе. Преследва ни. Той е един от тях.

Суенсън знаеше, че под „тях“ Барнс имаше предвид неясна съвкупност от федерални и щатски власти, медии, нехристияни, политици и интелектуалци. (Под „нас“ разбираше всички, които не спадаха към горните категории, стига да бяха бели.) Свещеникът не беше чак такъв фанатик като Барнс и съмишлениците му — които го плашеха до смърт, — но смяташе, че в това, което проповядват, има известна истина.

— Трябва да го спрем.

— Кого?

— Един прокурор в Ню Йорк.

— О, онзи, който се е заел с Андрю?

— Да. Чарлс Грейди.

— Какво мога да направя? — попита Суенсън, като си мислеше за писмо в подкрепа на арестанта или пламенна проповед.

— Да го убиеш — отвърна Барнс.

— Какво?

— Искам да отидеш в Ню Йорк и да го убиеш.

— Боже мили! Не мога. — Докато отчаяно се опитваше да спре треперенето на ръцете си, отецът разсипа порядъчно количество кафе по книгата с химните. — Освен това каква полза може да има? Така няма да помогна на Андрю. По дяволите, те ще разберат, че той стои зад това, и положението му ще се влоши допълнително…

— Констабъл не е замесен. Той е извън сметките. Тук е заложено много повече. Трябва да направим така, че волята ни да се чуе. Да направим онова, което тези задници във Вашингтон все разправят по пресконференциите. „Да изпратим ясно послание.“

— Забрави, Джеди. Не мога да го направя. Това е лудост.

— О, мисля, че можеш.

— Ама аз съм свещеник.

— Всяка неделя ходиш на лов — това също е убийство в известен смисъл. Бил си във Виетнам. Събирал си скалпове, ако се вярва на слуховете.

— Това беше преди трийсет години. Няма да убивам никого.

— Обзалагам се, че Клара Самсън ще е доволна, ако го направиш. — За момент настъпи жестоко мълчание. — Може пиленцата скоро да пропеят, Ралф.

Миналата година Джеди Барнс беше убедил Уейн Самсън да не ходи в полицията, след като бе заварил Божия служител с тринайсетгодишната си дъщеря в двора на църквата. Сега на свещеника му хрумна, че Барнс се е намесил само за да го държи в ръцете си.

— Моля те, виж…

— Клара написа хубаво писъмце, което съвсем случайно е у мен. Много точно е описала интимните ти части. За мен не представлява особен интерес, но съдебните заседатели сигурно ще бъдат заинтригувани.

— Не можеш да го направиш. Не, не, не…

— Не искам да споря, Ралф. Ето какво е положението. Ако не се съгласиш да ми услужиш, след месец ще правиш на негрите в затвора онова, което си карал да ти прави Клара Самсън. Какво решаваш?

— Мамка ти!

— Ще го приема за положителен отговор. Ето какъв е планът.

Барнс му даде пистолета, адреса на хотела и на кабинета на Грейди, сетне го изпрати в Ню Йорк.

Когато пристигна преди няколко дни, преподобният Суенсън започна с кратко разузнаване. Благодарение на леко завеяния си вид и свещеническите си одежди успя да проникне в сградата на прокуратурата. Скри се в един килер и остана там до полунощ. Сетне разби кабинета на Грейди и научи, че прокурорът и семейството му ще присъстват на концерта в Нейбърхуд Скул и че дъщеря му е сред изпълнителите.

Сега, въоръжен и треперещ от нерви, свещеникът стоеше пред училището и гледаше как телохранителите на Грейди говорят с прокурора на задната седалка. Планът беше да убие Грейди и бодигардовете с пистолета със заглушител, сетне да се хвърли на земята и да закрещи, че някой е минал с кола и е стрелял в движение. Щеше да избяга в суматохата. Опита се да каже някоя молитва, но макар че Грейди беше слуга на дявола, пак не му се струваше редно да иска помощ от Господ за убийството на един бял християнин. Затова се задоволи да изрецитира наум един пасаж от Библията.

„Видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт. И земята се просвети от неговата слава…“^[1]

Преподобният Суенсън се олюля — не можеше да чака повече. Спокойно, спокойно… Искаше вече да е при паството си, в градчето си, в църквата си, да чете проповедите си.

И с Клара Самсън, вече петнайсетгодишна и годна за всички цели и деяния.

„Той извика със силен глас, казвайки: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух…“^[2]

Замисли се за близките на Грейди. Съпругата на прокурора не беше извършила нищо лошо. Да си женен за грешник, не те прави негов съучастник. Не, щеше да пощади госпожа Грейди.

Освен ако не го забележи.

Колкото до дъщерята, Криси… Той се почуди на колко години е и как изглежда. Може би щеше да й хареса да живее в Кантон Фолс.

„Овощията, за които душата ти копнееше, изчезнаха от тебе, и всичко изящно и разкошно загина от тебе, и няма вече да се намерят…“^[3]

„Не — помисли си той. — Направи го. Хайде, хайде.“

„И един силен ангел взе един камък, голям като воденичен, та го хвърли в морето и рече: Така стремително ще бъде тръшнат Вавилон, великият град, и няма вече да се намери…“^[4]

„Моят камък на възмездието, Грейди, е този безотказен швейцарски пистолет, а вестоносецът не е ангел небесен, а представител на достойните граждани на Америка.“

Той тръгна към колата.

Телохранителите още гледаха в друга посока.

Свещеникът отвори куфарчето и взе плана на Ню Йорк и пистолета. Скри оръжието в цветната карта и закрачи небрежно към автомобила. Телохранителите на Грейди стояха един до друг, с гръб към него. Единият се пресегна да отвори вратата на прокурора.

Пет метра…

„Господ да се смили над теб, Грейди…“

Изведнъж сякаш небето се срина върху раменете му.

— На земята, на земята, бързо, бързо, бързо!

Половин дузина мъже и жени както демони сграбчиха преподобния Суенсън за ръцете и го повалиха на тротоара.

— Не мърдай, не мърдай, не мърдай!

Единият грабна пистолета му, друг дръпна куфарчето, трети притисна врата му към плочника сякаш под тежестта на всички грехове на този град. Лицето му се одра в бетона, белезници стегнаха китките му, джобовете му бяха преровени за секунди.

Притиснат до земята, преподобният Суенсън видя как от колата на прокурора изскачат грима полицаи с бронирани жилетки.

— Долу, главата долу, долу!

„Господи, който си на небето…“

До главата му се приближиха мъжки крака. В контраст с грубостта на полицаите, които го натискаха, и заповедните им гласове, този човек беше изключително учтив. Заговори с мек южняшки акцент:

— Сега, господине, ще ви обърнем по гръб и ще ви прочетем правата. И вие трябва да ми кажете дали ги разбирате.

Неколцина полицаи го обърнаха и го изправиха на крака. Свещеникът с ужас се втренчи в другия мъж.

Беше онзи с тъмното яке, когото бе видял на Уошингтън Скуеър. До него стоеше русият мъж, който явно беше поел следенето след него. Третият, едрият човек, който се интересуваше кога започва концертът, стоеше наблизо.

— Господине, аз съм детектив Бел. Сега ще ви прочета правата. Готов ли сте? Добре.

* * *

Бел прегледа съдържанието на куфарчето на Суенсън.

Допълнителни боеприпаси. Бележник с доста бездарна проповед, написана с разкривени букви. Пътеводител „Ню Йорк за по петдесет долара на ден“. Имаше и разкъсана Библия с печат от хотел „Аделфи“, Бауъри 232, Ню Йорк.

„Хм — помисли си Бел, — така ще прибавим и обвинение за гавра със светото писание.“

Нищо обаче не показваше връзка между този опит за убийство на Грейди и Андрю Констабъл. Обезкуражен, той остави подчинените си да картотекират уликите и се обади на Райм, за да му докладва, че импровизираната операция е протекла успешно. След като помоли Бел да остане още няколко минути, Райм бе продължил да изучава доклада от проникването с взлом в кабинета на прокурора. През това време Мел Купър проверяваше в компютъра влакната, намерени на местопрестъплението. Накрая Райм направи няколко доста обезпокоителни заключения. От анализа на следите от обувки се виждаше, че престъпникът се е застоял известно време на едно място — при десния преден ъгъл на бюрото на секретарката. От инвентаризацията личеше, че там се е намирал календарът за ангажиментите на прокурора. Единственото мероприятие за този уикенд бе рециталът на Криси Грейди в Нейбърхуд Скул.

Това явно не беше убягнало от вниманието на натрапника. Колкото до самия престъпник, Райм предположи, че е облечен като свещеник. От базата данни на ФБР Купър установи, че черните влакна са от плата на една фабрика в Минесота — специализирана в производството на черен габардин за свещенически одежди. Това не беше твърда следа, но Райм предположи, че полиестерните влакна, свързани с колосан памучен конец, са паднали от бяла риза, за която е прикрепена свещеническа яка.

Червеният сатенен конец можеше да идва от връвчицата за отбелязване на страниците на стара книга. Златното фолио също можеше да е от нея. Библия например. Преди години Райм беше работил по случай, в който един наемен убиец бе скрил наркотици в Библия с изрязани листове. В кабинета на заподозрения бяха открити подобни улики.

Бел нареди на Грейди и семейството му да останат вкъщи. На тяхно място се качиха щатски полицаи. Различни екипи за следене бяха разположени на север от училището на Пето Авеню, на пресечките на Шесто на запад, на Университетския площад на изток и на Уошингтън Скуеър на юг.

Разбира се, Бел, на когото се падна градинката, лесно забеляза нервния свещеник, отиващ към училището. Детективът започна да го следи, но заподозреният го забеляза. Друг полицай продължи следенето до училището. Трети детектив се приближи и го попита за концерта, за да провери за следи от оръжие. Не видя такива, а и нямаше основателна причина да го претърси.

Заподозреният обаче остана под наблюдение и веднага щом извади пистолета от куфарчето и се насочи към примамката, бе повален и обезоръжен.

Полицаите с изненада установиха, че арестуваният наистина е свещеник — документите му го доказваха. Бел извади пълнителя и изкара патрона от цевта на пистолета.

— Доста голям патлак за едно отче.

— Аз съм пастор.

— Това имах предвид.

— Свещеник съм!

— Много добре. Чудех се, след като вече си знаете правата, дали все пак няма да предпочетете да говорите? Да ви кажа, господине, ако ни отговорите на няколко въпроса, може доста да улесните положението си. Кой ви накара да убиете господин Грейди?

— Господ.

— Хм. Добре. А някой друг?

— Друго няма да чуете от мен. Това е отговорът ми. Господ.

— Добре, да ви закараме сега в участъка и да видим дали Той ще се застъпи за вас.