Рейчъл Форд
Обикни ме пак! (5)

Пета глава

Облегната на прозореца, Шарлот наблюдаваше как Джуд се качва в колата и потегля. Сега, след като той наистина си бе отишъл, апартаментът изглеждаше празен, а тя се чувстваше като натрапница. Гневно отпъди неприятната мисъл. В края на краищата, не друг, а Джуд бе виновен за присъствието й тук. Беше гладна. Е, поне в това отношение нямаше проблеми — фризерът бе пълен с месо — пържоли, разфасована патица с портокал… Отделението за сирене съдържаше какво ли не — рокфор, бриементал и кутия апетитно топено сирене с подправки. Тя си взе по малко от всеки вид, отряза голямо парче пълнозърнест хляб, допълни чинията си с готова салата и отнесе всичко на масата. Когато се нахрани, си направи кафе и отиде в дневната.

Погледът й се рееше безцелно през прозореца. Дребните фигури под нея крачеха бодро в свежата пролетна вечер, докато тя бе затворена тук. Изолирана от света, трябваше да чака завръщането на Джуд…

Изпи си кафето и прегледа набързо вечерните вестници. На масичката имаше няколко списания. Докато ги прелистваше, попадна на статия за Джуд. Затвори списанието и закрачи напред-назад из стаята. Погледна електронния часовник на камината. Бе седем часът. Забавната програма започваше след четири часа. Очакваше я една безкрайно дълга вечер…

Обзета от нервно напрежение, неспособна да седи на едно място, тя продължи да обикаля, докато накрая не стъпи накриво и изстена от острата болка в глезена.

Огледа го и видя, че се е подул. Навярно трябваше да вземе вана. Това би облекчило болката, би й помогнало да убие част от времето, а можеше и да поуспокои опънатите до скъсване нерви в очакване на Джуд.

В приятната, облицована с плочки в бледорозов цвят баня откри вана с тангентори. Пусна водата, после изведнъж се сети, че Джуд не й бе показал спалнята за гости. Отвори една от вратите и се озова в неговата стая. На леглото беше отвореният му куфар, а във въздуха се носеше уханието на скъпия му афтършейв.

Затвори бързо вратата и на лицето й се появи сянка на тревога… Входната врата… кухнята… банята… двете врати, водещи към дневната… зад нея — стаята на Джуд. Нямаше друга врата. Нямаше спалня за гости!

Шарлот преглътна мъчително. Усети как напрежението, което бе чувствала цялата вечер, се надига като буца към гърлото й… Къде, по дяволите, възнамеряваше да я настани?!

Шумът от течащата вода я върна към действителността. Ваната бе готова. Видя голямо шише с течен сапун за вана, отля щедро от него, съблече се и се потопи във водата. Подводните струи леко масажираха тялото й. Усещането бе великолепно — сякаш я милваха безкрайно нежни ръце… Когато накрая се изправи, напрежението си бе отишло, а тя се чувстваше отпусната.

Обличането щеше да й коства прекалено много усилия, пък и не очакваше Джуд по-рано от няколко часа, затова се загърна в черния халат, който висеше на вратата на банята, и се потътри обратно към дневната. Струпа всички възглавници на дивана и понеже й се видяха недостатъчно, домъкна още четири от спалнята на Джуд. Не трябваше да забравя да ги върне обратно. После включи телевизора и потъна в удобното си гнездо…

Преди да се усети, стенната лампа я заля със светлина. Джуд бе застанал в рамката на вратата, хванал небрежно сакото си в ръка. Тя остана да лежи един безкраен миг, като примигваше под погледа му. Видя как очите му потъмняха и сведе поглед смутено, осъзнала, че полуразтвореният халат открива голото й тяло.

Докато опитваше да се загърне по-плътно, Джуд прекоси стаята, хвърли сакото си на един стол и загаси телевизора. После приближи до дивана и спря, впил поглед в нея. Шарлот не смееше да помръдне. По някакъв странен начин чувстваше, че не бива да променя положението си. Погледът й се плъзна по разхвърляните на пода вестници и списания и чашата от кафе на перваза. Една от възглавниците беше паднала на пода. Тя се изчерви от срам.

— Съжалявам за безпорядъка — опита да се извини, но с едно движение на ръката Джуд я накара да замълчи. Вдигна възглавницата от пода и я хвърли до нея.

— Не се притеснявай. Казах ти да се чувстваш като у дома. — Гласът му беше сух. — Бях забравил колко си немарлива.

Устата й се сви, не толкова заради заслужената обида, а поради равнодушия му тон.

— Наистина съжалявам. Смятах да прибера, преди да се върнеш, но сигурно съм заспала. Пропуснала съм предаването ти по телевизията…

Джуд събираше разпилените вестници и списания.

— Нима не ти казах? О, извинявай! — Тя забеляза насмешката в погледа му. — Това е запис. Ще започне след час. И не е от върховите ми постижения. — Той смръщи вежди. — Боя се, че загубих самообладание.

— Ти да загубиш самообладание?! — Шарлот се втренчи в него искрено учудена. — За Бога, как е могло да се случи?

— Ами, знаеш как — каза нетърпеливо и сви рамене. — Този тъп водещ… Държеше се злонамерено, задаваше ми провокиращи въпроси и накрая постигна целта си — вбесих се.

— Агентът ти няма да е във възторг. Обещал си му да се държиш прилично.

— Не зная… Сигурно утре ще съм на първа страница на вестниците, така че би трябвало да остане доволен.

— Но какво каза той? — продължи да настоява Шарлот, макар благоразумието да й подсказваше да внимава, защото гневът на Джуд още не бе преминал.

— Няма значение. Да не говорим за това.

Стисна устни и се обърна сякаш за да прекрати разговора. Шарлот погледна крадешком към него и видя, че лицето му е потъмняло от гняв. Гняв, който поне този път не бе насочен към нея. Някой — поради глупост или по-скоро съзнателно, си бе позволил да отиде твърде далеч с Джуд.

Очевадно той се мъчеше да се овладее, защото някак рязко я попита:

— Как е глезенът ти?

— Добре — отвърна тя кратко.

Той приближи и коленичи на пода. Шарлот понечи да се отмести, но без да обръща внимание на протестите, той хвана крака й и внимателно опипа болното място с дългите си чувствителни пръсти. Почти без да усеща докосването, тя се облегна назад и заизучава профила му. Гледаше съсредоточено и намръщено, а едва доловимите сенки под очите му придаваха странно уязвим вид. Разбира се, тя знаеше, че тази уязвимост е измамна или поне — гърлото й се сви при тази мисъл — измамна по отношение на нея. И въпреки това, против волята й, дълбоко в себе си усети да се надига отчаян копнеж… да го докосне… Тялото й леко потръпна. Пръстите на Джуд се спряха.

— Боли ли те?

— Не…

Сигурно долови вътрешното й вълнение зад прибързания отговор, защото вдигна очи. В един безкраен миг погледите им се срещнаха и останаха приковани един в друг. Шарлот почувства смътно как хватката му около крака й се затяга, после той бързо я пусна и се изправи.

— Боя се, че е изкълчен. Трябва да му се направи компрес с лед, за да се ограничи кръвоизливът — каза той с безизразен глас и бързо излезе.

Още не се бе успокоила, когато Джуд се върна. Носеше мека кърпа, в която имаше увит счукан лед. Отново коленичи. Главата й остана отпусната назад, а пръстите й нервно усукваха шнура на халата.

— Боли ли?

Знаеше, че погледът му е отправен към нея, но не смееше да срещне настойчивите сини очи.

— Не — промърмори тя. Всъщност болката бе необичайно силна за навяхване, но макар да изпита рязка болка, докато глезенът й постепенно изтръпваше от студа, тя си наложи да понесе изпитанието стоически. Сякаш искаше по този начин да накаже тялото си за слабостта преди малко.

Когато свърши, Джуд подсуши мястото, намаза го с крем и й обу един голям сив чорап.

— Мой е, но не се притеснявай — отбеляза той.

— Чисто нов е.

За момент очите им отново се срещнаха и Шарлот долови у него същата предпазливост, която изпитваше самата тя. Неспособна да отговори на закачливия му тон, измънка някаква благодарност и се обърна настрани.

— Наистина няма за какво да се безпокоиш. Ще те върна цяла и невредима в обятията на любещия Стюарт, макар да съм сигурен — гласът му изведнъж стана ироничен, — че е способен само на хладна сдържана прегръдка… — Заварена неподготвена, тя се извърна към него, без да може да скрие израза на лицето си. — Нима не съм прав? — Гласът му бе студен и подигравателен.

Не знаеше какво да отговори. Джуд протегна внезапно ръка, а тя се отдръпна така рязко, че халатът се свлече от раменете й. Наложи си да остане неподвижна под неумолимия му поглед, когато той обърна към себе си лицето й. Без да се усмихва, наблюдаваше как постепенно се изчервява, после великодушно я освободи.

— Не е необходимо да ми отговаряш. Мога да го прочета в очите ти. За Бога, Шарлот, как можа да се обвържеш със студенокръвно влечуго като него?

„Защото е пълната ти противоположност!“ — искаше й се да изкрещи. Ръцете й бяха стиснати толкова силно, че кокалчетата им побеляха.

— Не познаваш Стюарт, така че нямаш право да го съдиш! — възрази тя с осъдителни нотки в гласа.

— Щом го обичаш толкова много — имитира тона й той, — защо не се омъжиш за него? Знам, че не живеете заедно, така че…

— Откъде, по дяволите, си научил всичко това?!

Той сви рамене.

— Нали знаеш, в градче като Стратфорд нищо не остава скрито.

Но Шарлот не можеше да бъде излъгана така лесно.

— Ти си ме шпионирал — изрече бавно тя. — Как си посмял? — Въпреки отчаяните й опити, спотаяваният по време на принудителното пътуване до Лондон гняв повече не можеше да бъде сдържан. — Ти, ти… — Вдигна ръка, за да го удари, но Джуд я хвана и изви.

— Стига, Шарлот! Вече се чудех какво става с прочутия ти темперамент! Очевидно го прикриваш добре зад сдържаността си. Какво ли обаче може да открие човек, ако разрови по-надълбоко?

Отново бяха стъпили на опасна почва. Ако Шарлот не успееше да се въздържи от по-нататъшни нападки и гневни изблици, рискуваше и двамата да бъдат погълнати от подвижните пясъци на миналото… Като се проклинаше, че позволи на Джуд да я вбеси, тя положи неимоверни усилия да се овладее.

— Заявявам — започна предпазливо тя, — че моят личен живот няма нищо общо с теб. Така че, моля те, остави ме на мира!

Въпреки волята й, при последните думи гласът й леко се повиши. Не биваше да допуска Джуд да коментира отношенията й със Стюарт! Та нали Стю бе поискал да се оженят още при първото им идване в Стратфорд? Тя беше тази, която отложи сватбата най-напред за средата на лятото, после — за края на туристическия сезон… Бе отказала и да се премести при него…

Отърси се от потискащите и безполезни мисли и като опитваше да разсее напрежението, което заплашваше да погълне и двамата, погледна часовника и изрече хладно:

— Време е за твоето предаване. Сигурно не би искал да го пропуснеш.

Като не получи отговор, Шарлот понечи да се изправи, но той протегна ръка и я притисна обратно към дивана.

— Боя се, че няма да можеш да го гледаш, Шарлот.

Тя го изгледа учудено:

— Но аз искам. Аз…

Джуд поклати глава с решителност, която я вбеси.

— Съжалявам, но това, което ти и аз искаме, не съвпада. Поне в този случай.

„Както и във всички други случаи“ — помисли горчиво тя. В очите му за миг проблесна искрица на задоволство и Шарлот разбра, че е уловил мисълта й.

— Само не ми казвай — гласът й преливаше от сарказъм, — че великият Джуд Рентън се срамува от несполучливото си представяне! — Без да забелязва стиснатите устни и протегнатата му ръка, готова да я сграбчи и раздруса, тя продължи: — Аз обаче ще го гледам. Искам да видя какво те е накарало да загубиш прословутото си самообладание!

— Не ме предизвиквай, Шарлот! За последен път ти казвам, че няма да гледаш това предаване! Или приемаш, или… — Неприкритата заплаха в гласа му я накара да млъкне.

Ясно бе, че Джуд няма да й разреши да прави каквото иска. Следователно, колкото и да й бе неприятно, трябваше да отстъпи.

— Така да бъде — каза тя. — Денят бе тежък. Отивам да си легна.

Джуд отпусна ръка и се изправи.

— Твърде разумно — каза. — И без това утре ще ставаме рано. — Шарлот обаче се колебаеше. — Сега пък какво има? А, разбира се, спалнята. Тя е ей там. — И посочи вратата.

— Да, зная — запъна се тя и усети, че се изчервява. — Но това е твоята спалня и тъй като няма друга, аз…

— Ами, смятай се зачислена в тази. — Очевидно той се забавляваше. — Това не е проблем. Ти си мой гост.

Шарлот се изправи, намествайки с треперещи ръце колана на халата:

— Нямаш стая за непредвидени… гости… — За малко да изтърси „затворници“. Бързо преглътна думата и продължи, събрала колкото се може повече достойнство: — В такава голяма сграда не може да не се намери поне едно празно жилище, в което да прекарам нощта.

— Съжалявам. — Джуд решително поклати глава. — Вече ти казах, че не можеш да напускаш това място. Вярно е, че има свободен апартамент на долния етаж, но ти оставаш тук.

Тя го изгледа намръщено.

— В такъв случай — рече през зъби, — ще ми дадеш ли поне одеяло? Ако това не те затруднява, разбира се.

Тя подготви дивана за лягане. Не бе чак толкова лошо — беше широк и мек. Освен това непрекъснатите препирни с Джуд я бяха изтощили напълно.

— Бъди сигурна, че няма да ти позволя да легнеш където и да е, докато аз се ширя в луксозното си двойно легло.

Шарлот се вторачи в него. Очевидно се подиграваше с нея. Защо ли продължава тази игра на котка и мишка, която бе еднакво неприятна и за двамата? Той я мразеше, нямаше съмнение в това. И все пак… Джуд никога не е бил дребнав и подъл. Още по-малко сега, когато се бе издигнал толкова високо. Едва ли би могъл да изпитва евтино удоволствие от объркването й.

Озадачена, поклати леко глава. Като деца двамата със Саймън често я бяха дразнили. Особено Саймън. Но след дългите години безобидното детинско заяждане на Джуд сега имаше неприкрития сексуален подтекст. Едно бе сигурно — независимо от чувствата, които изпитваше към нея, той не би могъл да бъде толкова жесток. Споменът за онзи таен следобед в оранжерията, по-жив от всякога в паметта й… Вероятно и Джуд го помнеше…

Тя вдигна поглед и видя, че той също я наблюдава с едва забележима усмивка, която бе смекчила мрачното изражение на лицето му.

— Добре, Шарлот, върви да почиваш. Леглото е изцяло на твое разположение. И без това вече си задигнала халата ми, без да питаш. Макар че, трябва да призная — погледът му я проследи от глава до пети — аз никога не съм изглеждал толкова привлекателен в него. — Страните й поруменяха и тя извърна поглед, смутена от многозначителността в тона му. — Така че не виждам защо да не обсебиш и леглото ми. — Сложи ръка върху рамото й и я поведе към стаята.

Краката й се движеха неуверено, искаше й се да му каже, че не би легнала в леглото му, но вместо това стоеше занемяла върху китайския килим, докато Джуд ровеше из чекмеджетата. Той извади морскосиня пижама и й я подаде.

— Вземи тази — после извади друга, поколеба се и добави: — Обикновено спя гол, но за твое успокоение, макар и в другата стая, тази вечер ще облека това.

Когато Шарлот се върна от банята, го завари да вади юрган от гардероба.

— Диванът се разтяга, така че няма защо да се тревожиш. А сега е време да си лягаш.

Като видя, че продължава да стои изправена и да мачка шнура на халата, в който отново се бе загърнала плътно, той гневно я изгледа и го смъкна. За момент спря поглед върху нея, забелязал прекалено дългите навити ръкави и крачоли на пижамата. После се обърна, за да си вземе завивката.

— Веднага в леглото, чуваш ли?!

Гласът му бе така настоятелен, че Шарлот — неспособна да понесе дори една сцена повече — побърза да се подчини. Тя лежеше тихо в леглото, като послушно дете, докато той я завиваше и пожелаваше лека нощ.

Когато излезе, тя остана да лежи будна и напрегната. Дълго се вслушва в шумовете от съседната стая, докато не видя светлината, процеждаща се под вратата, да угасва. Би трябвало да е ядосана от безцеремонния начин, по който Джуд се бе наложил, помимо волята и протестите й — но вместо това, се чувстваше обзета от странно блаженство. Лежеше в тъмнината, а той беше така близо до нея, готов да й се притече на помощ, ако се наложи. „О, Господи!“ Пресегна се да угаси нощната лампа, но остана да лежи неподвижно, вперила поглед в тавана. Блаженството заотстъпва пред надигащото се безпокойство.

Вместо да мисли за Стюарт, както би било редно, тя… Наложи си да прекъсне насоката на размишленията, като хапеше устни. А най-лошото бе, че се чувстваше неспособна да види Стюарт повече. Образът му постепенно избледняваше в съзнанието й като полузабравен сън, чезнещ в далечината…

Тя се обърна настрана и стисна очи, като се мъчеше отчаяно да възстанови образа му, но дълго след като бе угасила светлината, в просъница й се яви друго лице — арогантно, яростно, дори жестоко, което изпълваше цялото й същество и шепнеше с иронична усмивка: „Виждаш, че не можеш да избягаш от мен, Шарлот…“

Тя затисна ушите си с ръце и извика в тъмнината:

— Остави ме на мира! За Бога, остави ме на мира! Какво искаш от мен?