Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Shadowed Love, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 34гласа)

Информация

Сканиране
helyg(2012)
Корекция и форматиране
asayva(2017)

Издание:

Автор: Рейчъл Форд

Заглавие: Обикни ме пак!

Преводач: Гинка Стоименова

Година на превод: 1994

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Арлекин България ЕООД

Година на издаване: 1994

Тип: роман

Националност: Американска

Печатница: Образавание и наука ЕАД

Редактор: Ани Димитрова

ISBN: 954-11-0272-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8093

История

  1. —Добавяне

Единадесета глава

След като хапнаха, Джуд излезе от кухнята, а Шарлот изми съдовете. Когато приключи, надникна в дневната. Джуд се бе изтегнал на канапето с ръце под главата си. Беше затворил очи, а на лицето му бе застинал болезнен израз, докато прослушваше записите. Погледът й се спря върху косите му…

Онези коси, които тя веднъж — само веднъж — бе милвала с толкова любов… За миг ехото на копнежа, който я бе измъчвал толкова години, я изпълни отново…

Шарлот тихо затвори вратата и отиде да си легне.

Часове по-късно, или поне така й се струваше, й се причуха крясъци на сова. Тялото й гореше. Тя отметна завивките в просъница и кожата я засърбя. Запали лампата да огледа почервенелите си ръце и гърди, още по-червени под бялата бродирана нощница.

Стана и извади тоалетната си чантичка, макар да бе сигурна, че вчера в бързането е забравила вземе лосион против слънчеви изгаряния. Вече си лягаше, примирена с вероятността да прекара една неприятна безсънна нощ, когато се сети за изпитания бабин лек в такива случаи — студено кисело мляко.

Къщата долу бе тъмна, а вратата на стаята на Джуд — затворена. Тя се ослуша, но не чу никакъв шум. Слезе по стълбите и надникна в дневната — едва не подскочи от изненада. Завесите не бяха дръпнати и на лунната светлина видя Джуд. Все още бе на канапето, но този път с чаша в ръка и преполовена бутилка уиски на масичката.

Не помръдваше и тя помисли, че е заспал. Когато пристъпи нерешително, усетил присъствието й, той бавно извърна глава. Лицето му беше много бледо, а очите — непроницаеми. Взираше се в нея, без да продума. Разтревожена, Шарлот приближи.

— Какво има, Джуд? Да не си болен?

— Чарли? — Гласът му идеше някъде отдалеч. — Какво правиш тук? Мислех, че спиш.

Нещо в гласа му я накара да съжали, че е слязла.

— Спях, но слязох за кисело мляко.

— Ако ти се пие нещо, ела да ми правиш компания.

— Не, благодаря. Пил си достатъчно и за двама ни.

— О, Шарлот, не бъди толкова примерна! Аз не съм като приятеля ти. Пийни си.

— Не, благодаря. А колкото до киселото мляко, то ми трябва, защото съм изгоряла.

Джуд запали лампата на масичката и погледна Шарлот.

— Разбирам. Аз съм виновен, предполагам. Трябва да имам някъде лосион против изгаряне. По-добре се намажи него.

Когато ставаше, за да отиде за лосиона, нещо падна от скута му, без той да забележи. Шарлот вдигна снимката от земята и се загледа в нея. Вероятно и той е имал нужда да си припомни онези златни времена. Чуха се стъпки и тя бързо пъхна снимката под една от възглавниците.

Джуд носеше огромно шише със скъп лосион против слънчево изгаряне.

— Благодаря. — Шарлот протегна ръка, но той се дръпна назад.

— Аз ще те намажа.

— Не, Джуд, моля те, недей! Нека аз. Много ме боли…

Той се намръщи, но се съгласи:

— Добре, ала ще постоиш малко при мен. И недей да ми възразяваш. Не забравяй, че съм си платил за услугите! Седни…

Гледаха се безмълвно няколко секунди, после тя прекоси стаята и седна на най-отдалечения стол, като непрекъснато опитваше да прикрие краката с нощницата си.

Джуд се просна на канапето, отпи от чашата с уиски, подложи ръце под главата си и се изтегна.

Шарлот знаеше, че той я гледа, ала в никакъв случай не искаше да срещне погледа му. Тишината ставаше все по-мъчителна, а Шарлот чуваше силните удари на сърцето си. Пръстите й заиграха с връзките на нощницата. Ако продължаваха да мълчат, щеше да избяга от стаята и от потискащото присъствие на Джуд!

— Да не би Стюарт Флечър да те харесва в бяла памучна нощница? — попита той подигравателно. Тя бе толкова изненадана, че не можа да отговори. — А има мъже, които биха облекли разкошното ти тяло в коприна и дантели…

Стиснала ръце в скута си, Шарлот заби поглед в земята. С всички сили се мъчеше да овладее треперенето, обхванало цялото й тяло.

— Не говори така — промълви тя с умоляващ глас.

Наложи си да се облегне назад, за да прикрие нервността. На стената зад нея беше птицата феникс и тя се хвана за темата като удавник за сламка:

— Твоя ли е картината? — Обърна се с гръб към него, за да я погледне още веднъж.

— Да, красива е, нали? — рече Джуд. — Купих я миналата година от Мексико, когато снимах един филм.

Разбира се, филмът за гражданската война — беше спечелил „Оскар“ за ролята си на партизански командир, предаден накрая от възлюбената си…

Когато се обърна отново към него, видя, че се усмихва — изглежда си спомняше с умиление за онова време. И тогава се сети за Клаудия Уексфорд! Точно тя му партнираше! И точно този беше филмът, който не пожъна очаквания успех, въпреки неизброимите еротични сцени. Спомни си и клюките…

Един журналист бе направил множество намеци в статията си „Повторение на «Клеопатра» с Бъртън и Тейлър“. Вероятно за това мислеше и Джуд сега…

Заглождиха я безброй съмнения и тя се вкопчи в облегалките на стола. Но какво ставаше с нея? Не, не ревнуваше! Не можеше да ревнува Джуд от онази жена, която и да беше! Защото ако го ревнуваше, това означаваше, че…

Тя прехапа устни и внимателно се вгледа в Джуд. Сенките под очите му личаха още повече, а около устните имаше бръчици от умора и напрежение.

Шарлот се мъчеше да се пребори с нарастващото желание да изтича при него, да коленичи и да целува тези сенки и бръчици до забрава…

Значи, в края на краищата, през онази студена мъчителна утрин в двора на църквата Джуд не бе успял да унищожи завинаги чувствата й… Те само са тлеели под пепелта и са чакали неговото завръщане, за да лумнат отново, също както феникса от картината. Но за разлика от птицата, Шарлот не се радваше, само сърцето й препускаше лудо…

Джуд пресуши чашата си, взе шишето с лосиона против изгаряне и й го подхвърли предизвикателно.

— Взе ми го, Шарлот. Сега вече можеш да си вървиш. — Когато тя се изправи уморено, той забеляза бледото й лице добави: — Изглеждаш така, сякаш… Но утре ни предстои доста работа по текста. Ще репетираме същите сцени, така че ще ми трябваш през целия ден…

 

 

Строфи, сцени, цели действия… Пак и пак… Някои се получаваха добре, други — не.

Шарлот слушаше, поправяше, играеше… Рентън се държеше безмилостно, така че в края на деня и двамата бяха напълно изтощени. Накрая спряха и Джуд отиде да се изкъпе, а тя остана да приготви нещо за хапване — бяха прегладнели. По-късно, когато приключиха с храненето, Джуд стана, без да обели дума, и влезе в другата стая, стиснал текста в ръка. Затвори вратата с такава решителност, сякаш слагаше табела с надпис: „Стой настрана“.

Шарлот събра масата и взе душ. Стана почти десет. Вече можеше да си легне. Без съмнение, за Джуд вечерта щеше да протече като предишната — напрегната работа плюс уиски.

Но когато надникна през прозореца на спалнята си, навън още бе светло. Над реката се стелеше синкава мъгла, а на брега имаше коне. Мъглата ги обгърна и останаха да се виждат само гърбовете и главите им — все едно че плуваха.

Шарлот захвърли нощницата и дрехите, които бе носила през деня и облече бялата крепонена рокля с изрязано деколте.

Долу се чуваше гласът на репетиращия Джуд. Тя се измъкна през кухнята и прекоси градината. Прикриваше се, макар да беше убедена, че след напрегнатия ден й се полага разходка преди лягане.

Отвори портата и с приятното усещане, че е свободна, се запъти не към реката, а направо през полето, като нагази във високата до кръста трева. Постоя да наблюдава мъглата. Усети как напрежението от двата дни я напуска. После чу хлопването на вратата и разбра, че Джуд идва насам.

Ядоса се. Защо вървеше след нея? Не може ли да я остави сама? Винаги ли трябваше да си изкарва всичко на нея?

Той се приближи до нея.

— Благодаря, Шарлот — каза.

— За какво?

Джуд сложи ръка на рамото й и тя настръхна от докосването. После въздъхна облекчено — в крайна сметка това бе обикновен приятелски жест.

— Ами за това, че си така търпелива с мен. Горката Чарли… — Сълзи напълниха очите й, когато чу детския си прякор. — Така те изтормозих тези дни! Знам, че не е лесно да се работи с мен. Разбрах, че една от колежките ми ме нарича „онзи арогантен кучи син“. — Усмихна й се без чувство за вина, после зарови ръка в косата й: — Сигурно нямаш търпение да си тръгнеш.

„Не, не искам да си вървя! — едва не извика Шарлот. — Обичам те и може би никога вече няма да бъда толкова близо до теб!“

— Всъщност аз те излъгах за причината за завръщането си тук… — започна Джуд. — Решението ми се дължеше отчасти на прекомерната ми натовареност, но всъщност дойдох, защото много исках да се върна в Стратфорд, чувствах, че трябва… Ала не се получи. — Той се взираше някъде далеч над водата. Лицето му бе измъчено и без да мисли, Шарлот взе ръката му и я погали. Той не реагира. — Заради Саймън е… — продължи той. Тя трепна, когато чу името, а Джуд се усмихна измъчено. — О, не се безпокой, няма да си правя опити с теб. Никога не съм се отърсвал от чувството си за вина, разбираш ли? Хиляди пъти съм се питал — трябваше ли да замина с него за Италия. Смешното е, че го направих отчасти заради него. Просто се вкопчих във възможността, но си мислех, че това ще му помогне. Ако бях изчезнал от сцената, може би щеше да успее да се освободи от влиянието ми. Но вместо това неговата смърт повлия на мен. И то така, че никога няма да успея да се отърся. Този сезон се върнах тук съвсем умишлено, като се надявах, че веднъж завинаги ще се освободя от миналото си. Но не става, Чарли. Изобщо не се получи.

Думите му я изпълниха с болка. Но първо трябваше да успокои него… Всичко стана някак съвсем естествено, макар сърцето й да биеше притеснено да не би той да я отхвърли отново. Ръцете й се плъзнаха по врата му, обърнаха главата му към нея и я притеглиха към гърдите. Гъстата му коса погали кожата й, а Шарлот облегна глава върху неговата, обзета от сладко-горчива радост.

Усети горещият му дъх върху кожата си и по-скоро усети, отколкото чу как шепти името й. После той бавно повдигна глава. Шарлот не посмя да го погледне.

— Чарли? — В гласа му се долавяше учудване, но понеже тя не отговори, Джуд хвана брадичката й в я повдигна. Онова което съзря в очите му, я накара да потръпне. — О, Чарли… — повтори той и я целуна.

Шарлот се разтрепери от чувствата, бушуващи в гърдите й. Джуд сигурно бе усетил треперенето й, защото я прегърна и силно я притисна към себе си.

Ласката му беше не само нежна, но и настоятелна. Шарлот зарови пръсти в косата му и го притисна обратно към себе си. Устните на Джуд се плъзна надолу по шията й се спряха на ямичката в основата на врата й.

Тя погали нежно с пръст устните му, а после го прегърна през раменете. Той я сложи да легне на голата земя, изправи се и с бързо движение събу късия панталон. Застана над нея и тя за миг видя отново онзи млад античен бог с бронзово изваяно тяло. След секунда беше до нея, като грубо вдигна полите на роклята й, „Никаква нежност!“ — помисли горчиво тя. Както винаги, Джуд сякаш бе обладан от зъл демон, който го караше да се държи дивашки. Тя се задъха, когато със силно движение потъна в нея. Шарлот усети надигащата се възбуда в тялото си, която трябваше да бъде удовлетворена. Джуд шепнеше името й отново и отново, докато проникваше в нея все по-бързо и пълно. Накрая влажното му тяло се отпусна уморено върху нейното…

Остана така известно време, после вдигна глава и я погледна с унила усмивка, сякаш искаше да се извини.

Шарлот изпитваше необичайно спокойствие, което я изпълваше с щастие и заличаваше годините на отчуждение между двама им.

Мъглата приближи, обгърна ги и Шарлот потръпна, внезапно усетила хлад. Джуд се изправи и протегна към нея ръце да я вдигне. Прегърна я през кръста и я притисна към себе си. Така се прибраха във вилата. В кухнята той обърна лицето й към своето, взе ръката й и я приближи до устните си. Зацелува чувствено дланта й, докато отново я обзе желание.

— Остани при мен тази нощ, Чарли… — прошепна той, а в отговор тя стисна ръката му.

В спалнята му бе все още светло. Джуд развърза панделките, които придържаха косата й и нежно я разроши. После внимателно и без да бърза, разкопча деколтираната рокля и я свали. Когато докосваше кожата й, тя настръхваше. Той коленичи пред нея, за да свали бикините, а после се изправи и я огледа с възхищение.

— Някой… — започна Джуд, но внезапно млъкна. Последва дълга пауза, след което продължи: — Някой казвал ли ти е досега колко красиво е тялото ти? — Говореше с тих топъл глас и тя го погледна учудено.

Красиво? Тялото й? Не, никой не й бе казвал такова нещо.

— Не — прошепна тя и тъй като Джуд не бе престанал да я гледа, възбудата отново започна да се надига някъде дълбоко в нея. Той усети потръпването й, възкликна тържествуващо и я сграбчи в обятията си.

— Не се страхувай от мен, Чарли. Обикновено не съм такъв… грубиян. Повярвай ми!

Личеше, че е искрено възмутен от себе си, и вместо отговор тя погали леко гърдите му. Много внимателно той я положи върху леглото и се отпусна до нея. Подпрян на лакът, бавно и нежно започна да милва тялото й — раменете, талията, извивката на бедрата, корема… Тя усети как желанието й нараства.

Накрая ръката му погали гърдите й. С притворени очи Шарлот си представяше дългите красиви пръсти върху бялата си кожа, пръсти, които нежно рисуваха възбуждащи кръгове… А когато той пое зърната й с устни, тя извика от удоволствие и се притисна към него, ала Джуд леко я отблъсна.

— Ш-ш-шт. Всичко по реда си. Имаме цяла нощ…

Ръката му се премести по-надолу, отпусна се върху корема й и започна да гали с палец вътрешната част на бедрото, докато тялото й изпита болезнена необходимост от удовлетворение. Но той все още не предприемаше нищо. Тогава тя разбра, че не бе отгатнал колко е неопитна. Напротив, с умелите си ласки сякаш искаше да й каже, че този път няма да бърза, а ще я изчака. Палецът му се движеше и изтръгваше от нея стон след стон. А когато тя обърна неспокойно глава към него, Джуд прошепна в косите й:

— Спокойно, миличка…

Спокойно ли? Та на нея й се струваше, че ще умре, ако той в най-скоро време не я освободи от тази пулсираща треска, която бе обхванала цялото й тяло! Изви се към него и прокара ръка надолу по гръбнака му в безмълвна молба. Когато накрая пръстите й докоснаха напрегнатите мускули на корема му, Джуд я прегърна и притегли към себе си. Когато я облада, усети как тялото й сякаш се отвори за него като пролетен цвят, жадуващ за слънчеви ласки.

Пръстите й се вкопчиха в раменете му и я заля мощната вълна на страстта, която я повлече в дълбините на насладата…

Шарлот извика името на Джуд, притисна се към него с всички сили и двамата се издигнаха към върховете на пълното блаженство…