Пол Седир
Окултна медицина (19)

Божествено лекуване

Да дойдем до последната церителна метода, най-старата, най-възвишената, най-сигурната, но и най-тайнствената, най-окултната, най-рядката и най-трудната: теургията.

Тук ние навлизаме в нова област; забравете всичко току-що прочетено; гледайте безкрайните появи на съществуването под техния върховен изглед; върху земята, в тялото на животните, в камъните, в небесата, в течението на поколенията, в потоците от флуиди, в планетните змии, в етерните орбити, в обективните царства, в изкуствата и науките, между боговете, гениите, децата на Светлината, в ордите на Тъмнината — навсякъде има живот. Навсякъде разните видове на този живот образуват пълно битие (Ens), действителност, единен живот, колкото и да са различни отделните същества; този живот навред съществува сам по себе си, той е свободен и отговорен; той получава по нещо от всички други видове и сам хвърля лъчи от живот върху целия останал свят.

Погледнем ли така на въпроса, никакъв патологичен (болезнен) белег не може да бъде разглеждан сам по себе си; той трябва да бъде разгледан във връзка с всички външни преходни движения, които го определят, както и в отношение към всички следващи разклонения, които произлизат от него. Подобно познаване не е нещо друго, освен усет към Истината (интуиция); то изисква от лекаря цялостна вътрешна свобода, независима от всякакви системи, от всякакви мнения, от всякакви лични особености; то е един вид от онази евангелска добродетел, която се нарича от Христос „простота на духа“ („блажени бедните духом“).

Евангелието не познава посреднически сили. Иисус Христос е начертал прави пътища между всеки човек и Бога; тъй като Царят, чието благоволение и милост хората желаят да добият, господства извън времето и пространството, няма нужда от верски обреди, от определени места и часове, от предмети, от никакви съответствия.

Този Цар, понеже е извън света, присъства всякога и навсякъде. Едничкото необходимо съблюдение е покорството, смирението, т.е. практическото съобразяване на нашия живот с Неговия. Затова верските обреди, магичните действия, тревите, светите места и благословените предмети стават безполезни; безполезни са също така и церовете, режимите, диетите, жестовете и усилията на волята.