Джефри Дивър
Обект №522 (42)

42.

Значи аз съм 522.

Чудя се защо са избрали този номер. Майра 9834 не беше петстотин двадесет и втората ми жертва (каква възбуждаща мисъл!). Това число не се съдържаше в никой от адресите на жертвите… Чакай! Датата. Разбира се. Тя умря в неделя — двадесет и вторият ден на петия месец — и тогава са започнали разследването срещу мен.

Значи за тях аз съм едно число. Номерирали са ме. Чувствам се поласкан. Вече приключих по-голямата част от проучването си и сега съм в моя Килер. Работният ден е свършил, хората се прибират вкъщи, излизат на ресторант или да се видят с приятели. Но това е хубавото на данните — те никога не спят и войниците ми могат да нанесат удар върху живота, на когото поискам, когато реша, където избера.

В момента искам да прекарам още няколко минути със семейството на Прескът, преди да започна атаката. Полицията скоро ще постави охрана на домовете на моите врагове и семействата им… Но те не разбират същността на моите оръжия. Клетият Джоузеф Малой ми даде предостатъчно материал за работа.

Например детектив Лоренцо — или Лон — Селито (положил е огромни усилия да скрие истинското си първо име) вече е отстранен от работа, но го чака още. Онзи нещастен случай преди няколко години, когато един престъпник е бил убит при арест… сега ще се появят нови улики, показващи, че заподозреният не е бил въоръжен — свидетелят е излъгал. Майката на убитото момче ще чуе за това. Освен това ще изпратя писма с расистки изявления по негов адрес в няколко Интернет сайта на десни екстремисти. После ще замеся и преподобния Ал — това ще е умъртвяващият ми удар. Горкичкият Лон може дори да полежи в затвора.

Проверих и спрегнатите лица на Селито. Понякога си мисля за сина от първата му жена, който сега е тийнейджър. Някое обвинение в употреба на наркотици може би. Какъвто бащата, такъв и синът. Хубаво ще се получи.

Онзи поляк, Пуласки… е, в крайна сметка ще успее да убеди имиграционните власти, че жена му не е терористка или нелегална емигрантка. Но как ли ще се изненадат, когато свидетелството за раждане на детето им се изгуби и друго семейство, чието бебе е изчезнало от болницата преди една година, реши, че момченцето на Пуласки може да е тяхното? Ако не друго, дребосъкът ще обикаля социалните институции с месеци, докато нещата се изяснят. Това може да му причини трайни увреждания. (Както знам от личен опит.)

После идват Амелия 7303 и този Линкълн Райм. Е, за да си подобря малко настроението, Роуз Сакс, на която другия месец й предстои операция на сърцето, ще изгуби здравната си осигуровка… хъм, мисля, че мога да я изкарам фалшива.

Амелия 7303 вероятно е бясна заради колата си, но чакай само да научи истинската лоша новина — че без да усети, е натрупала огромен дълг. Може би за двеста хиляди долара или там някъде. С почти убийствена лихва.

Това обаче са само ордьоврите. Научих, че бившият й приятел лежи в затвора за отвличане, нападение, кражби и изнудване. Ще се появят нови свидетели, които ще изпратят анонимни писма, твърдящи, че тя също е била замесена и крие голяма част от откраднатото в гаража на майка си, където ще подхвърля някои неща, преди да се обадя във Вътрешния отдел.

Може да отхвърли обвиненията — все пак е минала давност — но ще се вдигне шум и това ще съсипе репутацията й. Благодаря ти, свобода на пресата! Бог да пази Америка…

Смъртта е един вид трансакция, която можеш да използваш, за да забавиш преследвачите си, но несмъртоносната тактика може да бъде също толкова ефективна и според мен е много по-елегантна.

Колкото до този Линкълн Райм… Хъм, там положението е интересно. Разбира се, беше голяма грешка да избера братовчед му за изкупителна жертва. Но в интерес на истината, бях проверил всички спрегнати лица около Артър 3480 и не попаднах на никаква информация за братовчед му. Много интересно. Роднини са, а от десет години не поддържат връзка.

Допуснах грешка, като разбудих звяра. Той е най-трудният противник, с който съм се сблъсквал. Спря ме, когато отивах у Леон 6832; дори почти ме хвана на местопрестъплението, което никой досега не е успявал. И според онова, което чух от Малой, преди да издъхне, постоянно напредвал в разследването.

Разбира се, и за него имам план. В момента не мога да използвам „Инър-съркъл“ — трябва да внимавам — но статиите в пресата и други източници на информация са достатъчно показателни. Проблемът, разбира се, е как да съсипя живота на човек като Райм, който вече е съсипан физически. Накрая ми хрумна решение. Ще унищожа някого, който е спретнат с него и от когото той е зависим. Болногледачът на Райм, Том Рестън, ще бъде следващата ми цел. Ако младежът умре — по особено неприятен начин, Райм едва ли ще се възстанови много лесно от шока. Разследването ще замре; никой няма да може да го води, както го води той.

Ще натоваря Том в багажника си и ще отидем в друг склад. Там ще се позабавлявам с бръснача „Крузиъс Брадърс“. Ще запиша всичко с камера и ще изпратя файла на Райм. Като опитен криминолог, какъвто изглежда, ще трябва да изгледа внимателно целия запис, за да търси улики. Ще трябва да го гледа отново и отново.

Гарантирам, че това ще го направи неспособен да води разследването, а може би и изобщо да работи повече.

Отивам в стая три на моя Килер и вземам една от видеокамерите си. Наблизо има и батерии. От стая две вземам бръснача, прибран в стара кутия. По острието още има кафява коричка от засъхнала кръв. Нанси 3470. Преди две години. (Неотдавна съдът отхвърли последната молба за обжалване на убиеца й, Джейсън 4971, с мотиви, че уликите са били фалшифицирани — твърдение, което дори адвокатът му сигурно би обявил за смешно.)

Острието е затъпено. Спомням си, че срещнах известно съпротивление от ребрата на Нанси 3470. Мяташе се повече, отколкото бях очаквал. Няма значение. Малко ще поработя с едно от осемте ми колела за точене, после с кожения ремък и ще съм готов.

* * *

Възбудата от преследването зареждаше Амелия Сакс.

Уликите от двора й я бяха насочили по заплетена следа, но тя имаше предчувствието — извинявай Райм — че сегашният й план ще успее. Слезе от колата на Пам и бързо се приближи към къщата, където живееше следващият човек от списъка й, човек, от когото силно се надяваше да получи някаква информация за самоличността на обект 522.

Двата опита досега бяха неуспешни. Щеше ли да получи отговора от третия човек, с когото смяташе да говори? Замисли се, че обикалянето й из града много прилича на мародерско разравяне на стари гробове.

Вече притъмняваше и Сакс погледна адреса под една улична лампа, намери къщата и изкачи няколкото стъпала до входната врата. Тъкмо посягаше към звънеца, когато нещо започна да я безпокои.

Спря.

Дали беше от параноята, която чувстваше през целия ден? Дали от усещането, че я следят?

Тя бързо огледа наоколо — малкото минувачи, прозорците на близките жилищни сгради и магазинчета… Не видя обаче нищо подозрително. Никой не й обръщаше внимание.

Отново понечи да натисне звънеца, но отдръпна ръката си.

Нещо не беше както трябва…

Какво?

Сега разбра. Не беше проблемът в чувството, че някой я следи — проблемът беше в миризмата. Изведнъж си даде сметка какво надушва — плесен. Миришеше на плесен, цялата къща, пред която стоеше, издаваше тази миризма.

Дали беше съвпадение?

Сакс безшумно слезе по стълбите и заобиколи по калдъръмената пътека отзад. Сградата беше огромна — с тясна фасада, но дълга. Тя се приближи до един прозорец. Беше закрит с вестник. Огледа цялата задна страна на къщата и наистина, всички прозорци бяха облепени. Спомни си думите на Тери Добинс: И стъклата на прозорците сигурно са боядисани в черно или са облепени. Той иска да се изолира от външния свят…

Сакс бе дошла само да потърси информация — не беше възможно това да е къщата на обект 522, уликите не съвпадаха. Сега обаче бе сигурна, че са грешили — без съмнение това беше скривалището на убиеца.

Амелия посегна към телефона си, но изведнъж чу шум по пътеката отзад. Бързо се завъртя и посегна към пистолета си. Но преди да го хване, нещо я удари. Тя се блъсна в стената на къщата. Полузашеметена, падна на колене.

Задъхана, погледна нагоре и видя суровите очи на убиеца, ръждивото острие на бръснача, спускащ се към гърлото й.