Джефри Дивър
Обект №522 (23)

23.

Друго фоайе.

Но много по-различно от това на ССД.

Амелия Сакс не беше виждала по-голям хаос. Може би по времето, когато беше патрулиращ полицай и я изпращаха по сигнали за домашни свади между наркомани в Хеле Кичън. Но дори онези хора имаха чувство за достойнство, стараеха се.

Това място я накара да потрепери. Организацията с идеална цел „Лична неприкосновеност сега!“, разположена в бившата фабрика за пиана в Челси, биеше рекорда по немарливост.

Купчини компютърни разпечатки, книги — сред тях много юридически учебници и пожълтели сборници със закони — вестници и списания. Кашони, пълни със същото. Телефонни указатели, федерални регистри.

И прах. Тонове прах.

На едно бюро младеж по дънки и раздърпан пуловер ожесточено тракаше върху стара компютърна клавиатура и говореше тихо по мобилен телефон чрез слушалка в ухото. Развлечени хора с дънки и тениски или джинси и измачкани работни ризи влизаха в офиса, оставяха папки или вземаха бележки със съобщения, оставени по телефона, и пак излизаха.

Стените бяха покрити с отпечатани на принтер лозунги и евтини плакати.

КНИЖАРНИЦИ: ИЗГАРЯЙТЕ КАСОВИТЕ БЕЛЕЖКИ НА КЛИЕНТИТЕ СИ, ПРЕДИ ПРАВИТЕЛСТВОТО ДА ИЗГОРИ КНИГИТЕ ИМ!!!

На нагънато парче картон бе изписано знаменитото изречение от романа на Джордж Оруел „1984“: Големият брат те гледа!

На олющената стена срещу Сакс гордо висеше плакат:

ПАРТИЗАНСКИ НАРЪЧНИК ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНАТА НЕПРИКОСНОВЕНОСТ:

● Никога не давайте социалноосигурителния си номер.

● Никога не давайте телефонния си номер.

● Не пазарувайте с карти за редовни клиенти.

● Никога не участвайте в социологически проучвания.

● Отписвайте се от всеки списък, от който е възможно.

● Не попълвайте картите за регистрация на продукти.

● Не попълвайте „гаранционни“ карти. Не са ви нужни, за да важи гаранцията. Те са средство за събиране на информация!

● Помнете — най-опасното оръжие на нацистите е била информацията.

● Стойте „вън от обсег“, колкото можете повече.

Сакс се опитваше да осмисли прочетеното, когато една очукана врата се отвори и към нея се приближи дребен мъж с бледа кожа и напрегнато изражение, ръкува се с нея и я покани в кабинета си, който беше още по-разхвърлян от фоайето.

Калвин Гедес, бившият служител на ССД, сега работеше в организацията за защита на личната тайна.

— Преминах в противниковия лагер — каза с усмивка.

Бе изоставил консервативния стил на обличане в ССД и носеше жълта риза, дънки и маратонки.

Любезната му усмивка бързо помръкна, докато Сакс му разказваше за убийствата.

— Да — прошепна той, като се втренчи пред себе си. — Знаех си, че ще се случи нещо такова. Знаех си!

Гедес обясни, че е завършил информатика и е работил в първата фирма на Стърлинг, предшественика на ССД в Силиконовата долина като програмист. После се преместил в Ню Йорк и живял добре във времето на стремителния възход на ССД към успеха.

След време обаче престанало да му харесва.

— Имахме проблеми. Тогава не кодирахме данните и станаха няколко сериозни кражби на самоличност. Няколко души се самоубиха. На няколко пъти изнасилвачи се представяха за клиенти, за да се доберат до информация от „Инър-съркъл“. Две жени бяха нападнати, едната за малко не умря. Разведени родители, спорещи за настойничество, използваха нашите данни, за да злепоставят бившите си съпрузи и съпруги, и отвличаха децата си. Беше труден период. Чувствах се, сякаш съм участвал в създаването на атомната бомба. Опитах се да въведа допълнителни защитни механизми. А това означаваше, че не споделям, цитирам, „визията на ССД“, както я разбираше шефът ми.

— Стърлинг?

— В крайна сметка, да. Но той не ме уволни лично. Андрю никога не си цапа ръцете. Други му вършат мръсната работа. Така поддържа образа на най-прекрасния, най-добрия шеф на света. И от практична гледна точка, ако други изпълняват присъдите, доказателствата срещу него са по-малко… Е, след като напуснах, постъпих в „Лична неприкосновеност сега!“.

Обясни, че организацията е като ЕПИК — Информационния център за електронна защита на личната тайна. „Лична неприкосновеност сега!“ се борела срещу нарушенията на правото на лична тайна от страна на държавни, търговски и финансови институции, доставчици на Интернет, телефонни компании и фирми за търговия с данни. Организацията имала подкрепа във Вашингтон, съдила държавата по Закона за свобода на информация за незаконно следене на гражданите, а също отделни фирми, неспазващи законите за защита на личната тайна и разпространяването на информация.

Сакс не му каза за клопката, която Родни Шарнек бе заложил, но обясни в общи линии, че проверяват служителите и клиентите на ССД, имащи достъп до досиетата.

— Мерките за сигурност изглеждат доста добри, но това е според Стърлинг и хората му. Исках да чуя и независимо мнение.

— За мен е удоволствие.

— Марк Уиткъм ни каза за бетонните прегради и разделението на данните.

— Какъв е този Уиткъм?

— От Отдела за законов надзор.

— За пръв път чувам за такъв отдел. Явно е нов.

Тя обясни:

— Уиткъм е юрист и защитава правата на потребителите във фирмата. Следи всички законови изисквания да се спазват.

Това изглежда се хареса на Гедес, но той добави:

— Това едва ли е плод на добрата воля на Андрю Стърлинг. Сигурно много често са започнали да ги съдят и са решили да направят добро впечатление пред обществеността и Конгреса. Стърлинг не би отстъпил и един сантиметър, ако не бъде принуден… Но за хранилищата всичко е вярно. Информацията е Светият граал на Стърлинг. Да проникнеш в компютърната им система? Сигурно е невъзможно. Пък и няма начин някой да влезе в самото хранилище и да открадне информация.

— Той ми каза, че много малко служители имат достъп до „Инър-съркъл“ и могат да източват досиета оттам. Според вас вярно ли е?

— О, да. Съвсем малко са онези, които имат такъв достъп. Аз нямах. А бях един от първите служители на фирмата.

— Хрумва ли ви кой може да е престъпникът? Някой проблемен служител? Склонен към насилие?

— Много време мина, откакто работех там. Никой не ми изглеждаше особено опасен. Макар че, трябва да кажа, въпреки фасадата на щастливо семейство, която толкова харесва на Стърлинг, не познавах добре никого от колегите.

— Можете ли да ми кажете нещо за тези лица?

Тя му показа списъка на заподозрените. Гедес го прегледа набързо.

— Работил съм с Джилеспи. Познавам Касъл. Нито един от двамата не ми харесва. Те са жертви на надпреварата за кариера, като в Силиконовата долина през деветдесетте. Амбициозни копелета. Другите не ги познавам. Съжалявам. — Погледна я изпитателно. — Значи бяхте там? — Усмихна се хладно. — Какво мислите за Андрю?

Тя се опита да измисли начин да изрази кратко впечатленията си, но мислите й блокираха. Накрая измърмори:

— Решителен, вежлив, любознателен, умен, но…

Замълча.

— Но не знаете какво може да се очаква от него.

— Да.

— Защото те посреща с това изваяно каменно лице. През всичките години, които съм работил за него, така и не успях да го опозная. Никой не го познава. Неразгадаем. Обичам тази дума. Такъв е Андрю. Винаги съм търсил нещо, което да ми покаже що за човек е… Забелязахте ли нещо странно в библиотеката му?

— Гърбовете на книгите не се виждат.

— Именно. Веднъж се промъкнах и надникнах. И знаете ли? Не бяха за компютри, за личната неприкосновеност, за данни или за бизнес. Бяха главно исторически, философски, политически: за Римската империя, за китайските императори, Франклин Рузвелт, Джон Кенеди, Сталин, Иди Амин, Хрушчов. Четеше много за нацистите. Никой не е използвал информацията като тях и той много обича да го казва. Те за пръв път са приложили изчислителната техника масово, за да следят цели етнически групи. Така затвърдили властта си. Стърлинг прави същото в света на бизнеса. Обърнете внимание на името на компанията. Ес-Ес-Де? Говори се, че нарочно го е измислил така. Ес-Ес — нацистката елитна армия. Ес-Де — службата им за държавна сигурност и разузнаване. Знаете ли какво означава според конкурентите му? „Сменяме Съвест за Долари“.

Гедес се изсмя мрачно.

— О, не ме разбирайте погрешно. Андрю не мрази евреите. Нито някоя друга етническа група. Политика, националност, религия, раса — тези неща не означават нищо за него. Веднъж го чух да казва: „Информацията няма граници“. Източникът на власт през двадесет и първи век ще бъде информацията, не нефтът или географското положение. А Андрю Стърлинг иска да е най-могъщият човек на земята… Не знам дали ви е изнесъл любимата си лекция „Мините на данни са Бог“.

— Предпазват ни от диабет, позволяват ни да купуваме коледни подаръци на децата си и помагат на полицията да разкрива престъпления. Тази ли?

— Същата. И всичко това е вярно. Кажете ми обаче, заслужава ли си заради всички тези блага някой да знае всяка подробност за живота ви? Може би ви е все едно; стига така да спестите някой и друг долар. Но наистина ли искате лазерите на системата за мониторинг на потреблението да сканират очите ви всеки път, когато отидете на кино, или да записват реакцията ви, докато гледате рекламите преди филма?

Искате ли в ключовете на колата ви да има чип, който да покаже на полицията, че миналата седмица сте карали със сто и петдесет километра в час, а маршрутът ви е минавал само по шосета с ограничение осемдесет? Искате ли непознати да знаят какво бельо носи дъщеря ви? Или по кое време на деня правите секс?

— Какво?

— Да, „Инър-съркъл“ знае, че днес следобед сте купили презервативи и лубрикант, а съпругът ви се е качил на влака в шест и петнадесет. Знае, че сте сами вкъщи, защото синът ви е на мач, а дъщеря ви си купува дрехи от моден бутик във Вилидж. Знае, че в седем и осемнадесет сте пуснали порноканала по кабелната. И че в десет без петнадесет сте поръчали китайски деликатеси за подобаващ завършек на вечерта. Цялата тази информация е там… О, ССД знае дали децата ви са се държали лошо в училище и кога да ви изпрати рекламни брошури за частни учители и детски психолози. Дали съпругът ви има проблеми в леглото и дали да му изпрати дискретни листовки за лекарства срещу еректилна дисфункция. Знае кога семейните проблеми, нещата, които сте купили, и отсъствието ви от работа подсказват склонност към самоубийство…

— Но това е хубаво. Така можете да получите помощ от психолог.

Гедес се изсмя мрачно:

— Грешка. Психотерапията на потенциални самоубийци не е изгоден бизнес. ССД изпраща името ви на местни погребални агенции и психолози, които помагат на хора, загубили близък човек — които ще спечелят всичките ви близки за клиенти, не само един депресиран човек. Между другото, това се оказа много доходно начинание.

Сакс остана шокирана.

— Чували ли сте за „спрягане“?

— Не.

— ССД има информационна мрежа, в чийто център сте вие. Да я наречем „Светът на детектив Сакс“. Вие сте като главина на колело, а спиците отиват към партньорите, съпрузите, родителите, съседите, колегите ви, всеки, с чиято помощ ССД може да получи информация за вас и да извлече изгода от нея. Всички, с които имате някакъв контакт, са свързани с вас. От своя страна всеки от тези хора е център и десетки други са свързани с него.

Гедес се сети още нещо и очите му заблестяха.

— Чували ли сте за метаданни?

— Какво са това?

— Данни за данните. Всеки документ, който е създаден или се пази на даден компютър — писма, досиета, доклади, съдебни материали, счетоводни сметки, списъци за покупки — се зарежда със скрити данни. Кой го е създал, къде е бил изпратен, какви промени са правени в него и кой ги е направил — всичко се записва там секунда по секунда. Пишете рапорт до шефа си и на шега започвате с обръщението „Уважаеми господин Малоумник“, после го изтривате и го написвате според протокола. Обаче информацията за „господин Малоумник“ се запазва.

— Сериозно?

— О, да. Размерът на един текстов файл обикновено е много по-голям от текста на самия документ. Какво е другото? Метаданни. Програмата за управление на данни „Уочтауър“ има специални ботове — тоест софтуерни роботи — чиято единствена работа е да откриват и записват метаданните от всеки документ, който постъпва в системата. Наричахме я „Сенчестият отдел“, защото метаданните са като сенки на основните данни — и обикновено са много по-показателни.

Сянка, шестнадесетични, хранилища, килери… За Амелия Сакс това бе цял нов свят.

Гедес обичаше да говори пред схватлива публика. Приведе се напред.

— Знаете ли, че ССД има образователен отдел?

Тя си спомни брошурата на фирмата, която Мел Купър бе намерил в Интернет.

— Да. „Едю сърв“.

— Но Стърлинг не ви е разказал за нея, нали?

— Не.

— Защото не е искал да ви каже, че основната му функция е да събира колкото може повече информация за децата. Като се започне от детската градина. Какво купуват, какво гледат, какви Интернет сайтове разглеждат, какви бележки получават, какво пише в медицинските им картони… Това е много, много ценна информация за търговците. Ако питате мен обаче, най-плашещото в „Едю сърв“ е, че училищните ръководства могат да вземат данните от ССД, да правят компютърни прогнози за представянето на учениците си и въз основа на това да подготвят учебните програми — все за благото на обществото, разбира се, съвсем по Оруеловски. Като гледаме досието на Били, той трябва да се квалифицира като работник в производството. Сузи става за лекар, но само в общественото здравеопазване… Ако контролираш децата, контролираш бъдещето. Между другото, това е друг елемент от философията на Адолф Хитлер. — Той се засмя. — Добре, свършвам лекцията… Вече разбирате защо не издържах повече.

Неочаквано се намръщи:

— Хрумна ми нещо, свързано с вашия случай. В ССД имахме неприятен инцидент. Преди много години. Преди фирмата да се премести в Ню Йорк. Смъртен случай. Може би е съвпадение, но…

— Разкажете ми.

— По онова време възлагахме голяма част от събирането на данни на ловци.

— На какво?

— Фирми или лица, които набавят данни. Странна порода. Приличат малко на траперите от едно време или на златотърсачите. Вижте, данните имат странно привличане. Пристрастяваш се към лова. Не можеш да се заситиш. Колкото повече намираш, толкова повече искаш. Тези хора търсят все нови начини да ги събират. Те са амбициозни, безскрупулни. Шон Касъл влезе в занаята по този начин. Беше ловец на данни.

Както и да е. Имаше един удивителен ловец на данни. Работеше в малка фирма. Мисля, че се наричаше „Роки Маунтинс Дейта“, базирана в Колорадо… Как му беше името? — Гедес присви очи. — Може би Гордън някой си. Или пък това му беше фамилията? Няма значение. Научихме, че побеснял, защото ССД смяташе да погълне фирмата му. Започнал да събира всякакви данни за компанията и самия Стърлинг — обърнал нещата срещу тях. Помислихме си, че иска да злепостави и да изнудва директора, за да спре сливането. Знаете ли, че Анди Стърлинг — Андрю Младши — също работи в компанията?

Тя кимна.

— Говореше се, че Стърлинг го изоставил преди години, но хлапето го открило. После обаче се появиха слухове, че имало друг изоставен син. От един от браковете му или незаконороден. Нещо, което Андрю искал да запази в тайна… Както и да е. Докато Стърлинг и други хора преговаряха за поглъщането на „Роки Маунтинс“, този Гордън умря — загина при някаква катастрофа, струва ми се. Само толкова знам. Не съм бил там. Бях в Долината и пишех програми.

— Осъществи ли се сливането?

— Да. Когато поиска нещо, Андрю си го взима… Нека да ви дам предположение кой е убиецът. Самият Андрю Стърлинг.

— Има алиби.

— Нима? Не забравяйте, че той е кралят на информацията. Ако можете да контролирате данните, можете и да ги променяте. Внимателно ли проверихте алибито му?

— Сега го проверяваме.

— Добре, но дори да се потвърди, той има хора, които работят за него и са готови да направят всичко, което поиска. Абсолютно всичко. Не забравяйте, че други му вършат черната работа.

— Той е мултимилионер. Какъв интерес има да краде монети или картини, а после да убива жертвите?

— Интерес ли? — Гедес повиши глас като учител, говорещ на ученик, който не разбира урока. — Интересът му е да стане най-могъщият човек на света. Иска да включи в малката си колекция от данни всички хора на земята. И особено се интересува от клиенти в силите на реда и държавната власт. Колкото повече престъпления бъдат разкрити благодарение на „Инър-съркъл“, толкова повече полицейски служби, тук и в чужбина, ще използват услугите му. Първата задача на Хитлер е била да консолидира всички полицейски служби в Германия. Кой беше големият ни проблем в Ирак? Разпуснахме армията и полицията — а трябваше да ги използваме. Андрю не прави такива грешки.

Мъжът се засмя:

— Мислите ме за луд, нали? Но аз живея с тези проблеми всеки ден. Запомнете, не е параноя, ако наистина има някой, който ви наблюдава във всяка минута от живота ви. А точно това прави ССД.