Джефри Дивър
Обект №522 (8)

8.

Откакто Амелия Сакс бе започнала да прекарва някоя и друга нощ или уикенд у Райм, във викторианската къща бяха настъпили промени. Когато живееше сам, след злополуката и преди да се запознае със Сакс, жилището беше повече или по-малко подредено (зависи дали наскоро бе уволнил поредния болногледач или икономка), но не можеше да се определи като „уютно“. Нямаше нищо лично, което да украсява стените — никой от сертификатите, дипломите, грамотите и медалите, които беше получил по време на блестящата си кариера като началник на отдела по криминология в нюйоркската полиция. Нито една снимка на родителите му, Теди и Ан, или на семейството на чичо му Хенри.

Сакс не го одобри.

— Това е важно — поучаваше го. — Животът ти преди, родителите ти. Ти убиваш миналото си, Райм.

Никога не беше виждал апартамента й (сградата не беше пригодена за инвалиди), но не се съмняваше, че в стаите е пълно със свидетелства за нейното минало. Разбира се, беше виждал много от снимките: Амелия Сакс като хубаво момиченце (с лунички, които отдавна бяха изчезнали) със сериозно лице; като ученичка с автомонтьорски инструменти в ръка; като колежанка в компанията на винаги усмихнат възрастен полицай и винаги сериозна майка; като фотомодел за списания и рекламни агенции, чиито очи излъчваха сдържаност (но Райм знаеше, че просто изразяват възмущението й срещу отношението към манекенките като към обикновени закачалки).

Имаше още стотици снимки, направени главно от баща й с фотоапарат за моментно проявяване.

Сакс огледа голите стени в къщата на Райм и навлезе там, където никой от болногледачите му — дори Том — не беше дръзнал да тършува: в кашоните в мазето, съдържащи безброй свидетелства за предишния живот на Райм, голямото Преди, предмети, скрити и пазени като спомени за първа съпруга от втората. Стените и полицата на камината вече бяха осеяни със сертификати, дипломи и семейни снимки.

Сега Райм гледаше една от тях — беше сниман като строен юноша, със спортен екип, минути след като бе финиширал в едно ученическо надбягване. С разрошена коса и изваян нос като на Том Круз, наведен напред, спрял длани върху коленете си, след като е пробягал една миля. Райм не беше спринтьор: обичаше романтиката, елегантността на дългите разстояния. За него тичането беше „процес“.

Близките му сигурно са го гледали от трибуните. Баща му и чичо му живееха в околностите на Чикаго, макар и на известно разстояние един от друг. Домът на Линкълн беше на запад, в голата равнина, където все още имаше някакви обработваеми площи, беззащитна плячка за безскрупулни инвеститори и унищожителни торнада. Хенри Райм и семейството му бяха по-защитени и от двете опасности, на брега на езерото в Еванстън.

Хенри пътуваше два пъти седмично, за да изнася лекции по съвременна физика в Чикагския университет — дълги пътувания с прекачване през различните социални слоеве на града. Жена му, Пола, преподаваше в Северозападния университет. Имаха три деца: Робърт, Мари и Артър, кръстени все на известни учени. Първите двама — на Опенхаймер и Мария Кюри, а Арт — на Артър Комптън, който през 1942 година бил ръководител на известната Металургична лаборатория в Чикагския университет, параван на проекта за създаване на първата в света контролирана ядрена реакция. И трите деца получиха добро образование. Робърт — в Северозападния медицински университет, Мари — в Бъркли, Артър — в Масачузетския технически институт.

Робърт загина преди години при промишлена авария в Европа. Мари работеше в Китай по проблеми на околната среда. От родителите на двете семейства Райм беше останал само един жив представител — леля Пола живееше в пансион за възрастни хора, заобиколена от живи, ясни спомени отпреди шестдесет години, но без голяма връзка с настоящето.

Райм гледаше втренчено снимката си от детство. Не можеше да отмести очи, добре си спомняше състезанието… В университета професор Хенри Райм изразяваше одобрението си, като леко вдигаше вежди. На зрителската трибуна обаче винаги скачаше, свиреше с уста и крещеше на Линкълн: „Давай, давай, давай, можеш!“. Насърчаваше го да положи още малко усилие и да финишира пръв (което момчето често правеше).

Райм предполагаше, че след състезанието е отишъл да празнува с Артър. Двете момчета бяха заедно винаги когато можеха, всеки изпитваше нужда от брат на своята възраст. Робърт и Мари бяха доста по-големи от Артър, а Линкълн беше единствено дете.

Така двамата взаимно се осиновиха. През повечето уикенди и всяко лято двамата „братя“ се втурваха към нови приключения, често с корвета на Артър (дори като преподавател чичо Хенри печелеше няколко пъти повече от бащата на Райм; Теди също беше учен, но далеч от прожекторите на славата). Момчетата се забавляваха типично по тийнейджърски: момичета, мачове, филми, спорове, сандвичи и пици, по някоя и друга нелегална бира, разговори за света. И още момичета.

Сега, седнал в инвалидната количка, Райм се зачуди къде ли са отишли с Арт след състезанието.

Артър, когото обичаше като брат…

Артър, който не дойде да го види нито веднъж, след като гръбнакът му се пречупи като гнила дъска.

Защо, Артър? Кажи ми защо…

Звънецът прогони спомените. Том излезе в коридора и след секунди в стаята влезе строен пооплешивял мъж с фрак. Мел Купър намести дебелите очила на финия си нос и кимна на Райм:

— Добър ден.

— Много официално — отбеляза криминологът, като огледа фрака.

— Заради състезанието по танци. Ако бяхме сред финалистите, да знаеш, че нямаше да дойда. — Купър свали фрака и вратовръзката и нави ръкавите на ризата си до лактите. — Кажи, сега какво имаш по това изключително разследване, за което ми приказва.

Райм му разказа накратко.

— Съжалявам за братовчед ти, Линкълн. Не си спомням да си споменавал за него.

— Какво мислиш за метода на действие?

— Ако подозренията ти са верни, гениален е.

Купър погледна таблицата с уликите.

УБИЙСТВОТО НА АЛИС САНДЪРСЪН

АПАРТАМЕНТЪТ НА АЛИС САНДЪРСЪН:

● Следи от пяна за бръснене „Едж Адвансд Джел“ с алое;

● Трохи от чипс „Прингълс“, без мазнина, с аромат на барбекю;

● Нож „Чикаго Кътлъри“;

● Изкуствен тор „Тру-гроу“;

● Отпечатък от обувка „Олтън“, модел „Изи-уок“, номер 44;

● Люспа от гумена ръкавица;

● Името Арт и номер на предплатена телефонна сметка, записани в бележника на жертвата;

● Две бележки: „Арт — да пийнем по нещо“ (в офиса) и „Артър“ (в къщата);

● Свидетел видял светлосин мерцедес; номерът започва с NLP.

КОЛАТА НА АРТЪР РАЙМ:

● Светлосин седан „Мерцедес“ С-клас от 2004, с регистрационен номер Ню Джърси NLP 745, на името на Артър Райм;

● Кръв по вратата и пода при задната седалка (ДНК съвпада с проба от жертвата);

● Окървавена кърпа; комплект със същия десен, намерен в апартамента на жертвата (ДНК — на жертвата);

● Пръст със съдържание, подобно на пръстта в щатския парк „Клинтън“.

КЪЩАТА НА АРТЪР РАЙМ:

● Пяна за бръснене „Едж Адвансд Джел“ с алое като намерената на местопрестъплението;

● Чипс „Прингълс“ с аромат на барбекю, без мазнина;

● Лопата с полепнали частици пръст, подобна на пръстта в парк „Клинтън“ (в гаража);

● Ножове „Чикаго Кътлъри“, подобни на намерения;

● Обувки „Олтън“, модел „Изи-уок“, номер 44; грайфери, подобни на отпечатъка от местопрестъплението;

● Проспекти от галерия „Уилкокс“ в Бостън и „Андерсън-Билингс файн Артс“ в Кармъл с информация за изложби на Харви Прескът;

● Кутия с гумени ръкавици „Сейф-ханд“ с химически състав, подобен на намерените частици на местопрестъплението (в гаража).

— Какво мислиш? — попита Райм.

— Ами, половината от уликите срещу братовчед ти са намерени в колата или в гаража му. Било е много по-лесно да се подхвърлят там, отколкото в къщата.

— Точно това си мислех и аз.

Отново се позвъни. След малко Райм чу стъпките на болногледача, който се връщаше сам. Дали някой беше оставил пакет? После обаче се досети: беше неделя. Посетителят може би беше с цивилни дрехи и гуменки, с които стъпваше безшумно в антрето.

Разбира се.

Младият Рон Пуласки влезе и кимна срамежливо. Вече не беше толкова неопитен, от няколко години работеше като патрул, но все още изглеждаше като новобранец и затова в очите на Райм си оставаше такъв. Вероятно винаги щеше да бъде.

Обувките му наистина бяха маратонки „Найк“ с меки подметки, но носеше много ярка пъстра риза и дънки. Русата му коса беше стилно оформена да стърчи във всички посоки, а на челото му личеше голям белег — спомен от нападение, при което едва не загина. Беше при първото му участие в разследване на Райм и Сакс. Нараняванията му бяха толкова тежки, че бе получил мозъчна травма и за малко да напусне полицията. Младежът беше решил да се бори за възстановяването си и да остане на служба, вдъхновен главно от Райм (нещо, което, разбира се, бе споделил само пред Сакс, но тя му беше казала).

Пуласки изненадано огледа фрака на Купър, после поздрави двамата мъже.

— Изми ли добре чиниите, Пуласки? Поля ли цветята? Прибра ли остатъците от обяда в хладилника?

— Тръгнах веднага, сър.

Тримата мъже вече обсъждаха разследването, когато чуха гласа на Сакс от вратата.

— Това някакъв маскарад ли е? — попита, като погледна фрака на Купър и шарената риза на Пуласки. Обърна се към лабораторния специалист: — Изглеждаш много шик. Нали това е точното определение за човек с фрак? „Шик“?

— За съжаление „полуфиналист“ е единственото, което ми хрумва в момента.

— Грета как го преживява?

Той обясни, че красивата скандинавка „е излязла с приятели да удави мъката си в аквавит“.

— Това е националното питие на страната й. Но мен ако питате, изобщо не става за пиене.

— Как е майка ти?

Купър живееше с майка си, жизнена възрастна дама, коренячка от Куинс.

— Добре е. На обяд е с приятелки в яхтклуба.

Сакс се поинтересува за съпругата и двете деца на Пуласки. После добави:

— Благодаря, че дойде в неделя. — Обърна се към Райм: — Нали и ти му благодари?

— О, да, и още как — измърмори криминалистът. — Така, ако благоволите вече да започваме работа… Да видим какво имаме.

Погледна голямата кафява папка, която тя носеше.

— Списък с уликите и снимки от кражбата на монети и изнасилването.

— Къде е оригиналният доклад от аутопсията?

— В архива на хранилището за веществени доказателства на Лонг Айлънд.

— Добре, да видим.

Както бе направила преди това с материалите от разследването срещу брат му, Сакс взе маркер и започна да пише на друга бяла дъска.

27 март

Престъпление: убийство, кражба на шест кутии ценни монети

Причина за смъртта: загуба на кръв вследствие на многобройни прободни рани

Място: Бей Ридж, Бруклин

Жертва: Хауард Шуорц

Заподозрян: Рандал Пембъртън

УЛИКИ ОТ КЪЩАТА НА ЖЕРТВАТА:

● Грес;

● Частички от изсъхнал лак за коса;

● Полиестерни влакна;

● Вълнени влакна;

● Отпечатък от обувка „Бас“, номер 43;

Очевидец е подал сигнал за мъж с тъмна жилетка, който избягал с черна хонда акорд.

УЛИКИ ОТ КЪЩАТА И КОЛАТА НА ЗАПОДОЗРЕНИЯ:

● Грес върху чадър в двора, съвпадаща с намерената в къщата на жертвата;

● Чифт обувки „Бас“, номер 43;

● Лак за коса „Клерол“, съвпадащ с частиците, намерени на местопрестъплението;

● Нож (микроследи по дръжката);

● Прах без аналог нито в къщата на жертвата, нито на заподозрения;

● Частици от стар картон;

● Нож (микроследи по острието);

● Кръв от жертвата. Положителна проба;

● Заподозреният притежава черна хонда акорд, модел 2004;

● Монета, която е разпозната като част от колекцията на жертвата;

● Тъмна жилетка „Кълбъртън“. Платът съвпада с полиестерните влакна, намерени на местопрестъплението;

● Вълнено одеяло в колата. Съвпада с вълнените влакна от местопрестъплението.

Забележка: Преди процеса бяха проверени основните търговци на монети в района на Ню Йорк и по Интернет. Никой не се е опитал да продаде откраднатите монети.

— Значи, ако извършителят е откраднал монетите, те са останали при него. И това: „прах без аналог“ на никое от местопрестъпленията… Вероятно е дошъл от къщата на истинския извършител. Но какъв е този прах, по дяволите? Не са ли го анализирали? — Райм Поклати глава. — Добре, да видим снимките. Къде са?

— Сега ще ги извадя. Момент.

Сакс ги залепи на трето бяло табло. Райм се приближи с количката и с присвити очи заразглежда няколкото десетки снимки от местопрестъпленията. Жилището на колекционера на монети беше спретнато, това на заподозрения — не толкова. Кухнята, в която под умивалника бяха намерили ножа и монетата, беше разхвърляна, масата — покрита с мръсни чинии и опаковки от готова храна. Имаше купчина писма, вероятно с рекламни листовки.

— Следващият случай — обяви Райм. — Давай.

Опита се да не издава нетърпението си.

18 април

Престъпление: убийство, изнасилване

Причина за смъртта: удушаване

Място: Бруклин

Жертва: Рита Москоне

Заподозрян: Джоузеф Найтли

УЛИКИ ОТ АПАРТАМЕНТА НА ЖЕРТВАТА:

● Следи от сапун „Колгейт-Палмолив Софтсоуп“;

● Лубрикант за презервативи;

● Влакна от въже;

● Прах, полепнал по тиксо, без аналог в апартамента;

● Тиксо, американска марка;

● Частици от каучук;

● Вълнено-полиестерни влакна, черни;

● Тютюн върху жертвата (вж. по-долу).

УЛИКИ ОТ КЪЩАТА НА ЗАПОДОЗРЕНИЯ:

● Презервативи „Дурекс“ с лубрикант, еднакъв с намерения в жилището на жертвата;

● Въже; видът на влакната съвпада с намерените на местопрестъплението;

● Шестдесетсантиметрово парче от същото въже с кръв от жертвата по него и петсантиметрова нишка от найлон BASF B35, най-вероятен източник — коса от кукла;

● Сапун „Колгейт-Палмолив Софтсоуп“;

● Тиксо, американска марка;

● Гумени ръкавици от материал като частиците, намерени на местопрестъплението. Друг чифт, намерен в гаража, със следи от кръвта на жертвата;

● Тютюн от цигари „Таритън“ (вж. по-долу).

— Заподозреният запазил чорапите си, изцапани с кръв, и ги занесъл у дома си? Глупости. Подхвърлени улики. — Райм отново прочете материалите. — Какво означава „виж по-долу“?

Сакс намери бележката: няколко реда, в които водещият детектив описваше проблемите, които биха могли да затруднят обвинението. Показа я на Райм.

Някои слабости, които защитата би могла да използва:

— Възможно замърсяване на уликите: частици от един и същи тип тютюн са намерени на местопрестъплението и в къщата на заподозрения, но нито жертвата, нито извършителят са били пушачи. Служителите, извършили ареста и огледа, бяха разпитани, но твърдят, че замърсяването не е от тях.

— Не открихме други улики, съдържащи ДНК, освен кръвта на жертвата.

— Заподозреният има алиби, свидетел, който го видял пред дома му, на около шест километра от местопрестъплението, около времето на убийството. Свидетелят е бездомник, на когото заподозреният от време на време давал пари.

— Имал алиби — изтъкна Сакс. — Но съдебните заседатели не му повярвали. Очевидно.

— Какво мислиш, Мел? — попита Райм.

— На същото мнение съм. Доказателствата са прекалено очевидни.

Пуласки кимна:

— Лакът за коса, сапунът, влакната, лубрикантът… всичко.

Купър продължи:

— Логичен избор за подхвърляне на улики. Освен това вижте ДНК пробите — не ДНК на заподозрения на местопрестъплението, а на жертвата в къщата на заподозрения. Много по-лесно за подхвърляне.

Райм продължи да разглежда таблата.

— Не при всички улики има съвпадане — изтъкна Сакс. — Старият картон и прахът не са свързани с никое от местопрестъпленията.

— И тютюнът — добави Райм. — Нито жертвата, нито заподозреният са пушили. Това означава, че може да е от истинския извършител.

— Ами косъмът от коса на кукла? — попита Пуласки. — Дали означава, че има деца?

— Залепи и другите снимки — нареди Райм. — Да ги разгледаме.

Както предишните местопрестъпления, апартаментът на жертвата и къщата и гаражът на заподозрения бяха добре документирани от криминалистите. Райм огледа снимките.

— Няма кукли. Няма никакви играчки. Може би истинският убиец има деца или нещо общо с играчки. Освен това пуши или има достъп до цигари и тютюн. Хубаво. Има от какво да започнем… Да направим профил на престъпника. Наричаме го „господин Хикс“, но ни трябва нещо друго… Коя дата е днес?

— Двадесет и втори май — отвърна Пуласки.

— Добре. Обект Пет-двадесети две. Сакс, ако обичаш… — Криминологът кимна към една бяла дъска. — Пиши.

Обект 522, ПРОФИЛ

● Мъж;

● Вероятно пуши или живее/работи с пушачи или близо до източник на тютюн;

● Има деца или живее/работи близо до такива или около играчки;

● Интересува се от изкуство/монети?

ДЕЙСТВИТЕЛНИ УЛИКИ

● Прах;

● Стар картон;

● Косъм от коса на кукла, найлон BASF В35;

● Тютюн от цигари „Таритън“.

Все пак беше някакво начало, замисли се той, макар и с твърде оскъдна информация.

— Да се обадим ли на Дон и Малой? — попита Сакс.

Райм изсумтя:

— И какво ще им кажем? — Кимна към таблицата. — Мисля, че така малкото ни нелегално разследване ще бъде прекратено много бързо.

— Искате да кажете, че не е официално? — сепна се Пуласки.

— Добре дошъл в подмолния свят — отвърна Сакс.

Младият полицай замълча, опитвайки се да осмисли току-що наученото.

— Затова сме дегизирани — добави Купър, като посочи черната сатенена ивица на панталоните си. Може би намигна, но Райм не видя през дебелите лещи на очилата му. — Какво ще правим сега?

— Сакс, обади се в отдела по криминология в Куинс. Няма как да се доберем до уликите по разследването срещу братовчед ми. Преди делото всички веществени доказателства се пазят под ключ в кабинета на прокурора. Да пробваме обаче да вземем уликите по другите два случая — кражбата на монети и изнасилването. Искам праха, картона и въжето. Пуласки, ти ще отидеш в Голямата сграда. Искам да прегледаш материалите за всички убийства през последните шест месеца.

— Всички убийства?

— Благодарение на кмета престъпността в града е спаднала в последно време, не четеш ли вестници? Радвай се, че не сме във Вашингтон или Детройт. Кремъклията се сети за тези два случая. Сигурен съм, че има и други. Търси второстепенни престъпления, кражба или изнасилване, които са завършили с убийство. Ясни типови улики и анонимно обаждане веднага след престъплението. О, и заподозреният се кълне, че е невинен.

— Слушам, сър.

— Ами ние? — попита Мел Купър.

— Ние ще чакаме — измърмори Райм, сякаш изрече мръсна дума.