Джефри Дивър
Обект №522 (20)

20.

Родни Шарнек бе подготвил клопката и сега с безгрижно изражение се опитваше да проникне в главния сървър на ССД. Тактуваше си с крак и от време на време си подсвиркваше, което дразнеше Райм, но той реши да не закача рошавия младеж. Криминалистът бе известен с навика да си говори сам по време на оглед или когато обмисля различни подходи към разследването.

Всеки луд с номера си…

Някой позвъни — беше полицай от лабораторията в Куинс. Носеше малък подарък — улики от едно от по-ранните престъпления: един нож, оръжието на убийството от кражбата на монети. Другите веществени доказателства били „някъде на склад“. Бяха подали заявление за издирването им, но не се знаеше кога (ако изобщо някога) ще се появят.

Райм накара Купър да подпише формуляра за съхранение на вещественото доказателство — дори след края на делото официалната процедура трябваше да се спазва.

— Странно, че повечето други улики липсват — отбеляза Райм, но осъзна, че като оръжие ножът е бил заключен в хранилището на лабораторията, докато другите предмети са били складирани на друго място като безопасни за живота.

Погледна таблицата на уликите.

— Намерили са от тази прах по острието на ножа. Да видим дали можем да разберем какво е. Но първо, каква е историята на самия нож?

Купър въведе информацията за производителя в оръжейната база данни на управлението.

— Китайско производство, продава се в хиляди магазини. Евтин е, затова можем да предположим, че е бил платен в брой.

— Е, не бях и очаквал някаква сензация. Да видим прахта.

Купър си сложи ръкавици и отвори пликчето. Внимателно изчетка дръжката на ножа, чието острие беше тъмнокафяво от кръвта на жертвата, и събра малко бяла прах върху един лист.

Райм обожаваше прахта. В криминологията този термин се отнася за твърди частици с размер под петстотин микрометра, включващи влакна от дрехи и тапицерии, люспици от човешка и животинска кожа, фрагменти от растения и насекоми, частици от изсъхнали екскременти, пръст и различни химикали. Някои се вдигат във въздуха като аерозол, други лесно се отлагат върху повърхности. Прахта може да причини здравословни проблеми — като пневмония — или да е взривоопасна (например брашнените частици в силозите за зърно), дори да причини промени в климата.

От гледна точка на криминологията благодарение на статичното електричество и други задържащи фактори прахта често се предава от извършителя на местопрестъплението и обратно, което я прави особено полезна за полицията. Като началник на отдела по криминалистика в Нюйоркското полицейско управление Райм бе създал голяма база данни за прахта, събрана от различни места в петте квартала на града, а също от някои части на Ню Джърси и Кънектикът.

По дръжката на ножа бяха полепнали съвсем малко частици, но Мел Купър събра достатъчно, за да пусне проба на апарата за газова хроматография, комбиниран с масспектрометър, който разгражда веществата на по-малки молекули и определя състава им. За това бе нужно известно време, но забавянето не беше по вина на Купър. Ръцете му, изненадващо големи и мускулести за човек с такова крехко телосложение, работеха бързо и сръчно като на илюзионист. Докато чакаха резултатите, лабораторният специалист пусна допълнителен химически тест с друга проба от прахта за вещества, които масспектрометърът можеше и да не открие.

Накрая резултатите излязоха и Мел Купър обясни комбинирания анализ, като записваше подробностите на бялата дъска.

— Така, Линкълн. Имаме вермикулит, гипс, синтетична пяна, парченца стъкло, блажна боя, влакна от изкуствена вълна, стъклена вата, калцитни зрънца, хартиени влакна, кварцови зърна, сух спирт, метални стружки, азбест и няколко вида химикали: ароматни алкохоли, парафин, олефин, нафтен, октани, полихлорирани дифенили, дибензодиоксини — те са доста редки по принцип — и дибензофурани. А, и малко бромирани дифенилови етери.

— Световният търговски център.

— Мислиш ли?

— Сигурен съм.

Прахта от срутилите се през 2001 година кули на Световния търговски център бе причинила сериозни здравословни проблеми на работещите около мястото на трагедията и данните за състава й наскоро бяха обсъждани по медиите. Райм добре знаеше какво съдържа.

— Значи е някъде в центъра.

— Вероятно. Но тази прах може да се намери навсякъде из петте квартала. Нека засега да го оставим под въпрос… — Райм се намръщи. — Значи засега знаем това: нашият човек може би е бял или цветнокож със светла кожа. Може би колекционира монети и може би се интересува от изкуство. Може би работи или живее в Централен Манхатън. Може би има деца, може би пуши. — Присви очи и се вгледа в ножа. — Дай да го погледна по-отблизо.

Купър му го занесе и Райм огледа внимателно всеки милиметър от дръжката. Тялото му беше увредено, но зрението му беше силно.

— Там. Какво е това?

— Къде?

— Между дръжката и острието.

Имаше миниатюрна люспица от нещо бяло.

— Как го видя? — прошепна техникът. — Изобщо не го бях забелязал.

Изчопли петънцето с игла и го монтира на предметно стъкло. Погледна го на микроскоп. Започна с малките увеличения — от 4 до 24 пъти — които обикновено са достатъчни, освен ако не се нуждаеш от магията на електронния микроскоп.

— Прилича на частица от храна. Нещо печено. Оранжево оцветяване. Спектърът показва, че може би има мазнина. Може да е от царевични пръчици. Или чипс.

— Не е ли достатъчно, за да му пуснеш хроматография?

— Абсурд.

— Извършителят не би подхвърлил нещо толкова малко като улика в къщата на изкупителната жертва. Тази частица носи реална информация за нашия човек.

Какво, по дяволите, беше това? Нещо от обяда му в деня на убийството?

— Искам да го опитам на вкус.

— Какво? По него има кръв.

— Дръжката, не острието. Около мястото, където беше петното. Искам да разбера какво е.

— Няма достатъчно, за да му усетиш вкуса. Толкова малка частица? Аз дори не я видях!

— Не, няма. Ще близна дръжката. Може би ще усетя някаква есенция или подправка, която ще ни подскаже нещо.

— Не можеш да ближеш оръжие на убийство, Линкълн.

— Къде го пише, Мел? Не си спомням да съм го чел някъде. Имаме нужда от информация за този човек!

— Ох… добре.

Купър поднесе ножа на Райм, който наведе глава и докосна с език мястото, където бяха намерили петънцето.

— Боже мили!

Дръпна бързо глава.

— Какво има? — уплаши се Купър.

— Дай ми вода!

Купър хвърли ножа на лабораторната маса и излезе да извика Том, докато Райм, плюеше. Устата му гореше.

Том дотича.

— Какво става?

— Леле… боли. Помолих за вода! Преди малко близнах лют сос.

— Лют сос? Като табаско?

— Не знам какъв!

— Е, значи не ти трябва вода. Трябва ти мляко.

— Тогава донеси!

Том се върна с кофичка кисело мляко и даде на Райм няколко лъжици. За изненада на криминалиста паренето изчезна веднага.

— Пфу. Как болеше… Добре, Мел, научихме още едно „може би“. Нашият човек обича чипс и люти чушки. Добре, да кажем по-общо, бърза храна и люто. Запиши в таблицата.

Докато Купър пишеше, Райм погледна часовника и извика:

— Къде, по дяволите, е Сакс?

— Ами, в ССД — смутено отговори Купър.

— Знам. Имах предвид защо, по дяволите, още не се е прибрала?… И, Том, дай още малко кисело мляко.

ПРОФИЛ НА ОБЕКТ 522:

● Мъж;

● Вероятно пуши или живее/работи с пушачи или около източник на тютюн;

● Има деца или живее/работи в близост до такива или има контакт с играчки;

● Интересува се от изкуство, монети?

● Вероятно бял или цветнокож с бледа кожа;

● Среден на ръст;

● Силен — способен да удуши жертвите;

● Разполага с устройства за промяна на гласа;

● Вероятно разбира от компютри; познава „Ауър уърлд“. Други сайтове за запознанства?

● Взема трофеи от жертвите си. Садист?

● В жилището или на работното му място има тъмно и влажно място;

● Живее в/около Централен Манхатън?

● Яде бърза храна/люто.

ДЕЙСТВИТЕЛНИ УЛИКИ

● Стар картон;

● Косъм от коса на кукла, найлон BASF В35;

● Тютюн от цигари „Таритън“;

● Стар тютюн, не от „Таритън“, неизвестна марка;

● Спори от плесен Стахиботрис хартарум;

● Прах от атаките над Световния търговски център, вероятно свидетелство, че живее/работи в Централен Манхатън;

● Чипс с люти чушки.