Барбара Паркър
Кръвни връзки (37)

36.

Сам си наля едно питие, седна в кухнята, докато успее отново да си поеме дъх, и след това надникна през вратата към всекидневната.

— Мел? — Все така излегната на пода, дъщеря му беше насочила дистанционното към телевизора. Големият екран примигваше при смяната на каналите. — Мелани!

— О, извинявай! — Тя намали звука, после завъртя глава върху малката възглавничка от дивана.

— В кабинета съм. Имам да довърша някои работи.

— И когато мама се върне, да й кажа да дойде при теб.

— Не, остави. Вече става късно. — Вграденият часовник показваше 20:10. — По кое време се върна от работа?

— Днес не е ходила. — Мелани въздъхна: — Не биваше да ти казвам. Взела си е почивен ден.

— Няма значение. Ей, това не е ли една от скъпоценните възглавнички на майка ти от дивана?

— Не мога да открия онази, която ползвах преди. — Мелани седна и приглади гънките. — Мисля, че я е изхвърлила. Каза, че била мръсна.

Сам вече бе затворил вратата на кабинета си и отключваше куфарчето, когато думите й стигнаха до съзнанието му. Няма я. Малката зелена възглавничка, която Мелани обичаше, я няма.

Отиде във всекидневната.

— Мел? Кога за последен път видя възглавничката?

— Преди две-три седмици, предполагам — сви рамене тя. — Защо?

— Нищо особено.

Върна се в кабинета си. Веднага щом погледът му се избистри, той се протегна към горната лавица на библиотеката и откри ключа от шкафа с оръжието. Отключи вратичката. Неговият колт и един зареден пълнител липсваха.

Сам се взря внимателно в празната кутия.

Пистолета му го нямаше. Отчаяно се опита да намери обяснение. Някой е проникнал в дома им. Дина не би могла да извърши убийство. Не и Дина, тя не познаваше жертвите. Не знаеше, че са били свързани с Матю. Сам се зачуди дали не е изрекъл имената им в съня си.

След това се сети за Франк Толин. Франк познаваше Марти Кас. Познавал е Съливан и Фонсека чрез Катлин. Или от дочути разговори, от клюките. И после поради невнимание е изпуснал тази информация пред Дина? Невероятно е.

Но фактите сами изскачаха в съзнанието му и като идеално одялани каменни блокове се подреждаха един до друг в неопровержима логическа конструкция. Пистолета го нямаше. Както и възглавничката. Дина е взела възглавничката. Използвала я е да заглуши звука, когато е застреляла Чарли Съливан в гърдите. Един изстрел в гърдите, после още един в тила. Парченца от зелената материя и от пълнежа бяха проникнали в кожата му. Носела е оръжието в чанта. Съвсем естествено за една жена да носи чанта. Защо е тръгнал с нея? Какво му е казала?

За Джордж Фонсека трябва да е измислила някаква друга причина. Да организира тържество? Да купи дрога? После отровата в бирата му. Напълно уместно. Той, изглежда, е почувствал действието й и се е наложило да го простреля, за да ускори смъртта. И Марти Кас. Но защо? Защо Марти Кас?

Сам си спомни Дина, седнала на масата в трапезарията, как сверява сметките. Как търси парите — двайсетте хиляди долара, които Матю беше похарчил. Откраднатите пари, както се беше изразила. И Марти Кас ги е взел?

Главата му се завъртя и смехът му прозвуча като стон. Матю ги беше профукал до последния цент, всичко беше пропилял, но Дина не можеше да го повярва. Дина смяташе, че Марти Кас ги е отмъкнал, запращайки сина й по-близо до мрака на скалистия залив. Затова тя го беше застреляла и след това се беше опитала да отсече крадливата му ръка. Може би е използвала градинарската ножица. Или лопатката за разсаждане. Или каквото там е блестяло най-ярко, когато е отворила вратата на неосветената барака.

Дина ги беше убила всичките — всеки от тях за нея бе виновен за унищожението на сина й. След това се е върнала вкъщи и е почистила пистолета. Сам й беше показвал на полигона как се почиства оръжие, как се стреля. Той още веднъж погледна в празната кутия, сякаш пистолетът можеше да се появи отнякъде.

Оръжието му беше у нея. Сега тя бе някъде из Маями Бийч със зареден колт 45-и калибър.

Сам се изправи отмалял: Катлин!

 

 

Госпожа Костас й каза да продължи по Алтън роуд.

— Мислех, че живеете на един от островите.

— Първо ще вземем сина ми и приятелката му. Нали ви казах. Не, предполагам, че не съм. Съжалявам. Днес ми беше толкова напрегнат ден. — Гласът й беше мелодичен и овладян. — Свийте на следващата вляво.

Катлин подкара в тих жилищен квартал на север от Четиридесет и първа. Улицата минаваше покрай няколко двуетажни къщи, после излезе на тесен път със знак „Без изход“. През дърветата виждаше очертанията на Маями на около километър и половина в западна посока и на този фон се мяркаха силуетите на малките необитаеми острови в залива. Малко по на юг върху тъмните води се отразяваха светлините на панорамния път.

— Паркирайте тук — посочи към завоя в края на улицата госпожа Костас.

Фаровете осветиха дървета, гъсто преплетени храсталаци и проблясване на строшени стъкла. В огледалото за обратно виждане най-близката къща се забелязваше чак на другия край на пресечката. Катлин натисна спирачката.

— Почакайте малко, тук не живее никой.

Без да изпуска волана и без да угаси двигателя, тя се обърна и погледна към госпожа Костас. Бледо лице, обградено от гъсти кичури коса. Пълни устни, хлътнали страни. И ръката й, стиснала дръжката на пистолета, чието дуло сочеше право в Катлин.

Устните на жената се раздвижиха. Каза нещо. Ръцете на Катлин не искаха да се отделят от волана. Не откъсваше поглед от дулото на пистолета. Беше голям пистолет със сребрист мерник, който се издигаше точно над черното кръгче, насочено в лицето й. Повдигнатото дуло се смъкваше все по-надолу, оръжието меко проблясваше на светлината от таблото.

— Катлин! Казах да извадиш ключовете и да ми ги дадеш. — Понеже Катлин не помръдна, ръката на госпожа Костас се протегна, завъртя ключа и издърпа връзката с леко подрънкване в напълно притихналата кола. После ги пусна в чантата си. Катлин започна да трепери. — Сега ще изляза от колата. Ти мини оттук — през седалката. Ще се поразходим малко, не много далече. Ще си поговорим, след това ще можеш да си отидеш у дома.

 

 

Гумите на хондата на Сам изсвистяха на завоя на Палмето Експресуей и някаква кола зад него наду клаксона. Изкачи бързо платното за включване в магистралата, заобикаляйки един камион.

Ще прекоси града на изток, след това по панорамния път към Маями Бийч. А после… после накъде?

Попадна на един по-свободен участък от пътя и трескаво грабна телефона с ранената си ръка, като едва не го изтърва. Притисна го между коленете си и набра номера на Джин Рябин. Сигурно е вкъщи и вечеря с жена си.

Не отговаря. Сам натисна цифрите за повторно набиране.

После избра номера в къщата на Де Марко, където беше отседнала Катлин. Беше й се обадил преди по-малко от час и още си го спомняше.

Чу гласа на някакво момиче.

Сам положи усилие да говори бавно. Къде е Катлин Дорн? Спешно е.

На рожден ден, да прави снимки. Да, за някаква жена. Не, не знам името. Не, не, не каза къде отива.

Момичето беше на ръба на истерията, когато Сам затвори.

Въпреки рева на четирицилиндровия двигател на хондата, Сам чуваше собствените си викове, нежелаещ да приеме фактите — дори и сега. Дина сигурно е отишла на стрелбището. Или е захвърлила пистолета някъде, страхувайки се да го държи в къщата.

Невъзможно е да е живял с нея и да не разбере. Кой би повярвал? Когато я изправят пред съда — ако се произнесат, че подлежи на съдебен процес, — той също ще бъде съден. С кариерата му е свършено. Ще трябва да се оттегли. Ще трябва да пожертват всичко, което притежават, за да я отърват от електрическия стол. По-добре да я обявят за невменяема. Да спасят живота й.

Сам удари с юмрук по таблото, жадуващ за болката, но почти не я усети. Къде е отишла?

Ако ги открие навреме — моля те, Господи, нека я открия! — може да спаси Катлин. Виждаше се как протяга ръце: Дина, дай ми пистолета! Ще я умолява, ще й каже да помисли за Мелани. Всичко ще се оправи. Катлин ще заминела Ню Йорк, ще забрави за случилото се. После той ще се погрижи за Дина. Ще се преместят заедно в Тарпън Спринтс. Никой няма да разбере.

Разсмя се на глас. Никога няма да стане така. Не знаеше къде е отишла. Трябва да е на някое пусто място. Дина вероятно ще заведе Катлин там, ще бръкне в чантата си, все едно да извади цигара, ще хване пистолета и ще натисне спусъка. После ще се върне у дома. Ще попита Мелани: Къде е баща ти?, и скоро след това Сам също ще се прибере. А после? Каквото и решение да вземе, животът им е свършен. Но Катлин трябва да оцелее. Отново и отново започна да нашепва молитви: Моля те, не позволявай да умре!

Тъкмо когато пред него се показа пунктът за пътна такса на Долфин Експресуей, телефонът иззвъня. Малките будки препречваха магистралата като редичка от зелени и червени светлини. Сам насочи колата към едно от безлюдните платна по средата и вдигна дървената бариера, докато преминаваше. Насреща му се втурнаха осеяните със светлини сгради на Маями.

Едва тогава вдигна телефона. Беше Джин Рябин.

 

 

Брегът на западния край на Маями Бийч, за разлика от полегатата песъчлива ивица по източното крайбрежие, представляваше скалист участък с плитчини, в които водата бе гореща като в баня по това време на годината. Миришеше на сол, миди и водорасли. С изключение на някои единични участъци, тук почти нямаше плажна ивица, а само тъмни, надупчени коралови скали и мидени черупки. Точно по тях пристъпваше сега Катлин с платнените си сандали — на няколко метра от брега, до колене във водата. Полите на зелената й рокля се влачеха зад нея. Госпожа Костас вървеше по самия бряг. Беше преметнала чантата си на рамо, а пистолета все така държеше в ръка.

— Продължавай да вървиш — посочи с него на юг.

На около стотина метра пред тях брегът правеше остър завой надясно. Крайбрежна дига поддържате тревистия склон, засаден с дървета — царски палми сред разцъфнали олеандри с дълги заострени листа. Между клоните примигваха светлинки.

Без да изпуска пистолета от очи. Катлин политна, когато някакъв камък се разклати под крака й. Подпря се на ръце и усети мириса на сол.

— Какво искате?

— Слушай ме внимателно. Преди да стигнем до пътя, искам да разбереш защо си тук.

— Никога досега не съм ви виждала. Защо го правите?

Жената сведе очи и за миг се загледа в парче прогнило дърво, обрасло с миди.

— Май наистина не знаеш коя съм, а? — В гласа й се долавяше весела нотка.

Чертите на лицето й бяха неясни в сянката на дърветата, но въпреки това прозрението изведнъж озари съзнанието на Катлин. За момент остана неподвижна.

— Вие сте жената на Сам.

— Да, Дина Хейгън. Срещали сме се един-два пъти. Спомняте ли си къде?

Устата на Катлин пресъхна и гласът й потрепери:

— Видях ви… в офиса на Франк. Беше отдавна.

Дулото на пистолета я подкани да продължи.

— Запомнила си. Чудя се… Когато се здрависвахме тогава, беше ли пипнала вече в ръчичките си мъжа ми?

Лявата й обувка, която се беше развързала, окончателно се изхлузи. Скалите одраха ходилото й.

— Нямаме връзка! Кълна се! Напускам Маями. — Краката й с мъка пореха водата. — Това, че се развеждате, не е по моя вина.

— Той ли ти каза, че се развеждаме?

— Заклевам се в името на Господ, че изобщо не съм го виждала повече!

— Спокойно, Катлин.

— Вижте, ако ми направите нещо, ще отидете в затвора. Сам вероятно ще загуби работата си. Това ли искате? Ами дъщеря ви?

Дина Хейгън вдигна пистолета и го насочи насреща й. Катлин простена и се отдръпна.

— Млъквай! Готова съм да дръпна спусъка. Прави каквото ти казвам. Продължавай да вървиш. Ще си поговорим, после можеш да стопираш някоя кола. Прави каквото искаш. Но сега ме слушай. — Дулото на пистолета с втренченото му око замахна към пътя.

Катлин тръгна, куцукайки.

Дина Хейгън се провря под един клон и отново я погледна.

— Не сме тук заради Сам. Става дума за друг човек. Я да видим колко си умна! Можеш ли да се досетиш кой може да е?

— Не! Кой? Франк?

— Далече си от истината. Някой много по-млад.

Краката й се подкосиха и Катлин се свлече на колене, одирайки кожата си върху натрошените мидени черупки и камъните.

— Знаеш кого имам предвид, нали? Ставай!

— Не, не мога. — Седна във водата, подпря се на ръце и се разплака.

— Казах ти, ще идем до магистралата. После можеш да си вървиш. Съжалявам за пистолета, но иначе нямаше да дойдеш с мен. Хайде, изправи се сега! А когато стигнем там — преди да те пусна, — искам да се извиниш за онова, което си му сторила. Така че помисли с какви думи ще го кажеш. Искам да чуя как ще ми кажеш — на мен, майката на онзи младеж, на онова момче, което си съсипала — колко много съжаляваш.

 

 

Рябин помоли Сам да намали скоростта; чуваше рева на двигателя в телефонната слушалка. Да не би да иска да се убие? Сам натисна спирачките, след като излезе от моста на магистралата „Макартър“, продължавайки да се движи начело на колоната.

— Можеш ли да пуснеш съобщение за колата й, Джин? Синя тойота. По дяволите, не знам модела! Тогава тази на Дина. Бяло волво комби, модел 1992-а. С четири врати.

Бързо наближаваше Южния бряг. Редицата от ярки улични лампи най-напред преминаваше покрай частните островчета отляво, след това през станцията на бреговата охрана и яхтклуба. Шосето се вливаше в Оушън Драйв. Ще трябва да свие преди това, за да избегне натовареното движение пред ресторантите и клубовете. Дина би могла да е навсякъде: от парка при Саут Пойнт до големите хотели осем километра по на север.

Гласът на Рябин беше тих и овладян:

— Сигурен ли си, че всичко това е вярно? Толкова бях уверен за Франк Толин.

— Не, не съм сигурен. Може и да откачам. — Притиснал телефона към ухото си. Сам продължи: — Какво ти каза Катлин тази сутрин? Какво смяташе да прави?

— Чакай, нека си припомня. — Последва мълчание, след това няколко думи, промърморени на руски. — Някакъв рожден ден, както вече знаеш. Рокгрупа на живо. Двадесетият рожден ден на някакво момче. Съжалявам, но това е всичко, което ми каза.

Отляво наближаваше тесният извит надлез на Алтън роуд. Сам натисна спирачките и както се движеше в крайната дясна лента, изви през платното. Две коли се отклониха, за да го избегнат и едва не се сблъскаха.

Докато се спускаше по отбивката и се насочваше обратно на север, той изрече в слушалката:

— Джин, мисля, че знам къде са.

 

 

Сега Дина Хейгън вървеше точно зад Катлин, като и двете газеха във водата. Дина носеше черни маратонки с дебели подметки. Катлин накуцваше. Надеждата й, че някой може да ги забележи, постепенно угасваше, докато приближаваха към магистралата. Вляво от нея имаше дървета; отпред чуваше шума от движението, но не можеше да види нищо през гъсто засадените олеандри. От дясната й страна беше раздвижената повърхност на залива с проблясващи светлинки.

— Спри тук. Не мърдай!

Катлин спря. Зад себе си долови някакво шумолене, след това пръстите на Дина се вкопчиха в косата й и силно я издърпаха. Нещо твърдо опря в гърба й.

— Моля те! Недей! Не прави това! — Мускулите на врата й се напрегнаха.

— Тук умря синът ми. Той пожела да умре. Пил е, докато едва е можел да се държи на краката си. След това се е качил на мотора си и се е убил. Може би е по-добре, че умря. След като ти и останалите сте приключили с него, не му е останало нищо, дори и достойнство.

— Моля те! Нищо не съм направила. Опитах се да помогна… — Катлин проплака от болка, когато ръката издърпа косата й още по-назад, а твърдото нещо, което Дина притискаше към гърба й, се заби по-дълбоко.

— Матю е карал с почти сто километра в час по този път, опитвайки се да изпревари някакъв камион. Изгубил е контрол и е паднал във водата. Мястото е плитко и лесно успели да го измъкнат. Още бил жив, но съвсем за кратко. Бил толкова тежко ранен… Попитал за мен. След това умрял. Точно тук.

Катлин не спираше да повтаря едни и същи безсмислени слова:

— Не. Не, моля те, недей! Не съм виновна, заклевам се! Дина, моля те!

Усети горещия дъх на Дина върху лицето си.

— Чувала ли си за фуриите? — Катлин хлипаше. — Това е древноримски мит. Фуриите са богини на отмъщението. Те въздават възмездие. Действат с чисто сърце, свободно и без никаква милост. Предполагам, че ти звучи прекалено драматично, но аз мисля, че напълно подхожда. — Дина се подхлъзна и Катлин опита да се освободи от пръстите, вплетени в косите й, но ръката я стисна още по-здраво. — А сега, на колене! Ще свърша много бързо.

Катлин заби лакът в гърдите на Дина, извъртя се назад и чу как пистолетът изгърмя с оглушителен трясък. Дясната ръка на Дина беше скрита в черната чанта през рамото й. От една дупка в нея за момент проблеснаха пламъчета, после изсвистяха и замряха в полюшващата се водна повърхност. Дина издърпа ръката си и дулото на пистолета изскочи над чантата. Прицели се в лицето на Катлин.

След това дулото трепна. Дина за момент отклони поглед към брега, объркана, със сключени вежди.

Катлин вложи цялата си сила в едно-единствено движение и се хвърли настрани. Пръстите отново се вкопчиха в косата й, но не достатъчно бързо. Имаше чувството, че я изтръгват от корените й. После ужасна експлозия, ослепителен блясък и някаква невероятна сила, която я разтърси. Тя падна, изпълзя на четири крака и затича, накуцвайки, през плитката вода към брега. От слабините й бликаше топлина и Катлин разбра, че това е собствената й кръв.

Олюля се към сенките под едно кичесто дърво и се сблъска с нещо в тъмнината. Някой я улови. Почти губеше съзнание, но Франк Толин я задържа.

— Франк! О, господи! Ти си тук! — Катлин се вкопчи в него. — Това е жената на Сам. Опита се да ме убие.

Пръстите му се впиха в рамото й, а слабата светлина откъм магистралата подчертаваше дълбоките сенки по изпитото му лице.

— Не съм го искал, Кати, повярвай ми. — Той я разтърси. — Обичах те!

— Франк, помогни ми, моля те!

Той я извъртя обратно и я повлече към водата. Същевременно извика:

— Дина! Хванах я.

Лицето на Дина Хейгън бе пребледняло, очите й изглеждаха огромни. До колене във водата, тя стоеше неподвижна, с отпуснат край тялото пистолет.

— Франк?

Той дърпаше Катлин, като почти я влачеше по земята.

— Тръгнах след теб. Дина. Трябваше да се уверя, че няма да ти стори нищо. Виж какво направи с мен. Още по-голямо зло стори на Матю. Самата тя ми каза, Дина. Призна си, че е спала с момчето ти. Правила е мръсни неща с него. Смееше се, докато разказваше.

— Дина, не! — Катлин опита да се издърпа от Франк, но простена от болка заради раната. — Той лъже! Никога не съм спала с Матю. Иска да ме убие, защото ме мрази! Не искам да се връщам при него! Излъгал е! Дина, той те е излъгал! Матю беше още момче. Никога не бих го докоснала! — Франк я удари и тя политна. — Моля те, Дина! Матю никога не е споменавал Марти Кас, нали? Двамата изобщо не се познаваха. Франк те е излъгал. Искаше Марти да е мъртъв, защото го изнудваше. Използвал те е, както използва всички останали! Накарал те е да повярваш…

Юмрукът му се заби в лицето й. Катлин падна и главата й потъна под водата. Когато се измъкна със задавено кашляне, Дина втренчено се взираше във Франк.

— Ти ми каза. Каза, че Марти Кас е откраднал всичките пари на Матю. Така ми каза!

 

 

Рябин виждаше всичко, което ставаше, докато се провираше между олеандрите. Чуваше ги. Как Катлин и Толин крещят. И Дина, която се приближава към тях с пистолет в ръка.

След това чу протяжния й писък с вдигнато към небето лице.

Сам се провря покрай Рябин, прескочи дигата, а тениската му се мярна като светло петно в тъмнината. Рябин посегна към кобура за пистолета си и се плъзна по влажната трева, засадена по наклона край магистралата.

Видя как тежкият колт се свлече край Дина. След секунда Катлин се отскубна от Толин. Сам викаше нещо и бързо скъсяваше разстоянието помежду им. Толин го видя и се хвърли към пистолета на Дина, но Катлин стигна първа.

Сам й извика да го хвърли, да не стреля.

Тя вдигна оръжието с две ръце и го обърна към Толин. Дулото припламна на сантиметри от лицето му. Главата му отскочи назад и няколко парчета се откъснаха. Тялото му се свлече, вдигайки пръски вода.

Достигайки ги, Рябин видя как Сам поема пистолета от ръцете на Катлин. На роклята й се бе очертало тъмно петно. Почти веднага тя се свлече до краката на Толин.

Едва поемайки си дъх, притиснал пистолета към гърдите си, Рябин най-после спря до тях.

За момент всички останаха като замръзнали по местата си. С изключение на Дина, която се поклащаше напред-назад и жално стенеше. Очите й бяха затворени.

Рябин прибра обратно пистолета си. Лека вълна раздвижи тялото на Франк Толин. Върховете на каубойските му ботуши сочеха нагоре. Куршумът беше влязъл точно под дясното око и беше отнесъл задната част на главата му. Катлин кървеше, но беше в съзнание — стенеше и се подпираше с ръка. Сам се взираше в жена си.

Рябин нагази до глезени във водата, приближи се и огледа пистолета в скута на Сам.

— Твой ли е?

Сякаш пробуден от сън, Сам кимна и се огледа, премигвайки.

— На твое име ли е разрешителното?

— Какво?

— Разрешително! Имаш ли разрешително за този пистолет?

— Не. Донесох го от Виетнам.

Рябин за момент се замисли, после каза:

— Мисля, че Толин го е донесъл. — Избърса пистолета с носната си кърпа и се приближи до тялото, което водата поклащаше и люлееше. Хвана дясната ръка, притисна я около дръжката и после я пусна заедно с пистолета.

— Какво правиш? — Сам неуверено се изправи на крака.

— Мисля, че Франк Толин току-що използва този пистолет, за да извърши самоубийство — отвърна Рябин. Все още дишаше тежко, но вече не толкова от физическо изтощение. Сега умът му работеше, трескаво препускаше, за да обмисли стотици детайли, преди да е станало прекалено късно. Здраво стисна в юмрук тениската на Сам и каза: — Толин стреля по Катлин, след това в себе си. Тя е щяла да разкрие, че е убил Съливан, Фонсека и Марти Кас. Трябвало е да я убие. Но не улучва. Мислейки, че е мъртва, стреля и в себе си.

Сам го зяпна изумено.

— Полудя ли?

— А да не би да предпочиташ да арестуват жена ти за три убийства?

— Ще кажа, че аз съм ги извършил.

— Не ставай глупак! Няма да ти повярват. Но ако си отидете точно сега. Сам… Никой не я подозира. Няма да се сетят и за вас.

— Не можем да избягаме, Джин. За бога…

— Кой е по-виновен? Дина е убила Чарли Съливан и Джордж Фонсека поради лудостта и мъката си. Толин го е разбрал. Ходила е при него заради делото и вероятно му е казала какво е направила, а може и той сам да се е досетил. Обработвал я е психически. Убедил я е, че Кас е измамил сина ви и е взел парите му. Ами Катлин? Напусна го и Франк накарал Дина да повярва — прости ми тези думи, Сам, — че Катлин е спала със сина ви. Чух ги как се караха, докато приближавах. Франк Толин е насочил Дина като пистолет — най-напред срещу Марти Кас, а след това и срещу Катлин Дорн. Дина е дръпнала спусъка, но неговата ръка я е насочвала. Можеш ли да го докажеш? Никога. Според закона Франк Толин е невинен. — Рябин постави ръка на гърдите на Сам и го побутна. — Вземи Дина и я отведи оттук! Остави ги да приемат версията за убиеца, вманиачен заради Катлин Дорн. Довел я е на това място. Стрелял е в нея. След това насочил оръжието срещу себе си. Същият мъж, който вече е убил трима души.

— Следващата седмица трябва да положа клетва като областен прокурор! — Сам се извърна към Катлин Дорн. Приклекна и я обгърна. Докосна слабините й и видя кръв по пръстите си. — Господи! О, господи!

— Съжалявам — продума Рябин. — Разбира се, решението си е твое. — Той приклекна до него. — Чуй ме, приятелю. Каквото и да решиш, аз ще застана зад теб. Но трябва да решаваш бързо. Някой сигурно е чул изстрелите.

— Няма да стане. Джин — поклати глава Сам. — Ще отидем в затвора до края на живота си.

— Така ли смяташ? — усмихна се Рябин. — Кой ще повярва, че жената на новия ни областен прокурор трябва да бъде арестувана за убийство? Имай ми доверие.

Сам се изправи бавно, като леко се олюляваше.

— Добре. Моля се на Бог да успееш да скалъпиш правдоподобна история. Подай ми чантата на Дина. — Той протегна ръка. Рябин му я подхвърли. — Ще се обадя на 911 от колата. Ще кажа, че съм минавал оттук преди десетина минути. Видял съм мъж, който водел някаква жена към водата. Тя се съпротивлявала.

— Не си казвай името — посъветва го Рябин.

Сам се наведе към Катлин.

— О, господи! Виж само!

— Върви — издърпа го Рябин. — Аз ще се погрижа за нея. Махай се оттук с Дина. Ще повикам линейка по радиотелефона си.

За момент очите на Сам продължиха да се взират в Рябин, неспособен да повярва, дори и сега. След това се върна при Дина. Приличаше на статуя със застинал поглед. Повдигна я на ръце и бързо я понесе през водата, после нагоре по склона към шосето.

Рябин се наведе да погледне раната на Катлин. Още сантиметър-два по-навътре и куршумът е щял да я разкъса на парчета.

— Разбирате ли какво става? — Той постави ръка на рамото й.

— Не! — Тя хлипаше и полагаше усилия да не припадне във водата.

— Елате с мен. Ще ви обясня. Можете да легнете на тревата и да ме изслушате. — Прегърна я и й помогна да се изправи. Катлин простена. — Чувате ли ме? Внимавайте за това, което ще ви кажа. Ако не следвате точно указанията ми, могат да ви арестуват за убийство.

Говореше бързо, докато пресичаха каменистия бряг. Когато стигнаха до тревата, Рябин сгъна сакото си и го постави като възглавница под главата й, после запали цигара — последната, която му се полагаше за днес. След като нервите му малко се поуспокоиха, той се обади от колата си.

Като разумна жена, тя ще направи каквото й бе казано. Трябва да помисли за собственото си спасение, разбира се, но Рябин беше сигурен, че тя ще спаси и Сам Хейгън. Седеше до нея и пушеше цигарата си. Ръцете му леко трепереха, но постепенно ставаха по-уверени. Обмисляше какво ще каже на помощника си.

Франк Толин се опитал да я убие. След това се застрелял. За щастие днес сутринта тя разговаря с мен и ми каза, че се бои от него. Може да ти покаже писмата му. Каза, че тази вечер има някаква работа, затова тръгнах да проверя дали всичко е наред. По някакво чудо на съдбата видях колата му и тя беше вътре с него. Последвах ги. Пристигнах тъкмо навреме.

Толин държеше пистолета, насочен към главата и. Аз го бях взел на мушка с моя. Призна си всичко. Как любовта му към тази жена го е съсипала. Бил луд от ревност. Разбрал, че е спала с Чарли Съливан, онзи модел — тя ще го потвърди. Така че Толин застрелял Съливан в пристъп на ярост.

Убил също и Джордж Фонсека, който го снабдявал с наркотици. Фонсека искал да отърве затвора за сексуално насилие над Али Дънкан, затова се обадил на Сам Хейгън, прокурора — разбира се, Хейгън има запис от разговора. Фонсека предложил в замяна показания за Франк Толин — известен адвокат, превърнал се в един от най-добрите му клиенти. Ами Марти Кас? Кас го изнудвал. Попитайте Катлин Дорн. Била в апартамента на Толин и чула разговора им. Вече разполагаме с отпечатъци от пръстите му по папките на Кас и именно Франк Толин е бил мъжът, когото възрастната жена е видяла да се връща в апартамента ден след убийството. Как е влязъл? Ами очевидно е оставил отключена вратата в бързината да избяга след убийството. Сигурно едва по-късно се е сетил за папките. Но защо е срязал дясната ръка на Мартин Кас? Е… Пропуснах да попитам. Каза ми всичко това в присъствието на Катлин Дорн, която ще го потвърди. Стреля в нея, а после в себе си. За щастие нейната рана не е фатална.

Виж снимките на трупа на Франк Толин. Могат да се забележат следите от барут и петната по лицето му. Водата е измила барута от ръката му, но по пистолета имаше негови отпечатъци.

Рябин знаеше, че ще му повярват. Това обяснение звучеше по-правдоподобно от истината. Знаеше също, че Сам Хейгън ще издържи, каквото и да се случи. А ако се огъне, той ще му припомни, че има дълг не само към собствената си съвест, но и към поста на областния прокурор. Дълг и към своята съпруга, дъщеря си и дори към сина си. Както и към Катлин Дорн, която беше казала… докато лежеше, кървейки, на земята…

Спря, за да запали цигара. Пое дълбоко дима, после го изпусна нагоре към звездите и се замисли какво ще му бъде приятно на Сам Хейгън да чуе, че е казала. Значи Катлин прошепнала: Ако умра, моля ви, кажете на Сам, че го обичах. Кажете му никога да не ме забравя! Да, идеално.

Чу се вой на приближаващи сирени.

Рябин се изправи и забеляза светлините. Дръпна от цигарата си, после я извади и я погледна. Беше я изпушил почти до средата. Единадесетата. Ана ще го попита, когато се прибере у дома. Как би могъл да й обясни?

Запрати цигарата към водата и тя описа къса оранжева дъга, после изчезна.