Барбара Паркър
Кръвни връзки (30)

29.

Излизайки в неделя сутринта да вземат вестниците си от коридора, наемателите в блока първи усетиха миризмата — леко сладникава и тежка.

Детектив Рябин бе вдигнат от сладък сън с жена си. Предната вечер си бе легнал с надежда да се събуди от аромата на препечени филийки и прясно ямайско кафе. Вместо това, пиеше кафе от автомат, донесено му в пластмасова чашка, докато полицаите от участъка в Маями Бийч обграждаха мястото с жълта лента, а криминалистите се захващаха с неприятните си задължения да съберат доказателствата и да заснемат подпухналото тяло на Марти Кас. Климатичната инсталация беше включена, което донякъде беше забавило разлагането на трупа. Партньорът на Рябин, пристигнал пръв на местопрестъплението, беше пуснал вентилатора на максимална степен.

Сега Лопес стоеше, стиснал носа си с пръсти.

— Остави килима, ами ще трябва да сменят и целия шибан под. Направо се е просмукал в дървото.

Докато полицаите претърсваха тристайния апартамент, Джин Рябин се разходи наоколо, после се загледа в тялото. Бяха извикали съдебния лекар и той скоро щеше да пристигне.

Санитарите, които още с влизането в блока бяха разбрали, че пристигат твърде късно, намерили вратата отключена. Мартин Кас лежеше облечен, проснат по гръб до кухненската маса. Тя очевидно служеше и за работно бюро, а отгоре й имаше две чаши — едната пълна с някаква тъмна течност, по-светла и по-разредена в горния край. Рябин предположи, че е кока-кола, защото в хладилника имаше наполовин изпразнена бутилка. Другата чаша се беше преобърнала, беше намокрила листовете и се беше строшила в пишещата машина. Кас вероятно е пиел от нея, докато е преглеждал някакъв списък с жилищни сгради, разпечатан на компютър, който сега лежеше напреко на масата. Имаше един паднал върху килима калкулатор, столът също беше прекатурен.

Като оглеждаше всичко това, Рябин си помисли, че посетителят вероятно е бил потенциален купувач или продавач, или пък някой стар клиент на Кас. Спомни си визитната картичка, залепена на входната врата: Мартин Кас, недвижими имоти и инвестиране. Двамата са седнали да обсъдят вложенията и да пийнат кола, но посетителят не е докоснал своята чаша. После Марти Кас е умрял.

В другия край на стаята продължаваше тихичко да работи радиото — някакъв проповедник говореше за светския хуманизъм, който неизбежно водел до престъпления, аборти и хомосексуализъм. Рябин се приближи до евтиния апарат с дървена кутия и погледна. Тази станция по принцип не беше религиозна, подобни предавания излъчваше само в неделя от единайсет до дванайсет. Но пък и Марти Кас никога не му беше правил впечатление на религиозен човек. Натисна бутона с върха на химикалката си и радиото замлъкна.

После се върна при трупа. Потръпна леко от отвращение и си пое дълбоко дъх, преди да клекне, за да погледне по-отблизо. Дясната ръка на Кас беше срязана и окървавена. Лежеше с дланта нагоре и имаше рана на палеца и още една точно в средата, макар че беше трудно да се определи при толкова несъразмерно подпухване. Имаше малко кръв, която бе попила в бежовия килим. Дланта и цялата ръка бяха потъмнели поради започналото разлагане. Синята риза на Кас беше подгизнала, най-много откъм гърба. Вратът, челюстта и лицето му също бяха потъмнели.

Нестор Лопес застана до масата.

— Прилича ми на прободна рана.

— Ако питате мен, става дума за дупка от куршум — обади се един полицай.

— Не, не е достатъчно кръгла. Срязано е. Рана при самозащита. Бих казал, че са го наръгали смъртоносно.

— Къде?

— Отзад, трябва да е на гърба.

— Добре, но ако става дума за нараняване при самозащита, къде са раните по лявата му ръка? Човек не се защитава само с една ръка.

— Това означава, че нападателят с бил левичар и е атакувал откъм дясната страна на Кас.

Наоколо се бяха скупчили още четирима полицаи. Рябин извади химикалка от джоба на ризата си. Тялото не биваше да се докосва до пристигането на съдебния лекар, но Рябин опря химикалката в килима, после я подпъхна под дясната ръка на Кас. Повдигна я на сантиметър. Трупното вкочаняване беше отминало и крайникът отново бе станал мек. Както и беше предположил, раната минаваше през цялата ръка. Палецът висеше, беше почти напълно откъснат. Внимателно пусна ръката обратно.

— Нали ви казах — обади се Лопес.

— Дайте ми една хартиена салфетка — помоли Рябин. Някой изпълни молбата му и той обви химикалката, за да я изхвърлят. Беше обикновена, евтина химикалка, никога не би пожертвал своята „Уотърман“.

Един от полицаите се зачуди дали Кас не е умрял от загуба на кръв.

— От ръката ли? — обади се друг. — Невъзможно. Не се вижда чак толкова кръв отдолу.

— Казвам ви, че е бил намушкан в гърба. Погледнете, текла е кръв под него.

— Не, бил е застрелян. Вижте килима. Опръскан е с кръв. При намушкване с нож не се получават пръски.

— Възможно е.

— И все пак твърдя, че е застрелян.

— Съседите, с които говорих, не са чули изстрели.

— Може да е бил застрелян, а после наръган.

— Няма логика. Кой ходи едновременно с пистолет и нож?

— Много хора. Вчера арестувах един тип, който имаше две сгъваеми ножчета, една кама, закрепена на крака му, и един двайсет и два милиметров в джоба.

Рябин ги остави да спорят, влезе в спалнята на Кас и си сложи чифт памучни ръкавици. Възнамеряваше да прегледа личните документи на Кас, докато чака пристигането на съдебния лекар. Беше си помислил да се обади на Сам Хейгън, но вече бяха съобщили на дежурния за днес в отдел „Убийства“ към Областната прокуратура. Пък и засега, независимо от любопитната връзка между Марти Кас и Клаус Руфини, това убийство не се вплиташе в никое от делата на Сам Хейгън.

За десетина минути, докато пристигналият съдебен лекар правеше първите си снимки, Джин Рябин прегледа четирите чекмеджета с папки и един кафяв класьор. Беше отворил прозореца и включил вентилатора на тавана, за да намали вонята, макар че спалнята си имаше собствен мирис на захабени чаршафи и непрани дрехи. Класьорът, който стоеше на едно от нощните шкафчета, съдържаше колекция от цветни еротични снимки, надписани и подредени по азбучен ред според тематиката: Анален секс; Близане; Вериги; Гърди… Рябин се позагледа малко в класьора, после насочи вниманието си към шкафа за папки в ъгъла. Съдържанието им, предимно фактури, затвърди предварителните му подозрения за Мартин Кас: човек, чието забогатяване се губеше в далечното бъдеще. Последните писма до кредиторите, написани старателно на машина, съдържаха едновременно молба и възмущение плюс уверенията, че ще плати. Скоро, до края на месеца. Очаквам да получа една сума до края на месеца, с която ще покрия дълга си.

Върна писмата в папките им и зарови по-нататък в документацията на Марти Кас. Във второто чекмедже имаше други лични документи: медицински, от зъболекаря, подадено заявление за развод с Ута Ернст. Рябин си спомни, че жената на Кас е била една от играчките на Чарли Съливан. Наистина доста странно, помисли си той, че съдържанието на папките е в такъв безпорядък, докато еротичните снимки в класьора можеха да служат за пример на добра организация. Някои от папките дори не бяха по реда си: тази с надпис „Застраховка на колата“ беше поставена след „Образование“.

Третото чекмедже имаше надпис „Гранд Кариб“ и вътре откри брошури, строителни проекти, писма и всевъзможни документи. Рябин го затвори, след като му направи бърз опис наум. Най-долното чекмедже, озаглавено „Недвижими имоти, лично“, съдържаше копия от юридически документи, свързани със собствеността, в която Кас притежаваше дялове. Направи му впечатление, че апартаментът на Кас не е взет под наем, а е част от жилищна кооперация. Имаше ипотеки на имоти, които Кас беше закупил, после продал и всички бяха описани по азбучен ред. Единствено не на мястото си, поставена между „Мортън Тауърс“ и „Оушънсайд“, се намираше една папка с име, което му се стори познато — „Инглъндър“. Рябин я издърпа. Неговата балдъза, Ривка Левитски, някога беше собственичка на тази сграда, първия имот, който бе закупила като американска гражданка. След смъртта й сградата стана притежание на Ана, която не пожела да я задържи — толкова тъжен спомен. Беше я обявила за продан при Марти Кас и накрая Франк Толин я закупи.

Заинтригуван, Рябин се запита защо тази папка е поставена към имотите, в които Кас притежава дял, след като той участваше в сделката с „Инглъндър“ само като посредник.

Все още седеше на ръба на двойното легло и четеше документите, когато Нестор Лопес отвори вратата и го повика:

— Ела да видиш, Джин. Гледката ще ти хареса.

Дейв Корсо, съдебният лекар, беше преобърнал тялото. Част от полицаите бяха наизлезли в коридора или в затревения заден двор, където имаше приятно фонтанче и ароматно ухаещи цветя.

— Какво открихте? — попита Рябин.

Корсо, който беше клекнал, вдигна глава и го погледна през очилата си без рамки.

— Бил е застрелян, детектив. Не беше лесно да се види отначало при това разлагане, но някакъв много голям куршум е пробил дупка точно между седмия и осмия му гръбначен прешлен.

— И не е излязъл отпред — отбеляза Рябин.

Нестор Лопес, който отново бе притиснал с пръсти носа си, се намеси:

— Обърнете внимание какво е полепнало по ризата му.

Като се приближи още малко, Рябин видя парченцата разкъсана материя, сега потъмнели от кръвта и трупното гниене, които обграждаха дупката между лопатките на гърба на Кас.

 

 

Протягайки се блажено и извивайки гръб, Катлин продължи да наблюдава Сам. Той беше влязъл в банята, за да се среше. Беше провесила главата си през ръба на леглото й така го виждаше отдолу нагоре. Красив мъжествен профил. Леко посивял около слепоочията. Тип банков директор, ако трябваше да го използва за реклама в някое списание. Но не и с тази спортна риза, чиито краища все още не бяха напъхани в панталона му. Наблюдаваше движението на мускулите на ръцете му и й се искаше да не се беше облякъл, за да може да вижда цялото му тяло.

Сам погледна към спалнята.

— На какво се усмихваш?

— А ти как мислиш? — пресипнало отвърна Катлин.

На нощното шкафче все още горяха декоративни свещи. Над тях бавно се въртеше вентилаторът на тавана. Целуна я и устните му бяха като кадифе.

Катлин се протегна, за да задържи лицето му.

— Съжаляваш ли, че дойдохме в хотел?

— Не.

— Нали не ти се струва просташко и долнопробно, Сам? Ще ми бъде неприятно, ако се чувстваш по този начин.

— Не, Катлин. Щастлив съм, че го направи. — Седна до нея, за да обуе чорапите и обувките си. — Просто ми се щеше да разполагаме с повече време.

— Следващата седмица отново — засмя се тя. — Нашата неделна служба. И среща за молитвата в сряда. Но ще струва цяло състояние. О, скъпи, трябва да престанем да се срещаме така.

Идеята беше нейна. Беше му се обадила, за да му каже: Не мога да издържам да не те виждам. Направих една глупост. Наех стая в „Риц“. Хотелът се намираше на самия бряг. Беше пищен, но достатъчно голям, за да гарантира анонимност. Катлин бе прекарала сама нощта, очаквайки Сам да пристигне на сутринта. Разбираше, че не може да остави нощем дъщеря си сама.

Беше украсила стаята с цветя и свещи, беше купила шампанско и портокалов сок, за да направи коктейли. В седем сутринта се събуди и стана да вземе ароматизирана вана. След като от румсървиса си тръгнаха, Катлин облече лек халат и седна да го чака с чаша кафе в ръка, като остави леглото неоправено и запали свещите върху поставките им.

Сам приключи с връзките на обувките и се наведе да я целуне.

— Беше чудесно.

— Но не можеш да го направиш отново.

— Не веднага, но много скоро.

— Наистина ли мислиш така, Сам?

— Можеш да разчиташ. — Сведе поглед, после извади пейджъра от джоба на панталона си.

— Надявах се, че не си го взел. Някакъв проблем с Мелани ли?

— Не, това е мобифонът на детектив Рябин.

— И в неделя ли ти звъни?

— Обикновено не.

Изправена на колене върху леглото, Катлин пошушна в ухото му:

— Не му се обаждай.

Сам остави пейджъра върху нощното шкафче, обърна се, издърпа я върху леглото, така че да може да легне отгоре й. Катлин усети прекрасната солидна тежест на тялото му. Разтвори крака, издърпа ризата от панталона му и плъзна ръце по гърба му. Искаше той да загуби контрол над себе си, да я обладае, да й нашепва поетични думи, че никога не е обичал никоя друга. О, скъпа моя любов. Бих умрял за теб.

Той я целуна и се подпря на лакът.

— Катлин?

— Знам. Трябва да вървиш.

— Ще ти се обадя утре.

Жена му се връщаше тази вечер.

— По-добре наистина се обади — каза Катлин. — И този път не забравяй, както в петък. — Целуна го бързо по устните.

— Не съм забравил — отвърна той и лицето му стана сериозно. — Казах ти какво се случи.

— Толкова си бил зает да спасяваш Маями от престъпници, че не намери време за едно кратко телефонно обаждане. — Тя го освободи от прегръдката си.

Той се приближи до шкафчето; за да вземе ключовете от колата. Изглеждаше, сякаш обмисля какво да каже.

— Смятам да говоря с Франк по някое време през седмицата.

Катлин седна на леглото.

— Просто му се обади. Нали не трябва да ходиш специално до офиса му, за да се откажеш от делото?

— Предпочитам да му го кажа лично.

— Няма да споменаваш за мен, нали?

— Разбира се.

Вече права, Катлин обви чаршафа около себе си.

— Това някакъв специален мъжки ритуал ли е?

— Какво? — Той се засмя: — Не, не се тревожи. Името ти няма да бъде намесено.

— Не разбирам защо изобщо трябва да разговаряш с него. Изпрати му писмо. „Франк, освободен си“.

Сам я погледна.

— Защо реагираш по този начин?

Тя слезе от леглото и повлече чаршафа по килима.

— Защото, скъпи мой, в момента Франк никак не е благоразположен спрямо мен. Ако си помисли, че между нас двамата има нещо, ще започне да се държи отвратително. Ще ти наприказва всякакви лъжи. Може да ни създаде много неприятности.

— Не се тревожи за него.

— Знам, знам — въздъхна тя.

— Този път всичко ще се оправи, само имай търпение.

— Ще имам.

— Катлин! — Сам обхвана лицето й. — Трябва да имаш малко вяра в мен. През всичкото това време и независимо от всичко, което ни се случи, аз никога не престанах да те обичам.

— О, Сам! Ще се разплача.

Той я целуна по челото.

— Ще видя какво иска Джин Рябин. — Седна на леглото, за да се обади.

Катлин чуваше само неговите реплики и не можа да разбере какво се е случило, но на лицето му се изписа мрачно изражение.

— Някой е застрелял Марти Кас в гърба. — Той затвори телефона.

— О, господи!

— В апартамента му. Станало е преди три или четири дни. Никой нищо не е видял. Един от съседите се обадил в полицията, когато тялото се развоняло.

Катлин притвори очи. Знаеше кой има причина да го убие. Коленете й омекнаха и тя седна на леглото. Сам продължаваше да говори, като почукваше нервно по нощното шкафче:

— Марти Кас е бил убит от същия човек, който е убил Чарли Съливан и Джордж Фонсека. Засега е само предположение, но така изглежда от фактите.

Катлин го погледна недоверчиво. Не можеше да измисли абсолютно никаква причина Франк Толин да иска да затрие Съливан или Джордж. Ясно е тогава, че не е извършил и това убийство. Не, не е бил Франк. Въздъхна тежко, бе на косъм да каже на Сам за палежа и изнудването. И тогава ще трябва да обяснява защо не му го е съобщила преди това. Мили боже! Не ме подлагай и на това изпитание. Никога не би разбрал.

Сам се приближи до нея и тя обви ръце около кръста му.

— Ще ми се обадиш ли?

— Обещавам. — Той се наведе да я целуне. — Ще се видим веднага щом е възможно. Окей?

— Окей.

На вратата се обърна да я погледне отново.

— Обичам те.

— А ето ти нещо, за да не го забравяш. — Изправи се и пусна чаршафа. Напълно гола, направи няколко стъпки като манекен из стаята, после го погледна закачливо.

— Продължавай в същия дух — прошепна Сам. И все още усмихнат, затвори вратата след себе си.

Телефонът иззвъня пет минути по-късно.

Катлин се прехвърли през леглото, за да го достигне. Стисна слушалката и се засмя:

— Много избърза този път.

Последва секунда мълчание, преди отсреща да заговорят:

— Виж ти, виж ти! Да се чукаш с бъдещия областен прокурор посред бял ден.

Тялото й се вцепени, последва миг на зашеметено объркване.

Чу тихия смях на Франк Толин:

— Как мислиш, че ще постъпи той, Кати, ако разбере, че си го направила със сина му? Все още съм готов да те приема обратно, но търпението ми започва да се изчерпва.

Цялата разтреперана, Катлин затръшна слушалката.