Артър Кларк, Стивън Бакстър
Окото на времето (25)

24
Ловът

Най-сетне дойде денят за батуе.

За място на лова бе определен обширен район на степта, като при военни маневри. Конницата бе разделена на многочислени отряди, всеки от които се командваше от прочут военачалник. Виканите и гоначите бяха събрани в центъра и всички потеглиха организирано като на военен поход — отпред вървяха съгледвачите, зад тях бе главната сила на армията, а отстрани имаше леки конни отряди. За връзка се използваха тръби и флагчета.

Когато гоначите започнаха да вдигат шум, самият Чингис хан поведе имперската свита към един нисък хълм, който щеше да служи за наблюдателен пункт. Присъстваха всички членове на Златната фамилия, заедно с жените, наложниците и слугите. Йе Лю също беше със свитата и беше взел със себе си Коля, Сейбъл и преводачите.

Мащабите на това упражнение бяха замайващи. Когато се изкатери на хълма, Коля видя само няколко военни отряда, подредени в боен строй и с развети знамена — останалата част от армията се беше скрила зад хоризонта. Докато чакаше да се затвори кръгът, Златната фамилия се развличаше с лов с птици. Един от орлите бе толкова голям, че размахът на крилете му надвишаваше ръста на водача му. Пуснаха в полето агне, орелът се стрелна към него и го повали, за радост на свитата на хана.

После обявиха началото на конни надбягвания. Разстоянията, на които се извършваше надпреварата, надхвърляха десетки километри и наблюдателите виждаха само финалната част. Ездачите — за изненада на Коля, това бяха седем-осем годишни деца — яздеха яките животни без седла и босоноги, като притискаха хълбоците им с пети. Състезанието бе крайно оспорвано и към края си надпреварващите се бяха скрити от огромен прашен облак. Членовете на Златната фамилия обсипаха победителите с накити и скъпоценни камъни.

Що се отнася до Коля, той бе уверен, че това е поредният пример за варварската, вулгарна показност на тези чергари. Дори коментарът на Сейбъл беше: „Тези хора нямат никакъв вкус“. Но и двамата не можеха да отрекат, че Чингис хан има царствено държане.

Надарен с дисциплиниран и проницателен ум, Чингис хан бе син на един от кленовите водачи. Нарекли го Темуджин, което означаваше „ковач“, а сегашното му име се превеждаше като „Всемирен управник“. Първите десет години от управлението си Темуджин посветил на обединението на монголите, които дотогава били разпокъсани и враждували помежду си. Нарекли го „царят на племената, които живеят в юрти“.

Монголската армия се състоеше почти само от конница — високо подвижна, дисциплинирана и бърза. Бойният й стил бил изкован от поколения ловци и обитатели на степта. За околните народи монголите се оказали опасни съседи, но в този регион на света не били единствени. В продължение на столетия безбрежният сухоземен океан на Централна Азия бил люлка на конни варвари, които се прехранвали от плячкосване на съседните страни — монголите били само последната и най-кръвожадна издънка на тази традиция. Но под предводителството на Чингис хан се превърнали в напаст.

След обединението Чингис хан насочил армията си срещу трите китайски царства. След като натрупали огромни богатства от завладените територии, монголите се отправили към Хорезъм, още по-богата страна с ислямско население, разположена на територията на съвременен Иран и по крайбрежието на Каспийско море. Сетне прехвърлили Кавказ и нахлули в Русия. Малко преди смъртта на Чингис хан империята му — построена за едно поколение — вече била четири пъти по-дълга от тази на Александър и два пъти по-обширна от Рим в дните на неговия възход.

Но Чингис хан си останал варварин и единствената му цел била обогатяването на неговата Златна фамилия. А монголите били родени убийци. Безкомпромисното и жестоко отношение към поробените народи произхождало от собствените им традиции и корени: неграмотни чергари, които не ценели земеделието, а в градовете виждали само извор на плячка. За тях човешкият живот нямал никаква стойност.

А ето че сега Коля се бе озовал в самия център на Монголската империя. Тук предимствата на новосъздадената гигантска държава бяха много по-очевидни, отколкото можеха да се открият в книгите по история. За първи път от заселването на Азия тази огромна територия бе обединена — от границите на Европа до Южнокитайско море; гоблените, които красяха стените в юртата на Чингис хан, комбинираха мотиви на китайски дракони и ирански феникси. И въпреки че контактът между тези отдалечени народи щеше да бъде изгубен след разпадането на империята, щеше да остане споменът и легендите за източните народи — споменът, който след време бе вдъхновил Христофор Колумб да прекоси Атлантическия океан, търсейки нов път към Катай.

Но населението в завладените земи бе подложено на ужасни страдания. Древни градове бяха изравнени със земята, избити бяха цели народи. В сравнение с това постиженията на Чингис хан — поне от гледна точка на Коля — не изглеждаха толкова величави.

Но Сейбъл, за разлика от него, бе запленена от алчното величие на монголите.

Най-сетне гоначите се появиха на хоризонта — надаваха пронизителни викове — и започнаха да се приближават към ловното поле. Между конните отряди бяха опънати въжета, за да затворят напълно кордона. Появиха се и първите изплашени животни, които се мятаха напред-назад, скрити от прашните облаци.

— Какво ли са хванали? — промърмори Коля и присви очи към прахоляка. — Виждам коне… или магарета… вълци, лисици, камили — и всички са подплашени.

— Погледни натам. — Сейбъл посочи.

От прашния облак се показа някаква огромна фигура.

Беше като подвижен хълм — на ръст далеч надвишаваше дребните човешки фигури. Движеше се енергично и яките рамене, скрити от червеникавокафява козина, се полюшваха. Когато вдигна глава, Коля видя, че има големи извити бивни. Малко след това прозвуча рев, като от орган.

— Това е мамут! — възкликна той. — Открили са го в някой от съседните отрязъци и са го подгонили насам. Ах, защо нямам фотоапарат!

Но Сейбъл не проявяваше особен интерес.

Чингис хан се качи малко вдървено на коня си. Подкара го право напред, следван само от неколцина телохранители. На него се падаше правото да удари първата плячка. Той зае позиция на двайсетина метра пред Коля и зачака някое от животните да тръгне към него.

Изведнъж се разнесоха писъци. Някои от телохранителите зарязаха постовете си и се стрелнаха назад, въпреки крясъците на началниците си. Между прашните талази за миг се мярна червен флаг — не, забеляза Коля, не беше червен флаг, а монголски воин, с разкъсани гърди, който полетя през облака и се строполи на земята. От зейналата рана се подадоха червата му.

Чингис хан не отстъпи, макар конят му да се местеше неспокойно. В ръцете си държеше копие и сабя.

От прашната завеса се подаде чудовището. Приличаше на лъв, но тялото му бе по-едро и мускулесто, а раменете му бяха яки като на мечка. Когато разтвори паст, се видяха зъбите — дълги почти колкото сабята на Чингис хан. В един кратък миг на мъртвешко спокойствие звярът и ханът се оглеждаха, изправени лице в лице.

Изведнъж в настъпилата тишина като гръм от ясно небе отекна изстрел. Беше толкова близо до Коля, че ушите му зазвъняха и той чу свистенето на куршума. Зад тях членовете на свитата нададоха уплашени викове. Едрата котка рухна в прахта с потръпващи крайници, а от устата й шурна кръв. Конят на хана заотстъпва, но самият Чингис хан не трепна.

Причината за всичко това, разбира се, беше Сейбъл. Но тя вече бе скрила пистолета.

Сейбъл разпери ръце.

— Тенгри! Аз съм посланица на Небесата, пратена, за да те спаси, о, велики, защото ти си предопределен да живееш вечно и да властваш над целия свят! — Тя се обърна към хленчещия Базил и му нареди на развален френски: — Превеждай, куче, инак твоята глава ще е следващата!

Чингис хан не сваляше поглед от нея.

 

 

Избиването на затворените в кордона животни отне няколко дни. Според обичая част от тях трябваше да бъдат пуснати, но този път го нарушиха — заради заплахата за живота на хана.

Коля разгледа с любопитство останките от клането. Главите и бивните на няколко мамута бяха поднесени на Чингис хан заедно с кожите на лъвовете и на северните лисици, на чиято красота се дивяха всички.

Но освен животните бяха заловени и хора. Странни същества бяха попаднали в мрежата на монголските ловци. Семейство от мъж, жена и дете — голи, бягащи бързо, но не достатъчно, за да се измъкнат от преследвачите си. Мъжа убиха веднага, жената оставиха на войниците, а момчето затвориха в клетка. Беше голо и мръсно, не можеше да говори.

Коля отиде да го разгледа отблизо. Дори приклекнало насред клетката, момчето бе по-високо от монголците и от него. Кожата му беше обветрена, ходилата — покрити с твърди мазоли. Нямаше грам тлъстина по тялото му, а мускулите му бяха твърди като камък. Над веждите му имаше издадени костни образувания. Очите му бяха изненадващо сини и когато надзърна в тях, Коля видя наченки на разум. Не човешки разум, свързан с осъзнаване на собственото съществуване, а някаква хищна интелигентност.

Коля реши да разговаря със Сейбъл, да й обясни, че това може да е прачовек, например легендарният Хомо еректус, запокитен тук от вихъра на Хроносрива. Но не можа да я намери никъде.

Когато се върна, клетката беше изчезнала. Казаха му, че момчето умряло от глад — отказало да се храни след смъртта на родителите си. Изгориха тялото му заедно с другите остатъци от лова.

 

 

Сейбъл се появи едва следобед на следващия ден. Йе Лю и Коля бяха в разгара на поредното обсъждане.

Беше облечена в богато извезано монголско наметало, каквито носеха членовете на Златната фамилия, но беше завързала парченца от парашутния плат за косата си и носеше кърпа от същия плат около врата си, за да подчертае различния си произход. Имаше безумен вид, изглеждаше като същество от друг свят.

Йе Лю се облегна назад и я огледа с нетрепващ, преценяващ поглед.

— Какво е станало с теб? — попита я Коля на английски. — Не съм те виждал, откакто стреля с пистолета.

— Зрелищно беше, нали? — ухили се тя. — И свърши работа.

— Какво искаш да кажеш с това „свърши работа“? Чингис можеше да те убие, задето наруши традициите на лова.

— Но не го направи. Вместо това ме покани в юртата си. Изгони навън всички, дори преводачите — двамата останахме сами. Той май наистина вярва, че съм „тенгри“. Знаеш ли, като отидох при него, вече беше обърнал няколко купи с вино. Измъчваше го махмурлук и аз го излекувах. Беше толкова лесно! Просто целунах купата му и без да забележи, пуснах вътре две таблетки аспирин. И да ти кажа, Коля…

— Какво му предложи, Сейбъл?

— Това, което иска. Много отдавна един шаман му е предсказал, че е предопределен за божествена мисия. Чингис е пратеникът на Тенгри на Земята. Той знае, че мисията му все още не е изпълнена, а след Хроносрива направо е провалена, дава си сметка и че остарява. Нужно му е повече време, за да изпълни предначертаното. Трябва му безсмъртие! И аз му го предложих. Казах му, че във Вавилон ще открие философския камък.

— Ти си полудяла!

— Откъде знаеш, Коля? Нямаме никаква представа какво ни очаква във Вавилон. И кой може да ни спре? — Тя се захили. — Кейси? Онези тъпи англичани от Индия?

— Да не си спала с Чингис? — прекъсна я неочаквано Коля.

Тя продължаваше да се усмихва.

— Знаех, че не си пада по чистотата. Затова взех конски фъшкии и ги втрих в косата си. Даже се поотъркалях в прахта. И знаеш ли — той страшно ме хареса. Порази го най-вече колко е гладка кожата ми. Тук всички носят белези от болести. Може да не си пада по хигиената, но хареса резултата. — Лицето й потъмня. — Облада ме отзад. Монголите се любят така, сякаш са на война. Някой ден ще си плати за това тоя мръсник.

— Сейбъл…

— Но не днес. Получи каквото искаше — аз също. — Тя повика Базил. — Ей, французойчето. Кажи на Йе Лю, че Чингис хан е взел решение. В момента свиква курилтая — военния съвет. Тръгваме към Ирак. — Тя извади кама от ботуша си и я заби на мястото, където все още се виждаше следата от предишното промушване. Към Вавилон.

Този път никой не посмя да измъкне камата.