Юлиан Семьонов
Майор Вихър (31)

Истинската причина

На 17 октомври 1939 година сътрудникът на английското посолство в Осло извади кореспонденцията си от голямата пощенска кутия, прикрепена на стената до вратата.

Когато я разпределяше, той отдели настрана един бял, саморъчно направен плик. Адресът беше напечатан на немски. Адрес на изпращача, пощенски печат, марки или восъчен печат липсваха. Сътрудникът на посолството отвори плика. Но тъй като не знаеше немски, той се ограничи само с преглеждане на няколкото страници, изпъстрени с цифри, чертежи и кратки бележки към тях. За всеки случай той взе със себе си двама контраразузнавачи от охраната и се отправи към военноморския аташе на Великобритания контраадмирал Хектор Бойз. Бойз повика преводача и заедно с него залегнаха да проучат документа. А когато той беше преведен, един звероподобен ролс-ройс с флага на посолството се втурна към летището. А там със запалени мотори вече чакаше специален самолет. Още същата вечер документът беше връчен на шефа на английското разузнаване. На другия ден проучването от Осло беше възложено на съветника на Чърчил по военната техника, професора от Абърдинския университет в областта на балистиката и астрономията сър Реджиналд Виктор Джонс. По-късно в проучването на този документ взе участие и професор сър Артур У. М. Елис.

Документът беше признат от техническите експерти, военните разузнавачи и най-големите военачалници на Великобритания за голям принос в антифашистката борба. В него се казваше, че в Пенемюнде, на брега на Балтийско море, с организиран център на третия райх за създаване на „VZBV“ — „оръжие за възмездие със специално предназначение“. От документа от Осло се виждаше, че под ръководството на двадесет и седем годишния учен Вернер фон Браун тук, в Пенемюнде, се извършват свръхсекретни работи по създаването на ракетни снаряди и балистични ракети.

Това беше такава изненада от гледна точка на проникването в светая светих на райха, че в английското разузнаване мненията се разделиха: едни смятаха, че това е тънка дезинформация, други настояваха за незабавни действия. Сведения, получени от един източник, не може да се смятат за достоверни. Това може да бъде интрига, проява на гениална лудост, дезинформация, предположение. Незабавните действия са добри в любовта и в изкуството. В политиката и разузнаването те могат да допринесат само вреда. Разузнавачът, както и политикът имат само един надежден съюзник — времето.

Година след получаването на документа от Осло в Лондон се получи сведение от група на полската съпротива, начело с инженер Антони Кацян: на остров Уезл, в района на Пенемюнде, работи секретната база на Вернер фон Браун, която се занимава с проблеми на ракетната техника със специално предназначение.

През 1943 година сведенията, получавани от полските патриоти, пристигаха все по-точни и по-точни. Те бяха подкрепени и уточнени от френската нелегална група.

Английското разузнаване установи, че фашистите ще започнат обстрела на Великобритания през декември 1943 година. Нещо повече — стана известно от френски и полски източници, че през 1944 година хитлеристите смятат да изстрелят върху Англия повече от пет хиляди ракети със смъртоносен товар. Аеро-фото снимките и земното разузнаване на френските, белгийските и холандските патриоти, както и група на английското контраразузнаване откриха сто тридесет и осем стартови площадки по северното крайбрежие на Франция и Холандия.

Хората от военното разузнаване на Великобритания, които се отнасяха с известна доза скептицизъм към документа от Осло, също получиха данните от аеро-фото снимките на района на Пенемюнде: на бетонни писти стояха самолети с поразително къси крила, които отгоре приличаха на пчели; на няколко места се виждаха сенките на вертикално изправени ракети с огромни размери.

Две мнения не можеше да има: Пенемюнде не беше хитър ход на гестапо или Канарис. Това беше военен свръхсекретен център.

На 18 август 1943 година върху Пенемюнде беше извършена внезапна бомбардировка. Островът беше бомбардиран от шестстотин „летящи крепости“. Върху обекта на Вернер фон Браун се изсипаха милион и половина килограма бомби. Бяха унищожени половината от лабораториите, разрушени бяха заводът за кислород и електростанцията, а градчето на инженерите се превърна в пепелище.

На 19 август в Пенемюнде пристигна Ернст Калтенбрунер с нов щат есесовска охрана. През есента на 1943 година Химлер предостави на Вернер фон Браун новия полигон Хайдлагер за изпитване на свръхмощните ракети Фау 2. Хайдлагер се намираше на територията на полското генералгубернаторство на юг от Варшава, между реките Висла, Вислок и Вислока.

Тъкмо това послужи като истинска причина за полета на генерала от SS фон Щирлиц в Краков. Огледът на старинните паметници беше само повод за Максим Максимович Исаев. Наистина, за да получи тази командировка, му бяха необходими девет месеца. Той и по-рано беше известен като любител на изящните изкуства, а за да получи тази задача, му се наложи два пъти да говори за френския ренесанс в присъствието на Валтер Шеленберг, шеф на СД разузнаването, и два пъти в приемната на Калтенбрунер — с неговия помощник и стар приятел. Разузнаването е концентрирана памет. Неговите беседи изникнаха в паметта на тия, на които Химлер нареди да огледат какво най-ценно може да се задигне от Краков, Прага и Братислава. И изборът на кандидата бе решен: фон Щирлиц.