Джефри Дивър
Картбланш (9)

Седма глава

С лъскавото мъркащо бентли Бонд се приближи до централата на същата тази организация близо до Риджънтс Парк след половин час каране на зигзаг, което налагаше шофирането в централен Лондон.

Името на работодателя му беше мъгляво също като това на Управление „Специални операции“ — „Група за международно развитие“. Генералният директор беше Адмирала, известен само като М.

Официално ГМР подпомагаше базирани в Британия компании в откриването и разширяването на бизнес операции и инвестиране в чужбина. Официалното прикритие на Бонд беше анализатор по сигурността и почтеността. Работата му беше да пътува по света и да преценява рисковете за бизнеса.

Веднага щом започна да работи там, той получи и неофициално прикритие с фалшива самоличност, прости се със счетоводните таблици на „Ексел“, снабди се с тактическа екипировка и се въоръжи с .308 пушка с оптически мерник „Никон Бъкмастър“. Случваше се да облече изящно ушит костюм, купен на Савил Роу, и да отиде да играе покер с някой чеченски търговец на оръжие в частния клуб „Киев“, за да прецени охраната му като подготовка за главното събитие на вечерта — предаването и отвеждането на човека в черен обект в Полша.

Сгушена незабележимо в йерархията на Форин Офис, ГМР се помещаваше в тясна шестетажна сграда в стил „Крал Едуард“ на тиха улица близо до Девъншир Стрийт, отделена от оживената Мерилбон Роуд от безлични, но камуфлажни адвокатски кантори, офиси на неправителствена организация и лекарски кабинети.

Бонд спря пред входа на тунела, водещ към паркинга зад сградата. Погледна в скенера за идентифициране на ириса и после отново беше проверен, този път от човешко същество. Бариерата се вдигна и той премина и потърси свободно място.

Асансьорът също провери сините очи на Бонд и сетне го закара на партера. Той влезе в оръжейния офис до стрелбището и предаде заключената стоманена кутия на червенокосия Фреди Мензийс, бивш ефрейтор от Специалните военновъздушни сили и един от най-добрите оръжейници в занаята. Той щеше да се погрижи валтерът да бъде почистен, смазан и огледан за повреди, а пълнителите заредени с предпочитаните от Бонд патрони.

— Тя ще бъде готова след половин час — рече Мензийс. — Държа ли се добре, 007?

Бонд беше привързан професионално към някои от инструментите на занаята си, но не ги персонифицираше. И да не беше така, валтерът четирийсети калибър и дори компактният полицейски пистолет „Глок Шорт“ поне щяха да бъдат „той“.

— Изпълни задълженията си добре — отговори Бонд.

Той се качи с асансьора на третия етаж, слезе, зави наляво и тръгна по неприветлив, боядисан в бяло коридор. Монотонността на леко олющените стени беше нарушена от репродукции на Лондон от времето на кралица Виктория и бойни полета. Някой беше освежил первазите на прозорците със зеленина изкуствена, разбира се, защото истинската би означавала наемане на външен персонал да я полива и оформя.

Бонд забеляза млада жена пред бюрото в дъното на голяма открита площ, пълна с работни станции. Върхът, помислил си беше, когато преди месец се запозна с нея. Тя беше дошла в ГМР временно, на принципа на ротацията. Лицето й беше сърцевидно, с високи скули и оградено с червеникава коса в стила на картините на Данте Габриел Росети, която се спускаше на вълни от великолепните й слепоочия до раменете. Малка, леко отместена встрани от средата трапчинка, която Бонд намираше за абсолютно очарователна, украсяваше брадичката й. Лешниковите й златистозелени очи го гледаха съсредоточено и за него фигурата й беше съвършена — слаба и елегантна. Красиво изрязаните й нокти не бяха лакирани. Носеше дълга до коленете черна пола и блуза с цвят на праскова и висока яка, но достатъчно тънка, за да се вижда дантелата отдолу нещо, подбрано с вкус и провокиращо. Краката й бяха увити в найлон с цвета на кафе със сметана.

Чорапи или чорапогащник? — зачуди се Бонд.

Офелия Мейдънстоун беше анализатор по разузнаването от МИ6. Беше изпратена в ГМР като офицер за свръзка, защото целта на организацията не беше да събира разузнавателна информация, а да планира и извършва тактически операции. Подобно на Кабинета и министър-председателя, и ГМР беше консуматор на „продукти“, както се наричаше разузнаването. И главният му доставчик беше МИ6.

Разбира се, външността и прямите обноски на Фили първи привлякоха вниманието на Бонд, а неуморните усилия и изобретателността й го задържаха. Не по-малко примамлива беше и страстта й към шофирането. Любимото й превозно средство беше BSA „Спитфайър“, модел 1966 година, A65, един от най-красивите мотоциклети, произвеждани някога. Не беше най-мощният в британската индустрия, но бе истинска класика и когато беше добре настроен (а тя го правеше сама, Бог да я благослови), мотоциклетът оставяше широки следи от гуми, щом потеглеше. Фили беше казала на Бонд, че обича да кара във всякакво време и си е купила непромокаем кожен екип, който й дава възможност да се движи по каквито пътища й харесват. Бонд си представи прилепналия по тялото й екип и повдигна едната си вежда. В отговор получи иронична усмивка, която му подсказа, че жестът му е рикоширал като лошо прицелен куршум.

Оказа се, че Фили е сгодена и ще се омъжва. Бонд отново забеляза издайническия рубин на пръстена й.

Е, това решаваше въпроса.

Той се приближи до нея и тя го погледна със заразителна усмивка.

— Здравей, Джеймс! Защо ме гледаш така?

— Нуждая се от теб.

Фили прибра паднал над очите й кичур коса.

— С удоволствие бих ти помогнала, ако можех, но правя нещо за Джон. Той е в Судан. Всеки момент ще започне престрелка.

Суданците се сражаваха с британците, египтяните и други съседни африкански държави и помежду си повече от сто години. Източният съюз, няколко судански щата близо до Червено море, искаше да се отдели и да създаде светска държава с умерена политика. Диктаторският режим в Хартум не беше доволен от инициативата.

— Знам — отвърна Бонд. — Първоначално аз трябваше да отида там, но заминах за Белград.

— Там храната е по-хубава — отбеляза тя със заучена сериозност. — Ако обичаш сливи.

— Събрах някои неща в Сърбия и искам да ги прегледаш. Само това.

— С теб никога не е „само това“, Джеймс.

Мобилният й телефон забръмча, Фили се намръщи и погледна екрана. Докато отговаряше на обаждането, проницателните й лешникови очи загадъчно погледнаха Бонд.

— Разбирам — каза тя и след като затвори, се обърна към него. — Задействал си връзки. Или си изтормозил някого.

— Аз? Никога.

— Изглежда войната в Африка ще се води без мен, така да се каже.

Фили отиде до друга работна станция и предаде щафетата Хартум на колегата си.

Бонд седна. На работното й място имаше нещо различно, но той не можа да установи какво. Вероятно го беше подредила или разместила мебелите, доколкото това беше възможно в тясното пространство.

Фили се върна и фокусира очи в Бонд.

— Е, добре. На твое разположение съм. Какво имаме?

— Инцидент 20.

— А, това ли. Аз не бях в списъка на късметлиите, затова по-добре ме информирай за случая.

Също като Бонд, Офелия Мейдънстоун имаше разрешение за достъп до секретна информация от Агенцията за проучване на кандидати за въоръжените сили, Форин Офис и Скотланд Ярд, което й осигуряваше неограничен достъп до свръхсекретни материали, с изключение на най-секретните данни за ядрените оръжия. Бонд й разказа за Ной, Ирландеца, заплахата в петък и случилото се в Сърбия. Тя внимателно си водеше записки.

— Искам да си поиграеш на детектив. Това е всичко, с което разполагаме — даде й той пазарската торбичка с късчетата хартия, които беше прибрал от горящата кола близо до Нови Сад, и слънчевите си очила. — Трябва ми установяване на самоличността — много бързо — и всичко друго, което изровиш.

Фили вдигна телефона и поиска да вземат материалите за анализ в лабораторията на МИ6 или ако това се окажеше недостатъчно, в голямата лаборатория на Управление „Специални операции“ в Скотланд Ярд.

— Куриерът идва.

Тя намери пинцета в чантата си и извади двете хартийки. Едната беше сметка от кръчма близо до Кеймбридж със скорошна дата. За жалост беше платена в брой.

На другото късче хартия пишеше: Бутс^[1] — 17 март^[2]. Не по-късно. Код ли беше или само напомняне отпреди два месеца да се вземе нещо от аптеката?

— Ами очилата „Оукли“? — Фили гледаше в чантата си.

— В средата на дясното стъкло има отпечатък от партньора на Ирландеца. В джобовете нямаше нищо.

Тя направи копия на документите, даде му единия екземпляр, запази другия за себе си и пъхна оригиналите в плика при очилата.

След това Бонд й обясни за опасния материал, който Ирландеца се беше опитал да излее в Дунав.

— Искам да знам какъв е бил и какви поражения би нанесъл. Боя се, че ядосах сърбите и те няма да искат да сътрудничат.

— Ще се погрижа за това.

В същия миг забръмча неговият мобилен телефон. Бонд погледна екрана, въпреки че добре познаваше отличителното чуруликане. Вдигна.

— Мънипени — каза той.

— Здравей, Джеймс. Добре дошъл отново тук — обади се нисък женски глас.

— М.? — попита той.

— М. — потвърди тя.