Джефри Дивър
Картбланш (71)

Шейсет и девета глава

Бонд, Лам и Джордан намериха укритие, доколкото можаха. Не беше лесно, защото цялата северна стена на трапезарията беше открита. Резачките и другите строителни съоръжения осигуряваха някаква защита, но тримата пак бяха уязвими, тъй като лампите предоставяха на снайпериста идеална гледка към помещенията.

Фелисити се сви в ъгъла.

— Колко човека е довел Дън? — кресна й Бонд.

Тя не отговори.

Той се прицели близо до крака й и произведе оглушителен изстрел, който разпръсна трески в лицето и гърдите й.

— Засега е само той — изпищя Фелисити и бързо прошепна: — Идват и други. Вижте, пуснете ме и…

— Млъкни!

Бонд предположи, че Дън е използвал част от парите си, за да подкупи силите за сигурност в Мозамбик да излъжат, че са го забелязали в страната, а всъщност беше останал тук да подкрепи Фелисити. И да вземе наемници да ги изведат зад граница, ако се наложи.

Той се втурна из трапезарията и фоайето, но нямаше къде да намери укритие. Внимателно се прицели и строши работните лампи, но онези на тавана още блестяха и бяха твърде много, за да хаби патрони. Дън ясно виждаше всичко вътре. Бонд се изправи, но беше възнаграден с два куршума, които прелетяха на косъм от него. Не съзря мишена. Имаше лунна светлина, но навън не се виждаше нищо от блясъка вътре. Дън стреляше някъде отвисоко, от Хребета на апостолите.

Минаха една-две минути и после още куршуми изкънтяха в стаята и попаднаха в чувалите с гипс. Вдигна се прах и Бонд и Джордан се закашляха. Той забеляза, че изстрелите дойдоха от различни ъгли. Дън си проправяше път към позиция, откъдето да започне да ги избива един по един.

— Лампите — извика Лам. — Трябва някак да ги угасим.

Електрическият ключ обаче беше в коридора към кухнята и за да стигне до него, трябваше да изтича покрай няколко остъклени врати и прозорци, предоставяйки идеална мишена на Дън.

Бонд се опита, но беше в най-уязвимата позиция и веднага щом се изправи, куршуми се забиха в колоната и инструментите до него. Той отново се хвърли на пода.

— Аз ще отида — заяви Бхека Джордан и прецени разстоянието до електрическия ключ. — Аз съм най-близо. Мисля, че ще успея. Джеймс, казах ли ти, че в университета играех ръгби? Бягах много бързо.

— Не — твърдо възрази Бонд. — Това е самоубийство. Ще изчакаме твоите полицаи.

— Няма да дойдат навреме. След няколко минути Дън ще бъде в позиция да застреля всички ни. Джеймс, ръгбито е чудесна игра. Играл ли си? — Тя се засмя. — Не, разбира се. Не те виждам да играеш в отбор.

Бонд също се усмихна.

— Ти си в по-добра позиция да ме прикриваш — обясни той. — Грамадният ти колт ще вземе страха на Дън. Тръгвам на три. Едно… Две…

— Моля ви! — неочаквано извика някой.

Бонд погледна към Лам, който продължи:

— Тези сцени с броене от филми са ужасни клишета. Глупости. В реалния живот никой не брои. Просто ставаш и отиваш!

И направи точно това. Скочи на дебелите си крака и се завтече към електрическия ключ. Бонд и Джордан се прицелиха в мрака и започнаха да стрелят, за да го прикрият. Нямаха представа къде е Дън и куршумите им едва ли щяха да го улучат. Не попречиха на Ирландеца да изстреля откос, когато Лам беше на три метра от електрическия ключ. Куршумите разбиха прозорците до него и го улучиха. Кръвта на агента оцвети пода и той залитна напред, падна и остана да лежи неподвижно.

— Не! — извика Джордан. — О, не!

Попадението сигурно вдъхна увереност на Дън, защото следващите изстрели бяха още по-близо до целта. Бонд трябваше да смени позицията си. Той допълзя обратно при Джордан, която се криеше зад резачка, чието острие беше нащърбено от куршумите на Ирландеца.

Двамата се притиснаха един до друг. Черните дупки на прозорците сякаш ги гледаха гневно. Нямаше къде другаде да отидат. Над главата на Бонд изсвистя куршум и премина звуковата бариера на сантиметри от ухото му.

Той не видя, но почувства, че Дън се приближава да произведе фаталния изстрел.

— Мога да спра това — каза Фелисити. — Пуснете ме. Ще му се обадя. Дайте ми телефон.

В същия миг проблесна дуло и Бонд бутна надолу главата на Джордан. Стената до тях експлодира. Куршумът закачи кичур коса до ухото й. Тя ахна и треперейки, се притисна до Бонд. Около тях се разнесе мирис на опърлена коса.

— Никой няма да разбере, че сте ме оставили да избягам. Дайте ми телефон. Ще се обадя на Дън — продължи Фелисити.

— Гори в ада, кучко! — чу се глас от другия край на стаята. — Лам стана и като се олюляваше и се държеше за гърдите, се втурна към отсрещната стена. Удари с длан електрическия ключ и пак се хвърли на пода. В странноприемницата се възцари мрак.

Бонд мигновено скочи, ритна страничната врата и хукна в шубраците да преследва плячката си.

Мислеше си, че са му останали четири патрона и един резервен пълнител.

* * *

Бонд побягна през храстите, водещи към основата на стръмната скала от хребета Дванайсетте апостоли. Тичаше на зигзаг, докато Дън стреляше по него. Въпреки че луната не беше пълна, имаше достатъчно светлина, за да вижда къде стреля, но никой от куршумите не попадна по-наблизо от три-четири крачки до Бонд.

Най-после Ирландеца престана да се цели в Бонд. Сигурно беше предположил, че го е улучил или че той е избягал да търси помощ. Целта на Дън, разбира се, не беше задължително да убие жертвите си, а да ги задържи, докато съучастниците му пристигнат. Кога ли щяха да дойдат?

Бонд се скри зад голяма скала. Нощта беше мразовита и се бе появил вятър. Дън вероятно се намираше на трийсетина метра точно над него. Снайперисткият му пост беше скала с идеален изглед към странноприемницата, подстъпите към нея… и самия Бонд, озарен от лунната светлина, ако Дън се беше навел и погледнал.

Мощно фенерче започна да предава сигнали от скалите горе. Бонд се обърна към посоката, в която беше насочено. Към брега се приближаваше моторница.

Той се запита колко ли души има на борда и с какво са въоръжени. Моторницата щеше да стигне до брега след десетина минути и съпротивата на Бхека Джордан щеше да бъде преодоляна. Дън сигурно се беше погрижил Виктория Роуд да остане задръстена за по-дълго време.

Бонд погледна към планината.

Само два маршрута можеха да го отведат при Дън. Вдясно, на юг, имаше редица стръмни, но гладки и тесни туристически пътеки, които водеха от гърба на странноприемницата до скалата, където лежеше Ирландеца. Но ако тръгнеше натам, Бонд щеше да се изложи на изстрелите му, защото в по-голямата част на този път нямаше къде да се скрие.

Другата възможност за избор беше да нападне директно укреплението на Дън — да се изкатери по назъбената, но стръмна скала, извисяваща се на трийсетина метра.

Бонд изследва този евентуален маршрут.

Четири години след смъртта на родителите си петнайсетгодишният Джеймс беше решил, че са му дотегнали кошмарите и страховете, които го обземаха, щом погледнеше планина или стени от скали, дори внушителните основи на Единбургския замък, гледани от паркинга на „Касъл Терас“. Той уговори един преподавател в колежа „Яфетес“ да основе клуб по планинско катерене, чиито членове редовно ходеха в шотландските Хайлендс, за да тренират.