Джефри Дивър
Картбланш (69)

Шейсет и седма глава

— Какво е това? — попита Бонд и посочи блузата й.

Разбира се, беше кръв. Истинска. На Фелисити. Тя още чувстваше убождането на външната страна на ръката си, където беше пробила вената си с безопасна игла. Изтече достатъчно кръв, за да изцапа блузата й така, че да прилича на петно от огнестрелна рана.

Фелисити не отговори, но Бонд разбра, че е стигнал до правилния извод.

— На доковете не е имало никакво ченге.

— Излъгах. Седни на пода.

Той изпълни заповедта. Тя дръпна плъзгача на валтера, който изхвърли един патрон, но се увери, че в гнездото има друг, готов да бъде изстрелян.

— Знам, че си обучен да обезоръжаваш хора. Убивала съм и преди и това не ми въздейства. Няма значение дали ще останеш жив или не, затова с удоволствие ще те застрелям, ако помръднеш. — Гласът й леко потрепери на думата „удоволствие“. Какво ти става? — ядосано се запита тя и хвърли белезници в скута на Бонд. — Сложи си ги.

Той ги хвана във въздуха и Фелисити не пропусна да отбележи наум, че рефлексите му са добри. Тя отстъпи няколко крачки назад.

Долови приятното му ухание там, където я беше държал преди няколко минути. Вероятно от сапуна или шампоана в хотела. Той не беше от мъжете, които използват одеколон след бръснене.

Тя пак се ядоса. По дяволите Джеймс!

— Белезниците — повтори.

След миг колебание той ги закопча около китките си.

— Е? Обясни ми.

— По-стегнато.

Бонд опъна механизма и Фелисити остана доволна.

— За кого по-точно работиш? — попита тя.

— За една организация в Лондон. Не питай повече. А ти с Лам ли работиш?

Фелисити се изсмя.

— С онзи дебел потен глупак? Не. За каквото и да е дошъл тук, то няма нищо общо с проекта ми довечера. Той вероятно има предвид някаква смешна бизнес авантюра. Може би иска да купи това място. Излъгах те, като ти казах, че съм чула да го наричат Ной.

— Тогава какво правиш тук?

— Дойдох, защото съм сигурна, че си казал на шефовете си в Лондон, че Лам е главният заподозрян.

Блясъкът в очите му потвърди това.

— Сутринта капитан Джордан и умерено компетентните й полицаи ще намерят тук битка до смърт. Ти и предателят, който ще бомбардира презокеански пътнически кораб, Грегъри Лам, плюс някой, с когото той се е срещнал тук. Ти си го намерил и е последвала престрелка. Всички са загинали. Е, ще има неизяснени неща, но като цяло въпросът ще бъде подминат. Или поне ще подмине мен.

— И ще бъдеш свободна да направиш онова, което си наумила. Но не разбирам нещо. Кой е Ной, по дяволите?

— Не кой, Джеймс, а какво. N-O-A-H.

На красивото му лице се изписа учудване. И после се досети.

— Боже мой… Твоята фирма се казва Международна организация срещу глада, IOAH^[1]. На благотворителния прием ти каза, че наскоро сте я разширили и е станала международна. Това означава, че доскоро е била Национална организация срещу глада, NOAH^[2].

Фелисити кимна.

Бонд се намръщи и продължи да размишлява:

— В текста, който засякохме, „ной“ беше написано с малки букви, както и всички друго в съобщението. Предположих, че е име на човек.

— Проявихме небрежност. От известно време организацията има друга абревиатура, но това беше първоначалното име и все още я наричаме така.

— Ние? Кой изпрати съобщението?

— Ниъл Дън. Той е мой партньор, а не на Хидт. Само му го дадох назаем.

— Твой?

— От няколко години работим заедно.

— А как се свърза с Хидт?

— Ниъл и аз работим с много войнолюбци и диктатори в субсахарска Африка. Преди девет-десет месеца Ниъл чу за плана „Геена“ на Хидт чрез някои от тях. Идеята беше доста пресилена, но имаше голяма вероятност за възвръщане на прилични инвестиции. Дадох на Дън десет милиона, които да сложи в гърнето. Той каза на Хидт, че са от анонимен бизнесмен. Условието за парите беше Дън да работи с Хидт, за да наблюдава как се изразходват.

— Да, той спомена за други инвеститори. И Хидт не знаеше нищо за теб?

— Абсолютно нищо. И се оказа, че той с удоволствие използва Дън като тактически плановик. „Геена“ нямаше да напредне толкова много, ако не беше той.

— Човекът, който мисли за всичко.

— Да, Дън много се гордее, че Хидт го описа така.

— Но има и друга причина да е стоял близо до Хидт. Той е бил планът ви за бягство, възможно отклоняване на вниманието.

— Ако някой заподозреше нещо, както направи ти, ние щяхме да пожертваме Хидт. Да го представим като изкупителна жертва и никой нямаше да разнищва по-надълбоко. Затова Дън убеди Хидт атентатът в Йорк да бъде извършен днес.

— Дала си му десет милиона ей така?

— Добрата застраховка е скъпа.

— Все се питах защо Хидт продължава с плана си, след като аз се появих в Сърбия и Марч. Внимателно прикрих следите си, но той ме прие много по-радушно като Джийн Терон, отколкото аз бих направил. А това е било, защото Дън му е повтарял, че е безопасно.

Фелисити кимна.

— Северан Хидт винаги слушаше Ниъл Дън.

— Тогава Дън е подхвърлил в интернет информацията, че прякорът на Хидт е Ной и че навремето е правел лодки в Бристол.

— Точно така. — Гневът и разочарованието й отново пламнаха. — Защо не се отказа, когато трябваше — след смъртта на Хидт?

Бонд я изгледа студено.

— И после какво? Щеше да ме изчакаш да заспя до теб… и да ми прережеш гърлото?

— Надявах се, че си такъв, какъвто твърдиш — наемник от Дърбан. Затова те попитах дали можеш да се промениш. Дадох ти възможност да си признаеш кой си. Реших, че нещо може…

Гласът й заглъхна.

— Нещо може да стане между нас? — Бонд стисна устни. — Ако има някакво значение, и аз си помислих същото.

Каква ирония — каза си Фелисити. Тя беше горчиво разочарована, че той се е оказал от добрите. Джеймс сигурно също беше разочарован, че тя е от лошите.

— Е, какво ще направиш довечера? Какъв е проектът, който ние наричаме Инцидент 20? — попита Бонд и се премести. Белезниците издрънчаха.

— Интересуваш ли се от световните конфликти? — попита тя, без да го изпуска от прицел.

— Слушам Би Би Си — сухо отвърна той.

— Когато бях банкер в Лондонското Сити, клиентите ми понякога инвестираха във фирми на конфликтни места по света. Опознах тези региони. Забелязах, че във всяка зона на конфликт гладът е критичен фактор. Гладните са отчаяни. Можеш да ги накараш да направят всичко, ако им обещаеш храна да сменят политическата си лоялност, да се бият, да убиват цивилни и да свалят диктатури или демокрации. Абсолютно всичко. Хрумна ми, че гладът може да се използва като оръжие. И станах търговец на оръжие, така да се каже.

— По-скоро брокер на глад.

Добре го каза — помисли си Фелисити, усмихна се хладно и продължи:

— Моята организация контролира трийсет и два процента от помощите с храни, които пристигат в страната. Скоро ще правим същото в различни латиноамерикански страни, Индия и Югоизточна Азия. Ако, да речем, някой диктатор в Централноафриканската република иска да завземе властта и ми плати, колкото поискам, аз ще се погрижа войниците и хората, които го подкрепят, да имат храна, а последователите на противника му да не получат нищо.

Бонд примигна от изненада.

— Судан. Инцидент 20 ще се случи довечера. Война в Судан.

— Именно. Работя с централните власти в Хартум. Президентът — е, добре, диктаторът — не иска Източният алианс да се отделя и да създава светска държава. Режимът на изток смята да укрепи връзките си с Обединеното кралство и да продава петрол на него вместо на Китай. Но Хартум не е достатъчно силен, за да победи Изтока без чужда помощ и затова ми плаща да доставя храна на Еритрея, Уганда и Етиопия. Войските им ще нападнат едновременно с централните сили. Източният алианс няма да има шанс.

— Значи хилядите мъртви в съобщението, което засякохме, са жертвите на първата атака довечера.

— Да. Трябваше да гарантирам известен брой убити от силите на Източния алианс. Ако са повече от две хиляди, ще получа премия.

— Ами неблагоприятно засегнатите британски интереси? Петролът ще отиде в Пекин, а не при нас, така ли?

Фелисити кимна.

— Китайците помогнаха на Хартум да ми плати.

— Кога ще започнат сраженията?

— След половин час. Нападението на Източен Судан ще започне веднага щом самолетите с храната излетят и корабите заплават в международни води. — Фелисити погледна часовника си „Баум и Мерсие“. Очевидно предполагаше, че Грегъри Лам ще пристигне скоро. — А сега трябва да изтъргувам нещо друго — съдействието ти.

Бонд се изсмя студено.

— Ако откажеш, приятелката ти Бхека ще умре. В цяла Африка имам хора, които са много опитни в убиването и с удоволствие ще упражнят таланта си.

Тя се зарадва, като видя, че това го разтревожи, Фелисити Уилинг обичаше да открива слабостите на хората.

— Какво искаш? — попита Бонд.

— Да изпратиш съобщение на шефовете си, в което да потвърдиш, че Грегъри Лам е организатор на опит за бомбардиране на презокеански пътнически кораб. Успял си да му попречиш и скоро ще бъдеш с него.

— Знаеш, че не мога да го направя.

— Преговаряме за живота на приятелката ти. Хайде, Джеймс, бъди истински герой. И без това ще умреш.

Бонд я погледна в очите и повтори:

— Наистина мислех, че между нас може да има нещо.

По гърба на Фелисити Уилинг полазиха тръпки.

Но после очите на Бонд се вкамениха и той неочаквано заповяда:

— Добре, достатъчно. Трябва да действаме бързо.

Фелисити се намръщи. Какви ги бръщолевеше?

— Джеймс?

— Опитайте се да използвате несмъртоносна сила срещу нея… ако можете.

— О, Господи, не — промълви тя.

Изведнъж ги обля силна светлина — някой запали осветлението. Фелисити понечи да се обърне по посока на звука на бягащи крака. Валтерът беше изтръгнат от ръката й. Двама души я блъснаха да легне по корем на пода. Единият затисна с коляно гърба й и вещо закопча ръцете й в белезници отзад.

Тя чу отривист женски глас: