Джефри Дивър
Картбланш (65)

Шейсет и трета глава

Късно следобед, докато слънцето залязваше на северозапад, Джеймс Бонд потегли от хотел „Тейбъл Маунтин“, където си беше взел душ и се бе преоблякъл, към централното полицейско управление в Кейптаун.

Щом влезе и тръгна към кабинета на Джордан, той забеляза, че няколко чифта очи го гледат. Израженията вече не бяха любопитни, а изпълнени с възхищение. Може би историята за ролята му в осуетяването на плана на Северан Хидт се беше разчула. Или че беше убил двама противници и взривил сметище с един куршум — не съвсем посредствено постижение. (За свое огромно облекчение Бонд беше научил, че огънят е почти потушен. Не искаше да става известен като човека, изгорил значителен район от Кейптаун до основите му от пясъчник.)

Бхека Джордан го посрещна в коридора. Беше се изкъпала, за да премахне остатъците от Северан Хидт, и бе облякла черен панталон и жълта риза, ярка и весела, вероятно като противоотрова срещу ужаса от събитията в „Зелена инициатива“.

Тя го покани в кабинета си. Двамата седнаха на столове пред бюрото й.

— Дън е успял да стигне до Мозамбик. Службите за сигурност са го е засекли там, но е изчезнал в някаква съмнителна част на Мапуту, която, честно казано, обхваща повечето от града. Обадих се на колегите в Претория, финансовото разузнаване, Отдела за специални разследвания и Информационния център за банков риск. Провериха сметките му със съдебна заповед, разбира се. Вчера следобед на швейцарска сметка на Дън са били прехвърлени двеста хиляди английски лири, а преди половин час той ги е разпратил по десетки анонимни онлайн сметки. Може да получи достъп до тях отвсякъде, затова нямаме представа къде смята да отиде.

На лицата на двамата се изписа възмущение.

— Ако се появи или напусне Мозамбик, силите им за сигурност ще ми съобщят, но дотогава Дън е извън обсега ни.

В същия миг влезе Нкози. Буташе количка, пълна с кашони — документите и преносимите компютри от отдел „Научни изследвания и разработки“ на „Зелена инициатива“.

Той и Бонд тръгнаха след Джордан, която ги заведе в празен кабинет. Нкози нареди кашоните на пода около бюрото. Бонд понечи да отвори единия, но Джордан каза:

— Сложи си ги. Не искам да съсипеш доказателствата — и му подаде сини латексови ръкавици.

Бонд се засмя иронично, но ги взе. Джордан и Нкози го оставиха. Преди обаче да отвори кашоните, той се обади на Бил Танър.

— Джеймс — възкликна главният координатор — получихме сигналите. Струва ми се, че там се е вдигнал адски шум и хаос.

Бонд се засмя на избора му на думи и обясни подробно за престрелката в „Зелена инициатива“, съдбата на Хидт и бягството на Дън. От документите на фирмата той беше открил името на директора на фармацевтичната компания, който бе наел Хидт да убие учения в Йорк. Фирмата се намираше в Ралей, в Северна Каролина, и Танър щеше да помоли ФБР във Вашингтон да започнат разследване и да го арестуват.

— Трябва ми екип за залавянето на Дън, ако разберем къде е. Има ли наши агенти 00 наблизо?

Танър въздъхна.

— Ще видя какво мога да направя, Джеймс, но нямаме много свободни хора заради положението в Судан. Помагаме със сигурността на Форин Офис и морската пехота. Може да ти намеря неколцина от специалните сили СВС или ССКФ. Това ще ти свърши ли работа?

— Да, чудесно. Ще прегледам всичко, което взехме от централата на Хидт. Ще ти се обадя пак, щом приключа. Ще информирам и М.

Те затвориха и Бонд започна да разглежда документите за „Геена“ на голямото бюро в кабинет, осигурен от Джордан. Поколеба се, а после, чувствайки се глупаво, нахлузи сините ръкавици и реши, че те поне ще бъдат забавна история за приятеля му Рони Валънс от лондонската полиция. Валънс обичаше да казва, че от Бонд би станало ужасен детектив, като се има предвид, че предпочита да бие или да застрелва извършителите, вместо да събира доказателства, за да ги види в затвора.

Той прелиства документи почти час. Накрая, когато се почувства достатъчно информиран, за да обсъжда положението, телефонира в Лондон.

— Тук е кошмар, 007 — дрезгаво каза М. — Онзи тъпак от Трето управление е натиснал много голям бутон. Целият Уайтхол е затворен. Даунинг Стрийт също. Ако има нещо, което жълтата преса обожава, това е международна среща по сигурността, отменена заради проклета заплаха за сигурността.

— Безпочвена ли беше?

Бонд бе убеден, че Йорк е мястото на атаката, но това не означаваше, че Лондон не е в риск, както беше казал на Танър по време на обаждането по сателитния телефон от кабинета на Джесика Барнс.

— Нищо. „Зелена инициатива“ има и легитимна страна, разбира се. Инженерите на фирмата работеха с полицията, за да се уверят, че тунелите за изнасяне на отпадъци около Уайтхол са безопасни. Нямаше опасна радиация, нито експлозиви или фойерверки.

— Ами Озбърн-Смит?

— Без значение.

Бонд не разбра дали думите се отнасят за човека или означават, че не си заслужава да се обсъжда съдбата му.

— А сега, какво става там, 007? Искам подробности.

Бонд обясни първо за смъртта на Хидт и ареста на тримата му главни партньори. Описа бягството на Дън и плана си да изпълни заповед от второ ниво на проекта от неделя, която все още беше в сила, за задържането и предаването на властите на Ирландеца, когато го намерят.

След това разказа за „Геена“ — как Хидт е крадял и събирал класифицирана информация, изнудването и насилственото изтръгване на пари, и добави големите градове, където предимно е действал.

— Лондон, Москва, Париж, Токио, Ню Йорк и Мумбай. Имал е и по-малки филиали в Белград, Вашингтон, Тайпе и Сидни.

За миг настъпи мълчание и Бонд си представи как М. дъвче крайчеца на пурата си, докато възприема информацията.

— Адски хитро — да извлече всичко това от отпадъци — отбеляза Адмирала.

— Хидт каза, че никой не забелязва боклукчиите, и това е вярно. Те са невидими. Навсякъде са и пак не ги виждаш.

— И аз си мислех същото вчера — засмя се М. и после стана сериозен. — Какво препоръчваш, 007?

— Бих накарал хората от посолствата ни и от МИ6 да претърсят всички центрове на „Зелена инициатива“ колкото е възможно по-бързо, преди играчите да започнат да изчезват. Да замразят авоарите им и да проследят постъпващите пари. Това ще ни заведе до останалите клиенти на „Геена“.

— Хмм. — Гласът на М. беше нехарактерно весел. — Предполагам, че можем.

Какви мисли се въртяха в главата на стареца?

— Макар да не съм сигурен, че трябва да бързаме толкова. Нека да арестуваме шефовете на всички клонове. Но не мислиш ли, че може да вкараме агенти 00 на ГМР в офисите им и да продължим още малко „Геена“ на някои места? Много ми се иска да видя какво изхвърля Руската противовъздушна отбрана край Москва. И се питам какви документи унищожава пакистанското консулство в Мумбай. Ще ми бъде интересно да разбера. Ще трябва да направим някои услуги на медиите, за да им попречим да съобщят с какво точно се е занимавал Хидт. Ще накарам момчетата от отдел „Дезинформация“ в МИ6 да разпространят мълвата, че той е бил замесен с организираната престъпност или нещо подобно. Ще бъдем уклончиви. Рано или късно истината ще се разчуе, но дотогава ще сме събрали безценни сведения.

Старата лисица. Бонд се подсмихна. ГМР влизаше в бизнеса с рециклирането.

— Гениално, сър.

— Изпрати всички детайли на Бил Танър и ще тръгнем оттам. — М. замълча и после изрева: — Проклетият Озбърн-Смит спря движението в Лондон. Ще ми отнеме цяла вечност, докато се прибера у дома. Не мога да разбера защо не прокараха магистралата M4 до Ърлс Корт.