Джефри Дивър
Картбланш (63)

Шейсет и първа глава

— Правите ужасна грешка!

Гласът на Северан Хидт беше тих и заплашителен, но продълговатото му брадато лице изразяваше съвсем различно душевно състояние — ужас от унищожаването на империята му и от огньовете в далечината и страх от мъжете от специалните сили и полицаите, нахлули на територията на завода и в офиса му.

Сега в него нямаше нищо арогантно.

Хидт, окован в белезници, Джордан, Нкози и Бонд стояха сред група булдозери и камиони на откритото пространство между главната сграда и Секция „Възстановяване“, близо до мястото, където за малко щяха да убият Бонд… ако не беше драматичната поява на Бхека Джордан да арестува „бракониерите“.

Сержант Мбалула му върна валтера, резервните пълнители и мобилния му телефон от субаруто.

— Благодаря, сержант.

Южноафриканските полицаи и специалните сили обикаляха, търсеха други заподозрени и събираха веществени доказателства. В далечината пожарникарите водеха битка да угасят метановите огньове. Западният край на Елисейските полета се беше превърнал в още едно преддверие на ада.

Корумпираните политици в Претория, които Хидт държеше в джоба си, очевидно не бяха толкова високопоставени. По-главни от тях длъжностни лица се намесиха бързо, заповядаха арестуването им и обявиха пълната си подкрепа за операцията на Джордан в Кейптаун. Бяха изпратени още полицаи да претърсят офисите на „Зелена инициатива“ във всички градове на Южна Африка.

Дойдоха и медици, които се погрижиха за ранените, сред които бяха само служителите от охраната на Хидт.

Тримата партньори на Вехтошаря, Хуанг, Еберхард и Матебула, бяха задържани. Все още не беше ясно какви са престъпленията им, но скоро щяха да ги установят. Най-малкото, всички бяха внесли незаконно оръжия в страната и това напълно оправдаваше ареста им. Четирима от оцелелите пазачи бяха заловени и повечето от стотината служители на „Зелена инициатива“, които се бяха събрали на паркинга, бяха откарани за разпит.

Дън беше избягал. Членовете на специалните части бяха открили следи от мотоциклет, явно скрит под мушама, покрита със слама. Ирландеца, разбира се, беше държал готова спасителната си лодка.

— Невинен съм! — настоя Северан Хидт. — Преследвате ме, защото съм британец. И бял. Страдате от предразсъдъци.

Джордан не можа да пренебрегне думите му.

— Предразсъдъци? Арестувах шестима чернокожи, четирима бели и един азиатец. И ако това не е палитра, здраве му кажи.

Хидт постепенно осъзнаваше реалността на катастрофата. Погледът му се отмести от огньовете и се плъзна по останалата част на двора. Вероятно търсеше Дън. Щеше да бъде загубен без инженера си.

Той погледна Бонд и после отчаяно се обърна към Джордан.

— Какво споразумение може да постигнем? Аз съм много богат.

— Хубаво — отвърна тя. — Съдебните ви разноски ще бъдат доста високи.

— Не се опитвам да ви подкупя.

— Дано е така, защото това е сериозно нарушение на закона. Искам да знам къде е отишъл Ниъл Дън. Ако ми кажете, ще убедя прокурора, че сте ми помогнали да го намеря.

— Мога да ви дам адреса на апартамента му тук…

— Вече изпратих полицаи там. Кажете ми къде другаде може да е отишъл.

— Да… Сигурен съм, че ще измисля нещо.

Бонд забеляза, че Грегъри Лам се приближава от запустяла част на завода и носи големия си пистолет така, сякаш никога не е стрелял с оръжие. Той остави Джордан и Хидт да стоят между редиците палети, които съдържаха празни бидони от бензин, и отиде при Лам, близо до очукан контейнер.

— А, Бонд — рече агентът на МИ6. Дишаше тежко и се потеше въпреки хладния есенен въздух. Лицето му беше изцапано с прах, а ръкавът на сакото му висеше скъсан.

— Улучили са те — кимна Бонд към раната, която, изглежда, беше огнестрелна.

— За щастие куршумът не нанесе поражения. Освен на любимия ми габардин.

Беше му провървяло. Два сантиметра по-наляво и куршумът щеше да раздроби рамото му.

— Какво стана с момчетата, след които тръгна? — попита Бонд. — Така и не ги видях.

— За съжаление се измъкнаха. Разделиха се. Разбрах, че се опитват да ме заобиколят и да ми излязат в гръб, но пак тръгнах след тях. Така получих раната. — Но те познаваха терена, за разлика от мен, по дяволите. Обаче и аз улучих единия.

— Проследи ли кървавата диря?

Лам примига.

— Да, но изчезна.

Бонд изгуби интерес към екскурзията на авантюриста в храстите и се дръпна настрана, за да се обади в Лондон. Тъкмо набираше номера, когато на няколко метра от него се чу поредица от силен пукот, които веднага разпозна като мощни куршуми, последвани от далечни гърмежи на пушка.