Джефри Дивър
Картбланш (61)

Петдесет и девета глава

Оказа се, че пазачът в кабинета на Джесика се бе свестил по-рано, отколкото Бонд очакваше… и е видял какво се случи, след като Бонд я беше завързал. Бонд беше взел от чантата й другите неща, които вчера сутринта му бе дал Грегъри Лам заедно с инхалатора.

Причината, поради която Бонд беше задал на Джесика такива неделикатни въпроси, когато бяха спрели пред дома й вчера, беше да я разстрои, да отвлече вниманието й и в идеалния случай да я накара да се разплаче, за да вземе чантата й да потърси кърпичка… и да пъхне в страничния джоб нещата, които Сану Хирани му беше изпратил по Лам. Сред тях беше миниатюрен сателитен телефон, голям колкото дебела писалка. Тъй като двойната ограда около „Зелена инициатива“ не позволяваше на Бонд да скрие уреда в тревата или храстите в края на периметъра, а той знаеше, че Джесика ще дойде, реши да го сложи в чантата й, защото тя щеше да мине през детектора за метал, без да я проверят.

— Дай ми го — заповяда Хидт.

Бонд бръкна в джоба си и извади телефона. Хидт го разгледа, пусна го на пода и го стъпка.

— Кой си ти? За кого работиш?

Бонд поклати глава.

Хидт се ядоса и се втренчи в разгневените лица на партньорите си, които трескаво питаха какви мерки ще предприеме, за да ги предпази. Искаха мобилните си телефони. Матебула настоя да му дадат пистолета.

Дън се вгледа в Бонд така, сякаш беше двигател, който не иска да запали, и заговори бавно, като че ли на себе си.

— Ти си бил онзи в Сърбия. И във военната база в Марч. — Челото му под русия бретон се намръщи. — Как избяга? Как? — Той, изглежда, не искаше отговор, а по-скоро размишляваше на глас. — И „Събиране на смет Мидландс“ не е замесена. Това е било прикритие за наблюдението ти там. А после тук, полетата на смъртта… — Гласът му заглъхна. На лицето му се изписа нещо наподобяващо възхищение, защото вероятно реши, че Бонд е инженер в своята област, човек, който също прави умни планове. Дън се обърна към Хидт. — Той има връзки в Обединеното кралство. Това е единственият начин да са евакуирали университета навреме. Сто на сто работи в някоя британска агенция за сигурност, но може би и с някого тук. Лондон обаче ще се обади на Претория и ние държим достатъчно хора в джоба си, за да спечелим време. Изкарай останалите работници от завода — заповяда Ирландеца на единия пазач. — Задръж само охраната. Пусни алармата за изтичане на токсични вещества. Изведи всички на паркинга. Ако полицията или Националната агенция за разузнаване решат да ни посетят, ще се забавят, докато се разправят с тях.

Пазачът се приближи до интеркома и даде нареждания. Прозвуча аларма и от високоговорителите се разнесе съобщение на различни езици.

— А той? — попита Хуанг и кимна към Бонд.

— Убий го и изгори трупа в пещта — безчувствено каза Дън, сякаш се подразбираше от само себе си, като погледна мъжа от охраната.

Грамадният пазач беше доволен. Той пристъпи напред и внимателно се прицели с пистолета си „Глок“.

— Моля те, недей! — извика Бонд и умолително вдигна ръка, естествен жест при дадените обстоятелства.

Пазачът бе изненадан от въртящия се черен макетен нож, който Бонд хвърли към лицето му. Това беше последната вещ в пакета, изпратен от Хирани и скрит в чантата на Джесика.

Бонд не можа да определи точно разстоянието за хвърлянето на ножа, в което и без това не беше голям специалист, но го метна по-скоро за да отвлече вниманието. Охранителят обаче отби спирално летящото оръжие и острият ръб поряза ръката му. Преди той да се съвземе или някой друг да успее да реагира, Бонд скочи към него, изви китката му назад, отне пистолета му и го простреля в дебелия крак първо, за да се увери, че оръжието е заредено, и после за да го обезвреди. Дън и другите въоръжени пазачи извадиха пистолетите си и започнаха да стрелят, но той бързо се измъкна през вратата.

В коридора нямаше никого. Бонд тресна вратата след себе си, пробяга двайсетина метра и по ирония на съдбата се скри зад зелен контейнер за рециклиране.

Вратата на залата за конференции се открехна предпазливо. Вторият въоръжен пазач се изниза, присви очи и се заоглежда. Бонд не видя причина да убива младия човек и го простреля в лакътя. Мъжът изкрещя и се строполи на земята.

Бонд знаеше, че те са повикали подкрепления, затова се изправи и продължи да бяга. Докато тичаше, извади пълнителя и го погледна. Бяха останали десет патрона, деветмилиметрови, 7,13 грама, с метални кожуси. Леки патрони, и поради медните си кожуси имаха по-слаба възпираща сила от онези с кухите върхове, но летяха по права траектория и бързо.

Бонд сложи пълнителя.

Десет патрона.

Винаги ги брой…

Но преди да стигне далеч, близо до главата му се чу силно изщракване и почти едновременно с него — гърмеж на пушка от страничен коридор. Към Бонд се приближаваха двама мъже в сиво-кафяви униформи на пазачи, които държаха пушки „Бушмастър“. Той стреля два пъти. Не улучи, но успя да се скрие, като ритна вратата на кабинета до него и влезе вътре. Там нямаше никого. Канонада от сачми .223 надупчи вратата и стената.

Останаха осем патрона.

Двамата пазачи знаеха какво правят и Бонд предположи, че са бивши военни. Ушите му бяха заглъхнали от изстрелите и той не чуваше гласове. Съдейки по сенките в коридора, му се стори, че дойдоха още хора. Дън беше вероятно сред тях. Бонд усети, че те ще предприемат динамично нахлуване, всичките наведнъж, ще се разпръснат ветрилообразно и ще стрелят ниско и високо, надясно и наляво. Той нямаше шанс срещу подобна формация.

Сенките се приближиха.

Беше възможен само един ход, и то не много умен или изкусен. Бонд запокити стол през прозореца, скочи след него и се просна на земята два метра по-долу. Тупна тежко, но нямаше нищо счупено или изкълчено и хукна към работните площи на „Зелена инициатива“, където сега нямаше работници.

Обърна се към преследвачите, хвърли се на земята, скри се зад откаченото гребло на булдозер близо до Секция „Възстановяване“ и се прицели в прозореца и вратата.

Осем патрона.

Бонд допря пръст до чувствителния спусък и зачака, като контролираше дишането си.

Пазачите обаче не се хванаха в капана. На разбития прозорец не се появи никой. Това означаваше, че са се отправили към другите изходи. Намерението им, разбира се, беше да го обградят и те го направиха, при това много успешно. От южния край на сградата изтичаха Дън и двама охранители и се скриха зад камионите.

Бонд инстинктивно погледна в противоположната посока и видя двамата пазачи, които бяха стреляли по него в коридора. Дойдоха от север и се снишиха зад екскаватор, боядисан в жълто и зелено.

Греблото на булдозера го предпазваше от атаки само от запад, но противниците му нямаше да нападнат от тази посока, а от север и от юг. Бонд се претърколи точно когато единият започна да стреля с пушката „Бушмастър“ късо, но страховито прецизно оръжие. Куршумите глухо тупнаха в земята, силно издрънчаха по греблото на булдозера и Бонд беше обсипан от парещи оловни и медни късчета от разпадащите се патрони.

Беше прикован от двамата охранители на север. Другият екип, воден от Дън, тръгна от юг. Бонд леко надигна глава и потърси мишена, но преди да успее да забележи някого от нападателите, те се приближиха и намериха прикритие сред множеството купчини отпадъци, бидони от бензин и други съоръжения. Бонд отново огледа мястото, но не ги забеляза.

Изведнъж земята около него експлодира, когато двете групи го приковаха в кръстосан огън. Куршумите попадаха все по-близо до плитката падина в земята, където се беше свил. Мъжете на север изчезнаха зад нисък хълм, вероятно с намерението да го изкачат, за да имат идеален наблюдателен пост, откъдето да стрелят по Бонд.

Той трябваше да напусне позицията си незабавно. Обърна се и бързо запълзя на изток по тревата и бурените. Навлезе по-навътре в работните площи, чувствайки хладината на абсолютната уязвимост. Хълмът беше зад него и вляво и той знаеше, че двамата стрелци скоро ще бъдат на върха и ще го вземат на прицел.

Опита се да си представи колко са напреднали. Пет метра от върха, три, метър и половина? Във въображението си ги видя как бавно се промъкват нагоре и после бавно се прицелват в него.

Сега — помисли си Бонд.

Но все пак изчака пет мъчителни секунди повече, за да бъде сигурен. Сториха му се часове. Легна по гръб и вдигна пистолета над краката си.

Единият пазач стоеше на върха на възвишението и го търсеше. Партньорът му беше приклекнал до него.

Бонд натисна спусъка веднъж, а след това премести дулото надясно и отново стреля.

Изправеният мъж се хвана за гърдите, строполи се на земята и се претърколи до основата на хълма. Пушката се плъзна след него. Другият пазач се скри невредим.

Останаха шест патрона.

И четирима противници.

Докато Дън и другите обсипваха мястото около него с куршуми, Бонд се вмъкна между бидоните от бензин сред високите треви и се огледа. Единственият му шанс за бягство беше през предния вход, който се намираше на трийсетина метра. Пешеходната пътека беше отворена, но от нея го делеше обширна незащитена територия. Дън и двамата пазачи щяха да имат добра позиция за стрелба, както и останалият охранител, който все още беше на върха на хълма на север.

Започна бърза канонада. Бонд долепи лице до прашната земя, докато настъпи затишие. Той огледа сцената и положението на стрелците, стана и се втурна към анемично дърво, в чиито корени намери прилично укритие бидони от бензин и останки от двигатели и трансмисии. Тичаше приведен, но по средата на разстоянието рязко спря и се завъртя. Пазачът, който беше с Дън, беше предположил, че ще продължи да бяга, беше се изправил и бе насочил пушката си, за да го посрещне с поток от куршуми няколко метра по-нататък. Не му хрумна, че той бяга, за да принуди някоя от мишените да се покаже, и двата деветмилиметрови куршума на Бонд го повалиха. Другите се наведоха, а Бонд продължи да тича. Отправи се към дървото и после зад него, към купчината боклуци. До портата оставаха петнайсет метра. Серия изстрели от позицията на Дън го накара да се претърколи в ивица земя с ниска растителност.

Четири патрона.

Трима противници.

Бонд можеше да стигне до изхода за десетина секунди, но това означаваше да се открие за пет.

Нямаше голям избор. Скоро щяха да го обградят. Но после, докато търсеше врага, той съзря движение през пролука между две купчини строителни отпадъци. Ниско над земята и едва забележими през стръковете трева, там стърчаха три глави, една до друга. Оцелелият пазач от север се беше присъединил към Дън и охранителя с него. Не видяха, че са разкрити, и шепнеха настойчиво, сякаш планираха стратегията си.

И тримата бяха в обсега на оръжието му.

Изстрелът беше възможен, въпреки че с леките патрони и непознатия пистолет Бонд нямаше предимство.

Но не можеше да подмине благоприятната възможност. Трябваше да действа незабавно. Всеки момент те щяха да осъзнаят, че са уязвими, и да се скрият.

Той се прицели с четвъртития пистолет от легнало положение. В състезателната стрелба човек никога не съзнава кога натиска спусъка. Точността означава да контролираш дишането си, да стоиш абсолютно неподвижно и да се прицелваш точно в мишената. Пръстът ти бавно се увива около спусъка, докато пистолетът сякаш сам произвежда изстрел. Най-талантливите стрелци винаги някак се учудват, когато оръжието им стреля.

В дадените обстоятелства вторият и третият изстрел трябваше да последват бързо един след друг. Но първият беше предназначен за Дън и Бонд искаше да бъде сигурен, че ще го улучи.

И не пропусна.

Разнесе се силен пукот, последван от още два.

В стрелбата, както и в голфа, обикновено разбираш дали си улучил мишената или не в мига, в който снарядът излезе от контрола ти. И бързите лъскави куршуми попаднаха точно там, където бяха насочени, както Бонд знаеше, че ще стане.

Само че за своя изненада установи, че не точността е проблемът. Той беше улучил целта, но се оказа, че това не е врагът, а голямо парче хром. Единият мъж — Ирландеца, разбира се — сигурно беше намерил контейнер наблизо и го беше поставил под ъгъл, за да отразява образите им и да привлече изстрелите на Бонд. Отразителният метал падна на земята.

По дяволите…

Мъжете мигновено се разделиха, както вероятно ги беше инструктирал Дън, и заеха позиции, след като Бонд услужливо беше разкрил местоположението си.

Двамата хукнаха надясно, за да пазят портата, а Дън се насочи наляво.

Бонд имаше само един патрон.

Те не знаеха, че боеприпасите му свършват, макар че скоро щяха да разберат.

Бонд беше в капан. Единственото му укритие беше ниска купчина картон и книги. Противникът се придвижваше в кръг около него — Дън от едната страна и двамата охранители от другата. Скоро щеше да попадне в кръстосан огън, без да има ефективна защита.

Той реши, че единственият му шанс е да им даде причина да не го убиват. Щеше да им каже, че има информация, която ще им помогне да се измъкнат безнаказано, или да им предложи огромна сума пари всичко, за да спечели време.

— Излизам! — извика Бонд, изправи се, хвърли пистолета и вдигна ръце.

Двамата пазачи вдясно надникнаха. Видяха, че Бонд не е въоръжен, и предпазливо се приближиха.

— Не мърдай! — заповяда единият. — Дръж ръцете си вдигнати!

Дулата на оръжията им бяха насочени право към него.