Джефри Дивър
Картбланш (60)

Петдесет и осма глава

Пет минути по-късно пристигнаха местни новинарски екипи и започнаха да излъчват кадри от трагедията за света. Видеоматериалът показа полуразрушена сграда, пушек, стъкла и отломки, обсипали земята, бягащи спасителни екипи, десетки полицаи, коли и пожарни, които пристигаха на мястото. На подвижната лента в долната част на екрана пишеше: „Голяма експлозия в университет в Йорк“.

В днешно време сме свикнали с ужасяващите образи по телевизията. За очевидците ужасяващите сцени са някак смекчени, когато се гледат в две измерения по медия, която ни поднася „Доктор Ху“, реклами на „Форд Мондео“ и на „Мис Селфридж“.

Но тази трагедия — разрушена университетска сграда, обвита в пушек и прах, и объркани и безпомощни хора, които стоят наоколо — беше неописуемо въздействаща от екрана. Очевидно никой в учебните зали в близост до бомбата не беше оцелял.

Бонд не можеше да откъсне очи от екрана.

Хидт също, но той, разбира се, беше изпаднал във възторг. Тримата му партньори развълнувано бъбреха, както може да се очаква от хора, спечелили милиони лири за една хилядна от секундата.

Репортерката съобщи, че бомбата е била заредена с метални частици като бръснарски ножчета, изстреляни с хиляди километри в час. Експлозивът беше разрушил повечето лекционни зали и кабинетите на преподавателите на партера и първия етаж.

След това предадоха, че унгарски вестник току-що се е добрал до писмо, оставено на рецепцията, от групировка на сръбски военни офицери, които поемат отговорността за атентата. В бележката пишело, че университетът е „приютил и помогнал“ на преподавател, описан като „предател на сръбския народ и расата си“.

— И това е наше дело — похвали се Хидт. — Събрахме листове с емблемата на сръбската армия от контейнер с отпадъци. На тях е написано изявлението. — Той погледна Дън и Бонд разбра, че Ирландеца е включил този детайл в гениалния план.

Човекът, който мисли за всичко…

— А сега ни трябва план за празничен обяд — добави Хидт.

Бонд погледна екрана на телевизора още веднъж и тръгна към вратата.

В същия миг репортерката вдигна глава и каза:

— В Йорк има ново развитие. — Звучеше объркана. Докосваше слушалката в ухото си и слушаше. — Шефът на полицията в Йорк, Фил Пелам, ще направи изявление. Предаваме на живо.

Камерата показа разтревожен мъж на средна възраст в полицейска униформа, но без фуражка и куртка, който стоеше пред пожарна кола. Към него бяха насочени десетина микрофона. Той се прокашля.

— В десет и петнайсет днес сутринта на територията на колежа Йоркшир-Брадфорд беше детонирано взривно устройство. Въпреки че щетите, нанесени върху имуществото, са големи, изглежда, няма жертви. Има само пет-шест леко ранени.

Тримата партньори на Хидт се умълчаха. Сините очи на Ниъл Дън трепнаха от нехарактерно за него чувство.

Хидт се намръщи и потрепервайки, си пое дъх.

— Десетина минути преди експлозията властите са научили, че във или около университет в Йорк ще бъде поставена бомба. Някои допълнителни факти предположиха, че мишената може да е Йоркшир-Брадфорд, но като предпазна мярка всички учебни заведения в града бяха евакуирани по планове, приложени в действие от властите след атаките на седми юли в Лондон. Ранените — отново подчертавам, че са незначителен брой — са предимно служители, които са останали, след като студентите са излезли, за да се уверят, че в сградата няма никого. Леко пострадал е и един преподавател, медицински изследовател, който изнасял лекции в залата най-близо до бомбата. Той взимал папки от кабинета си точно преди експлозията. Знаем, че сръбската групировка е поела отговорността за атаката, и ви уверявам, че полицията и следователи от тайните служби дават най-високия приоритет на атентата…

Хидт натисна бутона на дистанционното и екранът угасна.

— Някой от хората ти там е променил решението си и ги е предупредил! — кресна Хуанг.

— Ти каза, че можем да имаме доверие на всички! — студено отбеляза германецът и гневно се втренчи в Хидт.

Партньорството се разпадаше. Погледът на Хидт се плъзна към Дън, от чието лице намекът за чувство беше изчезнал. Ирландеца се съсредоточаваше — инженер, който спокойно анализира техническа неизправност. Докато съдружниците разгорещено спореха, Бонд получи възможност да се придвижи към вратата.

Беше на половината път до свободата, когато вратата се отвори. На прага стоеше пазач. Присви очи и посочи Бонд.

— Той е.

— Какво? — попита Хидт.

— Намерихме Чензира и госпожица Барнс, завързани в нейния кабинет. Чензира бил в безсъзнание, но щом се свестил, казал, че видял този човек да бърка в чантата на госпожица Барнс и да изважда нещо. Мисли, че е бил малък предавател. Мъжът е говорил с някого по него.