Джефри Дивър
Картбланш (37)

Трийсет и пета глава

Най-неприятният риск за Джеймс Бонд да приеме неофициалното прикритие на Джийн Терон беше, че Ниъл Дън вероятно го беше видял в Сърбия или в Марч или пък бе получил описанието му в Дубай — ако мъжът със синьото сако, който го следеше, работеше за Хидт.

Ако случаят беше такъв, когато Бонд нахакано влезе в офиса на „Зелена инициатива“ в Кейптаун и поиска да наеме Хидт да унищожава трупове, скрити в тайни гробища в Африка, Дън щеше или да го убие на място, или да го закара в частното им поле на смъртта и да свърши работата със студена ефективност.

Но сега, след като стисна ръката на заинтригувания Северан Хидт, Бонд реши, че легендата му е издържала. Засега. Разбира се, отначало Хидт изпитваше подозрения, но беше готов да повярва на Терон. Защо? Защото Бонд го изкуши със стръв, на която не можеше да устои смърт и разруха.

Сутринта в управлението на полицията на Южна Африка Бонд се беше свързал с Озбърн-Смит — новия му съюзник и двамата проучиха кредитните карти на Хидт и „Зелена инициатива“. Научиха, че Хидт е пътувал не само до полетата на смъртта в Камбоджа, но и до Краков в Полша, където няколко пъти е разгледал Аушвиц. Сред покупките му бяха двойни батерии „А“ и втори флаш чип за фотоапарат.

Човекът има съвсем нова концепция за порното.

Бонд реши, че влизайки в живота на Хидт, ще му предложи възможност да задоволи сластолюбието на Вехтошаря достъп до тайни полета на смъртта в Африка и оферта да рециклира човешки останки.

Три часа Бонд се бори под ръководството на Бхека Джордан да се превърне в африканер, наемник от Дърбан. Джийн Терон щеше да има малко необичайна биография прадеди хугеноти, а не холандци, и родители, които са предпочитали английския и френския в дома на детството му. Това щеше да обясни защо не говори много африкаанс. Британското образование в Кения щеше да бъде причината за акцента му. Джордан обаче го накара да научи нещо от диалекта. Щом Леонардо ди Каприо и Мат Деймън бяха овладели интонацията за скорошните си филми, а те бяха американци, за бога, и Бонд можеше да го направи.

Докато тя го учеше на факти, които един южноафрикански наемник може би знае, сержант Мбалула отиде в склада за веществени доказателства и намери пищния часовник „Брайтлинг“ на осъден пласьор на наркотици, за да заменят изискания „Ролекс“ на Бонд, и златна гривна за преуспяващия наемник. След това забърза към бижутерски магазин в търговския център „Гардънс“ на Мил Стрийт, откъдето купи златен пръстен и поръча да гравират инициалите Ю. Дж. Т.

В това време административният офицер Нкози трескаво работеше с филиала на ГМР, отдел „Ай“, в Лондон, за да създадат измисления Джийн Терон, и качи в интернет информация с биографията на коравия наемник със снимки и подробности за фиктивната му фирма.

Цикълът от лекции във Форт Монктън можеше да се обобщи с уводното изречение на инструктора: „Ако нямаш присъствие в Мрежата, ти не съществуваш реално“.

Нкози напечата и визитни картички за „Услуги Ю. Дж. Т.“ ООД, а от МИ6 в Претория върнаха някои услуги, като регистрираха фирмата за рекордно време. Документите бяха със задна дата. Джордан не остана доволна — за нея това беше нарушение на свещеното върховенство на закона, но тъй като тя и полицията не бяха замесени, подмина въпроса. В отдел „Ай“ създадоха и фалшиво криминално разследване в Камбоджа за съмнителното поведение на Терон в Мианмар, в което се споменаваше за сенчеста дейност и в други страни.

Мнимият африканер преодоля първото препятствие. Второто — и най-опасното — наближаваше. Хидт говореше по телефона с Ниъл Дън и го викаше да се срещне с бизнесмена от Дърбан.

Той затвори и небрежно попита:

— Един въпрос. Случайно да имате снимки на полетата? Гробовете?

— Може да се уреди — отвърна Бонд.

— Добре.

Хидт се усмихна като ученик и потърка брадичка с опакото на ръката си.

Бонд чу, че зад тях се отвори врата.

— А, ето го моя съдружник, Ниъл Дън… Ниъл, това е Джийн Терон от Дърбан.

Ами сега? Щяха ли да го застрелят? Бонд стана, обърна се, приближи се до Ирландеца, погледна го в очите и му отправи скованата усмивка, която си разменят бизнесмените, когато се запознават. Докато се ръкуваха, Дън се втренчи в него. Студените му сини очи го пронизаха като кама.

Бонд беше сигурен, че Ирландеца не го позна.

Дън затвори вратата след себе си и озадачено погледна шефа си, който му даде визитката на „Услуги Ю. Дж. Т.“ Тримата седнаха.

— Господин Терон има предложение — въодушевено каза Хидт и обясни плана в общи линии.

Бонд видя, че и Дън се заинтригува.

— Да — съгласи се Ирландеца. — Това може да е хубаво. Разбира се, трябва да се помисли за логистиката.

— Господин Терон ще уреди да видим снимки на местата, за да получим по-добра представа в какво се включваме.

Дън го погледна обезпокоено. Не се усъмни, но изглежда, това го смути.

— Трябва да бъдем в завода в петнайсет и трийсет — напомни той на Хидт. — Срещата? — Дън отново насочи очи към Бонд. — Офисът ви е на ъгъла. — Беше запомнил адреса от един поглед. — Защо не ги вземете сега?

— Ами… предполагам, че мога — отвърна Бонд, печелейки време.

Дън го погледна спокойно.

— Добре.

Докато Дън отваряше вратата на Бонд, сакото му се разтвори и разкри пистолета „Берета“ на колана му, вероятно същият, с който беше убил мъжете в Сърбия.

Дали това беше послание? Предупреждение?

Бонд се престори, че не е видял оръжието, и кимна на двамата.

— Ще се върна след трийсетина минути.

* * *

Но Джийн Терон беше излязъл само преди пет минути, когато Дън каза:

— Да вървим.

— Къде? — попита Хидт.

— В офиса на Терон. Веднага.

Хидт забеляза, че на лицето на длъгнестия му партньор е изписано едно от онези изражения — предизвикателно, но и раздразнително.

Отново странната завист. Какви ли мисли се въртяха в главата на Дън?

— Защо? Не му ли вярваш?

— Идеята не е лоша — без да мисли, отвърна Дън. — Говорехме за премахване на трупове, но това няма значение за петък. Само ми се струва малко странно, че той се появи изневиделица като гръм от ясно небе. Това ме изнервя.

Сякаш хладнокръвният сапьор можеше да изпитва такова чувство.

Хидт се нуждаеше от някого, за да запази връзката си с реалността и да не се увлича, и наистина беше съблазнен от предложението на Терон.

— Прав си, разбира се.

Те взеха саката си, излязоха от офиса и тръгнаха към адреса, напечатан на визитната картичка на Терон.

Ирландецът беше прав, но Северан Хидт се молеше Терон да е легитимен. Труповете, акрите кости. Много искаше да ги види и да диша въздуха около тях. Искаше и снимките.

Двамата се приближиха до сградата, където се намираше офисът на Терон в Кейптаун, типична за деловия район на града, функционална, от метал и камък. Половината изглеждаше изоставена. Във фоайето нямаше охрана и това беше любопитно. Двамата мъже се качиха с асансьора на четвъртия етаж и намериха вратата на офиса, номер 403.

— Няма име на фирмата — отбеляза Хидт. — Само номер. Това е странно.

— Не изглежда редно — съгласи се Дън и се заслуша. — Не чувам нищо.

— Натисни дръжката.

Дън го направи.

— Заключено е.

Хидт беше жестоко разочарован и се запита дали не е издал нещо уличаващо на Терон, но не смяташе, че го е сторил.

— Трябваше да повикаме нашата охрана. Когато Терон се върне, ако изобщо го направи, ще го заведем в мазето. Ще разбера що за птица е.

Те се наканиха да си тръгнат, когато Хидт, изпитвайки отчаяно желание Терон да е легитимен, каза:

— Почукай. Провери дали има някого вътре.

Дън се поколеба и после отметна сакото си, разкривайки ръкохватката на беретата. Големите кокалчета на пръстите му почукаха на дървената врата.

Нищо.

Двамата се обърнаха към асансьора.

В същия миг вратата се отвори.

Джийн Терон примигна от изненада.