Джефри Дивър
Картбланш (33)

Трийсет и първа глава

— Джеймс! Джеймс! Познай кой е! Пърси. Отдавна не сме разговаряли.

Сърцето на Бонд се сви.

Лайтър се намръщи, като видя стъписването на лицето му.

— Пърси… да.

— Добре ли си? Надявам се, че нямаш наранявания, които изискват нещо повече от пластир.

— Добре съм.

— Радвам се да го чуя. Тук нещата напредват бързо. Шефът ти информира всички за плана „Геена“. Ти вероятно си бил твърде зает да бягаш от правосъдието, за да поддържаш връзка. — Озбърн-Смит направи кратка пауза и сетне продължи. — Аха. Занасям те, Джеймс. Всъщност се обаждам по няколко причини и първата е да се извиня.

— Нима? — подозрително попита Бонд.

Гласът на човека от Трето управление стана сериозен:

— Трябва да призная, че сутринта в Лондон имах тактически екип, готов да хване Хидт на летището и да го доведе на чай и разговор, но се оказа, че ти си прав. „Наблюдателите“ засякоха част от текст и успяха да го разкодират. Почакай. Ще цитирам от записа. И така, нещо изпращява и после се чува: „Северан има трима главни партньори… Всеки от тях може да натисне копчето, ако Северан го няма“. Ето защо арестуването му наистина щеше да бъде катастрофа, точно както ти каза, Джеймс. Другите щяха да се скрият в миша дупка и ние щяхме да загубим възможността да разберем какво е планът „Геена“ и да им попречим. — Озбърн-Смит млъкна, за да си поеме дъх. — Държах се малко надменно, когато се запознахме и съжалявам и за това. Искам да работя с теб по случая, Джеймс. Приемаш ли извиненията ми? Да забравим, каквото било — било, като с вълшебна пръчица, а?

Бонд беше научил, че в света на разузнаването съюзниците ти искат прошка за прегрешенията си срещу теб толкова често, колкото и враговете. Той предположите разкаянието на Пърси донякъде се основава на желанието му да остане в играта заради част от славата, но нямаше нищо против. Интересуваше го само да разбере какво представлява планът „Геена“ и да предотврати смъртта на хиляди хора, затова можеше да се възползва от подкрепата на Трето управление.

— Разбира се.

— Хубаво. Шефът ти ни изпрати сигнал за онова, което си намерил в Марч, и аз действам по уликите. „Радиусът на взрива“ очевидно се отнася за импровизирано взривно устройство, затова търсим съобщения за експлозиви. И знаем, че извършено „в срок“ деянието ще донесе някому „пет милиона английски лири“. Помолих в Английската банка да ми върнат някои услуги и да проверят трансферните операции.

Бонд също беше мислил да се обади на банката с молба да маркират подозрителни финансови операции. Но в днешно време пет милиона лири бяха джобни пари и той реши, че ще предизвика твърде много реакции, ако продължи да се рови. Въпреки това нямаше да навреди, ако Озбърн-Смит се пробва.

— Колкото до потвърждаването на „курса“, докато не разберем повече, не знаем кой самолет или кораб да подслушваме, но съм предупредил хората от авиацията и пристанищата да действат бързо, ако се наложи.

— Добре — каза Бонд, без да добавя, че е помолил Бил Танър да направи същото. — Току-що научих, че Хидт, приятелката му и Ирландеца ще пътуват за Кейптаун.

— Кейптаун? Струва си да се позамисля. Да надникна дълбоко в душата на Хидт, така да се каже.

Бонд предположи, че това е другарска шега.

— В Южна Африка е една от най-големите бази на „Зелена инициатива“. Вторият дом на Хидт. Обзалагам се, че „Геена“ има връзка с тази страна. Там са заложени много британски интереси.

Разказа и за Ал Фулан и смъртта на младата жена.

— Научихме, че Хидт се възбужда от снимки на трупове. И че фирмата на арабина вероятно има нещо общо с „Геена“. Той снабдява с оборудване търговци на оръжия и военни диктатори.

— Така ли? Интересно. Това ми напомни да ти кажа да видиш снимката, която ти изпращам. Вече би трябвало да си я получил.

Бонд минимизира екрана на активното обаждане на мобилния си телефон и отвори прикрепен файл. Снимката беше на Ирландеца.

— Да, това е той — потвърди Бонд.

— И аз така си помислих. Името му е Ниъл Дън.

Озбърн-Смит го произнесе буква по буква.

— Как го откри?

— На кадри от камерите за наблюдение на Гатуик. Няма го в базата данни, но накарах моя неуморен персонал да сравни снимката с уличните камери в Лондон. Имаше няколко попадения отблизо на мъж със странен бретон. Инспектираше тунелите на сградата на „Зелена инициатива“ близо до Виктория Ембанкмънт. Това е най-новото — подземен трансфер и събиране на отпадъци. Улиците са чисти и туристите са доволни. Няколко наши момчета се престориха на работници от общината, снимаха го и откриха истинското му име. Изпратих файла на МИ5, Скотланд Ярд и твоя главен координатор.

— Каква е историята на Дън? — попита Бонд. Рибата пред него изстиваше, но той беше изгубил интерес към нея.

— Любопитна. Роден е в Белфаст, следвал и архитектура, и инженерство и завършил като отличник на випуска, а след това станал сапьор в армията.

Сапьорите бяха военни инженери, войници, които строяха мостове, летища и бомбоубежища за войската и зареждаха и разчистваха минни полета. Бяха известни с уменията си да импровизират при конструирането на нападателни и отбранителни съоръжения с каквито припаси разполагат и при съвсем не идеални условия.

Бил Танър от ГМР беше сапьор, мил и възпитан човек и любител на голфа, но като главен координатор беше един от най-умните и опасни хора, които Бонд познаваше.

— След като напуснал армията, Дън станал инженерен инспектор на свободна практика — продължи Озбърн-Смит. — Не знаех, че съществува такава професия, но се оказа, че при построяването на сграда, кораб или самолет проектът трябва да бъде инспектиран на стотици етапи. Дън преглежда работата и одобрява или не одобрява. Той очевидно е на върха на играта — намира недостатъци, които никой друг не забелязва. Но изведнъж напуснал и станал консултант, според Данъчната служба. И в това е адски добър. Печели двеста бона годишно… и няма фирмена емблема или симпатичен талисман като Уенлоки Мандевил, символите на Олимпийските игри в Лондон през 2012 година.

Бонд установи, че след извинението не се дразни толкова от остроумията на Озбърн-Смит.

— Вероятно така са се запознали. Дън е инспектирал нещо за „Зелена инициатива“ и Хидт го е наел.

— Според проучванията в базите данни Дън често е ходил в Кейптаун през последните няколко години — добави Пърси. — Има апартамент там и в Лондон. Между другото, претърсихме жилището му тук, но не намерихме нищо интересно. Записите на пътуванията му показват, че е бил в Индия, Индонезия, Карибите и на няколко други места, където се е мътило нещо лошо. Предполагам, че работи върху нови аванпостове за шефа си. В Уайтхол все още се съмняват за Афганистан, но на мен не ми пука за теориите им. Убеден съм, че ти си по следите на парите, Джеймс.

— Благодаря, Пърси. Много ми помогна.

— Радвам се, че ти услужих.

Думите, които Бонд беше помислил за снизходителни вчера, сега прозвучаха искрено.

Те затвориха и той разказа на Феликс Лайтър какво е научил Озбърн-Смит.

— Значи онова плашило Дън е инженер? В Америка им викат перковци.

В ресторанта влезе уличен търговец и тръгна от маса на маса да продава рози.

Лайтър проследи погледа на Бонд.

— Виж какво, Джеймс, похапнах си чудесно, но ако мислиш да подпечаташ сделката с букет, няма да стане.

Бонд се усмихна.

Търговецът се приближи до съседната маса и подаде цвете на младата двойка, седнала там.

— Заповядайте — каза той на младата жена. — Прекрасната дама получава цвете безплатно, с комплименти от мен — добави човекът и отмина.

След миг Бонд повдигна салфетката си и отвори плика, който незабелязано беше извадил от джоба на уличния търговец.

И запомни — цветя…

Той дискретно разгледа фалшивото разрешително за носене на оръжие в Южна Африка, надлежно подписано и подпечатано.

— Трябва да тръгваме — каза и погледна колко е часът. Не искаше да срещне Хидт, Дън и жената, докато излиза от хотела.

— Чичо Сам ще почерпи — рече Феликс и уреди сметката.

Двамата излязоха от бара, измъкнаха се през страничната врата и се отправиха към паркинга.

След половин час бяха на летището.

Стиснаха ръцете си и Лайтър прошепна: