Джефри Дивър
Картбланш (20)

Осемнайсета глава

В осем без петнайсет таксито остави Бонд пред „Антоан“ в Блумсбъри и той мигновено одобри избора на Фили. Мразеше препълнени, шумни ресторанти и барове и много пъти си беше тръгвал от луксозни заведения, когато нивото на децибелите се окаже твърде дразнещо. Веднъж се беше пошегувал, че скъпите кръчми са по-скоро „гротескни“, отколкото „гастрономически“.

„Антоан“ беше тих и слабо осветен. В дъното на залата се виждаше внушителна селекция от вина, а стените бяха отрупани с мълчаливи портрети от XIX век. Бонд поиска малко сепаре недалеч от стената с бутилките. Настани се на меката кожа, както винаги, с лице към заведението и входа, и се огледа. Посетителите бяха бизнесмени и местни хора.

— Нещо за пиене? — попита сервитьорът, приятен мъж на четирийсет години с обръсната глава и обеци на ушите.

Бонд реши да си поръча коктейл.

— Двойно „Краун Роял“ с лед, ако обичате. Добавете на половината на това ликьор „Трипъл Сек“, три капки „Ангостура битер“ и щипка настъргана портокалова кора.

— Добре. Интересно питие.

— В основата си е старомодно, но всъщност сам го измислих.

— Има ли си име?

— Още не. Търся нещо подходящо.

След няколко минути питието пристигна и Бонд отпи малка глътка. Съставките бяха дозирани идеално и той каза това на сервитьора. Тъкмо остави чашата си на масата, когато видя, че Фили влиза в ресторанта, засияла в усмивка. Стори му се, че тя ускори крачка, когато го забеляза.

Беше облечена в тесни черни джинси, кафяво кожено яке и прилепнал по тялото тъмнозелен пуловер с цвета на ягуара му.

Той стана, когато Фили се приближи. Тя не седна срещу него, а от едната му страна. Носеше куфарче.

— Добре ли си? — попита го.

Бонд очакваше нещо по-лично от този безучастен поздрав, но после строго се запита: От къде на къде?

Фили още не беше съблякла якето си, когато привлече погледа на сервитьора, който я поздрави с усмивка.

— Офелия.

— Арън. Ще пия чаша „Мозел Ризлинг“.

— Веднага.

Виното дойде и Бонд каза на Арън, че ще поръчат след малко. Чашите им си кимнаха една на друга, но не се докоснаха.

— Първо ми разкажи за Хидт — смотолеви Бонд и се премести по-близо до нея.

— Проверих в „Специални операции“ в Скотланд Ярд, МИ6, Интерпол, Националния център за информация по престъпността и ЦРУ в Америка и холандските тайни служби. Направих дискретни запитвания и в МИ5. — Фили очевидно беше доловила напрежението между Бонд и Озбърн-Смит. — Хидт няма криминално досие, нито е в списъка за наблюдение. По-скоро е консерватор, отколкото лейбърист, но не проявява голям интерес към политиката. Не изповядва никаква религия. Държи се добре с подчинените си. Няма вълнения сред работниците му. Няма проблеми и с Данъчната агенция, здравното осигуряване и „Безопасност на труда“. Изглежда, че е богат бизнесмен. Много богат. Винаги се е занимавал със събиране и рециклиране на отпадъци.

Вехтошаря…

— Петдесет и шест годишен и никога не се е женил. Родителите му са холандци и са починали. Баща му имал пари и пътувал много по работа. Хидт е роден в Амстердам и дошъл в Англия с майка си, когато бил на дванайсет години. Тя получила психично разстройство и го отгледала предимно икономката, която ги придружавала от Холандия. След това бащата загубил повечето си пари и изчезнал от живота на сина си. Тъй като не й плащали, икономката се обадила на социалните грижи и избягала, след като осем години гледала момчето. — Фили състрадателно поклати глава. — Тогава Хидт бил на четиринайсет години. Започнал да работи като чистач на петнайсет. Не се знае нищо за него, докато не станал на двайсет и няколко години. Основал „Зелена инициатива“ точно когато рециклирането излиза на мода.

— Какво се е случило? Пари ли е наследил?

— Не. Това е загадка. Доколкото разбрах, започнал е от нулата. На стари години завършил университет. Учил древна история и археология. Сега има няколкостотин милиона. По-усамотен е от повечето богаташи.

— Ами „Зелена инициатива“?

— Фирмата се занимава с прибиране на смет, събиране и изнасяне на боклуци от строителни обекти, метални отпадъци, разрушаване на стари сгради, рециклиране, унищожаване на документи, обработване и ликвидиране на опасни материали. Според бизнес пресата компанията се разширява в десетина други страни и създава сметища и центрове за рециклиране — показа тя разпечатка на брошурата на „Зелена инициатива“.

Бонд се намръщи, като видя емблемата. Приличаше на зелена кама, полегнала на една страна.

— Не е нож — засмя се Фили. — И аз си помислих същото. Лист е. Глобалното затопляне, замърсяването на околната среда и енергията са най-привлекателните теми за добре информираните природозащитни движения, но най-бързо печелят популярност екологичното изхвърляне и рециклиране на отпадъци, а „Зелена инициатива“ е сред най-големите новатори в тази област.

— Има ли връзка със Сърбия?

— Чрез филиал Хидт притежава малка база в Белград, но като всеки друг във фирмата, никой там няма криминално минало.

— Не мога да разбера играта му. Няма политически пристрастия, нито терористични наклонности. Изглежда така, сякаш е бил нает да организира атаката в петък, но едва ли му трябват пари. — Бонд отпи от коктейла си. — А сега, детектив инспектор Мейдънстоун, кажи ми за веществените доказателства — другото обгоряло листче от Марч. МИ6 са разчели думите „планът «Геена»“ и „петък, 20 май“. Криминалистите в Скотланд Ярд открили ли са нещо друго?

Фили понижи тон и това го накара да се наведе към нея. Бонд долови приятно, но непознато ухание. Кашмиреният й пуловер се докосна до ръката му.

— Да. Те мислят, че останалите думи са: Курсът е потвърден. Радиусът на взрива трябва да е минимум трийсет метра. Десет и половина е оптималният час.

Бонд въздъхна.

— Тогава става дума за някакво експлозивно устройство. Десет и половина в петък вечерта, според първата засечена информация. А „курс“ по всяка вероятност означава маршрут на кораб или самолет.

— А сега за метала, който си намерил — продължи Фили. — Титаниево-стоманена сплав. Уникална е. Никой в лабораторията не беше виждал подобно нещо. Стружките са били изхвърлени от машина през последните няколко дни.

Това ли бяха правили хората на Хидт в мазето на болницата? Оръжие от тази сплав?

Погледът на Бонд се плъзна от челото към гърдите й, докато Фили отпиваше от виното си.

— А на сърбите казах, че ще ги принудя да въведат еврото на мястото на динара, ако не ми помогнат — добави тя. — И те се обадиха. Човекът, който работи с Ирландеца, е Алдо Карич, отговорник по товарите в железниците.

— И е знаел кой влак превозва опасния материал.

— Да — потвърди Фили и се намръщи. — Това също е странно. Материалът е изключително опасен. Метилов изоцианид, химичното вещество, което уби всичките онези хора в Бопал.

— Господи.

— Но, виж, ето списък на всичко във влака. — Тя му показа текст, преведен на английски. — Контейнерите са били бронирани. Не би трябвало да се отворят дори ако ги изхвърлиш от самолет.

Бонд остана озадачен.

— Тогава евентуална катастрофа на влака не би предизвикала изтичане.

— Малко вероятно. И още нещо, вагонът с химичното вещество е съдържал само триста килограма метилов изоцианид. Материалът наистина е смъртоносен, но в Бопал изтекоха четирийсет и две хиляди килограма. Дори няколко цилиндъра да се бяха отворили, пораженията щяха да бъдат незначителни.

Но от какво друго би могъл да се интересува Ирландеца? Бонд прегледа списъка. Освен опасните химикали товарът беше безобиден — бойлери, резервни части за превозни средства, моторно масло, метални отпадъци, трегери, дървен материал… Нямаше оръжия, нестабилни вещества или други рискови материали.

Може би произшествието беше сложен план, за да бъде убит машинистът или някой друг, който живееше в подножието на хълма близо до ресторанта. Вероятно Ирландеца бе искал да инсценира смъртта му така, че да прилича на нещастен случай. Докато не разберяха каква е целта на Ной, не можеха да реагират адекватно. Бонд можеше само да се надява, че наблюдението, което с нежелание бе започнал по-рано вечерта, ще го възнагради.

— Нещо повече за „Геена“? — попита той.

— По дяволите.

— Моля?

Лицето й разцъфна в усмивка.

— От Геена произлиза юдейско-християнската идея за ада. Думата произлиза от старото име на долината Еном в Израел. Някои хора смятат, че много отдавна мястото е било използвано за изгаряне на боклуци и че в скалите може би е имало залежи на природен газ, който постоянно е поддържал огньове. В Библията Геена е мястото, където ще бъдат наказани грешниците и неверниците. Геена се споменава наскоро ако може да наречеш „скоро“ преди сто и петдесет години — единствено в стих на Ръдиард Киплинг. — Фили беше научила цитата наизуст и го издекламира. — „Надолу за Геена или нагоре към трона, най-бързо пътува онзи, който е сам“.

На Бонд му хареса и си го повтори наум.

— А сега другата ми задача, „Стоманен патрон“ продължи тя.

Отпусни се — каза си Бонд и безразлично повдигна вежда.

— Не видях връзка между плана „Геена“ и „Стоманен патрон“.

— Разбирам. И аз мисля, че не са свързани. „Стоманен патрон“ е нещо друго — отпреди да постъпя в ГМР.

Лешниковите й очи огледаха лицето му и за миг се спряха на белега.

— Работил си в Отбранителната разузнавателна агенция, нали? А преди това си бил в Афганистан с Военноморския резерв.

— Точно така.

— Афганистан… И руснаците бяха там, естествено, преди ние и американците да решим да се отбием на чай. Това има ли нещо общо с мисията ти там?

— Може би. Не знам.

Фили осъзна, че задава въпроси, на които той не иска да отговори.

— Получих официалната руска информация, която нашата Станция „Р“ хакна, и прегледах метадатата. Препрати ме към други източници и открих, че „Стоманен патрон“ е операция за премахване на мишени, разпоредена от високо ниво. За това се отнася изразът „няколко смъртни случая“. Не можах да разбера дали е на КГБ или СВР, затова все още не знаем датата.

През 1991 година КГБ, прословутият съветски апарат за сигурност и шпионаж, беше преустроен в руското СВР за чуждестранно разузнаване и ФСБ за вътрешно разузнаване и сигурност. Последвалата съгласуваност между двете организации в света на шпионажа показа, че промяната е само козметична.

Бонд се замисли.

— Премахване на мишена.

— Да. И един от нашите тайни агенти от МИ6 е бил замесен по някакъв начин, но все още не знаем кой и как. Може би е преследвал руския убиец, искал е да го вербува и използва като двоен агент. Или мишената е бил нашият човек. Скоро ще науча повече. Отворих няколко канала.

Бонд се усети, че се е втренчил в покривката на масата и е сбърчил чело, и побърза да се усмихне на Фили.

— Блестяща работа. Благодаря.

Той написа на мобилния си телефон резюме на разказа на Фили за Хидт, Инцидент 20 и „Зелена инициатива“, като пропусна информацията за операция „Стоманен патрон“, и изпрати съобщението на М. и Бил Танър.

— Е, време е да хапнем нещо след усилената работа. Първо виното. Червено или бяло?

— Аз съм момиче, което не играе по правилата — отговори Фили и после млъкна, без да поясни. Бонд възприе това като закачка. — Ще пия червено — „Марго“ или „Сен Жулиен“, с някоя не много тлъста риба, например морски език, а след това „Пино Гри“ или „Албариньо“ с хубава сочна пържола. — Тя се смили над Бонд. — Искам да кажа, че ще приема всичко, което ти си в настроение да поръчаш.

Фили намаза с масло залък от хлебчето си и го изяде с очевидно удоволствие, а сетне взе менюто и го разгледа като малко момиче, което се опитва да реши кой коледен подарък да отвори първо. Бонд остана очарован.

Миг по-късно сервитьорът се приближи до тях.

— Ти поръчай пръв — каза Фили на Бонд. — На мен ми трябват още седем секунди.

— Ще започна с пастет. Нека препекат филията, ако обичате. А след това калкан на скара.

Фили поиска зелена салата с пармезан и круши и задушен омар със зелен фасул и млади картофи.

Бонд избра бутилка „Шардоне“, което не беше държано в дъбова бъчва, от Марлбъро, Нова Зеландия.

— Чудесно — одобри Фили. — Американците отглеждат най-хубавия сорт шардоне след Бургундия, но наистина трябва да са много смели, за да изхвърлят проклетите си дъбови бъчви.

Бонд беше на абсолютно същото мнение.

Арън донесе виното, което се оказа превъзходно. Бонд направи комплимент на Фили за избора й на ресторант.

Последва непринуден разговор. Тя го разпита за живота му в Лондон, скорошните му пътувания и къде е израснал. Той инстинктивно й разказа само общата информация, която вече беше изнесена в публичното пространство: смъртта на родителите му, детството му с леля Шармейн в Пет Ботъм, Кент, краткия период в Итън и последвалото пребиваване в колежа „Фетес“ в Единбург, където беше учил и баща му.

— Да, чух, че в Итън си изпаднал в неудобно положение. Нещо, свързано с прислужница? — Тя отново направи пауза и после се усмихна. — Знам официалната версия — малко скандална. Носеха се и други слухове. Че си защитавал честта на момичето.

— Мисля, че устните ми трябва да останат запечатани по този въпрос — усмихна се Бонд. — Ще се позова на Закона за държавната тайна. Неофициално.

— Е, ако е вярно, ти си бил твърде млад, за да си играеш на странстващ рицар.

— Доколкото си спомням, току-що бях прочел „Сър Гауейн“ от Толкин.

Бонд не можа да не отбележи наум, че Фили го е проучвала.

Той я разпита за детството й. Тя му разказа как е израснала в Девън и за училището пансион в Кеймбриджшир, където се отличила като доброволец в организация за защита на човешките права, а после учила право в Лондонското училище по икономика и политически науки. Обичала да пътува и говори надълго и нашироко за почивките си. Най-много се оживи, когато стигна до мотоциклета си BSA и другата си страст — ските.

Интересно — помисли си Бонд. Имаха още нещо общо помежду си.

Очите им се срещнаха за няколко секунди.

Бонд почувства познатото електрическо припламваше. Коленете му докоснаха нейните, отчасти неволно, отчасти преднамерено, Фили прокара пръсти през разпуснатите си червени коси.

Разшифроване на кодовете…

Тя затвори очи и потърка клепачите си.

— Трябва да отбележа, че идеята беше гениална. Имам предвид вечерята. Определено се нуждаех от… — Гласът й постепенно заглъхна и очите й се присвиха закачливо от удоволствие, което не можеше или не искаше да обясни. — Не съм сигурна дали съм готова вечерта да свърши. Часът е едва десет и половина.

Бонд се наведе към нея. Раменете им се докоснаха и този път нямаше отдръпване.

— Бих желала едно питие след вечерята, но не знам какво точно предлагат тук.

Фили му казваше, че има портвайн или бренди в апартамента си малко по-нататък по улицата, диван и музика. И по всяка вероятност още нещо.

Кодове…

Следващите му думи би трябвало да бъдат: И аз бих пийнал, макар че може би не тук, но в същия миг Бонд съзря нещо много дребно и едва забележимо.

Показалецът и палецът на дясната й ръка леко потъркваха безименния пръст на лявата. Бонд видя белезникавото място, където нямаше тен от последната й почивка заради годежния пръстен с тъмночервен рубин на Тим, който вече не беше там.

Лъчезарните й златистозелени очи продължаваха да го гледат и тя все още се усмихваше. Бонд знаеше, че може да платят сметката, да излязат и Фили да го хване под ръка, докато вървят към дома й. Знаеше, че размяната на остроумни реплики ще продължи. Знаеше, че любенето ще бъде изпепеляващо. Виждаше го в искрящите й очи, в начина, по който тя се нахвърли върху храната, в дрехите, които беше облякла, и в смеха й.

И в същото време съзнаваше, че не трябва да го прави. Не сега. Когато беше свалила пръстена от ръката си и го бе върнала, Фили се беше простила и с част от сърцето си. Той не се съмняваше, че тя ще се съвземе, защото жена, която кара бясно мотоциклет BSA по черните пътища на Пийк Дистрикт, не може да бъде потисната дълго.

Обаче реши да изчака.

Ако беше жена, която евентуално би допуснал в живота си, Офелия Мейдънстоун щеше да си остане такава още един-два месеца.

— Мисля, че в менюто за след вечеря видях „Арманяк“, който ме заинтригува. Бих искал да го опитам.

Той разбра, че е постъпил правилно, когато чертите на лицето й омекнаха и облекчението и благодарността надделяха над разочарованието, макар и съвсем малко, Фили стисна ръката му и после се облегна назад.