Джефри Дивър
Картбланш (10)

Осма глава

На табелката на кабинета на последния етаж пишеше: Генерален директор.

Бонд влезе в антрето, където жена на трийсет и пет години седеше зад подредено бюро. Тя носеше бледокремава блуза и сако почти в същия оттенък като неговото. Лицето й беше продълговато, красиво и царствено, а очите й можеха да се променят от строги до състрадателни по-бързо от скоростна кутия на автомобил от „Формула 1“.

— Здравей, Мънипени.

— Изчакай малко, Джеймс. Той пак говори по телефона с Уайтхол.

Стойката й беше изправена, а жестовете пестеливи. Всеки косъм от косата й беше на мястото си. Бонд си помисли, както често правеше, че военната й подготовка е оставила незаличим отпечатък. Тя беше подала оставка от Кралската флота, за да започне настоящата си работа като личен асистент на М.

Малко след като се присъедини към ГМР, Бонд бе седнал на стола й и се беше усмихнал широко.

— Била си лейтенант по ранг, нали, Мънипени? — закачливо подхвърли той. — Предпочитам да си те представям над мен. — Бонд се бе уволнил като капитан.

В отговор той получи не съкрушителния саркастичен отговор, който заслужаваше, а спокоен париращ удар:

— Животът ме научи, че всяка позиция трябва да се спечели с опит. И със задоволство ще отбележа, че моето ниво в това отношение несъмнено все още не е започнало да се доближава до твоето, Джеймс.

Остроумието и бързината на отговора и употребата на малкото му име, наред със сияйната й усмивка, мигновено и необратимо определиха взаимоотношенията им. И оттогава останаха загрижени един за друг и близки, но винаги професионални. (Бонд обаче хранеше надеждата, че от всички агенти в Секция 00 Мънипени харесва най-много него.)

Тя го огледа от главата до петите и се намръщи.

— Чух, че там си прекарал страхотно.

— Може да се каже.

Мънипени погледна към затворената врата на М. и рече:

— Положението с Ной е трудно, Джеймс. Навсякъде прелитат сигнали. М. си тръгна в девет снощи и дойде в пет сутринта. Тревожеше се за теб — прошепна тя. — Снощи имаше моменти, когато не можеха да се свържат с теб. Тогава той често говореше по телефона.

Видяха, че лампичката на телефона й угасна. Мънипени натисна бутон и заговори по невидим вграден микрофон.

— Тук е 007, сър.

Тя кимна към вратата и Бонд тръгна. Знакът „Не безпокой“ над рамката светна. Това, разбира се, стана безшумно, но той винаги си беше представял, че светлината е съпътствана от звука на резе, което се отваря, за да приеме нов затворник в средновековна тъмница.

* * *

— Добро утро, сър.

М. изглеждаше точно както на обяда в Клуба на пътешественика, когато се бяха запознали преди три години, и може би носеше същия сив костюм. Той посочи единия от двата функционални стола пред голямото дъбово бюро. Бонд седна.

Подът на кабинета беше застлан с килим, а стените бяха отрупани с лавици. Сградата се намираше в граничната зона, където старият Лондон се превръщаше в нов и ъгловите прозорци на М. бяха свидетели на това. Старинните постройки на Мерилбон Хай Стрийт на запад рязко контрастираха на небостъргачите от метал и стъкло на Юстън Роуд, скулптурите с възвишени идеи и съмнителна естетика и асансьорните системи, по-умни от човека.

Тези гледки обаче оставаха замъглени дори в слънчеви дни, тъй като стъклото на прозорците беше бронирано срещу куршуми и бомби и огледално, за да не позволи шпиониране от страна на някой изобретателен враг, висящ в балон с горещ въздух над Риджънтс Парк.

М. вдигна глава и огледа Бонд.

— Предполагам, че няма медицински доклад.

Нищо не му убягваше.

— Една-две драскотини. Нищо сериозно.

На бюрото имаше голям тефтер с жълти листа, сложно командно табло с телефони, мобилният телефон на М., месингова лампа от времето на крал Едуард и кутия, заредена с тънките черни пури, които Адмирала понякога си позволяваше, докато пътуваше към Уайтхол или по време на кратките си разходки в Риджънтс Парк, придружаван от мислите си и двама охранители от отдел „П“. Бонд знаеше много малко за личния му живот, само това, че живее в имение от периода на Регентството^[1] в края на гората Уиндзор, играе бридж, обича да лови риба и доста умело рисува цветя с водни бои. Представителен и талантлив ефрейтор на име Анди Смит го караше с добре излъскан десетгодишен „Ролс-ройс“.

— Представи ми доклада си, 007.

Бонд подреди мислите си. М. не понасяше обърканите разкази и многословието. „Ммм“ и „ъъъ“ бяха неприемливи като изказване на очевидното. Бонд разказа по същество какво се е случило в Нови Сад и добави:

— В Сърбия намерих някои неща, от които може да извлечем детайли. В момента Фили ги анализира и проучва опасния материал във влака.

— Фили?

Бонд си спомни, че М. не обича използването на прякори, въпреки че самият той беше наричан с такъв от всички в организацията.

— Офелия Мейдънстоун — обясни Бонд. — Свръзката от МИ6. Ако може да се открие нещо, тя ще го изрови.

— Прикритието ти в Сърбия?

— Работих по лъжливи улики. Шефовете в БИА в Белград знаеха, че съм от ГМР и каква беше мисията ми, но казахме на двамата им оперативни агенти, че съм от мироопазващите сили на ООН. Наложи се да спомена за Ной и Инцидента в петък, в случай че агентите на БИА попаднат на нещо, което се отнася до тях. Но онова, което Ирландеца е изтръгнал от по-младия сърбин, не е било компрометиращо.

— Скотланд Ярд и МИ5 се питат за влака в Нови Сад. Мислиш ли, че Инцидент 20 е саботирането на железопътната линия там? И че Сърбия е била генерална репетиция?

— И аз се питам същото, сър. Но подобна операция би изисквала много репетиции. Освен това партньорът на Ирландеца нагласи дерайлирането за около три минути. Нашите железопътни линии са много по-сложни от релсовия път на товарен влак в земеделска Сърбия.

М. повдигна едната си рунтава вежда, вероятно оспорвайки твърдението.

— Прав си. Не прилича на прелюдия към Инцидент 20.

— Бих искал веднага да се върна в Станция „У“, сър. Ще вляза през Унгария и ще проведа операция по намирането и предаването на Ирландеца. Ще взема двама агенти 00. Ще открием камиона, който той открадна. Ще бъде трудно, но…

М. поклати глава, докато се облягаше назад на протрития си трон.

— Изглежда е станала издънка, 007. И ти си замесен.

— Каквото и да твърдят от Белград, младият агент, който умря…

М. нетърпеливо махна с ръка.

— Да, да, разбира се, че случилото се е по тяхна вина. В това няма съмнение. Обясненията са признак на слабост, 007. Не знам защо го правиш.

— Съжалявам, сър.

— Говоря за нещо друго. Снощи в Челтнам са успели да получат сателитен образ на камиона, с който Ирландеца е избягал.

— Отлично, сър.

Проследяващото приложение на телефона на Бонд очевидно беше свършило работа. Но намръщването на М. му подсказа, че радостта му е преждевременна.

— На двайсет и пет километра южно от Нови Сад камионът е спрял и Ирландеца се е прехвърлил на хеликоптер. Не е имал регистрация или идентификация, но БПКС му направиха МАСИНТ профил.

Разузнавателните данни, свързани с измерванията и опознавателните характеристики, бяха най-новото във високотехнологичния шпионаж. Ако произлизаше от електронни източници като микровълнови предаватели или радиопредаватели на електронни сигнали, информацията беше ЕЛИНТ, от снимки и сателитни изображения АЙМИНТ, от мобилни телефони и имейли СИГИНТ, а от човешки източници — ХЮМИНТ^[2]. При МАСИНТ уреди събираха и профилираха данни като топлинна енергия, звукови вълни, описание на въздушния поток, вибрации на перките и мотора на хеликоптери, отходни газове от реактивни двигатели, влакове и коли, схеми на ускорение и други.

— Снощи МИ5 регистрираха МАСИНТ профил, съвпадащ с хеликоптера, с който Ирландеца е избягал — продължи генералният директор.

По дяволите. Щом МИ5 бяха открили хеликоптера, това означаваше, че е в Англия. Ирландеца, единствената следа към Ной и Инцидент 20, беше там, където Джеймс Бонд нямаше пълномощия да го преследва.

— Хеликоптерът се е приземил на североизток от Лондон в един часа след полунощ и след това е изчезнал. Загубили са следите му. — М. поклати глава. — Не разбирам защо Уайтхол не ни даде повече широта да действаме в родината си, когато ни писаха правата. Нямаше да е трудно. По дяволите, ами ако ти беше проследил Ирландеца до Окото на Лондон или Музея на мадам Тюсо? Какво трябваше да направиш? Да позвъниш на 999? За бога, в днешните времена на глобализация, интернет и Европейски съюз не можем да проследим улики в собствената си страна.

Обосновката за това правило беше ясна — МИ5 извършваха блестящи разследвания. МИ6 бяха майстори на събирането на разузнавателни данни от чужбина и „подривни дейности“ като разрушаване на терористична клетка отвътре чрез подхвърляне на невярна информация. „Групата за международно развитие“ правеше много повече, включително понякога, макар и рядко, заповядваше на агентите си от Секция 00 да причакат врагове на държавата и да ги застрелят. Но да го направят в Обединеното кралство, колкото и да е морално оправдано или тактически изгодно, едва ли би се понравило на блогърите и драскачите от Флийт Стрийт.

Да не споменаваме, че прокурорите на Короната можеше също да си кажат тежката дума.

Ала като оставим политиката настрана, Бонд искаше да продължи да разследва Инцидент 20. Изпитваше особена неприязън към Ирландеца. Думите му към М. бяха добре премерени:

— Мисля, че аз съм в най-добрата позиция да намеря този човек и Ной и да разбера какво кроят. Искам да продължа, сър.

— Мислих по въпроса. И аз искам да продължиш, 007. Сутринта говорих с МИ5 и Управление „Специални операции“ към Скотланд Ярд. Готови са да ти дадат ролята на консултант.

— Консултант? — намусено попита Бонд, но после осъзна, че М. е водил трудни преговори, за да постигне толкова много. — Благодаря, сър.

Адмирала отклони думите му, като махна с ръка.

— Ще работиш с човек от Трето управление на име Озбърн-Смит.

Трето управление… Британската сигурност и полицията бяха като човешки същества непрекъснато се раждаха, женеха, произвеждаха потомство и дори, както Бонд се пошегува веднъж, претърпяваха операции за промяна на пола. Трето управление беше едно от най-скорошните отрочета. Имаше някаква хлабава връзка с МИ5, досущ като ефирната връзка на ГМР с МИ6.

Приемливо отричане…

МИ5 имаше огромни възможности за разследване и наблюдение, но не разполагаше с властта да арестува и тактически офицери, докато Трето управление я притежаваше. Организацията беше потайна и уединена, с факири по високите технологии, бюрократи и бивши здравеняци от Специалните военновъздушни сили и Специалните сили в Кралската флота плюс сериозна огнева мощ. Бонд беше смаян от наскорошния им успех в разбиването на терористични клетки в Олдъм, Лийдс и Лондон.

М. го гледаше равнодушно.

— Знам, че си свикнал да имаш картбланш да изпълняваш мисиите така, както намериш за добре, 007. Притежаваш независима жилка, която ти послужи добре в миналото. — Генералният директор му хвърли мрачен поглед. — Повечето пъти. Но в родината пълномощията ти са ограничени. Значително. Ясен ли съм?

— Да, сър.

Вече нямам картбланш — ядосано си помисли Бонд, а по-скоро carte grise^[3].

М. го погледна строго.

— Има и усложнение. Конференцията по сигурността.

— Конференция по сигурността?

— Не си чел бюлетина на Уайтхол? — раздразнено попита М.

Не, Бонд не беше прочел административното съобщение за вътрешните правителствени въпроси.

— Съжалявам, сър.

М. стисна челюсти.

— В Обединеното кралство имаме тринайсет агенции по сигурността. Може би дори и повече от тази сутрин. Шефовете на МИ5, МИ6, Агенцията по тежката организирана престъпност, Обединеният център за анализ на тероризма, Антитерористичната полиция, Отбранителната разузнавателна агенция, цялата пасмина, включително аз, ще бъдем затворени в Уайтхол три дни по-късно през седмицата. А, ЦРУ и някои приятели от Европа също ще присъстват. Ще има брифинги за Исламабад, Пхенян, Венесуела, Пекин и Джакарта. И вероятно ще дойде и някой млад анализатор с очила като на Хари Потър, който ще се перчи с теорията си, че чеченските бунтовници са отговорни за избухването на проклетия вулкан в Исландия. Всичко това е адски досадно. — М. въздъхна. — Няма да имаш връзка с мен. Главният координатор ще ръководи операцията по Инцидент 20.

— Добре, сър. Ще координирам действията си него.

— Залавяй се със случая, 007, и не забравяй, че действаш в Обединеното кралство. Представи си, че си в страна, в която никога не си бил. И това означава да бъдеш дипломатичен с туземците, за бога.