Джефри Дивър
Картбланш (7)

Пета глава

Двата изстрела, които Джеймс Бонд чу, не бяха поразили вагона с опасните материали. Той наблюдаваше от трийсетина метра разстояние. Предположи, че жертвите са машинистът и вероятно помощникът му.

И после видя Ирландеца в прахоляка. Държеше черен пистолет и стоеше между двата вагона, спрели под остър ъгъл точно зад локомотива и пълни с метални отпадъци. Носеше раница. Изглеждаше пълна и това означаваше, че ако възнамерява да взриви контейнерите с опасните материали, все още не е поставил експлозивите.

Бонд насочи пистолета си и стреля два пъти в близост до Ирландеца, за да го накара да се върне в мерцедеса. Мъжът се сепна, наведе се и бързо изчезна.

Бонд погледна железопътната линия откъм ресторанта, където беше паркиран мерцедесът, и стисна зъби. Сръбските агенти не бяха изпълнили заповедите му. Те бяха повалили партньора на Ирландеца на земята до бараката с инструменти и слагаха найлонови белезници на китките му. След това тръгнаха към влака.

Некомпетентност…

Бонд скочи, наведе се и хукна към тях.

Сърбите сочеха релсите. Раницата беше на земята, сред високите растения до локомотива и закриваше някакъв човек. Агентите предпазливо се промъкваха към него.

Раницата беше на Ирландеца… но мъжът зад нея не беше той, а вероятно трупът на машиниста.

Не прошепна Бонд по предавателя. Това е номер! Там ли сте?

Но по-възрастният агент не слушаше. Той пристъпи напред и изкрещя:

— Не мърдай!

В същия миг Ирландеца се показа от прозореца на кабината на локомотива, изстреля откос с пистолета си и улучи сърбина в главата. Агентът се строполи на земята.

Колегата му предположи, че стреля човекът зад раницата, и изпразни автоматичното си оръжие в трупа на машиниста.

— Опасност! — извика Бонд, но вече беше късно.

Ирландеца отново се подаде от кабината и простреля младия агент в дясната ръка, близо до лакътя. Сърбинът пусна пистолета си и падна по гръб.

Докато скачаше от влака, Ирландеца изстреля пет-шест куршума към Бонд, който отвърна на огъня, като се целеше ниско в краката и глезените му, но не улучи. Ирландеца прибра пистолета си в кобура, нарами раницата и повлече младия агент към мерцедеса. Двамата се скриха от поглед.

Бонд се втурна към джетата, метна се зад волана и потегли. Пет минути по-късно той прехвърли хълма и се приземи в нивата зад ресторант „Рощил“. Настана пълен хаос, когато посетителите и персоналът панически побягнаха. Мерцедесът беше изчезнал. Бонд погледна към дерайлиралия влак и видя, че Ирландеца беше убил не само по-възрастния агент, но и партньора си — сърбина, с когото беше вечерял. Беше го застрелял, докато мъжът е лежал по корем със завързани ръце.

Бонд слезе от джетата и претърси трупа, но Ирландеца беше взел портфейла и другите неща от джобовете му. Бонд извади слънчевите си очила „Оукли“, избърса ги и допря палеца и показалеца на мъртвеца до стъклата. Отново се качи в колата и подкара след мерцедеса, движейки се със сто и десет километра в час, въпреки криволичещия път и дупките в настилката.

След няколко минути той съзря нещо светло на цвят на отбивка отпред. Удари спирачки, като едва удържа автомобила да не занесе и да не се плъзне, и спря. Колата се обви в пушека от собствените си гуми. Намираше се само на няколко метра от младия агент. Бонд слезе и се наведе над сърбина, който трепереше и ридаеше. Раната в ръката му беше сериозна и бе загубил много кръв. Едната му обувка и нокътят на пръста липсваха. Ирландеца го беше изтезавал.

Бонд отвори джобното си ножче, разряза ризата и превърза ръката му. След това намери пръчка, направи турникет и го сложи. Наведе се и избърса потта от лицето на мъжа.

— Къде отиде?

Агентът охкаше. Лицето му беше изкривено от болка. Говореше несвързано на сърбохърватски, но после осъзна кой е Бонд и рече:

— Обади се на брат ми… Трябва да ме закараш в болницата. Ще ти кажа къде да отидеш.

— Искам да знам къде отиде той.

— Не му казах нищо. Той се опита, но не му казах за теб.

Разбира се, младежът бе изпял всичко, което знаеше за операцията, но в момента проблемът беше друг.

— Къде отиде? — за трети път попита Бонд.

— Болницата… Закарай ме и ще ти кажа.

— Кажи ми сега или ще умреш след пет минути — монотонно рече Бонд и разхлаби турникета на дясната му ръка, откъдето рукна кръв.

Сърбинът примигна, за да прогони сълзите.

— Добре! Копеле! Той попита как да стигне до Е-75, бързия път за магистрала 21. Ще го отведе в Унгария. Отива на север. Моля те!

Бонд отново затегна турникета. Разбира се, знаеше, че Ирландеца не отива на север. Този човек беше жесток и умен тактик. Не се нуждаеше от указания. Бонд виждаше в него собствената си пристрастеност към изкуството на занаята. Още преди да пристигне в Сърбия, Ирландеца сигурно беше запаметил географията около Нови Сад и бе поел на юг по магистрала 21, единствения главен път наблизо.

Бонд претърси джобовете на младия агент, извади мобилния му телефон и набра 112, номера за спешни случаи. Щом отговори женски глас, той подпря телефона до устните на сърбина и хукна към джетата. Съсредоточи се да кара колкото е възможно по-бързо по неравната повърхност на пътя и се вглъби в хореографията да удря спирачки и да маневрира.

Взе един завой бързо и колата занесе и пресече бялата линия. Насреща застрашително се появи голям камион с надпис на кирилица. Свърна и шофьорът гневно натисна клаксона. Бонд се върна в лентата си, разминавайки се на сантиметри с него, и продължи да преследва единствената улика, с която разполагаха за Ной и хилядите жертви в петък.

След пет минути наближи магистрала 21 и намали. Отпред проблесна нещо оранжево. Към небето се издигна пушек на кълба и закри луната и звездите. Бонд скоро пристигна на местопроизшествието. Ирландеца не беше успял да вземе остър завой и бе потърсил спасение в нещо, което приличаше на широка затревена отбивка, но всъщност не беше това. Редица храсти замаскираха стръмен склон. Колата беше паднала и се бе преобърнала. Двигателят гореше.

Бонд спря, угаси мотора и слезе. Извади валтера си и се затича надолу по хълма към мерцедеса, но не видя нищо. Приближи се и се закова на място. Ирландеца беше мъртъв. Предпазният му колан още беше закопчан. Беше обърнат с главата надолу и ръцете му висяха. На тавана на колата се уголемяваше локва кръв.

Бонд присви очи от изпаренията и ритна стъклото на шофьора, за да измъкне тялото. Щеше да вземе мобилния телефон на Ирландеца и каквото намереше в джобовете му и после да разбие багажника и да прибере багажа и преносимите компютри.

Той отново отвори джобното си ножче да среже предпазния колан. В далечината се чу настойчив вой на сирени, който се усилваше. Бонд погледна към пътя. Пожарните коли все още бяха на няколко километра, но скоро щяха да дойдат. Продължавай! — помисли си той. Пламъците от двигателя ставаха все по-буйни. Пушекът беше зловонен.

Бонд се залови да прерязва колана, но изведнъж му хрумна: Пожарникари? Вече?

Нещо не се връзваше. Полицията, да, но не и пожарната. Той хвана окървавената коса на шофьора и обърна главата му.

Не беше Ирландеца. Бонд погледна якето на мъжа. Буквите на кирилица бяха същите като на камиона, в който едва не се беше блъснал. Ирландеца беше принудил камиона да спре, бе прерязал гърлото на шофьора, беше го сложил в мерцедеса и бе бутнал колата по склона, а след това се беше обадил на пожарната, за да забави трафика и да попречи на Бонд да го проследи.

Ирландеца несъмнено беше взел раницата и всичко останало от багажника. Но в колата, върху преобърнатия таван, близо до задната седалка, имаше няколко късчета хартия. Бонд ги пъхна в джобовете си, преди пламъците да го накарат да се дръпне. Той побягна към джетата и подкара по магистрала 21, далеч от приближаващите се проблясващи светлини.

Извади мобилния си телефон, който приличаше на айфон, но беше малко по-голям и имаше специална оптика, аудиосистеми и друг хардуер. Съдържаше и множество телефони — един от тях можеше да се регистрира на официалната или неофициалната самоличност под прикритие на агента, друг имаше скрито устройство със стотици оперативни приложения и пакети за разкодиране. (Устройството беше разработено от отдел „Кю“ и някой умник в офиса веднага го беше кръстил айкюфон^[1].)

Бонд отвори приложението, което му осигуряваше приоритетна връзка с БПКС, центъра за проследяване. Свърза се със системата за разпознаване на гласа и издиктува описание на жълтия камион „Застава Еврозета“, който Ирландеца караше. Компютърът в Челтнам автоматично щеше да идентифицира местоположението на Бонд и да проектира маршрути към камиона, а после да насочи сателита да търси всяко превозно средство от този вид наблизо и да го проследи.

Пет минути по-късно телефонът на Бонд забръмча. Отлично. Той погледна екрана.

Ала съобщението не беше от подслушваните, а от Бил Танър, главния координатор на организацията на Бонд. Темата гласеше: БЪРЗО ПОТАПЯНЕ, което означаваше „спешен случай“.

Бонд отмести очи от шосето и прочете съобщението:

Засечено от БПКС: Агентът от сръбските служби за сигурност, прикрепен към теб в операцията Инцидент 20, почина по пътя за болницата. Докладвал е, че ти си го изоставил. Сърбите имат приоритетна заповед за ареста ти. Евакуирай се незабавно.