Джефри Дивър
Картбланш (54)

Петдесет и втора глава

Примами го ресторант, предлагащ места кухня, и Бонд, все още ядосан от спречкването с Бхека Джордан, реши, че се нуждае от силно питие.

Яхнията в дома на Джордан му беше харесала, но порцията беше малка, сякаш отпусната като подаяние с намерението той да приключи бързо с обяда и да си тръгне. Поръча си и с апетит похапна сосатис — шишчета на скара — с жълт ориз и спанак марог (и учтиво отказа предложението да опита специалитета на ресторанта червеи мопане). След това се върна в хотела „Тейбъл Маунтин“.

Изкъпа се, избърса се и се облече. В същия миг на вратата са почука. Пиколото донесе голям плик. Каквато и да беше, Джордан не беше позволила личното й мнение, че Бонд е хладнокръвен масов убиец, да попречи на работата. В плика имаше черно-бели разпечатки на снимките, които той беше направил с фотоапарата в инхалатора. Някои бяха неясни, а други не бяха попаднали в целта, но беше успял да заснеме ясна серия на най-интересното — вратата на отдел „Научни изследвания и разработки“ на „Зелена инициатива“ и заключващите механизми. Джордан бе проявила професионализма да приложи и флашка със сканираните снимки. Гневът на Бонд намаля. Той ги качи на лаптопа си, закодира ги и ги изпрати на Сану Хирани заедно с инструкции.

Трийсетина секунди, след като натисна клавиша „ИЗПРАТИ“, получи съобщение — Ние никога не спим.

Той се усмихна и написа благодарност.

Няколко минути по-късно му се обади Бил Танър от Лондон.

— Тъкмо щях да ти звъня.

— Джеймс… — Тонът на Танър беше мрачен. Очевидно имаше проблем.

— Казвай.

— Тук загубиха ума и дума. В Уайтхол решиха, че Инцидент 20 няма голяма връзка с Южна Америка.

— Какво?

— Те мислят, че Хидт е за отклоняване на вниманието. Смятат, че убийствата ще бъдат извършени в Афганистан — на работници, които раздават помощи, или предприемачи. Комисията по разузнаване гласува да те изтеглим и да те изпратим в Кабул, тъй като, откровено казано, не си открил почти нищо конкретно там, където си.

Сърцето на Бонд заблъска в гърдите.

— Бил, убеден съм, че ключът…

— Чакай малко — прекъсна го Танър. — Само ти казвам какво искат те. Но М. се запъна и настоя да останеш. Разгоря се същинска битка като при Трафалгар, голяма и шумна. Всичките отидохме при секретаря на Форин Офис и обяснихме какъв е случаят. Ще останеш там. И ако те интересува, имаше свидетел на защитата — в твоя подкрепа.

— Кой?

— Новият ти приятел Пърси.

— Озбърн-Смит? — едва не се изсмя Бонд.

— Той заяви, че ако имаш следа, трябва да ти разрешат да вървиш по нея.

— Така ли? Ще го почерпя една бира, когато всичко свърши. И теб също.

— Добре, но нещата не са толкова розови, колкото изглеждат — мрачно добави Танър. — Старецът заложи името на ГМР, за да те задържи там. И твоето име. Ако се окаже, че Хидт наистина е за отклоняване на вниманието, ще има сериозни последици.

Дали бъдещето на ГМР зависеше от успеха му?

Политика — цинично си помисли Бонд.

— Убеден съм, че Хидт стои в дъното на цялата тази работа.

— И М. е съгласен с тази преценка — увери го Танър и сетне го попита каква ще бъде следваща му стъпка.

— Утре сутринта ще ходя в завода на Хидт. В зависимост от това, което открия, ще трябва да действам бързо и комуникациите може да се окажат проблем. Ако до късния следобед не науча нищо, ще накарам Бхека Джордан да нападне мястото, да скъса от разпити Хидт и Дън и да разбере какво е планирано за утре вечерта.

— Добре, Джеймс. Поддържай връзка с мен. Ще кажа на М. Той ще бъде на конференцията утре през целия ден.

— Лека нощ, Бил. И му благодари от мое име.

Те затвориха и Бонд си наля щедра доза „Краун Роял“ в кристална чаша, добави две кубчета лед и угаси лампите. Разтвори широко завесите, седна на дивана и се втренчи в подобните на снежинки светлини на пристанището.

Телефонът му завибрира и той погледна екранчето.

— Фили.

Бонд отпи още една глътка от уханното уиски.

— Вечеряш ли?

— Тук е време за коктейли.

— Сродна душа — заяви тя и той погледна към леглото, което снощи бе споделил с Фелисити Уилинг. — Не знам дали искаш още информация за операция „Стоманен патрон“…

Той се наведе напред.

— Да, моля те. Какво откри?

— Нещо интересно, мисля. Изглежда, че целта на операцията не е била да бъдат убити кои да са агенти и наемници. Руснаците са премахвали къртиците си в МИ6 и ЦРУ.

Бонд почувства, че в него сякаш се взриви нещо, и остави чашата.

— С разпадането на Съветския съюз Кремъл е искал да заздрави връзките си със Запада. Щяло да стане неудобно в политическо отношение, ако двойните им агенти бъдат разобличени. Ето защо активни агенти на КГБ убили най-успешните къртици в МИ6 и ЦРУ и направили така, че убийствата да приличат на нещастни случаи, но оставяли стоманен патрон на местопроизшествието като предупреждение към другите да мълчат. Това е всичко, което знам засега.

Боже мой — помисли си Бонд. — Баща ми е бил двоен агент… предател?

— Там ли си още?

— Да. Малко се разсеях от случващото се тук. Добра работа, Фили. Утре почти през целия ден няма да бъда на линия, но ми изпрати съобщение или имейл, ако научиш още нещо.

— Добре. Пази се, Джеймс. Тревожа се — добави тя и затвори.

Бонд вдигна студената кристална чаша, влажна от кондензацията, и я допря до челото си. Припомни си миналото на семейството си и се опита да открие улики за Андрю Бонд, които биха могли да хвърлят светлина върху тази отвратителна теория. Джеймс обичаше баща си, който колекционираше марки и събираше снимки на коли. Имаше няколко автомобила, но по-голямо удоволствие му доставяше да ги ремонтира и почиства, отколкото да ги кара бързо. Когато порасна, Джеймс попита веднъж леля си Шармейн за него. Тя се замисли за миг и отговори:

— Той беше добър човек, разбира се. Стабилен. Можеше да се разчита на него. Скала. Но много сдържан. Никога не се набиваше на очи.

Възможно ли беше Андрю да е бил къртица на руснаците?

В съзнанието на Бонд изплува и друга разтърсваща мисъл двуличието на баща му — ако беше истина бе довело и до смъртта на съпругата му, майката на Джеймс.

Не само руснаците, но и предателството на баща му бяха оставили сирак малкия Джеймс.

Той се стресна, когато телефонът му зажужа, сигнализирайки за пристигането на съобщение:

Готвя се за изпращане на храна късно през нощта. Току-що излязох от работа. Искаш ли компания? Фелисити.

Бонд се поколеба и после написа: Да.

Десетина минути по-късно, след като скри валтера, увит в хавлия, под леглото, той чу тихо почукване. Отвори вратата и видя Фелисити Уилинг. Всичките му съмнения дали ще започнат оттам, откъдето вчера прекъснаха, се изпариха, когато тя уви ръце около него и го целуна страстно. Бонд вдъхна уханието на парфюма й, което се разнасяше от кожата зад ухото й и миришеше на мента.

— На нищо не приличам — засмя се Фелисити. Беше облечена в синя памучна риза, затъкната в измачкани и изцапани маркови дънки.

— Не искам да чувам такива неща — каза Бонд и отново я целуна.

— Седиш на тъмно, Джийн — рече тя и за пръв път в операцията той се подразни от напомнянето за прикритието му на африканер.

— Гледката ми харесва.

Двамата се отдръпнаха един от друг и на слабата светлина отвън Бонд се вгледа в лицето й, което снощи му се беше видяло изключително чувствено, но сега очевидно беше уморено. Той предположи, че логистиката на уреждането на най-голямата пратка храни на африканския континент е, меко казано, плашеща.

— Заповядай.

Фелисити извади от чантата си бутилка вино отлежало червено „Трий Кейп Лейдис“ от Стеленбош, най-известния винопроизводителен район в Южна Африка. Бонд познаваше славата му. Той извади корковата тапа и напълни две чаши. Двамата седнаха на канапето и отпиха.

— Чудесно е — отбеляза Бонд.

Фелисити събу обувките си. Той я прегърна и се помъчи да прогони мислите за баща си.

Тя облегна глава на рамото му. На хоризонта имаше повече кораби от снощи.

— Погледни ги — каза Фелисити. — Чуваш толкова много лоши неща за хората, но това не е вярно. Има и добрина. Невинаги може да разчиташ на нея, но поне…

— Все някой е… готов да помогне — прекъсна я Бонд.

Тя се засмя.

— Едва не ме накара да разлея виното си, Джийн. Можеше да съсипя ризата си.

— Имам решение.

— Да престана да пия вино? — Фелисити се нацупи закачливо. — Толкова е хубаво.

— Не, друго решение, по-добро.

Той я целуна и бавно започна да разкопчава копчетата на ризата й.

* * *

Час по-късно те лежаха в леглото на една страна, Бонд зад Фелисити. Ръката му беше увита около нея и държеше гърдите й. Пръстите им бяха преплетени.

За разлика от миналата нощ обаче той беше буден след мига на върховната наслада.

Мислите му бясно препускаха в съзнанието и се прехвърляха на различни теми. До каква степен бъдещето на ГМР зависеше от него? Какви тайни криеше отдел „Научни изследвания и разработки“ на „Зелена инициатива“? Какво точно целеше Хидт с „Геена“ и как можеше Бонд да измисли успешна ответна реакция?

Ами баща му?

— Мислиш за нещо сериозно — сънено отбеляза Фелисити.

— Защо смяташ така?

— Жените усещат.

— Мисля си колко си красива.

Тя доближи ръката му към лицето си и нежно захапа пръста му.

— Това е първата лъжа, която ми казваш.

— Такава ми е работата.

— Тогава ти прощавам. Същото е и с мен. Координирам помощта на доковете, плащам на пилотите, работя по чартъри на кораби и наемане на камиони, с профсъюзите. — Гласът й придоби острота, каквато Бонд не беше чувал дотогава. — Пък и твоята специалност. Вече има два опита за влизане с взлом на пристанището, а все още не е раздадена никаква храна. — Фелисити млъкна и след малко попита: — Джийн?

Бонд разбра, че предстои нещо важно.

— Да?

— Имам чувството, че в твоята работа има нещо повече, отколкото споделяш. Не, не казвай нищо. Не знам ти какво мислиш, но ако стане така, че продължим да се виждаме и…

— Говорѝ — промълви той.

— Ако стане така, че продължим да се виждаме, мислиш ли, че може малко да се промениш? Имам предвид, че ако ходиш на съмнителни места, може ли да направиш така, че да не отиваш на най-опасните? — Бонд усети, че през нея преминаха вълни на напрежение. — О, не знам какво говоря. Не ми обръщай внимание, Джийн.

Въпреки че Фелисити говореше на експерт по охраната и наемен войник, думите й се отнасяха и за Джеймс Бонд, агент от секция „00“.

И по ирония на съдбата Бонд прие признанието й, че тя може да преживее известна степен на загадъчност у Терон, като знак, че може да приеме и Бонд.

— Мисля, че това е много възможно — прошепна той.

Тя целуна ръката му.

— Не казвай нищо повече. Само това исках да чуя. А сега имам идея. Не знам какви са плановете ти за събота и неделя…

Нито пък аз — кисело си помисли Бонд.

— Но утре вечерта ще приключим с пратките храна. Знам една странноприемница във Франшоек… Бил ли си там?

— Не.

— Това е най-красивото място в Уестърн Кейп. Винарски район. Ресторантът има звезда „Мишлен“ и най-романтичната тераса в света, с изглед към хълмовете. Ще дойдеш ли с мен в събота?

— С удоволствие — отвърна той и целуна косите й.

След пет минути Фелисити заспа.