Джефри Дивър
Картбланш (53)

Петдесет и първа глава

Мъжът имаше десетина метра преднина, но Бонд започна да скъсява разстоянието, докато тичаха по уличката. Покрай тях припкаха ядосани котки и мършави кучета. Хлапе с овални малайзийски черти излезе от дома си и се изпречи на пътя на Бонд, но веднага беше дръпнато назад от родителска ръка.

Бонд беше на четири-пет метра от непознатия, когато оперативният му инстинкт се задейства. Досети се, че мъжът може да е подготвил капан, за да улесни бягството си. Той погледна надолу. Да! Негодникът беше опънал жица на трийсетина сантиметра над земята, почти невидима в здрача. Човекът знаеше къде е, защото бе отбелязал мястото със счупен глинен съд, и я беше прескочил. Бонд обаче не можа да спре навреме и се приготви да падне.

Той изви рамо и когато инерцията го помете напред, направи половин салто на земята. Тупна тежко, за миг остана там зашеметен и се прокле, че е позволил на човека да избяга.

Само че мъжът не се беше измъкнал.

Жицата не беше сложена, за да възпрепятства преследването, а за да направи Бонд уязвим.

Непознатият се хвърли върху него. Вонеше на бира, застоял цигарен дим и нечиста плът. Той изтръгна валтера на Бонд от кобура. Бонд сграбчи ръката му и изви китката, докато пистолетът падна на земята. Нападателят ритна валтера извън обсега на Бонд. Задъхан, Бонд хвана дясната му ръка и избегна злобните удари на ножа в другата ръка на мъжа.

Погледна назад и се запита дали Бхека Джордан е пренебрегнала съвета му и му се притича на помощ, въоръжена с пистолета си, но не я видя.

Нападателят се дръпна назад, за да нанесе удар по бедрото му. Бонд се изви, за да го избегне и мъжът направи задно салто като гимнастик. Изумителен финт. Бонд си спомни думите на Феликс Лайтър.

Копелето знае бойни изкуства…

Той скочи и се изправи пред мъжа, който беше заел бойна поза и държеше ножа. Острият връх беше обърнат навън. Лявата му ръка беше разтворена с дланта надолу и се размахваше объркващо, готова да сграбчи Бонд, а другата да го наръга смъртоносно.

Бонд заобиколи на пръсти.

Беше практикувал различни видове ръкопашен бой, но ГМР учеше агентите си на рядък тип схватка без оръжие, заимстван от бивш (или не толкова бивш) враг — руснаците. Древното бойно изкуство на казаците, наречено „Система“, беше осъвременено от Спецназ, специалните сили на военното разузнаване ГРУ.

В „Система“ рядко се използваха юмруци. Главните оръжия бяха дланите, лактите и коленете. Целта беше да удряш колкото е възможно по-често, така че да изтощиш противника и после да го хванеш за рамото, китката или глезена и да го приклещиш. Най-добрите бойци не влизаха в контакт със съперника… до последния момент, когато капналият от умора нападател беше беззащитен. След това победителят го поваляше на земята и притискаше с коляно гърдите или гърлото му. Ако решеше, можеше да нанесе обезсилващ или фатален удар.

Бонд инстинктивно влезе в ритъм с хореографията на „Система“ и избегна атаката на мъжа.

Продължи да отклонява ударите и да използва собствената му енергия срещу него.

Засега успяваше, но на два пъти острието на ножа премина на сантиметри от лицето му.

Човекът се движеше бързо, размахваше огромните си ръце и пробваше Бонд, който отстъпи встрани и прецени силата на противника (беше мускулест и опитен в ръкопашния бой и психически подготвен да убива) и слабостите му (алкохолът и пушенето като че ли му се отразяваха).

Мъжът се ядоса от отбраната на Бонд. Хвана ножа, готов да го забие, и отчаяно запристъпва напред. Хилеше се сатанински и беше облян в пот въпреки хладния въздух.

Бонд предостави уязвима мишена — гърба си и се наведе да вземе валтера, но това беше лъжливо движение. Още преди мъжът да се хвърли, той се изправи, отмести ножа му и го удари с изопната длан по лявото ухо. Сви пръстите на ръката си, когато установи контакт, и усети натиска, който щеше да увреди или да спука тъпанчето на ухото на нападателя. Преследвачът изрева от болка и вбесен, атакува безразсъдно. Бонд лесно парира ръката с ножа, хвана китката с двете си ръце и я изви назад, докато острието издрънча на земята. Той отново прецени силата и безумната непоколебимост на мъжа и взе решение. Продължи да извива ръката му, докато китката изпука.

Човекът извика и падна на колене, а след това седна. Лицето му пребледня. Главата му клюмна на една страна.

Бонд изрита ножа встрани, внимателно претърси мъжа и извади от джоба си малък автоматичен пистолет и ролка тиксо. Пистолет? Тогава защо не ме застреля? — зачуди се Бонд.

Той пъхна оръжието в джоба си, взе валтера и грабна телефона на нападателя. На кого беше изпратил снимката на Бонд и Джордан? Ако беше само на Дън, можеше ли Бонд да намери и обезвреди Ирландеца, преди да е докладвал на Хидт?

Той прегледа обажданията и съобщенията. Слава Богу, преследвачът не беше изпратил нищо. Беше заснел видео на Бонд.

Каква беше целта му?

И в следващия миг получи отговора.

— Йеби се! — гневно изсъска непознатият.

Балканската псувня обясни всичко.

Бонд прегледа документите на мъжа и потвърди, че той е командос от елитните сръбски специални части, паравоенната групировка „Червените барети“. Името му беше Никола Ратко.

Човекът охкаше и държеше ръката си.

— Оставил си брат ми да умре! Изоставил си го! Той ти беше партньор в мисията.

Братът на Ратко беше младият агент от БИА, изпратен с Бонд в онази съботна вечер край Нови Сад.

Брат ми непрекъснато пуши, докато е на операция. В Сърбия това изглежда по-нормално, отколкото да не пушиш…

Сега Бонд разбра как Ратко го е намерил в Дубай. За да си осигурят сътрудничеството на БИА в Сърбия, ГМР и МИ6 бяха казали на шефовете в Белград истинското име на Бонд и мисията му. След като брат му беше умрял, Ратко и другарите му от специалните сили сигурно бяха стъкмили широкомащабна операция да открият Бонд, използвайки връзките си в НАТО и МИ6. Те бяха научили, че той заминава за Дубай. Бонд осъзна, че не Озбърн-Смит, а Ратко е проучвал в МИ6 плановете му. Сред документите му намери разрешително за полет с военен самолет от Белград до Дубай. Това обясняваше как беше изпреварил Бонд в Емирствата. Местен наемник бе предоставил непроследима кола — черната тойота на агента на сръбските специални части.

Но каква беше целта му?

Вероятно не арест и предаване на властите. Ратко сигурно смяташе да заснеме на видео как Бонд си признава или се извинява или може би изтезанията и смъртта му.

— Никола ли ти викат или Ник? — попита Бонд и приклекна до него.

— Йеби се! — беше единственият отговор.

— Чуй ме внимателно. Съжалявам, че брат ти изгуби живота си, но мястото му не беше в БИА. Беше небрежен и не изпълняваше заповедите. Брат ти стана причина да изпуснем мишената.

— Той беше млад.

— Това не е оправдание. Не е било оправдание нито за мен, нито за теб, когато си бил в „Тигрите“ на Аркан.

— Той беше още момче.

В очите на мъжа заблестяха сълзи. Бонд не знаеше дали са от болка от счупената китка или от мъка по мъртвия му брат.

Погледна към уличката и видя Бхека Джордан и неколцина други полицаи, които тичаха към него. Той се наведе, взе ножа на Ратко и сряза жицата, а после седна до сърбина.

— Ще те закараме на лекар.

— Стой! — рязко извика нечий глас.

Той погледна Бхека Джордан.

— Всичко е наред. Взех оръжието му.

После обаче осъзна, че пистолетът й е насочен към него. Той се намръщи и стана.

— Остави го! — кресна тя.

Двама южноафрикански полицаи застанаха между Бонд и Ратко. Единият се поколеба и после внимателно взе ножа от ръката на Бонд.

— Той е агент от сръбското разузнаване. Опитваше се да ме убие. Уби сътрудник на ЦРУ в Дубай онзи ден.

— Това не означава, че може да прережеш гърлото му.

Черните очи на Джордан бяха присвити от гняв.

— Какви ги говориш?

— Ти си в моята страна и ще спазваш законите!

Някои от другите ченгета също гледаха ядосано Бонд.

Той погледна Джордан, отстъпи встрани и й направи знак да го последва.

Тя се приближи до него и когато никой не ги чуваше, сурово добави:

— Ти си победил. Той беше повален на земята и не представляваше заплаха. Защо щеше да го убиеш?

— Нямаше да го убия.

— Не ти вярвам. Каза ми да стоя вкъщи при баба. Не поиска да повикам моите полицаи, защото не искаше свидетели, докато го изтезаваш и убиваш.

— Предположих, че ще повикаш подкрепления. Не исках да оставяш баба си, в случай че той не действа сам.

Джордан обаче не го слушаше и кипеше от гняв.

— Ти дойде тук, в нашата страна, с онзи номер 00. Знам какво правиш!

Най-после Бонд разбра какъв е източникът на гнева й към него. Нямаше нищо общо с опита за флиртуване, нито с факта, че той представлява противоположния пол. Тя ненавиждаше редките случаи на мисии от първо ниво на ГМР — убийствата.

— Няколко пъти, когато нямаше друг начин да защитя страната си, да, отнемал съм човешки живот — изсъска той, едва сдържайки гнева си. — И само след като съм имал заповед. Не го правя, защото искам. Не ми доставя удоволствие. Правя го, за да спася хора, които заслужават да бъдат спасени. Може да го наречеш грях, но е необходим грях.

— Не беше необходимо да го убиваш — ядосано изрече тя.

— Нямаше да го убия.

— Ножът… Видях…

— Той беше поставил капан. Жица за спъване. — Бонд я посочи. — Срязах я, за да не падне някой. А на него — кимна към сърбина — тъкмо му казвах, че ще го закараме на лекар. Попитай го. Рядко водя в болница човек, когото се готвя да застрелям.

Бонд се обърна и мина покрай двамата полицаи, които бяха препречили пътя му. Очите му ги предизвикаха да се опитат да го спрат. Без да поглежда назад, той извика:

— Филмът ми трябва проявен колкото е възможно по-скоро. И самоличностите на всички, които ще отидат при Хидт утре.

Закрачи по уличката.