Джефри Дивър
Картбланш (28)

Двайсет и шеста глава

Джеймс Бонд пиеше кафето си и седеше с вестник „Нешънъл“, издаван в Абу Даби. Смяташе го за най-добрия вестник в Близкия изток. В него можеше да се намерят всякакви репортажи, от скандал за неефективните униформи на пожарникарите в Мумбай до статии за правата на жените в арабския свят и разказ на половин страница за кипърски гангстер, откраднал от гроба трупа на бившия президент.

Имаше и отлично отразяване на „Формула 1“, която беше важна за Бонд.

В момента обаче той не четеше вестника, а го използваше като реквизит… макар и не под формата на клишето с пробити дупки за очите между рекламите за дубайските хипермаркети „Лулу“ и местните новини. Вестникът беше разгънат на масата и Бонд бе навел глава, но очите му бяха вдигнати и оглеждаха.

В същия миг чу скърцане на кожени обувки зад гърба си и усети, че някой бързо се приближава към него.

Остана абсолютно неподвижен.

И после голяма ръка — бяла и осеяна с лунички сграбчи стола до него и го дръпна назад.

На стола тежко се отпусна мъж.

— Здравей, Джеймс. — Гласът имаше силен тексаски акцент. — Добре дошъл в Дубай.

Бонд се усмихна и обърна глава към приятеля си. Двамата радушно стиснаха ръцете си.

Феликс Лайтър беше няколко години по-голям от него, висок и строен, и костюмите му висяха като на закачалка. Бледото му лице и гъстата рошава сламеноруса коса изключваха работата под прикритие в Близкия изток, освен ако не играеше сам себе си — нахакан, отракан тип от Американския юг, любител на удоволствията. Мудните му обноски и безгрижно бъбрене бяха измамни. Лайтър можеше да реагира като нож на пружина, когато случаят го налага… и Бонд го беше виждал с очите си.

Когато пилотът на Фуад Хараз беше съобщил, че няма да могат да изпреварят Хидт до Дубай, Бонд се обади на Феликс Лайтър и го помоли да му върне услугата за „Леман Брадърс“. Изпитваше безпокойство да използва връзките на МИ6 в Дубай заради проучванията на Озбърн-Смит, но нямаше подобни задръжки да се обърне към ЦРУ, които действаха на цялата територия на Обединените арабски емирства. Да поиска помощ от Лайтър, който беше старши агент в Националната тайна служба на Агенцията, беше политически риск. Използването на сродна агенция без разрешение отгоре можеше да доведе до сложни дипломатически последици, а Бонд вече го беше направил веднъж с Рьоне Матис. Със сигурност подлагаше на изпитание нововъзвърнатия си картбланш.

Феликс Лайтър беше повече от готов да посрещне самолета на Хидт и да проследи тримата пътници до целта им, която се оказа хотел „Интерконтинентал“. Хотелът беше свързан с търговския център, където сега двамата седяха.

Бонд разказа на Феликс за Хидт, Ирландеца и мъжа в тойотата. Лайтър беше наблюдавал мола и както се оказа, беше пазил гърба на Бонд.

— Е, имам ли приятел, който се навърта наоколо?

— Забелязах го да се приближава на четирийсетина метра от юг — отвърна Феликс и се усмихна, сякаш контранаблюдението беше последното нещо, за което мислеше. — Копелето стоеше до входа, но изчезна.

— Който и да е, добър е.

— Да. — Лайтър се огледа и попита: — Вярваш ли в пазаруването тук? — Той посочи клиентите. — В Англия имате молове, нали, Джеймс?

— Разбира се. И телевизия. И течаща вода. Надяваме се един ден да се сдобием и с компютри.

— Някой път ще дойда на гости и ще те науча да охлаждаш бира. — Феликс повика сервитьора и си поръча кафе, а сетне прошепна на Бонд: — Бих казал „Американо“, но хората може да отгатнат националността ми и прикритието ми да отиде по дяволите.

Той подръпна леко ухото си — сигнал за появата на слаб арабин, облечен като местен жител. Бонд нямаше представа кой е човекът. Мъжът имаше такъв вид, сякаш беше карал някоя от лодките таксита, които пореха водите на Дубай Крийк.

— Юсуф Насад — представи го Лайтър. — Това е господин Смит.

Бонд предположи, че и Насад не е истинското име на арабина. Сигурно беше местен сътрудник и тъй като го ръководеше Феликс, много добър. Лайтър беше майстор вербовчик. Американецът обясни, че Насад му е помогнал да проследи Хидт от летището.

Арабинът седна.

— Нашият приятел? — попита Феликс.

— Изпари се. Мисля, че те видя.

— Изпъквам прекалено много — засмя се Лайтър. — Не знам защо от Лангли ме изпратиха тук. Ако бях под прикритие в Алабама, никой нямаше да ме забележи.

— Не можах да го видя много добре — обади се Бонд. — Черна коса, синьо сако.

— Костелив орех — отбеляза Насад на онова, което Бонд би описал като американски телевизионен английски. — Атлетичен. Косата му е подстригана съвсем късо. И има златна обеца. Без брада. Опитах се да го снимам, но той офейка твърде бързо.

— Освен това снимаме с боклуци — добави Феликс. — Онзи човек още ли ви дава страхотни играчки? Как му беше името? Куентин? Куигли?

— „Кю“ е отдел, а не човек. Означава снабдяване^[1].

— И не беше само по риза, а носеше сако — продължи Насад. — Голямо като шлифер.

— В тази жега? Тогава е криел оръжие — заключи Бонд.

— Видя ли какво е?

— Не.

— Имаш ли представа кой може да е той?

— Определено не е арабин — отвърна Насад. — Може да е от Мосад.

— Защо полеви агент на Мосад ще се интересува от мен?

— Само ти можеш да отговориш на този въпрос — рече Лайтър.

Бонд поклати глава.

— Може да е някой завербуван от тайната полиция тук. Напоследък сънародниците ми не са много популярни в Дубай.

— Съмнявам се. Тайните служби не те следят, а те поканват в четиризвездния си хотел в Дейра, където изпяваш всичко, което искат да знаят.

Бързите очи на Насад огледаха кафенето и околността и очевидно не забелязаха заплаха. Бонд отбеляза, че прави това, откакто е дошъл.

— Мислиш ли, че е някой, който работи за Хидт? — обърна се към него Феликс.

— Може би, но ако е така, съмнявам се дали знаят кой съм.

Бонд обясни, че преди напусне Лондон, се е притеснил Хидт и Ирландеца да не заподозрат, че ги следи, особено след издънката в Сърбия, и беше помолил в отдел „Т“ да нагласят документите на бентлито му и да свържат регистрационния номер с фирма за събиране на отпадъци в Манчестър с възможни връзки с престъпния свят. След това Бид Танър беше изпратил агенти да се представят за офицери от Скотланд Ярд на обекта за разрушаване в Марч с историята, че един от охранителите на фирмата е изчезнал в района.

— Това ще успокои Хидт и Ирландеца поне за няколко дни. Чухте ли някакви разговори тук? — попита Бонд.

Веселото лице на американеца се изопна.

— Никакви ЕЛИНТ или СИГИНТ, отнасящи се до случая. Не че подслушването ме интересува.

Феликс Лайтър, бивш морски пехотинец, с когото Бонд се беше запознал, докато служеха заедно, беше ХЮМИНТ шпионин. Той предпочиташе ролята на вербовчик — да ръководи местни сътрудници като Юсуф Насад.

— Поисках да ми върнат много услуги и разговарях с всичките си главни сътрудници. Каквото и да кроят Хидт и местните му свръзки, всичко се пази в строга тайна. Не мога да намеря никакви улики. Никой не пренася загадъчни товари с гнусотии в Дубай. Никой не казва на приятелите и семейството си да не отиват в тази джамия или онзи търговски център около седем часа тази вечер. Никакви лоши актьори не се промъкват откъм Персийския залив.

— Това е работа на Ирландеца. Той покрива всичко. Не знам точно какво прави за Хидт, но е адски хитър и винаги мисли за сигурността. Ирландеца сякаш предугажда ходовете ни и измисля начини да ги парира.

Тримата се умълчаха, докато небрежно оглеждаха търговския център. Нямаше следа от преследвача в синьото сако, нито от Хидт или Ирландеца.

— Още ли си драскач? — попита Бонд.

— Разбира се — отговори тексасецът.

Прикритието на Лайтър беше журналист на свободна практика и блогър, специалист по музиката, особено ритъм енд блус и афро-карибската. Журналистиката често се използваше като прикритие за агентите от разузнаването, защото придаваше достоверност на честите им пътувалия, в повечето случаи до горещи точки и недотам приятни места по света. Лайтър беше извадил късмет, тъй като най-доброто прикритие отразява действителните интереси на агента, защото мисията може да изисква той да бъде под прикритие седмици или месеци. Кинорежисьорът Александър Корда, завербуван от прочутия британски шпионин сър Клод Данси, беше използвал местата на разузнавателните си експедиции като прикритие да снима забранени райони преди Втората световна война. Безинтересното официално прикритие на Бонд, анализатор по сигурността и почтеността за „Групата за международно развитие“, го подлагаше на мъчително отегчителни моменти, когато изпълняваше задача. В някои особено неприятни дни той копнееше за официално прикритие като инструктор по ски или гмуркане с акваланги.

Бонд се наведе напред и Лайтър проследи погледа му. Те видяха, че от главния вход на „Интерконтинентал“ излязоха двама мъже, които тръгнаха към черна лимузина „Линкълн“.

— Това са Хидт и Ирландеца.

Феликс изпрати Насад да вземе колата си, а сетне посочи прашна стара „Алфа-Ромео“ на близкия паркинг и прошепна на Бонд: