Джефри Дивър
Картбланш (21)

Деветнайсета глава

Джеймс Бонд се събуди от сън, който не можеше да си спомни, но който го беше накарал да се изпоти обилно. Сърцето му биеше бързо — още по-силно от неприятния пронизителен звън на телефона.

Часовникът до леглото показваше пет и една минута сутринта. Бонд грабна мобилния си телефон и погледна екрана, като мигаше, за да прогони съня. „Бог да те благослови“ помисли си и отговори:

— Bonjour, mon ami.

— Et toi aussi!^[1] — отвърна плътен, дрезгав глас. — Линията е закодирана, нали?

— Oui^[2]. Да, разбира се.

— Не знам как сме се оправяли в дните преди закодирането — отбеляза Рьоне Матис, който вероятно беше в кабинета си на булевард „Мортие“ в Двайсети департамент в Париж.

— Нямаше дни преди закодирането, Рьоне, а само дни, когато имаше приложение за закодиране на сензорния екран.

— Добре го каза, Джеймс. Ставаш все по-мъдър, comme un philosophe^[3]. И при това толкова рано сутринта.

Трийсет и пет годишният Матис беше агент във френските тайни служби, Дирексион Женерал де ла Секюрите Екстериор, ДЖСЕ. Двамата с Бонд работеха заедно от време на време в съвместни операции на ГМР и ДЖСЕ. Наскоро бяха разбили организации на „Ал Кайда“ и други престъпни групировки в Европа и Северна Африка. Освен това бяха изпили значителни количества „Лилет“ и „Луи Рьодерер“ и прекарали няколко доста… колоритни нощи в градове като Букурещ, Тунис и Бари, освободения от задръжки бисер на италианското адриатическо крайбрежие.

Вчера вечерта Бонд се бе обадил именно на Рьоне Матис, а не на Озбърн-Смит, и бе помолил приятеля си да проведе наблюдение на Северан Хидт. Взе решението с нежелание, но беше осъзнал, че трябва да предприеме политически рискованата стъпка, за да заобиколи не само Трето управление, но и самия М. Наблюдението му беше необходимо, но Бонд трябваше да бъде сигурен, че Хидт и Ирландеца няма да разберат, че британските власти ги следят.

Франция, разбира се, също извършваше шпионски операции като БПКС в Англия, Агенцията за национална сигурност в САЩ и разузнавателните агенции с щедър бюджет на всички други страни.

ДЖСЕ непрекъснато подслушваше разговори и четеше имейли на граждани на други страни, включително Обединеното кралство. (Да, в момента двете държави бяха съюзници, но в миналото имаше един малък проблем между тях.)

Ето защо Бонд се обади за услуга и помоли Рьоне Матис да подслушва ЕЛИНТ и СИГНИТ сигналите от Лондон чрез френски шпионски сателит, който търсеше определени ключови думи.

— Имам нещо за теб, Джеймс — рече Матис.

— Обличам се. Ще те включа на високоговорител.

Бонд натисна бутона и скочи от леглото.

— Това означава ли, че червенокосата хубавица е до теб и също ще слуша?

Бонд се подсмихна, не на последно място, защото французинът случайно беше налучкал цвета на косата. В съзнанието му за миг изплува образ как допира буза до страната на Фили снощи на стълбите пред дома й, а буйните й коси погалиха рамото му, преди тя да се прибере в апартамента си.

— Потърсих сигнали, маркирани със „Северан Хидт“ или прякора му „Ной“ и всичко, свързано със „Зелена инициатива“, плана „Геена“, дерайлиране на влакове в Сърбия, заплахи в петък и всичко това в близост до имена, които звучат ирландски. Но стана нещо много странно, Джеймс. Сателитният вектор беше прицелен право в базата на „Зелена инициатива“ източно от Лондон, но от мястото не излизаха никакви СИГНИТ. Той сякаш е забранил на работниците си да носят мобилни телефони. Много любопитно.

Да, наистина — помисли си Бонд и продължи бързо да се облича.

— Но успяхме да научим някои неща. В момента Хидт е в дома си и ще напусне страната днес сутринта. Предполагам, че скоро. Не знаем къде ще ходи, но ще пътува със самолет. Споменава се за летище и паспорт. И ще лети с частен самолет, защото хората му са разговаряли с пилота. Боя се, че нямаме представа кое е летището. Знам, че в Лондон са много. Взели сме ги на прицел… само за наблюдение, ще побързам да добавя!

Бонд не можа да се сдържи да не се засмее.

— За план „Геена“ не открихме нищо, Джеймс, но имам обезпокоителна информация. Преди петнайсетина минути засякохме кратко обаждане до място на петнайсетина километра западно от „Зелена инициатива“, извън Лондон.

— Вероятно домът на Хидт.

— Мъжки глас каза: „Северан, аз съм“. Имаше акцент, но алгоритмите ни не можаха да определят регион на произхода. Размениха си няколко любезности и после: „Потвърдено е за седем часа тази вечер. Броят на мъртвите ще бъде деветдесет и няколко. Трябва да бъдеш там не по-късно от седем без петнайсет“.

Оказваше се, че Хидт или е участник в план за убийство на десетки хора, или ще го извърши самият той.

— Кои са жертвите? И защо ще умрат?

— Не знам, Джеймс, но не по-малко обезпокоителна беше и реакцията на Хидт. Гласът му беше като на un enfant^[4], на което предлагат шоколад. Той отвърна: „О, каква чудесна новина! Много ти благодаря.“ — Гласът на Матис стана мрачен. — Не бях чувал такава радост от перспективата да убиеш някого. Ала още по-странното е, че попита: „Колко близо може да отида до труповете?“.

— Така ли каза?

— Да. Другият мъж отговори, че може да отиде много близо. Хидт остана доволен и от това. После телефоните млъкнаха и оттогава не са използвани отново.

— Седем вечерта. Някъде в страната. Нещо друго?

— Опасявам се, че няма.

— Благодаря ти за всичко. По-добре да продължа с лова.

— Бих искал да задържа по-дълго сателита онлайн, но шефовете ми вече задават въпроси защо се интересувам от онова незначително малко място на име Лондон.

— Следващия път аз черпя, Рьоне.

— Разбира се. Au revoir^[5].

— А bientot, et merci baaucoup^[6] — каза Бонд и прекъсна линията.

В годините като капитан в Кралския военноморски резерв и агент на ГМР Бонд се беше изправял срещу някои изключително опасни типове бунтовници, терористи, престъпници психопати и неморални предатели, които продаваха ядрени тайни на хора, достатъчно луди да ги използват. Каква обаче беше играта на Хидт?

Цел… реакция.

Макар да не беше ясно каква е извратената игра на Хидт, Бонд можеше да реагира.