Джефри Дивър
Картбланш (19)

Седемнайсета глава

В шест и половина Бонд вкара бентлито в гаража си и спря до спортния зелен ягуар. Качи се по стълбите на първия етаж, отключи вратата, дезактивира алармата и се увери чрез отделна охранителна функция — високоскоростно видео, че в дома му е била само прислужницата Мей. (Тъй като се чувстваше малко неудобно, когато тя започна да работи за него, той й каза, че камерата е изискване на работодателя му от правителството и апартаментът трябва да бъде наблюдаван, когато го няма, дори ако тя работи там. „Като се има предвид какво сигурно правите за страната и че сте патриот, няма проблем, сър“ отвърна лоялната жена, използвайки обръщението в знак на уважение, запазено само за него.)

Бонд провери съобщенията на домашния си телефон. Имаше само едно — от приятел, Фуад Хараз, грамаден лукав йорданец. Живееше в Мейфеър и се занимаваше с всевъзможен бизнес, свързан предимно с превозни средства коли, самолети и най-изумителните яхти, които Бонд беше виждал. Хараз и Бонд членуваха в клуб „Комодор“ на Бъркли Скуеър.

За разлика от повечето подобни клубове в Лондон, където можеш да се сдобиеш с членство за двайсет и четири часа и срещу петстотин лири, „Комодор“ беше традиционна институция и се изискваше търпение и значително проучване, за да те приемат. Щом веднъж станеш член, от теб се очаква да се придържаш строго към редица правила като начин на обличане и да се държиш безупречно на масата. Клубът се гордееше и с хубав ресторант и винарна.

Хараз се беше обадил да покани Бонд на вечеря там. „Имам проблем, Джеймс. Наследих две красиви жени от Сен Тропе. Как се случи това, е дълга и деликатна история и не е за телефонен секретар, но не мога да очаровам и двете. Ще ми помогнеш ли?“

Бонд се усмихна, позвъни му и каза, че има друг ангажимент. Уговориха се да се видят някой друг път.

След това Бонд извърши обичайния си ритуал на къпане — вдигаща пара гореща вода и после леденостуден душ — и чевръсто се избърса. Прокара пръсти по лицето си и реши, че има дългогодишен предразсъдък срещу бръсненето два пъти на ден, а сетне се укори: Защо дори си го помисли? Фили Мейдънстоун е красива и умна и кара страхотно мотоциклет, но е колега. Точка по въпроса.

Черният й кожен спортен екип обаче натрапчиво изплува в съзнанието му.

Бонд запаса хавлията на кръста си, отиде в кухнята, сипа си два пръста бърбън „Базил Хейдън“ в стъклена чаша, пусна едно кубче лед и изпи половината, наслаждавайки се на острия аромат на орехи. Първата глътка за деня неизменно беше най-приятната, особено щом идваше след мъчителния поход срещу врага и преди вечер с красива жена…

Той отново се хвана, че мисли за нея. Престани.

Бонд седна на старо кожено кресло в оскъдно обзаведената всекидневна. Повечето вещи там бяха на родителите му. Наследи ги, след като те починаха, и ги държеше в склад близо до дома на леля си в Кент. Беше си купил няколко лампи, бюро, столове и аудиоуредба „Боус“, която все не му оставаше време да слуша.

На полицата над камината имаше снимки в посребрени рамки на родителите и баба му и дядо му по бащина линия в Шотландия и от майчина страна в Швейцария. Няколко фотографии показваха леля му Шармейн с младия Джеймс в Кент. На стените бяха окачени други снимки, правени от майка му, фотожурналист на свободна практика. Повечето бяха черно-бели и изобразяваха разнообразна палитра от образи — политически митинги, профсъюзни събития, спортни състезания и панорамни изгледи на екзотични места.

В средата на полицата над камината имаше и едно любопитно произведение на изкуството — патрон. Нямаше нищо общо с ролята на Бонд като агент в секция „00“ в отдел „0“ на ГМР. Източникът му беше съвсем различен период и място в живота на Джеймс. Той се приближи до камината, взе боеприпаса и го обърна един-два пъти в ръката си.

Макар да се укоряваше, че иска да ухажва Фили, вместо да поддържа чисто професионални отношения с агент Мейдънстоун, Бонд не можеше да престане да мисли за нея като за жена.

При това жена, която вече не беше сгодена.

Трябваше да признае, че онова, което изпитва към нея, е повече от плътско желание. И сега отново си зададе въпроса, който бе възниквал и друг път, за други жени, макар и рядко. Възможно ли беше между тях да се развие нещо сериозно?

Романтичният му живот беше много заплетен. Препятствия пред евентуалния му брак бяха до известна степен честите му пътувания, изискванията на професията и постоянната опасност, която го дебнеше отвсякъде. Но по-съществен беше сложният въпрос да признае какъв е всъщност, и още по-трудното, какви са задълженията му в Секция „00“, които някои, а вероятно и повечето жени биха намерили за отвратителни, ако не и отблъскващи.

Бонд знаеше, че все някога ще трябва да признае поне част от всичко това на жената, която ще му стане нещо повече от преходна любовница. Не може да пазиш тайни от близките си твърде дълго. Хората са далеч по-умни и наблюдателни, отколкото си мислим, и тайните между влюбени остават скрити само защото единият от тях е решил да бъде така.

Приемливото отричане можеше и да има резултат в Уайтхол, но не продължаваше дълго между романтичните партньори.

С Фили Мейдънстоун обаче това не беше проблем. Нямаше да има изповеди на вечеря или измачкани завивки. Тя знаеше подробно биографията и слабостите му.

И беше предложила ресторант близо до жилището си.

Какво послание се криеше в този избор?