Маги Стийвотър
Копнеж (52)

Петдесет и първа глава
Сам

Това беше най-дългата нощ в живота ми: първо двамата с Коул седяхме в кафенето и обсъждахме всеки факт, който знаех за вълците, докато мозъкът му се задръсти с информация. После той отпрати мен и Изабел и остана на масата, облегнал глава върху ръцете си и надвесен над салфетките пред него. Беше удивително как всичко, което исках, всичко, което някога бях желал, в този миг зависеше от Коул Сейнт Клеър, който седеше на пластмасова маса и пишеше върху салфетка, но нима имах избор?

Когато излязох от кафенето, седнах пред стаята на Грейс, опрял гръб в стената и хванал главата си в ръце. Против волята си установих, че запомням всичко, свързано с тези стени, с това място, с тази нощ.

Не таях никакви надежди, че ще ме пуснат вътре, за да я видя.

Затова се молех никой да не излезе, за да ми каже, че Грейс е починала. Молех се тази врата да си остане затворена. Просто остани жива.