Владимир Колев
Алхимия на една монета (21)

Кой е Франсис Бейкън? И с какво влиза в историята?

Енциклопедист. Основната му заслуга е, че систематизира по един полезен и рационален начин наличното научно познание до момента. Което, от времето на гръцките философи, е в доста „насипно“ състояние. Казано малко опростено, но разбираемо, Франсис Бейкън го подрежда по етажерки и лавички, в отделни кутийки с надписи. Изчиствайки посоките и направленията в науката, той позволява на учените след себе си да отсеят зърното от плявата, без да се лутат в лабиринтите на познанието, между полюсите на метафизиката и натурфилософията.

Бейкън има славата на най-учения мъж на своето време. Потискащо ерудиран.

Колкото суперлативи могат да се сипят по негов адрес като учен, толкова неглиже се поставя той като човек. Кариерист, безскрупулен. Когато е на 19, баща му умира. И се оказва, че синът е лишен от наследство, защото то е прибрано от чичо му. Последната мисъл, която може да се роди в главата на амбициозния млад мъж е, да вземе да се самоожалва. И да отпусне ръце. Става адвокат. Великолепен и ловък. Оглежда света около себе си с пресметливи очи. Съумява да стане протеже на фаворита на кралица Елизабет, графът на Есекс. Така влиза и в полезрението на самата кралица. Пикантно допълнение: застаряващата кралица, останала в историята като Девица, за известен период от време с удоволствие „консумира сексуално“ въпросния граф, по-млад от нея с близо четири десетилетия. Девица е условно казано. Имала си апетит за мъже, жената. В епитета „Девица“ просто има голяма доза ирония.

Но, това встрани от акцента на историческия пейзаж…

Дотук — нормално начало на кариера за младия човек Бейкън. Стандартна технология за утвърждаване в елитното общество, в която няма нищо осъдително. Но следва завръзка №1. Последвана от доста подобни завръзки, които очертават един доста „кален“ характер.

След неприятностите около загубена поредна битка с ирландците, граф Есекс се лишава от височайшето благоволение. Коронованите глави обичат да протежират удачници. Но, определено губят интерес към тия, които не се справят с поставена, отговорна задача. А започват да се държат леденостудено, когато загубилите започнат да „произвеждат“ обяснения защо не са успели.

Граф Есекс явно не е лишен от самочувствие. Вместо да сведе смирено глава, се опитва да шантажира Елизабет. Източник на допълнителна увереност е и фактът, че има актив като любовник на кралицата.

Зле премерен ход! Любовник, ама бивш, вече отписан. Елизабет се отнася отговорно към професията, която упражнява. Жена с професия кралица просто няма право да проявява мекушавост към неспособните мъже на отговорни позиции. При това, бъбриви като махленски лелки.

Господин графът е вкаран в панделата, а после осъден и убит. В процеса, предхождащ затвора, взема участие и ловкият млад правист Бейкън. Без каквито и да е задръжки, той оплюва бившия си благодетел. По интелигентен, професионален начин, като перфектен юрист. За това получава астрономическата за времето сума от 1200 лири. Кралицата е осъзнала, че трябва да се отръска по убедителен начин от баласта, наречен „предишен любовник“. Дори това да й струва 1200 лири. Това не е прищявка, а акт на политическа необходимост. Бейкън получава добър хонорар. Но не и благоволението на коронованата. Тя не му се доверява. И с основание. Никой не вярва на предателите.

След смъртта на Елизабет, Бейкън започва „да се слага“ на доста посредствения й наследник Джеймс І. Резултатът е, че става Главен прокурор, а после и Лорд-канцлер. Изловен в далавери, е изритан и от стаите, и от коридорите на властта. Последните години от живота си прекарва в научни занимания. И в ходене по кръчми.