Ярослав Хашек
Виолетовият гръм (9)

Какви са жените

Признавам, че винаги съм имал проблеми в дамско общество. И то доста големи, тъй като се страхувах много от жените. Подозирах, че те са същества, които със своята нежност и очарователна външност искат да си подсигурят живота и да завъртят главата на някой мъж, за да го заведат под венчилото.

Опитът на милиони мъже от всички възрасти според мен ясно говори, че в съпружеския живот има нещо страшно. Както индийският заек, когато отиде да пие вода от реката, попада в гърлото на крокодила, тъй и мъжът бива погълнат от жената и бива прегазен, смачкан, пребит, разстрелян! А когато не успее да стори това, онова ехидно същество го инквизира с тенджерите си, с блудкавите си чорби и с какви ли не други средства за бавна смърт. Неговата необикновена нежност преди сватбата се превръща след това по най-малкия повод в истински бяс, в безмилостно опустошаване на кухненските съдове, в страшни гонения на съпруга, който изпитва мъките на първите християни…

В началото тези лукави същества се правят на много мили, разумни, изпълнени с любов. Гласът им омеква от вълнение, те ви прегръщат и целуват, щом им падне сгоден случай и вие се хващате на тяхната благосклонност, на целувките и прелестното интимно стисване на ръката, на онзи техен гальовен поглед, пълен с коварна доверчивост и залепвате като муха на мухоловка. Оттук нататък лошо ви се пише. Така залепнал ви закарват в църквата и гоненията на първите християни са нищо в сравнение с онова, което после ще изпитате.

Сладките погледи стават сърдити, вместо целувки ви гонят от кухнята, когато пушите. Онова крехко създание започва да ви нарежда как да се обличате, тропа с крак, скърца със зъби, прави физиономии като че ли иска да ви глътне, трепери от ярост, щом ви погледне, и хвърля всичко, което му падне под ръка. Нежното създание ви псува като каруцар и същевременно си мисли, че сте се отървали леко, след като не ви е стъпкало на място с малкото си краче. Врича се, че рано или късно ще ви види сметката, тъй като запръжката е загоряла и вие твърдите, че не бива да се слага в супата.

Вдига шум до бога, когато навън е кално, плаче и беснее, защото обувките ви са изкаляни. Оставя ви да чакате пред вратата половин час и да си бършете обувките в изтривалката, за да не окаляте кухнята, а като ви отвори, виждате, че целият под е в сажди и пепел, защото преди един час идвал човек да поправи печката. Това варварско отношение ви нервира и не знаете какво да кажете, а в този момент тя се нахвърля върху вас, че не й казвате какво ново има в службата, на улицата, по света.

И тъй като току-що ви е наругала, промърморвате:

— Но, мила, та аз не знам нищо.

Тогава тя започва пак да тропа с крак, да скача, да се ежи като котка, да скърца със зъби, да си удря главата в масата, разбира се, така, че да не я заболи, отворя вратата и вдига страшен шум, за да разберат всички съседи, като при това ви изкарва негодник без капчица съвест, позор за човешкия род.

После ви казва, че изобщо не я обичате и чака да я молите за прошка, и плаче, и си скубе косите, раздира си блузата и иска да й купите три нови, и пак гюрултия и викове, че това е цигански живот при тези отношения, които ще се оправят, едва когато скочи от прозореца.

Отива към прозореца, но вие не се помръдвате. Тя се връща обратно и крещи, че сте коравосърдечен, че искате смъртта й и само чакате, за да приберете оная мръсница…

— Коя мръсница, мила?

Тя, разбира се, няма да ви каже името, което не знае, на оная, която съществува само във фантазията й, и изведнъж се прави на изоставена съпруга и крещи, че всички мъже са негодници, способни само да тормозят жените си, които са им отдали всичко, каквото имали и било позволено.

При тези думи започва да се облича и да ви заплашва, че отива при майка си и при баща си и че ще продаде мебелите, че те са нейни и започва да ви рита, да хапе, да ви удря плесници, да ви плюе в лицето, накрая хвърля по вас гърнето със сажди и надава страшен вик, че в този вид не може да се покажете пред хората, че не обръщате внимание на външността си и повтаря: „Боже, защо съм още жива!“ Окайва се, че се е родила, а вие казвате на този крокодил, на този тигър „мила“!

И когато най-после всичко утихне, тя ви инквизира цели три дни с ядене от доматен сос или с някое друго, което не обичате, готви ви всеки път онова, което и през ум не ви минава и което не можете да гледате.

И се държи с вас като с провинило се куче, а в същото време си подсвирква като гамен и през пет минути избухва в плач.

Когато се връщате в къщи от работа или от друго място, гледа тъжно, ходи като мъченица.

Говори с въодушевление за гробища, умиращи надежди за щастие, споменава за някакъв мъж, който я поздравил, когато отивала да пазарува, и очите й светят при думите, че бил рус или чернокос. Обича да говори винаги за противоположния на вашия цвят коси и мустаци, най-накрая втренчва поглед във вас и възкликва: „Пфу, ти започваш да оплешивяваш, повдига ми се от теб“! — и ви цапардосва с чинията.

Такова е мнението ми за жените.